Микроблогване
От известно време се каня да пиша по темата, но днес ме провокираха, така че най-сетне се наканих.Отскоро е и манията ми по микроблогването - допреди месец се чудех на хората, които използват подобно чудо, за какво им е и какво интересно и полезно намират в това да пишат кратки съобщения и да ги публикуват някъде. Оказа се и интересно, и полезно. Все още се удивявам на таланта на много от хората, които следя, да бъдат остроумни или да казват нещо наистина смислено с толкова малко думи. Полезната част се състои в това, че ако ме мързи да пиша дълъг пост, няколкото думи, които тук ще изглеждат странно, в микроблога ще са съвсем на мястото си. :)
По микроблогването се запалих покрай Пешо и микроблог системата, с която започнах, беше edno23.com - според моето скромно мнение най-добрият български аналог на Twitter. Веднага започнах да разпращам покани на познати да се включат, но се оказа, че част от хората, които искам да следя, са запалени по Twitter и не желаят да се местят, така че се регистрирах и там. От регистрация до писане разстоянието е малко и така започнах да пиша и на двете места. Ако сравня предимствата и недостатъците им, по-дългият списък с предимства ще е на edno23.com: добър дизайн, интересни хора, възможност за прикачване на снимка или видеоклип към написаното и опция за добавяне на връзка като допълнение към съобщението, което освобождава ценно място за писане. Предимствата на Twitter за мен са в това, че много от хората, които държа да следя, са там и във възможността човек да променя дизайна на профила си (от която аз не се възползвам, тъй като дизайнерските умения ми куцат сериозно, но все пак е добре да си знам, че я има).
Така от човек, който мислеше микроблогването за "глупост", за няма и месец се превърнах в собственик на цели два микроблога. В edno23.com пиша на български и за българи, а в Twitter - предимно на английски. Тук идва и моментът да споделя какво ме провокира да напиша всичко това: този пост. Ваня от няколко седмици насам критикува българите в Twitter, защото пишат на английски. Е, аз съм от тях и така и не се разбрахме с нея защо го правя. (Всъщност, и други пишещи на английски българи май не успяват да я убедят...) За мен има български микроблог услуги, в които пиша на български, а в Twitter - на английски. В Twitter пиша на български, ако някой се е обърнал към мен на български и му отговарям на същия език. Освен за забавление, ползвам Twitter и за връзка с колегите във Великобритания, които в никакъв случай не бих нарекла "темерут-англичанин или затлъстяла англичанка дето пъшкат по 8 часа зад бюрото за по двеста паунада на ден" (цитат от поста на Ваня)! Не ползвам Twitter като заместител на сайт за запознанства - следим се предимно с хора, които познавам или офлайн, или задочно от блоговете им, или от някъде другаде онлайн, - макар че ако покрай него се запозная с някой интересен човек - добре дошло. (Всъщност, чета туитовете на много интересни хора, но това не означава, че сме тръгнали непременно да се запознаваме. Просто чета без претенции на какъв език се пише.) Май и целта на Twitter като цяло не е запознанства с нови хора, а публикуване на съобщения, чрез които хората (познати и ако сме достатъчно интересни - и непознати) да са в течение какво правим в момента. А ако тези хора насреща не говорят български, какво правим тогава?
Писането на английски не е само спам и не е задължително с бизнес цел. И ако за Ваня "езикът не би могъл да бъде критерии за стойността на една личност" (отново цитат от нейното мнение), тогава какво против има пишещите на английски и защо са й толкова скучни?
Етикети: български работи, лично, микроблог, ревю, edno23.com, Twitter
3 коментар(а):
Просто ме съсипа от критика, но има нещо хубаво в цялата история: в спора се ражда истината! Първо: не знаех за съществуването на edno23.com, научих нещо ново, много добре! Второ: мисля, че имам достатъчно голям опит с "колегите от Великобритания", за да си създам демонстрираното в моя блог мнение за тях. Трето: ама нямам абсолютно нищо против всеки да си пише с когото си ще, където си ще т.н. Намеренията ми да открия за себе си приятно БГ кръгче в twitter бяха най-чистосърдечни. Ако вие в БГ смятате, че това е мястото да си разменяте реплики с колегите от UK, явно аз съм се объркала нещо и търся под вола теле...Защо съм се разочаровала от англичаните: ами просто не ги понасям. Когато разбереш кокло са двулични и колко ни ненавиждат всъщност, тогава и ти ще започнеш да пишеш само на български :–) Аз лично ги ползвам за да ми изкарват комисионните и това е, за друго НЕ стават. Е, ако не не ти харесва написаното или ти навреди по нъкакъв начин, не ми публикувай коментара. Здраве да е!
Здравей и оттук! Накратко казано, Twitter е голям, място под слънцето му има за всеки. :) Има и българи в Twitter, които пишат на български, но явно преобладават тези, които го ползват като международна услуга. Ако търсиш българи, по-доброто място наистина е някоя българска платформа. Ще ми бъде интересно да те следя и в edno23.com, ако решиш да се включиш - там, доколкото съм забелязала, повечето българи живеят в България, а не в чужбина (а последното предполага по-различна гледна точка и е интересно поне за мен).
За впечатленията от англичаните няма да споря - засега моите впечатления от конкретните хора, с които работя, са добри, но има време да поработя с тях и да видя дали ще ги затвърдят. :) А за нацията като цяло не се наемам да давам мнение - не съм живяла там, а и във всяка нация има и свестни хора, и недотам добри.
Колкото до публикуването на коментара - трия само такива, които не са свързани с темата или са откровен спам (сещаш се сигурно за онези, наблъсканите с линкове към всевъзможни глупости). Иначе всеки е добре дошъл да ми пише.
Може пък edno23.com да ми хареса повече, вече те следя от близо и там :mrgreen:
Публикуване на коментар
<< блог