неделя, януари 29, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Интуитивният интерфейс

Интерфейсите на Microsoft Windows и Office са широко известни като интуитивни и "приятелски настроени към потребителя". За хората, свикнали да работят с компютър, вероятно са такива. Напоследък, обаче, покрай курсовете за начинаещи, които водя в Телецентъра, виждам въпросните интерфейси през очите на човек, който досега не е сядал пред компютър, и установявам, че съвсем не е толкова лесно да се отгатнат някои неща. На базата на наблюденията ми върху 50-ина души от различна възраст, пол и социално положение, които за първи път сядат пред компютър, си намислих няколко предложения, които дизайнерите на интерфейси (а и не само те) би било добре да разгледат, ако искат наистина интуитивен краен продукт:


  • Днешните компютърни екрани са прекалено претрупани с възможности и за човека, който ги вижда за пръв път, не е очевидно кое е най-важното. Контекстните менюта, които показват само наличните опции за избрания обект, са точно това, което би било полезно на новаците, ако се възприеме по-широко в интерфейса на софтуера, с който работят. Например, при отваряне на нов документ в Word бутоните в лентите за инструменти биха могли да бъдат намалени с 1/3, без това да навреди особено на функционалността на програмата - все пак, всички опции са налични в менютата. Също така, необходими ли са наистина бутоните за подравняване на абзац, когато е избрана само една дума?

  • Има повече от един начин да се прави нещо. Макар че и за мен, и за множество други потребители това е нещо изключително удобно, то обърква начинаещите и им се вижда безсмислено. Особено когато начините са повече от три.

  • Прекалено много и непоследователна терминология за различните джиджавки по екрана. От църковните икони минаваме на плота на бюрото (desktop), че на всичко отгоре ги и редим по него. Да сте видели църква, където иконите са разположени върху бюро, а не закачени по стените? И защо изобщо трябва да имат някакво претенциозно име? Картинки е достатъчно описателно и в по-голяма степен отговаря на истината. Можем и да работим с основен екран на операционната система и основен такъв на програмата, без да ги наричаме работен плот или съдържание на прозорец. И двете представляват основното съдържание, с което работим - защо да се наричат по коренно различен начин, само защото едното е част от ОС, а другото - от някое приложение? А и кой в реалния свят поставя прозорци върху бюро?

  • Би било много по-удобно за хората, които тепърва се учат да работят с мишка, подменютата да се активират с щракване, вместо с посочване на името на всяко от тях. В курсовете ежедневно виждам хора, които се борят да задържат мишката в дадено подменю, докато разглеждат съдържанието му. Ако я мръднат леко (по своите представи) наляво, се връщат с 2-3 нива назад и лутането започва отначало. Всички тези хора още при първото си отваряне на меню питат: "Сега трябва да щракам върху опциите, нали?" Никой не вижда смисъл в това да посочва имена на менюта, а не да щрака и върху тях, както прави с елементите им.

  • Логиката на единичното и двойното щракване не е ясна на много хора, както и преминаването между едното и другото, особено по средата на някоя процедура. Например, за да отворим файл в Word XP, първо щракваме веднъж върху името на менюто File, после отново веднъж върху командата Open, веднъж върху стрелката до полето Look in в диалоговия прозорец Open, веднъж върху елемент от падащия списък, а след това изведнъж преминаваме към двойно щракване върху папките и файловете в прозореца. Като се има предвид и че повечето хора смятат за достатъчно да посочат някой файл, за да го селектират, вместо да щракат веднъж върху него, а и много от тях се затрудняват в усвояването на двойното щракване, се чудя защо опцията "single-click" не е активна по подразбиране при инсталация на Windows.

  • Когато някой начинаещ седне пред компютъра, едно от големите му притеснения е да не изтрие по грешка някой важен файл. Дори наличието на кошче, от което могат да се възстановяват файлове, не дава достатъчно сигурност на повечето хора. При възможността за логване на потребители в съвременните операционни системи и за следене на действията на всеки от тях, би могла да се въведе забрана за потребителя да трие файлове, които не са създадени от него. За системните файлове би могло да се приложи и друго решение - потребителят изобщо да не може да ги трие или така нареченото триене да става чрез маркиране на файловете като скрити или нещо подобно, при което те все още да могат да се ползват от операционната система. Знам, че по същество процесът на триене на файл е подобен на това, което описах, на ниско ниво, но идеята ми е файлът все още да бъде достъпен, без да е видим от потребителя. Така операционната система все още ще може да ползва "изтрития" си системен файл, а потребителят ще се чувства спокоен, че е "почистил" компютъра от "ненужни" файлове, и няма да изпитва страх, че ако изтрие нещо, което не трябва, ще повреди операционната система.



Интересно дали някой ден подобни идеи ще влязат в бъдещите софтуерни интерфейси. И дали не съществува някаква гигантска конспирация, целяща интерфейсите да бъдат умишлено усложнени, за да се измъкнат още пари от потребителя за обучение, след като си е купил софтуера? (Макар че последното изречение е шега, ако отговорът на въпроса се окаже "да", не бих се учудила много.)

сряда, януари 11, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Баровски е невинен!

Преди малко го разбрах от Алекс и много се радвам. :)

неделя, януари 08, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Най-важното правило на маркетинга

Ако се занимавате с продажби или разпространяване на какъвто и да било нов продукт или идея, вероятно сте се питали как да привлечете клиенти. Понякога и завършилите висше образование в областта на маркетинга нямат точния отговор на въпроса: "Какво кара хората да изпробват и да харесат някой нов продукт?"

