неделя, август 28, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Да си го върнем на колегата кръшкач - няколко идеи

Сигурно в почти всеки офис има по един такъв екземпляр - някой, който се старае да работи колкото може по-малко, а ако може - и никак, но в същото време не се свени да си взима заплатата и да товари останалите от екипа със своите задължения. Обикновено не го прави явно, но на всички около него им става ясно, че ако искат дадена работа да се свърши, ще трябва да си я свършат сами - дори това да е негово задължение. Вдъхновена от подобни ситуации, реших да споделя някои опции, които можете да използвате, за да намекнете на кръшкача, че не сте особено доволни от това му поведение. Дали ще се промени то след прилагането на тези идеи е спорно, но нищо не пречи да ги пробвате - поне вие ще се почувствате по-добре.


  • Измислете някакъв сутрешен или вечерен ритуал в офиса, например съвместно пиене на кафе или нещо друго, което харесва на кръшкача. Провеждайте го винаги, преди той да е дошъл (ако закъснява за работа сутрин) или след като си е тръгнал (ако гледа да се измъкне преди всички). Дайте му да разбере, че единственият начин да участва в купона е да идва на работа първи и да си тръгва последен.

  • Въздържайте се от импулса да му правите услуги. Например: фирмата ви редовно изпраща важна информация по електронната поща до всички служители и той единствен в офиса не смята за нужно да я чете, въпреки че това влиза в задълженията му. Да не сте посмели да му кажете за намалението, което ще получат всички служители, ако отидат на почивка в определени бунгала в Синеморец! Да си е чел пощата и да е разбрал. Изключение от правилото: ако през септември срокът на въпросната възможност за евтина почивка изтича, може небрежно да споменете нещо за нея някъде около 2.09.

  • Ако сам помоли за услуга, отказвайте му. Най-наглите разновидности кръшкачи гледат да се възползват максимално от "безплатните" Интернет достъп, телефон, офис техника и каквото друго фирмата предоставя. Ако кръшкачът поиска помощ за използване на някое от въпросните средства, не пропускайте да го попитате във връзка с кой работен проект му трябва помощта. Как защо? За да му бъдете максимално полезни, разбира се. Ако не даде задоволителен отговор, внезапно си припомнете някой неотложен ангажимент, който трябва да свършите на секундата, и отложете услугата за по-късно. Въпросното по-късно разтеглете до неопределено дълъг период в бъдещето.

  • Установете каква музика не харесва. Слушайте я в офиса по цял ден. (Не със слушалки на ушите, разбира се.)

  • Почерпете го с кафе. Със сол вместо захар.



Списъкът приема всякакви допълнения, които изпратите. Не се стеснявайте. :)

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Спамърите налазиха и Blogger

Четох онзи ден блоговете на няколко познати, който ползват Blogger, и забелязах тук-там по някой спам коментар. Тогава видях и съобщението за новата опция "проверка чрез картинка" (с извинение за лошия превод, преди малко се събудих и все още съм прекалено сънена, за да измисля нещо по-добро :)). Реших да не затруднявам желаещите за коментират блога ми и не я включих. Днес, обаче, когато си проверих пощата, имах известия за какви ли не интересни коментари. Изглежда, че поне 6-7 американци, като се започне от някакъв ветеринар, мине се през продавач на сателитни чинии от Ню Йорк и се стигне до инвестиционен брокер, са попаднали на блога ми и им се е сторил толкова интересен, че са се захванали дружно и с песен да научат български, за да могат да го четат, че даже са си направили труда и коментари да ми напускат. Е, днес им казах едно "no, thanks" (наум, разбира се), минах през коментарите с голямата метла и включих гореспоменатата проверка. Дано обуздае ентусиазма им.

събота, август 20, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Още снимки с корейците

Избрах някои от най-добрите снимки от престоя на корейците в Пазарджик и разходката в Пловдив. Качих ги в галерията, като следващия месец ще има и още. Причините да не качвам всички снимки наведнъж: 1. Flickr поставя лимит от 20 МВ трафик на месец, които за август съм надвишила и 2. искам да държа онези, които очакват да видят всички снимки, в напрежение. ;)

неделя, август 14, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Корейците - ден последен

Днес беше последният ден от посещението на групата доброволци от Южна Корея в Телецентър Пазарджик. По-точно, днес беше последният ден, който прекарахме заедно - курсът им в Пазарджик свърши в петък, а този уикенд ходихме заедно до Пловдив.

Курсът мина много добре. Провеждаше се всеки ден от вторник до петък. Сутрешните лекции бяха на тема "Как да си направим уеб страница", като за целта първо преподадохме на курсистите малко HTML, а след това ги научихме да работят със софтуера "Namo Web Editor" - симпатична корейска програма, едновременно лесна за начинаещи и мощна почти колкото "Dreamweaver". Следобед изяснявахме основите на мрежовите технологии - как работят мрежите, какво представляват различните мрежови устройства и команди и т.н. На последния ден организирахме официално връчване на сертификати на всички курсисти и гостите прожектираха още един корейски филм - за войната между Северна и Южна Корея през 1950 г., отново не документален, - чието заглавие така и не успях да видя поради притичване насам-натам от моя страна малко след началото на прожекцията. В събота и неделя програмата предвиждаше разходки из Пловдив, което и направихме, а утре отново заминаваме за Пловдив, за да изпратя гостите до Хасково - следващата спирка в програмата им и следващият град, в който ще се проведе същият курс.

И корейците, и аз останахме много доволни - получи се голям купон. И те, и курсистите бяха доволни от това, че превеждах по време на курса - курсът в София е бил на английски без превод на български и курсистите не са имали много въпроси, така че лекторите така и не са разбрали дали са схванали всичко от програмата или нищо. Другото, което учуди и мен, бяха многото въпроси на хората относно Корея. По-точно, учуди ме не това, че ги имаше, а фактът, че според корейците софийските курсисти не са задавали такива въпроси. За сметка на това, по време на този курс всички научихме много - като се започне от подробности за корейската храна и се стигне до цените на пържолите и кафето в Сеул. Курсистите се оказаха наистина готини и любознателни хора (като при това сред тях имаше и млади хора, и няколко по-възрастни - общо 17 души, от които до края на курса по различни причини някои отпаднаха и останаха 12), а освен това се и сприятелихме с повечето, като те ни придружаваха на обяд и вечеря. Две от курсистките - майка и дъщеря - поканиха корейците и мен на гости у тях в събота вечерта. Ходихме и в Радио Пазарджик, за да вземем записите на новинарската емисия и сутрешното шоу, в което корейците бяха споменати, и те бяха много впечатлени - за първи път виждаха истинско радиостудио отвътре. Прекарването всеки един ден беше супер и за мен, и за курсистите, и за гостите, които всяка вечер си лягаха около 21 ч. - уморени, но доволни. В Пловдив разходих корейците из центъра и Стария град, видяхме Античния театър, обядвахме първия ден в "19 век" (добър ресторант с автентична българска атмосфера, намира се на кръстовището на бул. "Руски" и "6 септември", зад ресторанта на Лино), а втория - в "Happy", тъй като на гостите леко им омръзна от старинни български къщи и поискаха да видят и някакъв друг интериор.

Макар че съм уморена от това, че постоянно бях с корейците и им превеждах, съм и много доволна. Не само научих много нови и интересни неща и не само гостите предизвикаха голям интерес към Телецентъра в местните медии, но и се запознах със страхотни хора. Освен самите корейци, които са големи веселяци, се разбирах много добре и с всеки един от курсистите. Беше ми интересно и да видя Пазарджик и Пловдив от гледната точка на чужденци, които ги посещават за първи път. Те бяха в искрен възторг от всичко - интелигентността и гостоприемството на българите, природата, запазените стари къщи в центъра на Пловдив, храната... Като се замисли човек, прави са. Хората тук наистина се постараха те да се почувстват добре като гости - не само аз, а и курсистите, мениджърите на Българо-корейския Интернет център в София, Захари от Телецентър Пловдив... А и природата и градовете ни са красиви. За пореден път се убеждавам, че в България имаме с какво да се гордеем и че прекалено много се оплакваме от лошото, без да виждаме доброто, както и че не правим нещо особено, за да променим онова, което не ни харесва. Отново се убедих и че не бих емигрирала - колкото и да е мръсна или потънала в хаос страната ни, няма друг град като Пловдив, нито друга столица като София, а те ще ми липсват. Не мога да си представя и как бих се разбирала с чужденците. Нямам предвид езиковата бариера или общуване от рода на това, което водихме по време на курса, а нещо по-сериозно, като работа сред чуждестранни колеги или живот в друга нация. Трудно мога да си представя приятелското отношение между хората тук, честите ходения на кафе, гостуванията или бързото преминаване на "ти" след запознанство като нещо необичайно.

