понеделник, септември 15, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Микроблогване

От известно време се каня да пиша по темата, но днес ме провокираха, така че най-сетне се наканих.

Отскоро е и манията ми по микроблогването - допреди месец се чудех на хората, които използват подобно чудо, за какво им е и какво интересно и полезно намират в това да пишат кратки съобщения и да ги публикуват някъде. Оказа се и интересно, и полезно. Все още се удивявам на таланта на много от хората, които следя, да бъдат остроумни или да казват нещо наистина смислено с толкова малко думи. Полезната част се състои в това, че ако ме мързи да пиша дълъг пост, няколкото думи, които тук ще изглеждат странно, в микроблога ще са съвсем на мястото си. :)

По микроблогването се запалих покрай Пешо и микроблог системата, с която започнах, беше edno23.com - според моето скромно мнение най-добрият български аналог на Twitter. Веднага започнах да разпращам покани на познати да се включат, но се оказа, че част от хората, които искам да следя, са запалени по Twitter и не желаят да се местят, така че се регистрирах и там. От регистрация до писане разстоянието е малко и така започнах да пиша и на двете места. Ако сравня предимствата и недостатъците им, по-дългият списък с предимства ще е на edno23.com: добър дизайн, интересни хора, възможност за прикачване на снимка или видеоклип към написаното и опция за добавяне на връзка като допълнение към съобщението, което освобождава ценно място за писане. Предимствата на Twitter за мен са в това, че много от хората, които държа да следя, са там и във възможността човек да променя дизайна на профила си (от която аз не се възползвам, тъй като дизайнерските умения ми куцат сериозно, но все пак е добре да си знам, че я има).

Така от човек, който мислеше микроблогването за "глупост", за няма и месец се превърнах в собственик на цели два микроблога. В edno23.com пиша на български и за българи, а в Twitter - предимно на английски. Тук идва и моментът да споделя какво ме провокира да напиша всичко това: този пост. Ваня от няколко седмици насам критикува българите в Twitter, защото пишат на английски. Е, аз съм от тях и така и не се разбрахме с нея защо го правя. (Всъщност, и други пишещи на английски българи май не успяват да я убедят...) За мен има български микроблог услуги, в които пиша на български, а в Twitter - на английски. В Twitter пиша на български, ако някой се е обърнал към мен на български и му отговарям на същия език. Освен за забавление, ползвам Twitter и за връзка с колегите във Великобритания, които в никакъв случай не бих нарекла "темерут-англичанин или затлъстяла англичанка дето пъшкат по 8 часа зад бюрото за по двеста паунада на ден" (цитат от поста на Ваня)! Не ползвам Twitter като заместител на сайт за запознанства - следим се предимно с хора, които познавам или офлайн, или задочно от блоговете им, или от някъде другаде онлайн, - макар че ако покрай него се запозная с някой интересен човек - добре дошло. (Всъщност, чета туитовете на много интересни хора, но това не означава, че сме тръгнали непременно да се запознаваме. Просто чета без претенции на какъв език се пише.) Май и целта на Twitter като цяло не е запознанства с нови хора, а публикуване на съобщения, чрез които хората (познати и ако сме достатъчно интересни - и непознати) да са в течение какво правим в момента. А ако тези хора насреща не говорят български, какво правим тогава?

Писането на английски не е само спам и не е задължително с бизнес цел. И ако за Ваня "езикът не би могъл да бъде критерии за стойността на една личност" (отново цитат от нейното мнение), тогава какво против има пишещите на английски и защо са й толкова скучни?

Етикети: , , , , ,

3 коментар(а):

на 15 септември, 2008 16:37, Anonymous Ваня каза...

Просто ме съсипа от критика, но има нещо хубаво в цялата история: в спора се ражда истината! Първо: не знаех за съществуването на edno23.com, научих нещо ново, много добре! Второ: мисля, че имам достатъчно голям опит с "колегите от Великобритания", за да си създам демонстрираното в моя блог мнение за тях. Трето: ама нямам абсолютно нищо против всеки да си пише с когото си ще, където си ще т.н. Намеренията ми да открия за себе си приятно БГ кръгче в twitter бяха най-чистосърдечни. Ако вие в БГ смятате, че това е мястото да си разменяте реплики с колегите от UK, явно аз съм се объркала нещо и търся под вола теле...Защо съм се разочаровала от англичаните: ами просто не ги понасям. Когато разбереш кокло са двулични и колко ни ненавиждат всъщност, тогава и ти ще започнеш да пишеш само на български :–) Аз лично ги ползвам за да ми изкарват комисионните и това е, за друго НЕ стават. Е, ако не не ти харесва написаното или ти навреди по нъкакъв начин, не ми публикувай коментара. Здраве да е!

 
на 15 септември, 2008 16:54, Blogger Silvina каза...

Здравей и оттук! Накратко казано, Twitter е голям, място под слънцето му има за всеки. :) Има и българи в Twitter, които пишат на български, но явно преобладават тези, които го ползват като международна услуга. Ако търсиш българи, по-доброто място наистина е някоя българска платформа. Ще ми бъде интересно да те следя и в edno23.com, ако решиш да се включиш - там, доколкото съм забелязала, повечето българи живеят в България, а не в чужбина (а последното предполага по-различна гледна точка и е интересно поне за мен).
За впечатленията от англичаните няма да споря - засега моите впечатления от конкретните хора, с които работя, са добри, но има време да поработя с тях и да видя дали ще ги затвърдят. :) А за нацията като цяло не се наемам да давам мнение - не съм живяла там, а и във всяка нация има и свестни хора, и недотам добри.
Колкото до публикуването на коментара - трия само такива, които не са свързани с темата или са откровен спам (сещаш се сигурно за онези, наблъсканите с линкове към всевъзможни глупости). Иначе всеки е добре дошъл да ми пише.

 
на 15 септември, 2008 17:07, Anonymous Ваня каза...

Може пък edno23.com да ми хареса повече, вече те следя от близо и там :mrgreen:

 

Публикуване на коментар

<< блог