четвъртък, юли 29, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Да работиш с хакери

От известно време положението на компютъра, на който набирам новините в радиото, е нетърпимо. Internet Explorer се пука по шевовете от гадини - спайуер от всякакъв вид, срещу който не помагат нито AdAware, нито Spybot Search & Destroy. Затова при вчерашната следобедна смяна инсталирах Mozilla. Тази сутрин, когато дойдох на работа, колегата ми, който не е много на "ти" с компютрите, ми се оплака от проблемите в браузъра. Аз направих shortcut за Mozilla на десктопа, обясних му, че това е резервната иконка за Интернет и му показах как да я използва. Когато си свърши работата, той доволен заяви: "Колко е хубаво и полезно да работиш с хакери". Благодаря му много за комплимента, но аз съм далече от понятието хакер все още . :) Най-малко на няколко светлинни години. :)

сряда, юли 28, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Командировката

Миналата събота бях в командировка, за да участвам в семинар на БЗНС-НС Пазарджик по случай 111-годишнината от рождението на Никола Петков. Семинарът се проведе в Юндола. Още миналата седмица във вторник ми се обади една дама от БНЗС-НС Пазарджик на име Мария Велкушанова, която ме покани в събота. Каза, че ще отседнем в почивната станция на Лесотехническия университет, като останем да спим там и се върнем в Пазарджик в неделя на обед. Транспортът и храната били осигурени от организаторите. Каза, че ще присъстват представители на всички пазарджишки медии. Приех поканата и аз.

Тръгването беше обявено за събота в 12 часа пред централата на БНЗС-НС. Пристигнах навреме, дори малко по-рано. Поканиха ме да седна в офиса и почерпиха с кафе, което обаче така и не успях да опитам, защото автобусът пристигна. Все още не бяха се събрали всички колеги, но шофьорът започна да негодува, че го бавим, а в 16 часа трябвало да е пак в Пазарджик, така че се натоварихме и тръгнахме, без да чакаме останалите. Аз бях единствената журналистка в автобуса и си мислех, че и на Юндола ще съм само аз заедно със симпатизантите на БЗНС. :) Само че не се оказа точно така.

Минахме по пътя през Пещера, Велинград, Батак и Ракитово. Май имаше и други селища по пътя ни, а и не помня дали тези бяха подредени точно в този ред, но който познава Родопите, ще се сети за какво говоря. Пътят беше много красив. Минавала съм по него и друг път, на път за Цигов чарк, но и сега му се радвах, сякаш е за първи път. Гледах планината, поточетата, скалите, които бяха толкова близо, че ако можех да отворя прозореца на автобуса, сигурно щях да ги пипна. Усетих как колкото по-нагоре се качваме, толково по-чист става въздухът.

Когато минавахме през някое селище, гледах особено внимателно. Винаги правя така по време на път, в опит да събера възможно най-много впечатления: колко голямо е селището, какви хора се срещат по улиците, има ли кино, заведения, паркове... И винаги се опитвам да си представя как живеят хората там, къде и какво работят, къде ходят вечер след работа... В този случай минахме през най-показателните за такива наблюдения места - центъра на всеки от градовете.

Пещера е малък град и не особено интересен. Минавайки набързо през него, човек остава с впечатление, че всичко е замряло освен производството на обувки, кожени чанти и кожени колани. Реклами за тях има на всяка крачка, минахме и покрай една фабрика.

Батак е също малко градче. Имам приятелка от Пловдив, която през лятото ходи на гости на баба си в Батак и ми е казвала, че е идеалното място човек да поскучае и да си почине от градската обстановка. Така си е - и в него няма нищо, което да напомня на град. По-скоро е едно симпатично селце. В него спряхме за малко, за да вземем началника на местното БНЗС, който беше с дъщеря си - Ани. Тя е студентка в Смолян, където е и част от младежкото БЗНС.

А Ракитово не знаех, че е град. Също по нищо не му личи. Стори ми се, обаче, по-приятен от Батак - някак по-оживен, видях млади хора по улиците, май имаше и кино (а не мога да си представя да живея в град без кино ;)). Там спряхме също за малко, за да се освежат някои от пътниците и за да се качи някой си, който май така и не се появи.

От всички селища, през които минахме, най-много ми хареса Велинград. Бях чувала за него, че е малък и скучен град, едва ли не само две улици накръст. Но това, което видях от автобуса, ми хареса много: красиви паркове с нови, чисти пейки, малки улички, по които човек може да се разхожда, заведения, плажове, пазар... Има какво да се прави там и ако човек е на почивка, няма да скучае.

Пътуването ни продължи точно два часа. В 14.00 автобусът спря в центъра на Юндола пред хубава и поддържана голяма станция. Разтоварихме се там, а на паркинга вече чакаха колите на депутатите от десните партии в Пазарджик и на колегите от другите медии. Оказа се, че те все пак са решили да дойдат, но със собствен транспорт.

Веднага влязохме на рецепцията да ни настаняват, защото семинарът трябваше да започне в 14 часа, а ние тепърва пристигахме с багаж и с искания да пием кафета и минерална вода. Разпределиха ни в стаи по четирима, при което се получиха протести от някои двойки, но и те бяха разделени. Аз получих стая на първия етаж заедно с Гергана Петрова - съпруга на кореспондент на "Труд" в Пазарджик, - Елисавета Радева - фоторепортер на вестник "Земеделско знаме" от София - и Ани от Батак, за която писах по-горе. Тогава не ги познавах, но след това се убедих, че разпределението е било много добро - беше ми приятно с тях.