Вече съм качила във фотогалерията първите снимки от курса в Пазарджик. Утре се очакват още много, като ще трябва сериозен процес на подбор, за да определя кои от над хилядата кадъра да добавя в галерията.

понеделник, август 08, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Корейците - ден първи

Днес беше първият ден от посещението на корейските гости в Пазарджик. Въпреки бедственото положение (като, за щастие, нещата вече се нормализират), гостите пристигнаха по график. След настаняването в хотела и българската храна (от която техен приятел, гостувал в България няколко месеца, се върнал в Корея с пет килограма по-тежък), в 14 часа се проведе първата лекция на Mike, Charles, UK (нищо общо с Великобритания, това е просто неговото английско име) и Su. Всъщност, лекция звучи прекалено скучно. Беше по-скоро среща, запознаване с курсистите и културен обмен, който след 17 ч. премина в консумация на бира и пържоли в "Скорпио".

Освен че разказаха любопитни неща за Корея и ежедневието на хората в нея, момчетата прожектираха и корейския филм "My Sassy Girl". По време на прожекцията на няколко пъти се улавях, че съм се заплеснала тотално и съм забравила къде се намирам. Филмът разказва съвременна любовна история между двама 20-и-няколко-годишни корейски младежи. Историята е тъжна, но разказана много добре - трогателно, без да депресира. С удоволствие бих гледала и други азиатски филми, ако имам възможност, а американското кино май изцяло ще отпадне от предпочитанията ми.

След филма заедно с корейците и един от курсистите вечеряхме и се прибрахме по домовете си (а гостите ни - в хотела) да събираме сили за утре. От вторник до петък програмата ще бъде следната: от 10 до 12 ч. ще се провежда курсът "Как да си направим лична уеб страница", а от 14 до 16 - основи на мрежите. Местата вече са запълнени и се надявам знанията, които курсистите ще получат през седмицата, да са им интересни и полезни.

И за финал - един сайт, препоръчан от гостите ни като съдържащ най-изчерпателна информация за Корея: www.korea.net. Още преди пристигането им се ограмотявах от него и също мога да потвърдя, че съдържа наистина всичко: от обичайната статистическа информация за страната, през красиви снимки, до любопитни факти - всичко в най-големи подробности.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Любим виц

Един психиатър няма пациенти и скучае в кабинета си. По някое време вратата бавно се открехва и в стаята пропълзява на четири крака мъж, устата му е пълна с някакви неща от цветна пластмаса, в ръцете си държи странни предмети, от дрехите му се влачат кабели... Докторът, зарадван от посещението, възкликва:
- А, какво имаме тука, змийче? Ела при чичко доктор, змийчето ми...
Мъжът клати глава.
- О, извинявай, не забелязах краката. Ти си гущерче, нали?
Мъжът яростно клати главата.
- Съжалявам... червейче?
Посетителят изплюва пластмасовите фрагменти.
- Върви на майната си! Аз съм сисадмина, дойдох да ти сменя LAN кабела!


От вицовете на Гювеча

събота, август 06, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Наводнения

Ама че посещение спретна българската природа на корейските ни гости. След като пристигнаха в София точно навреме за двата най-горещи дни в годината, сега са на път да плуват из Пазарджик, а в края на следващата седмица - в Пловдив. Въпреки че в област Пазарджик беше обявено бедствено положение, планът все още си остава непроменен - корейските гости ще дойдат в Пазарджик в понеделник и първата им лекция ще започне в 14 ч. На нея ще бъде обявена и останалата част от програмата им.

