понеделник, септември 27, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Как информационните технологии променят живота ни

Замисляли ли сте се някога как се е променило вашето ежедневие в последно време благодарение на компютрите, Интернет и новите високотехнологични джаджи? На мен отново ми дойде тази мисъл днес, когато някой у нас търсеше аудиокасета. Замислих се от колко време не съм ползвала подобно нещо.

Когато бях на 15-16 години, слушах радио почти по цял ден. В касетофона винаги имаше празна касета, готова за запис, когато тръгне поредната ми любима песен. След като запишех песента, се започваше едно слухтене и надежда водещият да каже коя е тази песен и кой я изпълнява, за да си надпиша обложката на касетата. В шкафа ми все още има един куп касети, които вече не слушам. Сега, когато имам компютър и достъп до Интернет, все още слушам радио почти постоянно. Но сега, ако някоя песен, която чуя, ми хареса, отварям сайта на радиото, преглеждам плейлистата и изтеглям парчето в MP3 формат. По-удобно е и не се налага след това да превъртам ленти до умопомрачение, за да чуя любимата си песен.

Друга промяна в ежедневието ми е това, че вече почти не използвам хартия. Преди винаги носех бележник в чантата си, а на бюрата ми вкъщи и в офиса бяха разхвърляни всевъзможни листчета, на които си записвах задачи, телефонни номера, планове за деня... Сега почти по всяко време на деня около мен има работещ компютър. Когато се наложи спешно да си запиша нещо, отварям Notepad, нахвърлям го вътре и го записвам в съответна директория с име на файла, което да ми помогне да го намеря лесно по-късно. Далеч по-удобно е, отколкото да се ровя из купища хартийки. А ако съм в движение и се появи нещо, което си струва да бъде записано, използвам паметта на мобилния телефон. Все още си нося и бележник, но не си спомням откога не е влизал в употреба.

Предполагам, че и при вас са настъпили подобни промени, а какви са и дали са към по-добре или по-лошо, ще ми кажете вие, а на мен ще ми бъде интересно да го прочета.

неделя, септември 26, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

За рождения ден, за малките камъчета и културата

Придобивам навика да блогвам доста след като събитията, за които пиша, са изтекли, но тази седмица нямах никакво време и сили да седя и да пиша. И сега съм доста замаяна, но имам достатъчно будни мозъчни клетки, за да мога да съставям изречения, и то без много грешки.

Първо ще кажа две думи за рождения ден. Много благодаря на всички, които ме поздравиха! Няма да ги изреждам, за да не пропусна някого, но те си знаят. :) Всички ме зарадвахте много. Описанието на това как празнувах ще пропусна. Който се пита защо, да погледне горе вдясно - там, където пише, че тук за лични неща не се пише. Мога само да кажа, че беше страхотно.

Сега ще се върна на изминалата седмица, която беше интересна за мен заради културните прояви и чуждестранните гости в Пазарджик. В два дни един след друг в театъра имаше интересна постановка и беше открит филмовият фестивал "Европа е тук".

Във вторник в театъра беше постановката на "Януари" на Йордан Радичков. С нея гостуваше театрална формация "Мелпомена". Театърът не ми е любим, предпочитам киното като начин да се разкаже история, но ми беше интересно да видя тази постановка, така че отидох. Не съжалявам. Беше изиграна много добре, накара ме да се замисля, а и ме зарадва това, че залата беше препълнена. Прибрах се късно след това, легнах си още по-късно, а на следващия ден радиостанциите работеха, така че пак станах в 6.30 и бях на работа.

Тогава беше и по-интересното за мен събитие - откриването на филмовия фестивал. Отдавна съм киноманка, но напоследък все по-трудно се намират филми, които човек да си струва да гледа или след като ги е видял, да не съжалява, че си е загубил напразно два часа от живота. И да има интересни филми, те рядко стигат до кината. Затова ме зарадва новината за фестивал на киното, и то на европейското и точно в Пазарджик.

