Силвина

Българското правителство...

...е провал.

Не започвам да пиша отново тук - новият ми блог си е на новия адрес. Тук само споделям това...

Етикети: български работи, кампания, Google, SEO

Дразнещо

Отдавна ме дразнят и задръстванията, и лошото качество на градския транспорт в София. Пътувам все по-дълго (през август пътят ми до работа беше половин час, а сега е около час и половина и се опасявам, че ще стане дори по-дълъг, когато температурите паднат още и малкото останали пешеходци приложат схемата "на работа сам в колата"), цените на градския транспорт се вдигат все повече, а подобрение в качеството не виждам. Ползвам автобус 120 и трамвай 20 ежедневно - превозните средства са допотопни, а шофьорите и ватманите все едно карат картофи. И за това "удоволствие" вече си плащам 50 лв. месечно (с карта за цялата градска мрежа). От увеличението на цените насам ми се стори, че докато вървях пеш (за по-бързо - въпросната вечер три пъти задминах автобус 120, който вървеше по платното до мен), освен старото возило, което пълзеше до мен, в съседна лента мина нов автобус, също от линия 120, но може би той е бил само мираж - никога не съм имала късмета да се кача на него.

Не искам да се примирявам, но какво може да се направи в тази ситуация?

Сигурно някой ще повдигне темата за"провинциалистите", които прииждали в София и задръстванията били по тяхна вина. А защо не съм чувала жителите на друга европейска столица да се оплакват от нещо подобно? Напротив - би трябвало да се радват, че градът се разраства и съответните институции да си вършат работата, така че София да може да поеме потока от желаещи да живеят в нея, да работят и да харчат парите си именно в София, от което печелят всички. Аз също не съм родена в София, но откакто живея в този град, имам адресна регистрация в него и си плащам данъците в София, а не в родното място. Следователно, смятам, че имам право да изисквам общинската администрация да свърши нещо в замяна на това, което й плащам. Градският транспорт е "черешката на тортата" - едва ли има друг град в България, където превозните средства са толкова занемарени и раздрънкани, а цените за пътуване с тях - толкова високи. (Не говоря наизуст: през последната година посетих почти всички големи градове в страната, както и някои по-малки и ползвах градски транспорт в повечето от тях.)

Само мрънкам този път - не обичам така, но в този случай нямам идея какво друго може да се направи, а съм издразнена, и то много.

Етикети: български работи, мисля си, протест, пътуване, София

Какво не искам да се случва в България

Доскоро бях от хората, които вярваха, че сайтът "Опасните новини" е шега, че това и подобните му публикации са прекалено жълти, за да са верни. Днес обаче се замислих над написаното от Григор. Ако тези неща наистина не са верни, защо се случи това?

Днес не успях да отида на протеста, тъй като не бях в София, но се присъединявам към призива на Григор и публикувам линк, където можете да видите статиите, от които тръгна всичко, копирани на сървър извън България.

Дано всички протести - и онлайн, и офлайн - да покажат на онези, към които са насочени, че свободата на словото не може да се спре нито с цензура, нито с бой. Дори напротив - колкото повече се използват силови методи за прикриване на някоя неудобна тема, толкова повече хора ще говорят за нея. И нито ДАНС ще могат да спрат сайтовете на всички, нито престъпниците ще могат да набият всички.

Етикети: български работи, Интернет, протест, свобода

Време ли е за боти?

От няколко дни насам, като се има предвид, че е почти зима, си наумих да си купя нови боти. В повечето магазини ударих на камък: имаха или само обувки като за по-топло време, или боти на високи токове, или накичени с разнообразни катарами, панделки и други подобни финтифлюшки - все неща, които не искам да ги има на моите боти. В редките случаи, когато попадах на нисък, изчистен модел, се оказваше, че е останал от миналата година и в магазина има само единични бройки с прекалено малки или прекалено големи номера. Чудех се защо, но наскоро разгадах мистерията съвсем случайно.