В момента в града няма сериозни проблеми, но онова, което чета за селата от областта, никак не ми харесва. Почти се депресирах, когато видях кадри от селата, а и от прелялата река Марица в Пловдив. Силно се надявам, че новините за бедствията из страната са поне малко преувеличени, подобно на тези за град Пазарджик. (Днес следобеда, докато се разхождах из центъра и отбелязвах наум колко локви са пресъхнали от сутринта насам, ми се обади разтревожен колега, очевидно останал с впечатлението, че градът е под водата.)

петък, август 05, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Обслужване на клиенти

Днес денят ми започна с приятна изненада.

Снощи, когато се прибрах вкъщи, си пуснах телевизия "Телекабел", тъй като бях поръчала в нея обява за курса на корейските гости и исках да видя как изглежда на екрана. Всичко беше наред, с изключение на една малка, но важна подробност - според обявата, курсът беше не от 8. до 12.08. (както аз я бях подала), а на 8. и 12.08.

Обявата видях след 19 ч., когато вече беше късно да търся когото и да е в офиса на "Телекабел". Затова го направих още тази сутрин, веднага след като пристигнах на работа. Да си призная, като имам предвид какво е обслужването на клиентите в голяма част от българските фирми, очаквах едва ли не да ме нахокат, задето си позволявам да им намирам кусури. Обаче останах приятно изненадана. Когато разбра за какво става дума, операторката ме свърза с особено любезен човек, който веднага откри обявата, поправи грешката, извини ми се и ми предложи още един ден безплатно излъчване като компенсация за причиненото неудобство. Наистина е приятно да попаднеш на фирма, която се грижи за това клиентите й да останат доволни от услугата, която предлага. Поздравления за "Телекабел" и дано повече фирми следват техния пример.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Трябва ли да се мълчи?

Сигурно сте чували поне една история от някого, когото познавате, за неизплатено трудово възнаграждение. Сигурно познавате човек, който работи във фирма, която не му плаща заплата, а той продължава да работи и да не прави нищо, за да си потърси правата. Но трябва ли да си мълчим в такива случаи?

Както вече писах, попаднах в такава ситуация в началото на тази година. След месец работа в Национална камара за мода - България ми беше платено само за около седмица, след което се очакваше аз да продължа да работя. Повечето хора вероятно биха го направили, тъй като заплатата им трябва, за да се издържат или да издържат семейството си. И на мен ми трябваше. Но напуснах. Може би ако бях останала, щях да я получа някой ден. А може би и досега щях да си чакам.

Следва и втората голяма група хора: онези, които след отърваването от подобна работа спират да се занимават, било защото не искат повече да виждат или чуват некоректния си бивш работодател, било защото се страхуват от него. Аз също няма особен практически смисъл да се занимавам повече с Камарата и по-точно с нейната председателка Надя Вълева. Вече имам по-добра работа, а разговорите с въпросната госпожица са ми, меко казано, неприятни. Но освен това аз имам и права. И съм решила да ги защитавам. Както и да уведомя възможно най-широк кръг хора какво се случи, не за да се оплаквам, а за да ги предупредя.

Затова, освен законовите действия, които предприех, отделих малко време да поровя из Интернет и да потърся информация за дейността на Камарата. Оказа се, че недоволствата срещу нея не са малко - като се започне от несправедливото отношение към участничка в организирания от Камарата Конкурс за млади стилисти и дизайнери и лошата организация на въпросния конкурс и се стигне до откровена измама. След като аз самата описах случая си, госпожица Вълева сама си изпроси сериозно да се захвана с нея, вече не само заради трудовия спор, а и за публична клевета, обида и разпространяване на невярна информация по мой адрес. От форумите, в които писах, разбрах, че голям брой известни имена и лица в българската мода вече са се обединили срещу въпросната госпожица. Възнамерявам да се присъединя към тях и каня и всеки друг, който по някакъв начин е ощетен или засегнат от Надя Вълева или някоя от нейните дейности, да ми пише. Колкото повече хора се обединят, без се страхуват, и колкото повече се говори за една измама или едно престъпление, толкова по-вероятно е то да не се повтори. Аз продължавам да си търся правата - не защото имам нещо против човека или институцията, които са ги нарушили, а защото съм против нарушаването само по себе си. Имам и време, и желание да докажа, че онзи, който рано или късно си намира майстора, е крадецът, а не този, който вика "Дръжте крадеца".