Преди фестивала имаше пресконференция в Общината с неговия патрон - Димитрис Куркулас, председател на делегацията на Европейската комисия у нас. Тук идва времето да разкажа за малките камъчета, които могат да обърнат колата, но за щастие, не успяха да развалят общото впечатление от събитието.

Първо, бях изрично предупредена, че Общината ще се охранява строго. Казаха ми да си нося лична карта, прескарта и да се приготвя едва ли не да бъда изправена до стената и преджобена поне два пъти. Когато малко преди 17.30 (началния час на пресконференцията) приближих входа на общината, там обикаляха кордони с полицаи, но никой не ме спря! Никой не обърна внимание на това, че влизам през парадния вход. На гишето, където обикновено в делнични дни се записват всички лични данни на влизащите в сградата, също нямаше жив човек, дори беше затворено. Хората почивали - беше национален празник, все пак. Така напълно необезпокоена влязох в сградата, където се намираха Куркулас, международната делегация, която го придружаваше, кметът и елитът на Пазарджик.

Следващото, което ми направи впечатление, беше подредбата на масата за гостите. Всичко беше точно по протокол на пръв поглед - няколко чинии със сладки и минерална вода за всеки от гостите. Но само на пръв поглед всичко беше наред. Сладките бяха увити в станиоли, които след изяждане на съдържанието нямаше къде да се изхвърлят, освен да се метнат на масата. Самите сладки бяха прекалено големи, което предполагаше, че този, който е решил да се почерпи, трябва да гризе ронливата толумбичка или каквото друго му се е паднало, като си криви лицето в неестетични гримаси и си цапа костюма с трохи или парченца шоколад, според случая. На такива събития се сервират дребни сладки! Да погледнем и към минералната вода. За всеки гост беше сервирана половинлитрова пластмасова бутилка. Дотук добре, но забелязвали ли са организаторите, че вода се пие с чаша? Такива за повечето гости нямаше. Пред Куркулас и кмета видях, но другите явно не бяха смятани за толкова културни, че да пият от чаши, и им беше оставено да надигат шишетата, ако ожаднеят.

Следващо камъче: програмата на фестивала. Всеки гост получи папка, която съдържаше брошури с анотации за всички филми, които щяха да бъдат прожектирани, и програма на фестивала. Всичко беше изпипано, материалите бяха отпечатани професионално, с добър дизайн... но програмата беше на един лист, копиран на ксерокс! По един такъв лист беше поставен във всяка папка, така че да бъде първото нещо, което човек вижда при отварянето й. Точно там би трябвало да се намира програмата, но не и в този вид.

Последните камъчета изтърси кметът Иван Евстатиев със своите изказвания. Той по принцип не се слави с блестяща мисъл, но поне на подобно събитие можеше да бъде по-сдържан, да се придържа към онова, което му беше написано като материал за четене, и да не бъде многословен в отговорите на журналистически въпроси. Но той не пропусна възможността да се изяви. Не запомних всичко, но най-голямо впечатление ми направиха две неща. Първо, кметът допълни изказване на Куркулас, което по протокол е недопустимо - кметът на един провинциален град, бил той и областен, стои по-ниско в йерархията от председателя на ЕК за България, и би трябвало да изслуша думите му, без да показва неуважение като това да разяснява думите му. Второ, когато кметът връчваше подаръци на Куркулас в края на срещата им, му подари и компактдискове с произведения на Иван Спасов и изпълнения на Ансамбъла за народни песни и танци, придружени с "бисерно" изказване. То беше следното: "Тези компактдискове можете да си ги слушате вечер, когато се приберете вкъщи след тежкия труд, или сутрин, в колата". Ако кметът прочете това, бих искала да му обърна внимание върху два факта:

1. Димитрис Куркулас живее в 21-ви век. Той знае, че един компактдиск е предназначен за слушане, а не за да го върти на пръста си, примерно.
2. Димитрис Куркулас е възрастен човек, който сам организира дневния си режим. Той няма нужда от напътствия кога и къде да слуша музика, дори би могъл да ги възприеме като опит за обидна намеса в дневния му режим.