По пътя от работа към вкъщи минавам през подлеза край Румънското посолство, където на витрината на един магазин забелязах много хубави ниски ботушки. Както и на останалите места, оказа се, че имат само останали чифтове от миналата година, които са ми с няколко номера по-големи. Крайно озадачена, попитах:
- А кога ще заредите нови модели боти?
- Не знам кога - сопна ми се продавачката.
- Е, не им ли е вече време? - не се предадох аз.
Продавачката, вече безкрайно възмутена от очевидното ми нахалство, отвърна намусено:
- Ще им дойде времето, когато ние решим! Тогава ще заредим!

Брееей!

Етикети: български работи, весело, пазаруване

Микроблогване

От известно време се каня да пиша по темата, но днес ме провокираха, така че най-сетне се наканих.

Отскоро е и манията ми по микроблогването - допреди месец се чудех на хората, които използват подобно чудо, за какво им е и какво интересно и полезно намират в това да пишат кратки съобщения и да ги публикуват някъде. Оказа се и интересно, и полезно. Все още се удивявам на таланта на много от хората, които следя, да бъдат остроумни или да казват нещо наистина смислено с толкова малко думи. Полезната част се състои в това, че ако ме мързи да пиша дълъг пост, няколкото думи, които тук ще изглеждат странно, в микроблога ще са съвсем на мястото си. :)

По микроблогването се запалих покрай Пешо и микроблог системата, с която започнах, беше edno23.com - според моето скромно мнение най-добрият български аналог на Twitter. Веднага започнах да разпращам покани на познати да се включат, но се оказа, че част от хората, които искам да следя, са запалени по Twitter и не желаят да се местят, така че се регистрирах и там. От регистрация до писане разстоянието е малко и така започнах да пиша и на двете места. Ако сравня предимствата и недостатъците им, по-дългият списък с предимства ще е на edno23.com: добър дизайн, интересни хора, възможност за прикачване на снимка или видеоклип към написаното и опция за добавяне на връзка като допълнение към съобщението, което освобождава ценно място за писане. Предимствата на Twitter за мен са в това, че много от хората, които държа да следя, са там и във възможността човек да променя дизайна на профила си (от която аз не се възползвам, тъй като дизайнерските умения ми куцат сериозно, но все пак е добре да си знам, че я има).

Така от човек, който мислеше микроблогването за "глупост", за няма и месец се превърнах в собственик на цели два микроблога. В edno23.com пиша на български и за българи, а в Twitter - предимно на английски. Тук идва и моментът да споделя какво ме провокира да напиша всичко това: този пост. Ваня от няколко седмици насам критикува българите в Twitter, защото пишат на английски. Е, аз съм от тях и така и не се разбрахме с нея защо го правя. (Всъщност, и други пишещи на английски българи май не успяват да я убедят...) За мен има български микроблог услуги, в които пиша на български, а в Twitter - на английски. В Twitter пиша на български, ако някой се е обърнал към мен на български и му отговарям на същия език. Освен за забавление, ползвам Twitter и за връзка с колегите във Великобритания, които в никакъв случай не бих нарекла "темерут-англичанин или затлъстяла англичанка дето пъшкат по 8 часа зад бюрото за по двеста паунада на ден" (цитат от поста на Ваня)! Не ползвам Twitter като заместител на сайт за запознанства - следим се предимно с хора, които познавам или офлайн, или задочно от блоговете им, или от някъде другаде онлайн, - макар че ако покрай него се запозная с някой интересен човек - добре дошло. (Всъщност, чета туитовете на много интересни хора, но това не означава, че сме тръгнали непременно да се запознаваме. Просто чета без претенции на какъв език се пише.) Май и целта на Twitter като цяло не е запознанства с нови хора, а публикуване на съобщения, чрез които хората (познати и ако сме достатъчно интересни - и непознати) да са в течение какво правим в момента. А ако тези хора насреща не говорят български, какво правим тогава?

Писането на английски не е само спам и не е задължително с бизнес цел. И ако за Ваня "езикът не би могъл да бъде критерии за стойността на една личност" (отново цитат от нейното мнение), тогава какво против има пишещите на английски и защо са й толкова скучни?