Американският маркетолог Сет Годин винаги е имал интересни идеи, при това учудващо логични и лесни за изпълнение. Днес отново попаднах на нещо подобно в блога му - серия от три поста, която дава основния отговор на въпроса по-горе, като обяснява защо потребителите не са склонни да пробват нови продукти и какво да имате предвид, за да промените мнението им: 1, 2, 3. Приложима е за всякакви продукти и услуги.

четвъртък, януари 05, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Новите дрехи на Национална камара за мода

В Национална камара за мода България отново се случва нещо интересно. При поредната реорганизация Камарата търси служители за 14 нови длъжности - за някои от тях по няколко души. Търси се и изпълнителен директор. Изпълнителен директор и председател, обаче, не едно и също. Затова отново съветвам всеки, който прочете това, да стои далеч от институцията, чийто председател (и човек, който взима основните решения) все още е Надя Вълева.

Междувременно, учредяването на асоциации и организирането на конкурси продължава...

понеделник, януари 02, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

В образованието - само open-source?

Някои разговори малко преди Нова година ме накараха да се замисля. Ставаше дума за това, че би било добре в българските училища след масовото въвеждане на компютри и Интернет достъп да навлезе и софтуерът с отворен код. Безспорно добра идея, която от повечето поддръжници на отворения код стига и до идеята софтуерът на "Microsoft", който се ползва в момента, изцяло да се замени с отворен такъв. На хората от "Microsoft", разбира се, сигурно им прилошава само при мисълта за подобно нещо. В разговорите, които споменах по-горе, моето мнение беше, че училищата и образователните курсове са местата, където трябва да присъстват и двете.

Държавната администрация би могла да спести пари, ако премине изцяло на решения с отворен код, и би трябвало да го направи. Секретарката на директора в едно училище също би могла да го направи. Персоналът на произволно избрана фирма също би вършил офис задачите си много добре с отворен софтуер, да не говорим за разходите, които фирмата ще спести от лицензи за софтуера. Смятам, че някой ден това ще стане - свободният софтуер и софтуерът с отворен код ще се ползват масово, а историите за това, че "едно време ни изнудваха да плащаме лицензни такси за правото да ползваме софтуера и беше забранено да го променяме" ще се разказват като куриози от миналото на ИТ. В момента, обаче, колкото и да ми се иска, това не е така.

За щастие, вече не сме и във времето, когато единственото, което се ползваше на повечето компютри, беше комбинацията Windows + Microsoft Office. Сега компютрите се ползват по-често, на повече места и все повече от тях работят под Linux. Сега детето, което завършва училище, или човекът, който преминава курс по компютърна грамотност, има нужда от повече умения, отколкото да разпознава иконките на майкрософтските продукти и да знае точната последователност от команди, които да избере от менютата на Word или Excel. Затова, макар че смятам свободния и отворения софтуер за по-добър, мисля, че в образователните институции трябва да присъстват и двата. По-конкретно - актуални версии на Windows и на някоя Linux дистрибуция, заедно с Microsoft Office, OpenOffice и поне два браузъра на всяка операционна система (Firefox да бъде един от тях, ако решите да ме слушате). Ако методиката на обучение акцентира върху концепциите, а не върху самите софтуерни продукти (например, как се прави удебеляване на текста в текстообработващ софтуер, а не само в Microsoft Word или в OpenOffice), ще бъде максимално полезно на обучаемите и ще им помогне да се справят с 99% от компютрите, пред които биха се изправили. Ограничаването в която и да е посока, особено в днешно време, отрязва част от бъдещите възможности на човека, който се обучава, и скрива от него някаква част от приложението на компютъра и от начините, по които би могъл да го ползва. А целта на образованието е точно обратната.

Изпробвала съм това на практика, макар и само в един курс от тези, които съм водила досега. Обучавах група от напълно начинаещи възрастни хора на компютърна грамотност. След като преминахме през описанието на хардуера, им обясних какво е операционна система и кои са двете най-популярни. Пуснах им ги и им ги показах. По-нататък в курса, макар че беше предвидено да се води с майкрософтски продукти и повечето курсисти очакваха да работят именно с тях, показвах на желаещите как да извършват всяко от изучаваните действия и под Linux. Особено интересен беше моментът, в който стигнахме до модула "Интернет". В него представих браузърите по принцип и разликата между Интернет и браузър. През цялото времетраене на модула говорихме за браузър, а не за Internet Explorer. Показах на курсистите и Explorer, и Firefox, както и кой бутон и коя команда къде се намира във всеки от двата браузъра. Представих предимствата и недостатъците и на двата. В края на курса хората имаха задоволството, че могат да работят не просто с Windows, Word, Excel и Интернет, а с компютър. Изненадата дойде, когато ръководството на предприятието, в което тези хора работеха, реши да замени голямо количество от компютрите с такива, които работят под Linux, като част от курсистите, които обучавах, получиха такива компютри. Ситуация, която се надявам все по-често да възниква на все повече места, и за която образованието трябва да бъде готово.

неделя, януари 01, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Пожелание за всички мениджъри :)

Честита Нова година на всички! И в унисон с желанието ми съвсем да не ме мързи през новата година (не че през старата ме е мързяло, дори напротив), предлагам на всички тази статия, на която попаднах наскоро, относно правилата за работа в "Google". Пожелавам на всички мениджъри, които я прочетат, да вземат идеи от нея, а на всички, които имат шеф на главата - той да прочете и хареса статията. :)