С това пресконференцията завърши и се пренесохме в зала "Маестро Георги Атанасов", където беше официалното откриване на фестивала. Церемонията беше тържествена и ми хареса, въпреки многото грешки при превода на английски език. Почувства се, че събитието е значимо и е не само национално, а и международно.

След церемонията по откриването беше и прожекцията на първия филм - "Лиля завинаги". Филмът ми хареса много. Беше силен и въздействащ. Като знаех, че е съвременен европейски филм, очаквах или опит за нещо комерсиално в стил "холивудски филм", което не може да бъде сполучливо - Европа не е Холивуд и по-добре европейските филми да имат свой облик, вместо да се опитват имитацци, - или арт кино (дефиниция за арт филм: такъв, който никой не гледа, а онзи, който го е видял, не знае за какво става дума в него). Този филм обаче не е нито едното, нито другото. Историята е разказана просто, ясно, без излишно украсяване и преиграване. Щеше да е и още по-добре, ако ги нямаше коментарите на действието, които слушах в залата. Пример: главната героиня е изоставена от майка си. Момичето държи снимката на майка си, вади запалка от джоба си и от съседния ред чувам: "И с'я к'во, ще я пали ли?" "'Ми, май да". Хора, когато сте на кино, не забравяйте, че до вас може би седи някой, който иска да гледа на спокойствие! Като се изключи това, бях много доволна от филма и се надявам и другите на фестивала да са също така добри.

Между другото, онова, което се каза на пресконференцията, можете да прочетете тук.

понеделник, септември 20, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Кирливите ризи в рекламата

На този сайт можете да видите как холивудски знаменитости правят в Япония това, което им е забранено да вършат в САЩ: участват в реклами, които по някакъв начин биха им развалили имиджа или биха нарушили някой техен договор.

четвъртък, септември 16, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Newsgaming

Още една нова и интересна мода - компютърни игри, базирани на реални събития от новините. Първият сайт за нюзгейминг, който видях, се казва Newsgaming.com (логично :)). Направен е от уругвайска фирма, която е пуснала две експериментални игрички на Flash.

понеделник, септември 13, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Един типичен ден

От доста време мисля да напиша как минава един мой работен ден, та ето как.

6.15 ч.
Майка ми идва да ме събуди, за да не закъснея за работа. Измърморвам нещо, обръщам се на другата страна и пак заспивам.

6.20 ч.
Майка ми идва втори път и ме буди. Наистина искам да стана. Опитвам се, но... падам обратно в леглото. Е, какво да се прави, студено ми е!

6.25 ч.
Будилникът звъни. Ставам, вече няма как.

7 ч.
Току-що съм си изпила кафето. Излизам, нямам време за закуска, а и някъде четох, че да не се закусва е по-полезно.

7.20 ч.
Вече съм в радиото, подготвям новини, чета ги...

8.35 ч.
Уф, как можах да го кажа това преди малко? В бюлетина някой си е оставил ръцете, а аз пак не го прочетох предварително. Е, така е - в Ирак в неделя не са загинали 11 души, а 110. Добре, че се усетих навреме и след като изцепих 11, се поправих.

9.05 ч.
Охо, нещо интересно - днес ще гледат делото за скандала около общинския съвет във Велинград. Я да звънна в съда да питам кога и в коя зала се гледа делото.
- Добър ден, Окръжен съд.
- Добър ден, искам да Ви питам кога и в коя зала ще се гледа днес делото на Общински съвет Велинрад.
- Кое дело?
(Чета на служителката цялата информация за делото, с която разполагам.)
- А, това ли? Кажете ми номера на делото.
- Не го знам, в информационния бюлетин не е посочено.
- Е, тогава ще трябва да дойдете лично. Във фоайето на съда има списък с номерата на всички дела, които ще се гледат във всеки ден.
- Идеално. Значи, там ще пише и кое дело кое е?
- Не, пише само номерата и кой номер дело в коя зала е.
- А аз, като не знам номера на делото, как ще ми помогне тази информация?
- Ами, ще питате някого.
- Кого?
- Не знам.
Е, ОК, ще проверя лично. Трябва да има кой да ми каже.