Етикети: български работи, лично, микроблог, ревю, edno23.com, Twitter

Предложения към БДЖ

Наскоро пътувах с влак и предвид случващото се, когато ползваме услугите на БДЖ, ми хрумнаха някои идеи за разнообразяване на съобщенията, разпространявани чрез високоговорителите на гарите. Ето няколко примера:

• "Уважаеми пътници в сградата на гарата, в момента изпускате влак "Слънчев бряг" за Пазарджик, Септември и София, който ще замине след две минути от първи коловоз."
• "Влак "Слънчев бряг" ще пристигне на първи коловоз в 20 часа и 1 минута. Последните два вагона от композицията, които ще останат на гара Пловдив, ще спрат на посочения коловоз, а останалите ще бъдат в позиция, максимално близка до следващата гара. Моля, заемете позиция в края на коловоза, за да си гарантирате успешно качване във влака по време на престоя му на гарата. БДЖ не отговаря за пътници, неуспели да се качат поради факта, че са се намирали точно на обявения коловоз."
• "Уважаеми пътници на Централна гара София, днес жребият определи билети до Бургас и до всички населени места от Южна България да се продават на Северни каси, а до Синитево, Раковски и всички останали населени места в България - на Южни каси. За местонахождението на касите попитайте на гише "Информация". Моля, имайте предвид, че задаването на въпроси от общ характер на сужителите на касите и опитите за закупуване на билет от погрешна каса са забранени и могат да бъдат санкционирани."
• "Влакът за Радомир, Перник и Кюстендил ще замине след пет минути от трети коловоз. Уточнение за пътниците, намиращи се на трети коловоз: това е влакът, качвайте се!"
  

Етикети: БДЖ, български работи, влак, пътуване, хумор

Asus EEEPC

От известно време и аз съм горд собственик на EEEPC на Asus - по-точно, на модела 4G Surf. Исках да е малък, лек, евтин, бял и нямах нужда от уеб камера, затова се спрях на този модел. Отлично замества големите си събратя при офис работата и сърфирането в интернет, особено след допълнително направените настройки. Малката клавиатура иска известно време, докато привикнете към нея - аз след около 2-3 часа писане свикнах да не улучвам съседните на желаните от мен клавиши, както и с това, че интервалът се натиска по средата, иначе не сработва. Като обобщение: горещо го препоръчвам на всеки, на когото е омръзнало от мъкнене на тежък лаптоп, само за да влиза в интернет и да работи с офис приложения.

При покупката на EEEPC от магазина в офиса на "Мост" имах възможност допълнително да се позабавлявам. Първо, когато помолих да ми го извадят от витрината, за да го разгледам, ме предупредиха, че е с Linux, сякаш това е някакъв минус. Уверих ги, че за мен е предимство. Стартирах го, но установих, че макар клавиатурата да беше надписана по БДС (стандартът, по който пиша на кирилица - не ползвам фонетика), в операционната система не е предвиден начин да се превключва между кирилица и латиница. Продавачът ми отговори, че не разбира от Linux, но ще повика свой колега, който да обясни как става. Колегата беше убеден, че ако натисна Alt+Shift, работата ще стане, но не би. Последва обаждане до приятел на продавача, но се оказа, че той, цитирам, "намазал" Windows още при изваждането на EEEPC-то от опаковката, в която го е купил. Следващото обаждане беше по развален телефон, т.е. аз обяснявах чрез продавача на трето лице (с което той говореше по телефона), че лаптопът е с модифициран Xandros - не особено лека задача, като се има предвид, че посредникът не знаеше какво е дистрибуция - и какво искам да направя с него. Отново удар на камък - човекът не беше работил нито с EEEPC, нито с Xandros и не се нае да дава съвет. Беше повикан и "колегата от сервиза за лаптопи - няма начин той да не знае". Е, не знаеше. В крайна сметка купих EEEPC-то с мисълта, че вероятно ще се наложи да му инсталирам различна дистрибуция. Оказа се, че кирилизацията на фабричната му операционна система не само става за минути, а и необходимият за това файл се намира на... сървър на "Most Computers"!

