Силвина

Как да пуснем много препоръчани писма наведнъж - изстрадан опит

Когато изпращате по пощата повече от четири препоръчани писма наведнъж, трябва да им направите опис, който да предадете заедно с тях. Той се прави в два екземпляра, като може да бъде и в три, ако искате копие и за себе си - не е задължително, тъй като ще получите бележка за всяко пуснато писмо. При изпращане на писмата трябва да поискате бланка за опис от служителката на гишето в пощата, както и обяснение как да номерирате и опишете писмата.

Ето и дългия и трънлив път, който изминах, докато науча гореописаната процедура.

Тази седмица ми се наложи да изпратя няколко препоръчани писма наведнъж и за целта реших да ползвам услугите на пощата в подлеза на НДК. При първото ми посещение, което направих, за да си взема обратни разписки за попълване (също незадължително при изпращане на препоръчано писмо, но аз исках да ползвам тази опция), служителката ми обясни, че е задължително да направя опис на писмата, след като са повече от четири, като описът трябва да съдържа номер на всяко от писмата, фамилия на получателя и името на селището, в което трябва да бъде получено писмото. Никакъв проблем - и бездруго имах списък на получателите, който освен исканата информация съдържаше и пълното име и адрес на всеки от тях.

Когато се върнах в пощата малко по-късно с готовите писма и разписки и ги подадох на служителката заедно с описа, тя погледна описа учудено:
- Ама какво е това?
- Опис - отговорих аз.
- Ама той трябва да бъде В ДВА ЕКЗЕМПЛЯРА, нали Ви го КАЗАХ! - повиши ми тон тя, след като ме беше изгледала така, сякаш съм пълен идиот. - Такъв опис не върши никаква работа!
Сигурна бях, че не бях чула такова нещо първия път. Рискувах да продължа разговора и да попитам защо са двата екземпляра.
- Единият за мен, а другият за вас - тросна ми се служителката.
Обясних й, че имам описа на файл в компютъра си и не ми трябва второ копие, така че може да задържи листа, който й нося. Тя отново ми се скара, че ако го направим така, после съм щяла да се върна и да настоявам, че съм пуснала еди колко си писма, които не са били получени, но след като видя, че явно няма да отстъпя лесно, въздъхна тежко и започна да обработва писмата.
- Ама какво е ТОВА? - стресна се отново горката жена след около минута. - Не можете да давате обратен адрес "до поискване" за препоръчано писмо!
Това ме учуди, тъй като вече няколко пъти бях пускала писма по този начин в други пощенски клонове и нямах никакви проблеми. Казах го, но този път служителката беше непреклонна - върна ми писмата и започна да ми се кара:
- Аз не си измислям правилата на пощите! И не искам да ме накажат заради вас!
След като видях, че няма да изляза наглава с нея, реших да не си губя времето и да отида до следващия по близост пощенски клон - 1463. Ако знаех какво ме чака там...

С влизането си попаднах на дълга опашка, виеща се пред гише "Препоръчани писма и колети". Послушно се наредих, изчаквайки хората преди мен - всеки средно с по десетина писма. Някои хора от опашката постепенно загубиха надежда, но аз бях достатъчно решителна да стигна до гишето. Малко преди това един симпатичен човечец, колебаещ се дали да се нареди, ме попита колко писма ще пускам и след като видя, че са седем, реши да мине по-късно.

Най-сетне дойде и моят ред. Мълчаливо подадох купчината писма и описа.
- Ама какво е това? - учуди се служителката на гишето.
- Опис - отговорих аз.
- Кой Ви каза, че така се прави опис?
Рещих, че е безпредметно да обяснявам дълго и отговорих:
- Досега на съм пускала писма с опис, но съм чувала, че трябва да Ви дам опис в два екземпляра, който да съдържа номериран списък с имената и адресите на получателите на всички писма, в два екземпляра. Тъй като на мен не ми трябва екземпляр, можете да вземете този.
- Не е вярно, описът се прави в два екземпляра, които остават за нас, а ако искате и за Вас, се правят три.
- ОК, и какво ще правим сега?
Забелязвала съм, че когато задам този въпрос в подобна ситуация, чиновникът насреща ми по правило се обърква, но трябва да призная на тази служителка, че се окопити завидно бързо в сравнение със свои колежки в други учреждения. След като се съвзе, ми предостави бланка и ми обясни как да я попълня, което се захванах да правя на една масичка наблизо.

След няколко минути бях готова. Когато се обрънах към гишето, видях, че се беше образувала нова опашка, дълга колкото предишната!
- Сега отново ли трябва да се наредя на опашката? - попитах служителката.
- 'Ми, ако хората Ви пуснат, няма, иначе... - гласеше отговорът.
Погледнах към чакащите с надежда, но никой не каза нищо, а лицата им дори не трепнаха. Наредих се най-отзад.

В този момент видях откъм вратата да се задава същият човечец, който по-рано се беше отказал да чака на опашката, когато видя седемте ми писма. Очите му забележимо се окръглиха, когато ме видя и попита:
- Вие не бяхте ли тук и преди?
- Бях - отговорих, - но ме върнаха да попълня това и се наложи да се наредя отново.
В този момент осъзнах, че ситуацията всъщност може да бъде и смешна.

Когато ми дойде редът, затаих дъх в очакване пак да ме върнат за нещо, дори репетирах наум как най-въздействащо да кажа: "Вие подигравате ли ми се? Върнахте ме веднъж, като преди това огледахте внимателно писмата, а сега, след като чаках на две опашки на едно и също гише, пак ме връщате, защото не сте забелязали нещо!" Не се наложи да го казвам, обаче - оказа се, че няма други проблеми, които да пречат да изпратя писмата си (дори и с обратен адрес "до поискване") и след още няколко минути най-сетне бях готова.

Етикети: български работи, полезно