9.50 ч.
Вече съм в центъра, на път към РДВР Пазарджик. По пътя срещам колежка от вестник "Виделина", която тича към пожарната на другия край на града. Имало пресконференция в 10 часа. Тръгвам с нея, въпреки че едва ли ще успеем да стигнем пеша до другия край на града само за десет минути.

10 ч.
Виж ти! Вече сме пред пожарната и е точно 10! А не съм усетила да сме вървели бързо. Пресконференцията е по случай професионалния празник на пожарникарите в България. Дават ни статистики за пожарите през годината: 987, като от тях най-много са причинени от къси съединения. Казват ни и кои са били най-големите пожари, най-отличилите се огнеборци, кога ще празнуват, как и къде.

11 ч.
Вече съм в съда. Питам охраната къде и кога ще се гледа делото, но те не знаят. Не пропускат, обаче, да ми проверят багажа. Лошо няма - бих могла и да бъда терористка и да нося някоя бомба в портфейла си, с която да вдигна сградата във въздуха.
Тръгвам по коридора на първия етаж, за да търся гише "Информация" или нещо подобно, където да питам за делото. Няма такова нещо, но за късмет срещам една дама в съдийска тога и я питам дали знае нещо. Любезна е, става ми приятно. Упътва ме към стаята на секретарката, където би трябвало да знаят.
Секретарката не знае. Казва ми да питам в 33-та стая на третия етаж. Там е деловодство или нещо подобно. Оттам ме изпращат в 41-ва стая. В 41-ва стая никога не са чували за такова дело. След като за пореден път разказвам подробно целия случай, който е довел до делото, от начало до край, служителката се сеща, че "май имаше нещо такова, проверете в онзи азбучник ей там". Тогава изваждам късмет - една жена, която рови в папките, се оказва от Велинград и ми казва, че залата е втора, а часът - 11.30.

11.30 ч.
Делото се отлага за неопределено време, защото в момента в залата тече друго дело. Казват на всички, които чакат пред вратата, да "почакат още".

12.20 ч.
Делото вече е свършило за днес - след заседанието е отложено за сряда. Тичам към РДВР - така и не успях да отида, а трябва да мина да взема информационния бюлетин. След пет минути съм там - наблизо е. Нищо интересно през изминалото денонощие, освен това, че собственик на къща в Брацигово се прибрал от екскурзия в Турция и заварил дома си обран. Взели му 23000 евро, 3320 лева, ловна пушка, лични документи и за капак - 10 бутилки марков алкохол. Да се почерпят хората след страхотния удар.

13 ч.
Обядвам. Ако минавате през Пазарджик и ако обичате дюнери, насочете се към ресторант "Златното пиле" - близо до пазара и ГУМ, на улица "Отон Иванов", точно до сухите фонтани и срещу Интернет клуб "West". Но внимавайте - докато ядете, има опасност заедно с дюнера да си захапете и някой пръст или най-малкото хартийката, в която е увита храната. После да не кажете, че не съм предупредила! :) Бонус съвет: поискайте да ви сложат дюнера в торбичка и идете да го изядете другаде. В заведението е горещо, масите навън се клатят, а и доста често там се слуша Азис.

13.30 ч.
Вече съм на работа в радиото (отново). Нищо интересно през остатъка от деня. Обичайното ровене из бюлетините, а на всеки кръгъл час - четене на най-интересното в ефир. Добре звуча, въпреки че грипът още не ми е минал и доста кашлям. Добре, че не си личи. Не обичам да звуча като гарга след три дни и три нощи купон.

18.30 ч.
Вкъщи съм си след работа. Почивам си десетина минути. Чудя се дали да вечерям или да седна на компютъра.

18.40 ч.
Пред компютъра съм. Вечерята я оставям за врага си, ако реши да намине. Казват, че това било полезно за здравето. Дано да подейства, след като не си изядох закуската сама, а обяда не разделих с никого. (Е, ако не бях толкова гладна и ако се беше появил още някой гладен... Все едно, обядът вече отдавна е история.)
Проверям рейтинга на Online Camera в Google. Качва се... не е зле. Всеки ден се регистрират нови хора, а и аз добавям камери и разменям линкове. Ще добавя още десетина.