"Мост", признавам ви, че ми продадохте качествен продукт, с който нямам проблеми и всички в магазина бяха много любезни и услужливи, но бива ли да се правят такива пропуски в обучението на персонала? EEEPC е достатъчно интересен продукт, за да си струва хората ви да бъдат запознати поне в основни линии с него, и то всички, а не само някой ентусиаст (който, за сметка на това, е свършил добра работа, като е направил този файл за кирилизация).

Като съм започнала с препоръките, няма да е зле у нас да се появят и аксесоари за EEEPC и особено чанти. Вече месец безуспешно търся да си купя такава от български магазин или от онлайн такъв, при който цената на доставка до България да не е 2-3 пъти колкото цената на самата чанта. Приемам насоки от всеки, който знае къде да си намеря такава чанта и благодаря предварително на всеки, който би ми оставил коментар по въпроса.

Етикети: български работи, въпрос, компютър, лаптоп, Мост, ревю, EEEPC, Most Computers

За разплащанията

Наскоро ми изпратиха линка към това клипче, в което един човек се опитва да си плати сметката в ресторант с дребни монети, но келнерът не е много щастлив от това. Помня, че с една приятелка направихме този номер в заведение в Пловдив преди десетина години и реакцията на сервитьорката беше подобна.

В днешно време в повечето по-големи магазини и заведения в големите градове у нас проблемът с наличието на прекалено много дребни (или липсата им) може да се реши с плащане директно с банкова карта. Аз предпочитам да плащам така винаги, когато имам възможност. Но... от всички градове в България, където съм опитвала да го направя, най-много проблеми срещам именно в столицата. И то не заради това, че плащам с неподдържана карта или че нямам достатъчна наличност в момента на плащане, например, а защото персоналът в магазини, заведения и кина масово не умее да работи с терминали за такива разплащания. За пример ще ви разкажа най-интересните истински случаи, в които съм била пряк участник и които сега ми звучат смешно, но при случването им не ми беше до смях.

Случай 1: купувам нещо от централния офис на един от най-големите ИТ дистрибутори у нас. По обясними причини предпочитам да не пренасям 500 лв. за покупката в брой през цяла София и решавам да платя с карта. Молят ме да почакам малко, докато повикат, цитирам, "човека, който разбира". Той идва, но според колегите му "не е зле и ние да дойдем да гледаме, ако някой ден някой пак дойде да плаща с карта" (очевидно много рядко срещан случай при тях). "Човекът, който разбира", извършва свещенодействието бавно и с подробни обяснения пред персонала на целия офис - шестима души, които го слушат със зяпнали уста, сякаш за първи път виждат банкова карта и терминал.

Случай 2: на касата на едно от големите столични кина съм. Този случай има подслучаи, в зависимост от това в кое кино се намирам, но общото между тях е, че служителят, от когото купувам билетите, не умее да работи с чип карти, по-точно не знае къде в апарата да пъхне картата, така че да се прочете чипът. Аз се опитвам да му помогна и да бъда максимално описателна, като казвам: "На терминала има дупка, ето там, отдолу."

• Подслучай 1: служителят твърди, че "тая дупка не е за това". При моето настояване, че е точно за това, той, ядосан, че го занимавам с глупости (по негова преценка), така набутва картата в терминала, че тя не само не се чете, но терминалът блокира, а картата отказва да излезе. Излиза след десетинаминутно сериозно дърпане.


• Подслучай 2: терминалът се намира върху бюрото на служителя. Служителят вади картата от терминала, пъха глава под бюрото си и се оглежда за дупка.


• Подслучай 3: младата служителка се изчервява и ме поглежда възмутено, без дори да доближи картата до терминала.

Кога ли най-сетне ще мога да пазарувам с карта, без да разказвам подобни случки след това? Или може би тогава ще започнат да ми липсват?

Етикети: банки, български работи, карти, плащания, хумор

Как да фалираме в Интернет в 10 лесни стъпки

Току-що случайно попаднах на това ръководство - забавно и много точно. От блога на Георги Матеев.

Етикети: български работи, Интернет, работа, сайт, хумор

Търси се открадната кола

Текстът по-долу е копиран от блога на Ясен, с пожелание колата да се намери, а ако това стане скоро, още по-добре. ;) Ето и връзка към оригиналния пост.

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Моля който има възможност, да си запише или запомни номера и ако го види някъде в квартал или друг град, на улицата или в гараж за разглобяване, да се обади на полицията на телефон 166. Червените нисани от този модел не са изобщо много на брой, в сравнение с други по-разпространени модели коли. Надявам се да се намери в близките дни, защото след това е ясно, че ще бъде налична само в насипно състояние из магазините за части втора употреба и сервизите.

Също така и всеки, който е по някакъв начин близък с обществата на автомобилисти и любители, с тези на майстори и специалисти в сервизи, да обърне внимание на тази статия. Може откраднатата кола да “премине” някъде из тези среди, докато открадналите я се опитват да я усвоят някак.

Зная, че вероятността да се намери е малка и се надявам полицията да успее да я намери преди да е изчезнала. Но също така се надявам и на съпричастие и най-обикновена гражданска бдителност — не е нужно да казвам, че за всякаква помощ ще дължа почерпки и най-вече, което е по-важно, голяма искрена благодарност.

Явно лошият късмет не е чудо за три дни, но след като разбиха вилата ни, след като онлайн-вестникът dnesplus.bg си взима мои снимки “ей-така”, надявам се поне колата да се намери. Ще съм ви благодарен и ако препредадете по някакъв начин тази статия или линка към нея на други хора. Все някъде някой може да я забележи, докато още има време.

Етикети: български работи, помощ

Внимавайте да не ви изгонят от форум на АБВ!

Ако сте потребител на някой от форумите, достъпни чрез сайта www.abv.bg, внимавайте да не си навлечете нечий гняв и да не ви изгонят! В противен случай, вижте какво ви чака според общите условия за ползване на сайта:

В случай на нарушаване на правилата за ползване на услугата "Форум", поради което на Абоната е наложено наказанието "изгонване от форума", Абонатът дължи неустойка в размер на 3000 лева.

Тези условия не са нови - влязоха в сила още в началото на годината, - но се надявах досега някой да се е вразумил и да е решил да ги промени, за да не става за смях. Очевидно, не съм била права да се надявам.

Етикети: български работи, внимание, интересно, Интернет, сайт, черен списък

Интересна обява за работа

Днес ми обърнаха внимание върху обява в JobTiger с интересни изисквания:

Фирма ВОЛФ АД търси да назначи:
Личен асистент на мениджър

Изисквания:

- Много добра външност;
- Владеене на немски или английски.

Моля, изпращайте актуално CV със снимка!

Обявата се въртяла в сайта вече доста време. Интересно защо ли е толкова трудно да си намерят човек, който да отговаря на тези единствени изисквания, а и не е ли незаконно публикуването на обява с подобни дискриминационни изисквания?