Семинарът започна със закъснение, но за сметка на това се събрахме доста хора. Изказваха се различни представители на БЗНС, като темата беше животът и делото на Никола Петков. Повечето колеги останаха разочаровани, защото очаква политически семинар, и си тръгнаха рано, но аз останах и не съжалявам. Не съм политически пристрастна към никоя партия, но историята на България ме интересува. На моменти не ми беше особено интересно, особено когато различни хора преповтаряха известни на всички исторически факти, но когато се говореше за живота на Никола Петков и за него като личност, слушах с интерес. Особено ми допадна изказването на един възрастен професор - Методи Петров. Той е познавал лично Никола Петков - по времето, когато БЗНС е било обявено за нелегално, Методи Петров е бил дете, но е помагал като симпатизант. Докато другите историци говореха преди всичко за сухи факти, той разказа за лични свои срещи с Никола Петков, за малко известни факти от живота му и говореше така увлекателно, че човек да седне удобно и да слуша, да слуша... Жалко, че не му дадоха повече време от определените 45 минути.

Семинарът продължи доста дълго, особено при изказванията на симпатизанти в края му. За тях бяха предвидени около час и половина, но продължиха може би около три часа. И да не са били толкова много, толкова ми се сториха. Както казах вече, не съм симпатизант на БЗНС и главно заради това ми беше все едно кой какво ще каже в тази част, но от професионален интерес останах. Така и не се каза нищо съществено. Да бяха обявили някой преврат... :) Това в кръга на шегата, разбира се.

След семинара беше и вечерята. По време на нея и на кафе-паузата малко преди това беше най-приятното и полезно за мен време - запознах се с доста хора, обменихме мнения, научих доста интересни слухове... ;) А след вечерята, по време на танците, се убедих, че някои хора могат да изглеждат много скучни, но всъщност да са големи купонджии. Стана ми приятно, особено от това, че възрастните хора се веселяха и танцуваха като 20-годишни. Аз се ограничих само в приказки с колеги - не съм по танцуването без партньор, а и не обичам да танцувам с други хора освен с един определен човек, който на този семинар не присъстваше.

Въпреки че обикновено не съм тази, която си тръгва първа от купона, тази събота не издържах много. Цяла седмица почти не бях спала нощем, така че около полунощ се изнесох в стаята си и почетох книга. След около час се прибраха и съквартирантките, тъй като повечето от танцуващите вече се омаломощили и те бяха сред тях.

Вечерта мислех да спя до късно сутринта, но в неделя се събудих рано и реших да стана. Можех да спя и вкъщи - не исках да прахосвам малкото останало време в планината в спане. Предпочетох да изляза и да се разходя. Събудих и Ани (не нарочно, но когато ровех из багажа си, нямаше как да съм по-тиха) и излязохме заедно. Поговорихме, пихме кафе и бяхме едни от първите, пристигнали за закуската в 9. След малко дойдоха и другите от нашата стая.

След закуската Гергана и аз решихме да се разходим. Оставаше още малко време до тръгването на автобуса в 12, но все пак можеше да се види нещо от планината и за тези два часа. Елисавета предпочете да остане в двора на станцията и да пие още кафе, така че тръгнахме аз и Гергана заедно със съпруга й и негов колега, също от "Труд". Спомням си само малкото му име - Митко. Още докато пихме кафе, тя им звъня на мобилните телефони с надежда да ги събуди, но след като това не стана, се принуди да иде до стаята им. След близо 30 минути те пристигнаха сънени, поръчаха си кафе и започнаха да им се привиждат ягоди в градинката до нас. Когато се полакомихме, се оказа, че това е здравец (според обяснението на Гергана, на която се доверяваме като познавач на разните планински растения) с червени листенца тук-там. Това обаче ни подсети да си наберем и ягоди по време на разходката.

Разходката направихме, след като господата се разсъниха малко. Тръгнахме по поляните да берем ягоди и зелени шишарки за мед. Шишарки така и не намерихме, но за сметка на това ягодите бяха много. Ходенето бос по оросената трева сутрин също е много приятно. Ако ходите на планина, не го пропускайте.

По време на разходката не се отдалечихме много, а и нямахме голям избор. Почти всички ливади и горички в Юндола са частна собственост и са заградени, така че, когато човек тръгне да се разхожда, трябва да излезе далече от селото, ако иска да ходи из гората. Ние намерихме една пътечка между вилите, като имахме съмнения, че навлизаме в частна собственост, но поехме риска. Използвам случая да се извиня на собственика на имота, чиито граници може би сме нарушили, да го уверя, че не сме брали шишарки от имота му (защото такива нямаше) и да го поканя на каквото пие, ако има път през Пазарджик, за да компенсирам утъпканата трева. ;)