20 ч.
Най-сетне малко почивка и чат с Жоро. Тъкмо навреме - за първи път от десет дни успявам да се логна в MSN Messenger и се появява Силвия. Приказваме си и с нея. Междувременно, започвам и да блогвам.

22.20 ч.
Очите ми се затварят... Време е да си лягам.

петък, септември 10, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Нов вид електронен магазин

Днес попаднах на един интересен сайт - Woot.com. Електронен магазин, но с една разлика от останалите - там се предлага само един продукт, който се сменя всеки ден. Интересна идея, а и авторите на сайта са с чувство за хумор и си струва да го разгледате и заради това.

четвъртък, септември 09, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Леко с бирата!

Току що Жоро ми каза, че вчера Валяка е пострадал след редовната бирена среща на ССС в сряда. По-точно, Жоро разбрал, че Валяка се прибирал вкъщи снощи с колелото си и се изцепил в едно дърво, а аз го свързвам с бирата, тъй като, доколкото знам, и Валяка ходи на тези срещи. Не е пострадал сериозно, но цялата му глава била подута. Та оттук и призивът ми да внимавате с бирата, както и с всеки друг алкохол. И от няколко по-тъмни халби човек може да се гипсира - и преносно, и буквално.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Девети септември ли?

Още вчера комунистите в Пазарджик започнаха да празнуват 60-годишнината от 9 септември 1944 г. Голямата зала на Младежкия дом, която побира поне 200 души (по моя преценка, нищо чудно да са били и повече), беше пълна до краен предел, предимно с пенсионери. Нормално, казах си, докато отразявах събитието. Възрастните хора са живели по комунистическо време, изпитват носталгия и празнуват датата, която е довела до времето, когато те са живели, според собствените си критерии, добре. Но какъв срам ме хвана, когато видях в залата хора от общината, като директора на сектор "Хуманитарна политика" Емил Фърцов, отговарящата за културата Виолета Гиндева и за капак - кмета на Пазарджик Иван Евстатиев! Присъствието на кмета дори беше обявено от трибуната от представител на БКП с гордост, че той е уважил празника. Доста неуместно - кметът на уж европейски и уж демократичен град празнува датата, на която е започнало тоталитарното управление на България.

А по-добро ли е било това време? Днес вестник "Знаме" пусна статия по въпроса. Знам за носталгията на старите хора, но се шашнах от думите на млади хора от Пазарджик. Цитирам мнението на една интервюирана от вестника - Ивет Милчева от гимназията по селско стопанство, в 11 клас: "За времето на Тодор Живков знам от майка и баба. Тогава не е било демокрация, но е имало работа, никой не е бъркал в кофите за боклук, хладилниците на хората са били пълни. В училището имало ред и дисциплина, учебниците били по-евтини. Майка не иска и да чуе за демокрацията. Понякога съжалявам, че не съм живяла в тяхното време". Хубава българска мечта, няма що - пълен хладилник. И има хора, които са съгласни да разменят свободата си срещу пълен хладилник, евтиния и така наречената дисциплина. И това го казва млад човек на 17-18 години!

Когато се възмутя срещу подобни носталгични приказки, които ми хвалят тоталитарното време като по-добро от сегашното, обикновено ме питат: "Какво ти харесва толкова в демокрацията, като все нямаш пари, работиш на две места, за да свържеш двата края, и не знаеш дали и утре ще си на работа?" Харесва ми това, че сега имам свобода. Ако искам, мога:

- да си избера къде и какво да работя. Разбира се, може и да не ме вземат на работа там, където искам, но това е защото и евентуалният ми бъдещ работодател също има свобода да избере кого да назначи и кого не;
- да ползвам Интернет, да разглеждам сайтове като тези, да разказвам вицове от този род и да пиша в този блог, без да се страхувам, че ще бъда арестувана заради това;
- да чета истински книги, а не писания, чиято цел е да ми промиват мозъка с комунистическа идеология, независимо дали са на тема политика, педагогика, готварство или детски приказки;
- да гласувам кой да ме управлява или да избера да не гласувам, ако никоя от алтернативите не ми хареса;
- да общувам с хора от други нации и култури, без да бъда обявена за "шпионин", "мръсен капиталист" или "враг на народа";
- да ида в чужбина и ако ми хареса, да остана да живея там.

