сряда, октомври 29, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

OpenFest 2008 - програмата

Вече стана ясна и програмата на OpenFest 2008. Лекциите са предимно технически, но доколкото познавам лекторите, те представят нещата така, че ще бъдат интересни и за недотам техничари като мен. Набелязала съм си и две книги от списъка на O’Reilly - най-сетне ще мога да си взема и нещо не чак толкова geek ориентирано от техния щанд и не мисля да пропусна.

Етикети: , , , ,

петък, октомври 24, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

OpenFest 2008

Пак е време за OpenFest - на 1 и 2 ноември във Военния клуб в София. Елате, ще бъде интересно.

Етикети: , , , ,

сряда, октомври 22, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Дразнещо

Отдавна ме дразнят и задръстванията, и лошото качество на градския транспорт в София. Пътувам все по-дълго (през август пътят ми до работа беше половин час, а сега е около час и половина и се опасявам, че ще стане дори по-дълъг, когато температурите паднат още и малкото останали пешеходци приложат схемата "на работа сам в колата"), цените на градския транспорт се вдигат все повече, а подобрение в качеството не виждам. Ползвам автобус 120 и трамвай 20 ежедневно - превозните средства са допотопни, а шофьорите и ватманите все едно карат картофи. И за това "удоволствие" вече си плащам 50 лв. месечно (с карта за цялата градска мрежа). От увеличението на цените насам ми се стори, че докато вървях пеш (за по-бързо - въпросната вечер три пъти задминах автобус 120, който вървеше по платното до мен), освен старото возило, което пълзеше до мен, в съседна лента мина нов автобус, също от линия 120, но може би той е бил само мираж - никога не съм имала късмета да се кача на него.

Не искам да се примирявам, но какво може да се направи в тази ситуация?

Сигурно някой ще повдигне темата за"провинциалистите", които прииждали в София и задръстванията били по тяхна вина. А защо не съм чувала жителите на друга европейска столица да се оплакват от нещо подобно? Напротив - би трябвало да се радват, че градът се разраства и съответните институции да си вършат работата, така че София да може да поеме потока от желаещи да живеят в нея, да работят и да харчат парите си именно в София, от което печелят всички. Аз също не съм родена в София, но откакто живея в този град, имам адресна регистрация в него и си плащам данъците в София, а не в родното място. Следователно, смятам, че имам право да изисквам общинската администрация да свърши нещо в замяна на това, което й плащам. Градският транспорт е "черешката на тортата" - едва ли има друг град в България, където превозните средства са толкова занемарени и раздрънкани, а цените за пътуване с тях - толкова високи. (Не говоря наизуст: през последната година посетих почти всички големи градове в страната, както и някои по-малки и ползвах градски транспорт в повечето от тях.)

Само мрънкам този път - не обичам така, но в този случай нямам идея какво друго може да се направи, а съм издразнена, и то много.

Етикети: , , , ,

понеделник, октомври 20, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Интернет клубовете по света

Помните ли онези времена, когато почти всички потребители на Интернет у нас ходеха в интернет клубове, за да си проверят пощата или да початят? На доста места по света интернет клубовете все още си остават единствена точка за достъп до Интернет. Ето един интересен линк, който ми попадна наскоро, със снимки от такива места. Една от тях ми подейства леко носталгично - спомних си времето, когато работих в българската мрежа от телецентрове. Те изглеждат доста по-добре, но основната им идея е същата: осигуряване на достъп до Интернет и обучение по компютърна грамотност предимно в малки и трудно достъпни населени места. Хубави времена бяха.