След около час разходка дотичахме в станцията почти в последния момент, за да си вземем багажа, да оставим ключа на рецепцията и да се качим на автобуса, който вече ни чакаше. Тръгнахме в 12 часа с очакването да сме в Пазарджик около 14. При слизането надолу шофьорът избра същия път, по който се бяхме качили, защото трябваше да остави няколко души в Батак и в Пещера. Всичко вървеше по план, докато не излязохме от Батак. Следващата и последна спирка преди Пазарджик беше Пещера, като там трябваше да слязат хората, които вчера бяхме взели. Няколко километра след Батак ни спря полицейска кола (може би на КАТ или ДАИ - не съм много наясно с тези институции). Шофьорът слезе и докато говореше с униформените, при нас, пътниците, започнаха догадки защо са ни спрели. Според повечето, причината беше в табелата "Случаен превоз" на автобуса. Аз и колегите от "Труд" слязохме, за да разберем какво става, и първи научихме новината, че пресичаме пътя на рали "Хеброс". Предложиха ни или да изчакаме пет часа, докато колите се подредят, и тогава да минем, или да тръгнем по друг път. След като шофьорът се допита до всички пътници, избрахме втория вариант. Върнахме се до Велинград и оттам хванахме път, който досега не ми беше познат. Той мина през няколко села, на които не запомних имената, и накрая навлезе в Пазарджик по пътя край казармата. Онова, което ми направи впечатление, беше тясната влакова линия, която следваше пътя ни отдясно и от време на време навлизаше в тунели. Предполагам, че това е известната теснолинейка, но не видях по релсите да минава влак.

Автобусът не закъсня много въпреки маневрите - около 20 минути след 14 часа вече бяхме пред централата на БНЗС-НС в Пазарджик, откъдето бяхме тръгнали предишния ден. Прибрах се вкъщи с очакване, че ще имам нужда от доспиване, след като в събота срещу неделя почти не бях спала, но се оказах завидно бодра. Командировката се отрази добре и на здравето, и на настроението ми.

вторник, юли 27, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Симеон...

Обърнете внимание как е въведено името на премиера в тази новина от FocusNews:

...Евгени Чачев цитира думи на премиера Симеон Секскобургготски от преди две години по време на парламентарния контрол, според които в кратки срокове е трябвало да стартират няколко от големите проекти, финансирани от ЕС и които и до днес не са факт...

Или някой от FocusNews е искал да се измайтапи с премиера, или много му се е спяло, или много му се е искало... :)

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Добрите новини от днес

Днес беше приятен ден, макар и доста зает. Веднага след сутрешните новини ходих на пресконференцията на общината, а от нея - на откриването на новия дом за стари хора в с. Главиница (на пет минути път от Пазарджик). Заедно с колегите разгледахме дома и си поговорихме с няколко симпатични възрастни жени, които вече бяха настанени там. Бяха много доволни от условията и има защо. Живеят в малки къщички, чисти и много добре обзаведени, храната е добра, персоналът се грижи добре за тях, имат място за разходки, всички необходими магазини и автобусната спирка са буквално на няколко крачки от дома... Там пенсионерите живеят срещу 70% от пенсията си, която се заплаща на дома и срещу която получават всичко от първа необходимост - храна, спане и грижи. Много ме зарадва тази новина. Хубаво е да има място, където възрастни хора, за които няма кой да се грижи, да живеят приятно и човешки.

След тържеството по откриването на дома се върнахме в Пазарджик, обядвах с колежката Краси от вестник "Виделина" и дойдох отново на работа. А когато си проверих пощата в АБВ, за да видя един прес материал от общината, видях и че размерът на пощенската ми кутия е увеличен от 25 на 60 MB! Тази приятна изненада ми попречи да се ядосам на това, че PR-ката на общината обеща да ми изпрати материала още сутринта, а го получих преди няколко минути.

понеделник, юли 26, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Последният клонинг на Sladur.com

Преди няколко дни в коментарите към моите приказки относно безплатните пощи Георги спомена пощата на Top.bg, както и че сайтът вече не се развива. Тогава дори не успях да го отворя. Днес установявам, че все още съществува, дори има актуални новини. :) Но това, което забелязах, беше банер на поредния нов български сайт за запознанства - Флирт4е. Такива сайтове аз не ползвам, но ми е интересно колко много станаха те у нас, както и дали печелят нещо от съществуването си. Когато посетих този и го прегледах набързо (за около пет минути), установих две неща:

1. Сайтът подорзително прилича на Sladur.com като идея и като разположение на отделните секции, дори Флирт4ето си има ICQ, подобно на сладурското. Копиране на идеи, казано накратко, без на потребителя да се предлага нещо ново и различно.
2. Никъде не успях да намеря информация за това кой е собственикът на сайта, как да го намеря по телефона или къде е офисът му. Може би удобно за него, но на мен не ми вдъхва доверие и ако съм рекламодател, не бих си дала парите на фирма, която крие всички данни за себе си, освен e-mail адреса си (като и той не дава информация за това коя фирма или лице стои зад сайта, но поне е начин за връзка с него/нея).