Някой пак може да възрази, че не всеки има възможността да прави всички тези неща, но тук говорим за свободата. А възможностите зависят от нас и от околните, не от държавата. Тя нито ги дава, нито ги отнема. Но и това ни е останало като манталитет от тоталитарно време - средностатистическият българин все чака някой друг да го "оправи" и за почти всичко му е виновна държавата. Няма работа - държавата виновна, защото позволила на частниците да наемат работници, а те имат нахалството да искат разни неща, дето нашият човечец не ги умее - компютърна грамотност, владеене на чужд език и още ред такива. Нашият отбор по футбол загубил мач - държавата виновна, защото не дава пари на треньора и на футболистите, та да се представят качествено. Протекло му кранчето на мивката в банята - ами, как иначе, като цялата държава се разпада, логично е и това да не е наред. И нашият човечец все така си седи и чака някой да му помогне. Затова и го "оправят", само че в другия смисъл на тази дума. А той си търпи, вместо да използва правото, което му дава демокрацията, да протестира и да си търси нарушените права. Такива хора възпита тоталитарният режим, който дойде на власт на 9 септември, и затова тази дата не е празник. Историческа дата - да, но не и празник.

Между другото, комунизмът не беше ли забранен със закон?

неделя, септември 05, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Какво (не) бихте дали за един Gmail account?

Току-що, докато разглеждах форума на HardwareBG, попаднах отново на темата за Gmail. Бях чувала, че покани за Gmail се продават на търгове, но в тази тема видях друга интересна идея: този сайт, на който хората, които имат покани за Gmail, могат да ги разменят срещу нещо друго. Сайтът е разделен на две големи секции: хора, които търсят акаунти, и хора, които предлагат такива. В момента разглеждам обявите на тези, които търсят и чета какво предлагат в замяна. Погледнете ги и вие, ако имате Gmail акаунти за раздаване - в замяна можете да се сдобиете с голяма целувка, испански омлет или дори безсмъртие. Това, последното, трябва да го пробвам. И дано след 300-400 години още да го има Blogger.com, за да мога да се похваля с придобивката си. :) Хм... като се замисля, и предложението на този човек, който в замяна на акаунта си предлага да изсвири концерт на цигулка в някой училищен двор, за да послушат децата класическа музика, докато си играят през междучасието, също е интересно...
И сред обявите на хората, които предлагат акаунти, също има интересни попадения. Например, човек, който явно се намира във Флорида, търси нещо, което да му помогне да преживее наближаващия ураган.

събота, септември 04, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Gmail

Преди около час и аз се сдобих с account в Gmail благодарение на MarlboroMan. Вече можете да ми пишете и на silvina.g@gmail.com.

петък, септември 03, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Кино плакати от едно време

Току-що в блога на Дончо видях плакати за нови филми, изработени в стил от времето на социализма. Смях... Непременно трябва да се види!

четвъртък, септември 02, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Радио Пазарджик on air

От вчера стартира програмата на Радио Пазарджик, след като беше прекъсната за две години заради неподновен лиценз (и натрупани дългове). Истинското начало ще бъде днес, вчера мина в поздравления и празнуване. Засега мога да кажа, че радиото звучи подобно на Радио Пловдив и БНР, което вероятно е и идеята. Чух и Георги Марков в сутрешния блок - звучи приятно. (Георги се премести в радиото от телевизия "Телекабел", където беше репортер и водещ на новините.) Пожелавам успех на колегите и да не отмъкват всички рекламодатели. ;)

сряда, септември 01, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Pocu is back

Видях нещо, което ме зарадва - Роси Димова е възобновила блога си. Пожелавам й добре дошла отново и приятно блогване! :)