Етикети: , , , ,

петък, октомври 17, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Нещо интересно

Тази дама ме спря близо до Румънското посолство преди два дни, привечер, когато се прибирах от работа. Помоли ме да си напиша името върху дрехата й. Заговорих я и тя ми обясни, че е от Чехия и участва в арт проект, целта на който е всеки от участниците да се върне в родната си държава със сувенир от България, а тази дреха ще бъде нейният сувенир. Идеята ми се видя много интересна и помолих да я снимам, а за благодарност, че написах името си, тя ми посвири на банджо. Каза ми още, че в петък (17 октомври) от 18 ч. в подлеза до Президентството ще участва в проява, с която ще бъде закрит проектът. Не успях да намеря нищо по въпроса из Интернет, но ако имам възможност в петък вечерта, може да намина оттам и да видя дали наистина ще се случи нещо.

Заради такива работи си струва човек да се разхожда пеш из София, освен за да се раздвижи и да избегне задръстванията.

Етикети: , , , ,

четвъртък, октомври 16, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Успех (засега)

Както казва един мой стар любимец, днес пускам търсене в Google за avtorentacar и... "гледам и не вярвам на ушите си": моят avtorentacar сайт е на първо място! Изглежда, че стратегията ми до момента е проработила успешно, остава да се надявам, че и оттук нататък ще продължа да се представям добре и че на двете заветни дати, когато се отчитат резултатите (първата от които е след 20-ина дни) все още ще заемам тази позиция. Ще ми стискате ли палци?

Етикети: , ,

сряда, октомври 15, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

За бедността

Много ми харесаха мненията на Майк Рам и Мишленцето относно бедността. Но какво всъщност означава да си беден? Струва ми се, че освен че много се оплакваме от това състояние, ние, българите, не знаем какво всъщност означава да си беден. Не се и замисляме, че докато се жалваме, че нямаме с какво да си платим сметките за парното, има хора, които изобщо не могат да си позволят нито парно, нито каквито и да било дрехи, с които да се топлят. Докато ни е яд, че са ни останали пари само за хляб и кисело мляко, замисляме ли се, че има много хора по света, които не могат да си позволят дори и това?

За мен да бъда бедна би означавало парите да не ми достигат за основните неща като храна, най-необходимите дрехи и подслон. Всеки, който може да си позволи тези неща, е много по-богат от толкова други хора по света. Струва си да се замислим над това следващия път, когато започнем да се вайкаме колко беден народ сме ние, българите.

Етикети: , ,

понеделник, октомври 13, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Протестирахме

Макар и малко късно, и аз да покажа снимки от протеста на 11 октомври. Радвам се, че се случи, въпреки че още в началото се появи Расате със свои хора, знамена и мегафон, като те не свалиха знамената дори след като бяха помолени. Повече ме е яд от това, че бяхме толкова малко - само в Стокхолм е имало същия брой хора, и то поради това, че е имало буря. В София времето беше прекрасно и се събраха едва 200 души. Защо? Дали хората масово не разбират за какво иде реч? Дали вече са забравили "златното време" на Държавна сигурност или още тогава не са имали нищо против това да бъдат следени и подслушвани? Или тази събота ги е било страх да излязат на улицата и да заявят мнението си? Не знам кой е верният отговор, но се радвам, че гражданското общество в България все пак го има, дори и да се състои от малко хора.

Етикети: , , , , , , ,

сряда, октомври 08, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Покана

Едно банерче за инициативата си стои в колонката отстрани на блога ми, но тъй като събота наближава, да напомня и с тази покана.

Опитах се да обясня на доста хора какви са причините за този протест (в поканата е казано много добре, така че няма да повтарям текста - едва ли ще измисля нещо по-добро и по-точно). Обикновено след обяснението следваше въпрос от другата страна: "И защо си мислите, че като се съберете стотина души (ако има и толкова), ще промените нещо?" Всъщност, не си мисля точно това. Със сигурност хората, от които нещо зависи, няма да се плеснат по челата, след като видят шествието в събота и няма да си кажат: "Брей, колко сме били заблудени! Добре, че бяха тия хора да ни отворят очите". Няма да стане така не само в България, а сигурно и в никоя от "белите" държави, на които все се стараем да приличаме. Но е възможно, когато дойде време за някакво действие по въпроса, на гореспоменатите, от които зависят разни работи, да им светне лампичка и да си помислят: "Абе, има там някакви, които май са против тая работа". След което може и да имат едно наум и това да повлияе на действията и решенията им. Ако няма протест, със сигурност няма сами да се сетят за подобно нещо.