По графичния дизайн на сайта и по това, че банерът му е на централно място на заглавната страница на Top.bg, мога да гадая, че двата сайта имат един и същ собственик. Интересно ми е дали някой от вас, четящите блога, знае нещо повече по въпроса. Едно време бях в течение на повечето клюки относно българското Интернет пространство, но напоследък съм доста изостанала. ;)

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

"Пари на пенсионери ще правят специални ефекти в Холивуд"

Ето на какво попаднах във FocusNews (заглавието е тяхно):

Пенсионен фонд на учителите от канадската провинция Онтарио (един от най-големите в страната с капитал надхвърлящ $75 млн.) съвместно с американската частна компания Accel-KKR, специализирана в разработването на компютърни технологии, съобщиха, че са в напреднали разговори за закупуването на дружеството Alias - производител на графични ускорители за $57.5 млн. Alias е един от лидерите в производството на програмни 3D-акселератори, необходими за проектирането на филми, видеоигри, работа с интерактивни медия-файлове, разработка на дизайн за автомобили и т.н., предаде INSURANCE.BG. През 2002 година Alias беше удостоена с "Оскар" от американската Академия за киноизкуство за пакет програми за професионална 3D-анимация и специални ефекти за продукцията "Мауи". Както съобщи The Globe and Mail, старшият вицепрезидент на пенсионния фонд Джим Лич (Jim Leech) е изразил задоволство от предоставената му възможност да инвестира средства в компания от световна величина, която притежава огромен потенциал за ръст. В момента фондът е инвестирал в частни и венчърни компании сума за около $4.5 млн. Не се планират никакви промени в мениджърския екип, предоставяните услуги и продукти, се казва в съобщението на Accel-KKR.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Българското "здравеопазване"

Неслучайно слагам думата "здравеопазване" в кавички. За пореден път съм възмутена от български лекари, след като прочетох в сайта на вестник "Стандарт" за огромните подкупи, с които са изнудвани пациентите, за лекарската небрежност и алчност. Не казвам, че всички лекари са такива, но в около две трети от случаите, в които съм имала контакти със здравната система у нас, съм попадала на нещо подобно. При това, да чукна на дърво, все още лично на мен не ми се е налагало да търся лекар за нещо сериозно. Сред близките ми се случи само веднъж, като за да бъде излекувана жената, за която става дума, се наложи да се даде подкуп, и то от тричленно семейство с трима безработни!

Четем и слушаме кой мафиот е застрелян, къде кой е обран, а май не си даваме достатъчно сметка, че всеки ден в много от българските поликлиники и болници се извършва ужасно престъпление - търгува се със здравето и живота на хората, и то често на най-бедните. Лекари, които правят това, заслужават най-малкото затвор, с присъди, толкова строги, колкото на наркодилъри или убийци. Дано обществото не си затваря очите още дълго за подобни безобразия!

петък, юли 23, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Hotmail.ru

Още нещо в списъка ми за тестване, любезно предоставено ми от Жоро - Hotmail.ru. 32 MB за поща, собствен домейн и сайт, доколкото успявам да разбера (езикът на братския руски народ не е сред силните ми страни). Междувременно, говоря с Жоро, който се запали да пробва Hotmail.bg. Според първото му впечатление, сайтът работи толкова бавно, че, цитирам: "Пощата е толкова българска, колкото либийците, които съдят българските медици".

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Повече поща за по-малко пари

Днес съвсем случайно разбрах, че Yahoo Mail вече са въвели безплатни пощенски кутии по 100 MB, а който желае да съхранява поща до 2 GB, можа да го направи срещу такса от 20 гущера годишно (разбира се, цената е 19.99 долара, за да изглежда още по-ниска :)). И българските сайтове за безплатна поща решиха да не се цепят от колектива. Първи бяха АБВ, които увеличиха пощенските кутии на всички свои абонати, които платиха един лев чрез SMS, от 3 на 25 MB. Наскоро на сайта се появи съобщение, че пощенските кутии на всички абонати ще бъдат увеличени на 25 MB безплатно! Хм, да видим и дали ще е вярно това, че на онези, които са платили, ще бъде предоставено още безплатно пространство. Не че ми е за левчето (аз бях една от първите, които си платиха за по-голяма кутия), но при положение, че на ден получавам по петнадесетина писма на адреса ми в АБВ, още няколко мегабайта няма да ми дойдат зле.
Приятна е тази тенденция на фона на все по-малкото неща, които остават безплатни в Интернет. Добре, че беше GMail, който всички се втурнаха да имитират, къде успешно, къде не чак толкова. Засега победител във войната за най-голямо предоставяно пространство на потребителите е AventureMail. И други пощи предлагат по 2 GB място за съхранение на писма, но тук двата гигабайта са безплатни! Кога ли ще остане време да ги тествам?
Като споменах тестване, отдавна съм нарочила за същото една малко известна, но качествена българска услуга за безплатна поща - Hotmail.bg. А днес забелязвам, че манията за повече пространство е заразила и тях - те предлагат безплатни 50 MB.

четвъртък, юли 22, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Проблем - update

Проблема все още си го има, но тревогата премина. 10x, Жоро! :) А сега, след две поредни безсънни нощи, е време да си лягам.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Проблем

Както обикновено ми се случва, когато нещата тръгнат на добре и вече си помисля, че най-лошото е минало, то ми се стоварва отново, по-лошо от всякога. От снощи имам личен проблем (не точно аз, но близък човек). Известно време няма да пиша, нито да отговарям на писма, и ще намаля работата. Благодаря за разбирането на всеки, който ме разбере.


сряда, юли 21, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

За професионализма и други работи

Спи ми се. И как няма да ми се спи, като напоследък спя по по-малко от 6 часа на нощ, а ми трябват минимум 8. Работата обаче е много - дори прекалено много като за мързеливото лятно време, - така че карам според една съвременна поговорка, която видях в сигнатура в Graphilla: "Сънят е лош заместител на кофеина". И точно в този мой период на сънливост, беше въведена промяна в програмата на радиото, според която сутрешните новини вече са в 7.30, 8.30 и 9.30 часа, вместо в 8, 9 и 10, както бяха досега. От гледна точка на слушателя, това е по-добре, а и аз ще свикна, но ми трябва още време.

Новата програма ми харесва. Освен промяната в часовете на новините, си имаме и нови джингли. Малко освежаване на звученето винаги действа добре.

Имам и друг повод за добро настроение - вчера се запознах с Иван Ласков. Иван изработва джингли, реклами и радиопрограми, и то едни от най-добрите в България в Hot AC формат. Освен зад "Hot FM", той стои и зад програмата на радио "Lux FM" Враца и на новото софийско кабелно радио "Fashion FM". Също така, Иван съставя и води класацията "Katra FM Top 40". Бях го виждала и преди, но за първи път имах възможност да поговоря с него като с колега. Останах с много добро впечатление. Винаги се радвам, когато имам възможност да познавам лично специалисти в областта, в която работя, а още повече, когато те се окажат интелигентни и общителни хора. Освен за радио, стана дума и за един негов изпит в университета и ми се иска да увековеча разказаното, защото си струва. :)

Изпитът се води от професор от МЕИ по времето, когато Иван, освен че е студент, вече работи в радио и си изкарва парите с изработка на рекламни клипове и джингли чрез компютър.

Професорът: "И така, кольега, кажьетье ми как ще копиратье файл от йедна папка в друга, използвайки опьерацьонна систьема Windows 98".
Иван: "Ами, кольега, с Ctrl+Esc ще отворя Start менюто, след това със стрелките ще се придвижа до подменю Programs, ще избера Windows Explorer и ще го отворя с натискане на Enter. С табулацията ще се придвижа до прозореца, който съдържа папката, където се намира файлът. Ще я отворя с натискане на Enter, ще маркирам файла и ще натисна Ctrl+C. След това ще се придвижа пак с табулацията до папката, където искам да копирам файла, ще я отворя с Enter и ще натисна Ctrl+V".
Професорът: "Нье стье прав, кольега. Ще кликнете с лявата мишка върху Start бутона, ще изберете иконката на Windows Explorer от мьенюто Programs, после ще кликнете два пъти върху папката, ще изберете файла с дясната мишка, ще изберете Copy от мьенюто, после ще отворите другата папка, ще кликнете пак с дясната мишка и ще изберете Paste. (кратка пауза) Кажетье сега, кольега, с какви програми сте работили".
Иван: "Audacity, SoundForge на Sonic Foundry..."
Професорът (прекъсва го): "Кольега, няма такива програми! (учуден поглед от страна на Иван) Вие с Word и Йексел не сте ли работили?"

Резултатът от това препитване: двойка на изпита. :)

петък, юли 16, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Нова Linux дистрибуция

Жоро току-що ми даде линк към нова Linux дистрибуция - Deep-Water Linux. Цели 35 МВ, а съм на трафик... Дано ми остане малко в края на месеца, за да я пробвам, или да изпаднат отнякъде пари да се черпя едно списание "Download.bg" - предполагам, че я има на CD-то към него, след като е на портала им. А междувременно, ако някой друг я пробва, да сподели впечатления - ще ми бъде интересно.

четвъртък, юли 15, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Вече всеки може да коментира

Досега само регистрирани потребители на Blogger.com можели да пишат коментари в блога ми! И да видя чак сега, че тази опция е избрана! Срам и позор за мен. :) Е, сега вече всеки може да коментира.

сряда, юли 14, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Нещо старо, но забавно

Захванах се през свободното време да чета блога на Йовко с намерението да го изчета целия. Току-що попаднах там на един линк, който особено много ми хареса.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Пазарджик и работата

Вече си имам нова лична карта, според която съм гражданка на Пазарджик. Странното е, че въпреки че вече това е официално документирано, все още не мога да свикна с него. Преместих се от Пловдив в Пазарджик заедно с нашите миналата година (по независещи от мен причини) и все още се чувствам като нещо средно межу извънземно и икономически емигрант. Странното е, че точно тук намерих работа, на каквато в Пловдив не бях попадала и от която съм много доволна. Историята на попадането ми в радиото сама по себе си е интересна. Може да я разкажа някой ден, когато имам повече свободно време и когато съм по-малко уморена.

Междувременно, в събота работих още малко по новия проект на дизайнерското студио. Нямам търпение вече да бъде пуснат официално, за да се хваля с него. ;) Но ще трябва да почакам още малко. Шефът представи почти готовия сайт пред клиентите в събота и каза, че са останали доволни, оттам и аз съм доволна от себе си, макар че повече заслуги по свършеното тази седмица има програмистът.

Крайно време е да продължа с новия дизайн на BG Gobelin, както и да търся добър хост за английската му версия. Тъй като ми е личен проект, все го оставям на заден план и го чопля по малко всяка вечер. Почти е готов, но все остава още малко...

Мислех и да се заема с търсенето на спонсори за OpenFest, за да го има тази година и в Пазарджик, но и за това все не стига времето. Срам... А откога са ми готови визитките по случая... Между другото, като погледна тези визитки, все се сещам за това как поръчах изработката им. То беше една вечер след работа, като минах през една фирма за предпечат в центъра на Пазарджик. Не носех файл на CorelDRAW с мой дизайн, както мислех първоначално, защото, както обикновено, нямах време да седна да измисля каквото и да е. Реших да погледна някой класьор с готови визитки и да си избера, каквото ми хареса най-много. Избрах си един семпъл дизайн, избрах си и картон, написах текста на едно листче на ръка и се уговорихме със служителката тя да го набере и да отпечата една визитка, която да погледна и ако я одобря, да извадят още около 50 (вече не помня точната бройка, а не ми се занимава в момента да вадя тестето и да броя :)). Когато отидох и огледах образеца, веднага ми се набиха в очите две грешки: тел 088... вместо тел. 088... (с точка накрая, тъй като е съкращение) и начинът, по който беше изписан URL на сайта ми: www.silvina online.hit.bg вместо www.silvinaonline.hit.bg, както достатъчно ясно бях написала на листчето. Когато казах на служителката, че това е уеб адрес и че в уеб адресите никога няма интервали, тя ме изгледа, все едно за първи път чува подобно нещо. Е, добре, че погледнах визитката, преди да наплескат 50 бройки, иначе после щях 50 пъти да поставям свързващи колибки с черен тънкописец и да обяснявам на 50 души, че тези колибки означават адресът да се пише без интервал, тире или долно тире - просто двете думи една до друга. Та, сега си имам 50 визитки, в които грешки няма. За сметка на това, незнайно защо, името на сдружението е изписано като Сдружение "Свободен СОФТУЕР". Ама карай да върви... :) Следващия път ще отделя 10 минути да седна пред CorelDRAW, като си припомня поговорката за вълка и врата му.

понеделник, юли 05, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Конкурс за сайт, посветен на Къци Вапцаров

Започна конкурсът на компютърното предаване "Микрофон и мишка" по "Дарик радио" за най-добър сайт, представящ простотиите на Къци Вапцаров. Можете да разгледате сайтовете на тримата участници и да гласувате на сайта на предаването.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Работници или затворници?

Цитат от сайта на агенция "Фокус":

От КНСБ алармираха, че зад гърба на социалните партньори правителството води преговори със Световната банка за нова либерализация на Кодекса на труда. Подготвяли се промени в трудовото и социалното законодателство, които щели да отнемат утвърдени трудови и социални права на работниците, твърдят от КНСБ. Лидерът на синдиката Желязко Христов заяви, че конспиративно се обсъждали промени в Кодекса на труда, с които да се разрешат персоналните уволнения по причина икономическа ефективност и да се намали защитата при уволнение. Договаряло се и отнемането на шестте брутни работни заплати при пенсиониране. Правителството щяло да намали и ограниченията за сключване на срочните трудови договори, както и да разреши полагането на повече часове извънреден труд при намаляване на неговото заплащане. В позиция на Координационния съвет на синдиката се заявява, че кабинетът обезсмисля и предрешава преговорите със социалните партньори след като без консултации с тях договарят с МВФ и Световната банка политика, която ще замрази доходите и ще забави темпа на икономическия растеж. Синдикатът настоява премиерът Симеон Сакскобургготски да покани синдикати и работодатели за спешни консултации. КНСБ предлага на другия представителен синдикат “Подкрепа” да се проведе съвместно допитване до работниците за тяхната готовност да се организират локални, регионални и браншови протести, включително и национална ефективна стачка за защита правата на затворниците и за спешни мерки за повишаване на доходите им.

Добре беше да се оповести тази новина и да се маркира като водеща, защото е наистина важна. Това, което ми е интересно, обаче, е как и защо работниците бяха набързо преквалифицирани в затворници? Дали заради унизителните условия на труд и почти никаквото заплащане, при които работят повечето хора в България, или може би заради това, че заради укритите данъци и осигуровки голяма част от нацията се състои от потенциални затворници? И кой ли е употребил "затворници" като синоним на "работници" - КНСБ, "Подкрепа", правителството или онзи, който е набирал текста в сайта?

събота, юли 03, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Да помогнем на Съвестин

Днес получих e-mail, който ще цитирам:

ОТ:
Фондация Път към Човека
Way For Humanity Foundation (София, България)
Иван Радичев
София 1000, ул.“6-ти Септември” № 45 А, et. 2
Тел. 02 / 987 1436; GSM: 0887 060 992
Е-мейл: ivan_radichev@consultant.com
http://www.WayForHumanity-Found.hit.bg

Фондация СЪВЕСТИН
СЪВЕСТИН Foundation
България, София 1359, Люлин, Бл. 521, Вх.4, ап. 87
Тодор Станиславов Деянов
Е-мейл: savestin@yahoo.com
http://www.savestin.exactpages.com
Тел. 02 / 25 32 52;
GSM: 0899 748 003



Уважаеми Дами и Господа, Граждани, Българи, НПО, Медии, Мили хора!

Вече 6 години Тодор Деянов издирва безрезултатно сина си Съвестин, отвлечен в България на 6 май 1997 година и вероятно в момента извън пределите на страната. В деня на отвличането Съвестин е бил на 8 години. Тодор Деянов е направил актуализиран компютърен портерт на сина си така както би изглеждал сега - на 15 години.

Като Човек и председател на Фондация Път към Човека (Way For Humanity Foundation) и от името на г-н Тодор Деянов - председател на Фондация СЪВЕСТИН и баща на отвлеченото дете Съвестин Ви Моля:
УЧАСТВАЙТЕ В НАЦИОНАЛНАТА ПОДПИСКА ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ В ПОДКРЕПА НА ИСКАНИЯТА НА ТОДОР ДЕЯНОВ ОТ НЕГОВАТА ГЛАДНА СТАЧКА В БРЮКСЕЛ 2004
В Подписката може да участват и Деца навършили 10 години – това е тяхно право по член 13 от Конвенцията за Детето
Подписката, както и обявата със снимките на Съвестин на 5 езика можете да разпечатите от тук: http://www.bgsavestin.exactpages.com/BG/tine.html или http://free.hit.bg/savestin/BG/tine.html
(в края на страниците – at the bottom)

Моля Ви покажете подписката на приятели и колеги в България или чрез Интернет я разпространете сред българската Емиграция и неправителствени организации! Моля Ви разпространете в медиите по целия свят и обявата със снимките на Съвестин! Разпространете историята на детето по всички възможни начини - чрез Интернет, чрез пресата или електронните медии във Вашия град или държава. Разпространете по частни и полицейски детективски структури и неправителствени организации за защита правата на децата.

Подписката е постоянна, могат да я подписват и деца, навършили 10 години. Подписите се изпращат на адрес: София 1359, Люлин, Бл. 521, Вх.4, ап. 87, Тодор Станиславов Деянов (тел. 25 32 52 – Тодор Деянов). Подписите ще внесем в Европейските институции.

ТУК можете да научите ТОЧНО КАК ДА ПОМОГНЕТЕ на Тодор Деянов за идирването на отвлечения му син Съвестин: http://www.dnevnik.bg/static/savestin/index.htm или http://free.hit.bg/savestin/BG/tine.html




За Съвестин, който е със сменена самоличност и 7 години не е издирван от най-голяма полза е единствено масиран призив за помощ до хората по света чрез тиражиране на неговите снимки и адрес на сайта му в чуждата преса и ТВ канали. Всичко останало е напразно…
МОЛЯ ВИ ФИНАНСИРАЙТЕ този най-сигурен шанс, за да може бащата да получи сведения и да открие детето си. Освен сигурен този начин е и най-евтин. Нужни са около 5000 ЕВРО. Той е вече съсипан и за него това са много пари. Помогнете. Съвестин може да разчита единствено на бащата и на вашата помощ. МОЛЯ ВИ!

За издирване по частен път: Българска пощенска банка АД

В лв. б. код 920 79 400 б. с-ка 400 302 6217

ЕУРО б. код 920 79 423 б. с-ка 440 302 6211

Отвлеченият Съвестин би могъл да бъде и трябва да се издирва главно в Италия, Германия, Франция, Гърция, Турция, ЮАР, САЩ, Канада, Австралия, Иран, Алжир, Испания, Швеция, Швейцaрия, Аржентина. Детето най-вероятно е преминало през Кипър и Израел или през Румъния, Унгария и Холандия.

Помогнете. Разчитаме на вашата съвест! От тук принтирайте рекламните карета с текст и снимки на Съвестин, за да бъдат публикувани в пресата и излъчени по ТВ: http://www.bgsavestin.exactpages.com/BG/tine.html ili http://free.hit.bg/savestin/BG/tine.html
(в края на страниците – at the bottom)
Ако желаете можете да създадате Интернет страница на езика, който владеете или в страната, в която се намирате, и поместите информация за отвлеченото дете, актуализираната му снимка и контакти за връзка с бащата.

At 3 of UN Convention of Child Protection:
SUPREME INTERESES OF THE CHILD ARE THE MAIN COMCIDERATION IN ALL ACTIONS CONCERNING THE CHILDREN

Благодарим Ви от Все Сърце!

С уважение,

Иван Радичев и Тодор Деянов

Иван Радичев
Председател на Фондация Път към Човека
Way For Humanity Foundation (София, България)
Е-мейл: ivan_radichev@consultant.com
http://www.WayForHumanity-Found.hit.bg
http://www.help-sasho.com

Тодор Деянов - баща на отвлеченото Дете Съвестин
Председател на Фондация Съвестин
Е-мейл: savestin@yahoo.com
http://savestin.exactpages.com
http://free.hit.bg/savestin/
http://www.malkiobyavi.com/clients/Savestin.php


Аз ще направя, каквото мога, за да помогна. Имам вече някои идеи, но ще пиша за развитието им, когато се случи.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Купон в офиса

Вчера радио "Hot FM" стана на една година. Радиото съществува от доста повече, но предишното му име беше "Оберон" и програмната му схема беше коренно различна - беше нещо подобно на "Дарик". В този си вид - Hot AC, подобен на "Fresh" и "Katra FM", - е вече точно от една година. Направихме си купон в офиса по този случай с целия екип на радиото плюс много сладки, ядки и две бутилки. Беше весело. Отдавна не бях се събирала с хора, но сега си наваксах, поприказвахме и се позабавлявахме, както подобава на рожден ден. След това пак се прибрах вкъщи и до един часа след полунощ мъдрувах над новия сайт, по който работя в момента. Пак не успях да го завърша тогава, но днес вече е готов.

Тази сутрин пък ме събудиха рано-рано (10 часа си е рано!) за ходене до Пловдив. Обиколихме компютърните магазини там с един човек, което не беше зле, но сега усещам, че се разболявам - гърлото и главата ми не са наред. Жоро вече е болен от грип и досега разсъждавахме кой кого е заразил и дали е станало през Интернет или по телефона.

Днес получих и един важен мейл, но няма да пиша за него сега. Той заслужава да му се посвети отделен пост, доста по-сериозен и смислен от този.

четвъртък, юли 01, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Повече сън

Още един следобед, в който така ми се спи, че действам като на автопилот, без да се замислям какво, как и защо правя. Отдавна знам, че трябва да сменя схемата ставане рано; кафе; работа; малко ядене; много работа+кафе; малко ядене; малко чат с приятели; малко сън с нещо като ставане рано; кафе; работа; много ядене; работа; ядене; почивка+много чат и понякога излизане с приятели; достатъчно сън. Мечтая си и за отпуск... но в момента няма как да стане. До края на седмицата трябва да довърша най-новия проект за уеб дизайн студиото, който ми извади душата вече. Толкова много дреболии трябва да се доизпипат преди пускането на сайта, а има толкова малко време... И тази вечер ще напиша някои текстове, макар че главата ми е празна и ми идват наум само клишета или изрази като "Спи ми се". Днес в това полусънно състояние дори се определих по грешка като уебмастър на blogspot.com. :) Пиша си коментар в блога на Йовко, изпращам го и едва след това виждам какво URL съм задала вместо това на блога ми... :)

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Капитализмът в действие

Съвсем случайно попаднах на една интересна новина. В събота собственикът на НеСиПрав.com правил инсталация на Windows XP и когато посетил сайта на Umax, за да свали драйвер за скенер Umax 2000P, му поискали да си плати, за да изтегли драйвера! Човекът се е справил с проблема и е написал как, за което му свалям шапка, но тази политика на Umax ми се стори много, много странна. Направо си прилича на изнудване. Питах Google дали може да ми каже нещо повече по въпроса и ето какво открих.

През последната седмица на месец май хората от Umax решили, че не им стигат парите, които клиентите им дават за скенери, и решили да прекратят възможността от сайта им да се изтеглят драйвери за Windows XP и Macintosh за повечето модели скенери. На потребителите, които имат нужда от драйвер, се предлагало да си го купят на CD на цена от минимум $15 до $60 за по-екзотичните драйвери. По това време ограничението важало за САЩ, Канада и Южна Америка, но имало възможност драйверите да се изтеглят безплатно от сайтовете на Umax в Европа и Япония. Разбира се, журналисти от различни новинарски сайтове били възмутени от случилото се и започнали да пишат мейли на Umax и да им звънят по телефона, но без резултат - Umax USA нямали PR агент, не фигурирали в телефонни указатели и никой от техническата поддръжка, с която журналистите успели да се свържат, не успял да отговори на въпросите им. Един особено упорит сътрудник на The Register - Андрю Орловски - успял да се свърже с Уен Лин, който се представил за мениджър на Umax за САЩ. Английският на Лин бил доста лош (колко удобно в случая), та двамата едва се разбрали. Ето какво било обяснението на ситуацията според Лин (превод от неговия кухненски английски): "Това не е драйвер, а програма. Програмата е 30 MB, много е голяма - ако я сложим на FTP сайт, ще се изтегля прекалено дълго. Затова решихме да я променим. Нашият драйвер е част от цялата програма, така че не разграничаваме драйвер и програма". Пак според този човек, повечето клиенти на Umax имали dial-up достъп до Интернет, та този начин за разпространение на драйвери бил по-удобен за тях.

И не само това - след като новината излезе в Интернет, Крег Мороу от Umax Великобритания заявил, че не знае нищо за въвеждане на платени драйвери в Европа и че въпреки промените, които се правели по европейските сайтове на фирмата в момента, драйверите нямало да стават платени. Да, ама не! Ако сега посетите сайтовете на Umax във Великобритания и Германия, няма да ви изнудят да си купите CD, но търгнете ли да дърпате нужните ви файлове, ще ви поздравят със съобщение, че трябва да си платите, преди да можете да теглите. Цената на драйвер за гореспоменатия скенер е 2,99 евро. Междувременно японският сайт весело ни поздравява с добре дошли в бъдещия сайт на Umax Япония. Явно още имат проблеми с въвеждането на системата за разплащания...

Е, що за грижа за потребителя е това? Да не говорим и за това, че по този начин Umax най-много да станат за смях - по-техническиграмотните потребители и така ще успеят да си изтеглят драйверите, а останалите ще си ги намерят в Kazaa или някоя друга P2P мрежа. Но алчността явно няма граници... и съчетана с глупост, води до подобни случки.