Етикети: български работи, интересно, работа

Български работи

Преди две седмици случайно научих, че БНТ провежда ден на отворените врати, на който зрителите имат възможност да посетят и разгледат телевизията. Разбрах го на самия ден и успях да отида в късния следобед на деня (16 септември). Беше ми интересно да видя как изглежда и как работи една национална телевизия отвътре (макар че вече отдавна не гледам телевизия, любопитството ми все още си е живо :)). Макар че бях пристигнала доста късно, реших да изчакам пред входа на телевизията заедно с голямата тълпа, която също чакаше за вход. Само за около час и половина станах свидетел на какво ли не. Това, което БНТ в сайта си твърде меко наричат "вякакви емоции", си беше откровена простотия от страна на "уважаемите зрители". Наслушах се на разправии кой бил наред да влиза, кой бил предреден, кого го блъскали... Когато обявеният за 16 ч. край на приемането на зрители настъпи, а пред входа все още имаше доста хора, беше обявено, че приемането на зрители ще продължи, но без влизане в студиата, а само с разходка по коридорите, тъй като вече се снимат и излъчват предавания. И тогава пак се започна едно недоволство, макар че по предварителен план след 16 ч. изобщо не трябваше да влизат зрители. Не чух да се намери някой, който да оцени жеста и да е доволен, че все пак не са го върнали, даже напротив - имаше недоволни от това, че след като са чакали, няма да видят всичко. Да не говорим за стремежа към "авантата" на много от вече влезлите вътре. Става дума за това, че БНТ бяха подготвили за подарък на всеки по един комплект от два DVD диска със свои продукции. Такова грабене и искане "и за майка ми", "и за един приятел, който не можа да дойде", "Ама не може ли по две?" и т.н. не бях виждала, и то още преди искащите да са хвърлили по един поглед на това, което взимат. Дори мен ме хвана срам, но на въпросните зрители-байганьовци окото им не мигна и продължиха да се държат, все едно някой им е длъжен. А съвсем не беше така. Хората от БНТ бяха изненадващо любезни и внимателни въпреки всичко (от което бях доста учудена, след нещата, които съм чувала и чела за това как се работи там). Освен това, служителите на БНТ на никого не са били длъжни да организират каквото и да било и да дойдат на работа в неделя (а сигурно бяха дошли не само хора, които и без това са дежурни на този ден), за да се срещат със зрители, но го направиха. Не бяха длъжни и да продължат да приемат зрители след обявения краен час, но го направиха, именно за да не разочароват всички, които бяха чакали толкова дълго време. Но кога ли ще се научим да оценяваме хубавата страна на нещата, вместо да недоволстваме постоянно?

Етикети: български работи, интересно, снимки, събитие

Пак за "Селинет"

След като най-сетне имам Интернет достъп, използвам възможността да предупредя всеки, който чете тук и си търси Интернет доставчик в София, да не ползва услугите на "Селинет". Поради липсата на друг свестен Интернет доставчик в квартала ми досега, ползвах техните услуги. През по-миналия месец те имаха сериозни технически проблеми - през около една трета от месеца нямах достъп нито до Интернет, нито до техническа поддръжка. На телефона за денонощна техническа поддръжка почти през цялото денонощие не вдигаше никой, всички мобилни бяха изключени и дори и в ICQ нямаше никого (вероятно за да нямат начин клиентите им да ги напсуват онлайн, ако се доберат до Интернет достъп от друг доставчик). Когато все пак успявах да намеря някого на телефона, получавах обещания, че нещата ще се оправят. Накрая на месеца, при плащане на месечната такса в офиса, приспаднаха дните, през които нямахме достъп до Интернет, от таксата за следващия месец и обещаха, че след 1-2 дни профилактика проблемите ще бъдат окончателно отстранени. След двудневна липса на Интернет достъп качеството му наистина остана добро и поради това реших все още да не сменям доставчика.

През този месец, обаче, се случи описаното накратко тук. След като и в моя блог се появи коментар по темата, нямаше как да не разкажа цялата одисея, през която преминах в последните дни.

При първата сериозна буря над София в последните дни на юли Интернет достъпът ми спря. Сравнително обичайно нещо за LAN доставчик. На телефона на техническата поддръжка отново не успявах да намеря никого доста дълго време (не особено нормално за доставчик, който се хвали с 24-часовата си поддръжка), а когато все пак успявах, слушах бисери от рода на "Не е вярно, вдигат го телефона" и "При големи аварии се случва да дава понякога заето" като отговор на въпроса ми защо никой не вдига телефона (а не защо дава сигнал "заето"). След първото ми обаждане ми обещаха, че някой ще мине да погледне къде е проблемът. На втория ден започна интересната част: въпреки че бях пробвала всевъзможни варианти на включване на кабела (директно, през няколко различни суича, под различни операционни системи и т.н.), "специалистите" от "Селинет" се опитваха да ме убедят (и то неучтиво и с надменен тон), че проблемът е при мен. Няколко пъти ми казаха, че след два часа "изпращат екип да погледне", след което никой не идваше, а на телефона ми твърдяха, че хората са идвали, без да им мигне окото пред това, че очевидно ме лъжеха. Междувременно телефонната комуникация ставаше все по-затруднена - от официалния телефон за поддръжка се отказах и започнах да звъня подред на каквито техни мобилни намеря, но всички се оказваха изключени в по-голямата част от времето. Когато при някакъв невероятен късмет от моя страна успявах да улуча някоя секретарка на някой от мобилните телефони (която ме питаше какъв е проблемът, а след като обяснях, че компютърът не си взима IP адрес през DHCP, ме питаше какво означава IP), след неколкоминутна разправия успявах да изкопча мобилния номер на някой техник, чийто телефон (каква изненада!) се оказваше изключен.

Развръзката настъпи късно вечерта на третия ден, когато за втори пореден път ми дадоха номер, на който със сигурност имало човек, но който вече имах и на който не бях намирала никого. Тъй като, обаче, поредната секретарка настояваше, че в момента човекът, у когото е телефонът, ще вдигне, реших да пробвам. О, чудо! Вдигнаха ми телефона! След като за пореден път обясних подробно проблема, човекът отсреща ме попита за адреса ми и тогава се оказа, че тази вечер този мобилен телефон е у техник в кв. "Изток". Въпреки това, човекът обеща, че ще дойде до адреса, който му дадох (в "Лозенец", който беше извън неговия район на работа), ще провери какъв е проблемът и лично ще ми се обади отново, за да се увери, че всичко е наред. Малко по-късно наистина получих обаждане от него за последно уточнение, след което човекът се появи на адреса ни и за 15 минути откри и отстрани повредата (която, както вече три дни напразно обяснявах на кого ли не, не беше в моя компютър или кабел). Съжалявам, че забравих да попитам този човек за името му, но все пак му благодаря за отзивчивостта и точността. Като се има предвид, че едва ли някой друг от колегите му във фирмата би постъпил по подобен начин, със сигурност той ще се познае, ако прочете този пост. :) На него благодаря, а на останалия персонал на "Селинет" нямам какво повече да кажа - нямам думи. Не от радост, обаче.

Май е излишно да споменавам, че един ден след щастливата развръзка заваля дъжд и пак останах без Интернет достъп. Този път само за ден и половина.

Етикети: български работи, внимание, Интернет, полезно, черен списък

Как да пуснем много препоръчани писма наведнъж - изстрадан опит

Когато изпращате по пощата повече от четири препоръчани писма наведнъж, трябва да им направите опис, който да предадете заедно с тях. Той се прави в два екземпляра, като може да бъде и в три, ако искате копие и за себе си - не е задължително, тъй като ще получите бележка за всяко пуснато писмо. При изпращане на писмата трябва да поискате бланка за опис от служителката на гишето в пощата, както и обяснение как да номерирате и опишете писмата.

Ето и дългия и трънлив път, който изминах, докато науча гореописаната процедура.

Тази седмица ми се наложи да изпратя няколко препоръчани писма наведнъж и за целта реших да ползвам услугите на пощата в подлеза на НДК. При първото ми посещение, което направих, за да си взема обратни разписки за попълване (също незадължително при изпращане на препоръчано писмо, но аз исках да ползвам тази опция), служителката ми обясни, че е задължително да направя опис на писмата, след като са повече от четири, като описът трябва да съдържа номер на всяко от писмата, фамилия на получателя и името на селището, в което трябва да бъде получено писмото. Никакъв проблем - и бездруго имах списък на получателите, който освен исканата информация съдържаше и пълното име и адрес на всеки от тях.

Когато се върнах в пощата малко по-късно с готовите писма и разписки и ги подадох на служителката заедно с описа, тя погледна описа учудено:
- Ама какво е това?
- Опис - отговорих аз.
- Ама той трябва да бъде В ДВА ЕКЗЕМПЛЯРА, нали Ви го КАЗАХ! - повиши ми тон тя, след като ме беше изгледала така, сякаш съм пълен идиот. - Такъв опис не върши никаква работа!
Сигурна бях, че не бях чула такова нещо първия път. Рискувах да продължа разговора и да попитам защо са двата екземпляра.
- Единият за мен, а другият за вас - тросна ми се служителката.
Обясних й, че имам описа на файл в компютъра си и не ми трябва второ копие, така че може да задържи листа, който й нося. Тя отново ми се скара, че ако го направим така, после съм щяла да се върна и да настоявам, че съм пуснала еди колко си писма, които не са били получени, но след като видя, че явно няма да отстъпя лесно, въздъхна тежко и започна да обработва писмата.
- Ама какво е ТОВА? - стресна се отново горката жена след около минута. - Не можете да давате обратен адрес "до поискване" за препоръчано писмо!
Това ме учуди, тъй като вече няколко пъти бях пускала писма по този начин в други пощенски клонове и нямах никакви проблеми. Казах го, но този път служителката беше непреклонна - върна ми писмата и започна да ми се кара:
- Аз не си измислям правилата на пощите! И не искам да ме накажат заради вас!
След като видях, че няма да изляза наглава с нея, реших да не си губя времето и да отида до следващия по близост пощенски клон - 1463. Ако знаех какво ме чака там...

С влизането си попаднах на дълга опашка, виеща се пред гише "Препоръчани писма и колети". Послушно се наредих, изчаквайки хората преди мен - всеки средно с по десетина писма. Някои хора от опашката постепенно загубиха надежда, но аз бях достатъчно решителна да стигна до гишето. Малко преди това един симпатичен човечец, колебаещ се дали да се нареди, ме попита колко писма ще пускам и след като видя, че са седем, реши да мине по-късно.

Най-сетне дойде и моят ред. Мълчаливо подадох купчината писма и описа.
- Ама какво е това? - учуди се служителката на гишето.
- Опис - отговорих аз.
- Кой Ви каза, че така се прави опис?
Рещих, че е безпредметно да обяснявам дълго и отговорих:
- Досега на съм пускала писма с опис, но съм чувала, че трябва да Ви дам опис в два екземпляра, който да съдържа номериран списък с имената и адресите на получателите на всички писма, в два екземпляра. Тъй като на мен не ми трябва екземпляр, можете да вземете този.
- Не е вярно, описът се прави в два екземпляра, които остават за нас, а ако искате и за Вас, се правят три.
- ОК, и какво ще правим сега?
Забелязвала съм, че когато задам този въпрос в подобна ситуация, чиновникът насреща ми по правило се обърква, но трябва да призная на тази служителка, че се окопити завидно бързо в сравнение със свои колежки в други учреждения. След като се съвзе, ми предостави бланка и ми обясни как да я попълня, което се захванах да правя на една масичка наблизо.

След няколко минути бях готова. Когато се обрънах към гишето, видях, че се беше образувала нова опашка, дълга колкото предишната!
- Сега отново ли трябва да се наредя на опашката? - попитах служителката.
- 'Ми, ако хората Ви пуснат, няма, иначе... - гласеше отговорът.
Погледнах към чакащите с надежда, но никой не каза нищо, а лицата им дори не трепнаха. Наредих се най-отзад.

В този момент видях откъм вратата да се задава същият човечец, който по-рано се беше отказал да чака на опашката, когато видя седемте ми писма. Очите му забележимо се окръглиха, когато ме видя и попита:
- Вие не бяхте ли тук и преди?
- Бях - отговорих, - но ме върнаха да попълня това и се наложи да се наредя отново.
В този момент осъзнах, че ситуацията всъщност може да бъде и смешна.

Когато ми дойде редът, затаих дъх в очакване пак да ме върнат за нещо, дори репетирах наум как най-въздействащо да кажа: "Вие подигравате ли ми се? Върнахте ме веднъж, като преди това огледахте внимателно писмата, а сега, след като чаках на две опашки на едно и също гише, пак ме връщате, защото не сте забелязали нещо!" Не се наложи да го казвам, обаче - оказа се, че няма други проблеми, които да пречат да изпратя писмата си (дори и с обратен адрес "до поискване") и след още няколко минути най-сетне бях готова.

Етикети: български работи, полезно