Затова си струва. Елате и вие!

Етикети: , , ,

понеделник, октомври 06, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Няколко съвета за по-спокойна работа

Не знам дали е случайно, но през изминалите две седмици няколко мои приятели (които не се познават помежду си и работят на различни места) ми споделиха, че обмислят да си търсят нова работа, защото нещо в сегашната вече не ги удовлетворява. Някои не бяха толкова крайни, но и на тях им личеше, че нервите на работното място им идват в повече. Този пост е насочен към всеки от тях. Имена няма да пиша, но предполагам, че ако го прочетат, ще се познаят.

И така, приятелю, ще ти споделя няколко неща от моя опит, които са ми помогнали да приемам работното ежедневие по-спокойно.

  • Когато си нервен, защото имаш много важна задача, задай си някой от следните въпроси (или всичките накуп, ако положението е много сериозно). Може би ще ти прозвучат глупаво и смешно, но като се замислиш над тях, ще видиш, че всъщност се тревожиш напразно.
    • "Какво ще се случи, ако не успея да свърша това или закъснея със срока? Колко души ще бъдат наранени или ще загинат? Ще причини ли природно бедствие?"
    • "Ако не успея да го свърша както трябва, това ще доведе ли до моето уволнение или до това на някой друг? Има ли опасност целият проект да се провали или фирмата да фалира заради това?"
    • "Какво значение ще има тази задача или резултатът от нея след една година? Ще си спомня ли изобщо някой за това?"

  • Колкото по-често си напомняш, че бързаш, толкова повече ще се изнервиш и толкова по-бавно ще работиш. Едно напомняне в началото на работата по дадената задача е достатъчно.
  • Всеки прави грешки. Лошото е, ако започнеш да ги повтаряш често. Помни, че няма начин да не правиш по някоя грешка от време на време, колкото и да се стараеш.
  • Единственото наистина спешно нещо, на което трябва да се реагира буквално веднага, е бедствие от рода на пожар, земетресение или наводнение. Всичко друго може да почака.
  • Ако работиш без почивка, докато си свършиш цялата работа, накрая ще установиш, че от преумора си направил толкова много грешки, че поправянето им ще ти отнеме повече време, отколкото това, което би било "загубено", ако беше прекъсвал работата от време на време, за да си починеш.
  • Шефът невинаги е прав. Ако си сигурен, че в случая ти имаш право, а не той, опитай да го убедиш. Току-виж си успял (той дори може и да ти е благодарен по-късно). Но и да не успееш, не се ядосвай - той сам ще види резултата от ситуацията и тогава може би ще си спомни какво си се опитвал да му кажеш.
И все пак, ако горните съвети не ти помагат, ако си потърсил мнение по служебните проблеми от всичките си познати, ако си говорил директно с шефа за това, което те притеснява (многократно), но не виждаш промяна, ако нещо постоянно те човърка и ти напомня, че не е наред, ако не се захващаш за работа с желание, може би все пак е дошло времето да я смениш. В този случай мога да ти препоръчам да не напускаш, преди да си намерил нещо друго. Може би мислиш, че сега се чувстваш зле, но ако по време на търсенето на нова работа си притиснат както финансово, така и от подозрението, с което те гледат по интервютата, когато разберат, че в момента си без работа, по-вероятно е да прибързаш да приемеш някое предложение и да попаднеш на поредното разочарование.

Поздравявам те с клипа по-долу и ти пожелавам успешна и спокойна нова работна седмица! :)

Етикети: , ,

неделя, октомври 05, 2008

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Музика от Windows звуци



Ако харесвам нещо в Windows, ето кое е то. :) Чувала съм и други подобни произведения, но това е най-приятното и доближаващо се до истинска музика.

Етикети: