Силвина

Дразнещо

Отдавна ме дразнят и задръстванията, и лошото качество на градския транспорт в София. Пътувам все по-дълго (през август пътят ми до работа беше половин час, а сега е около час и половина и се опасявам, че ще стане дори по-дълъг, когато температурите паднат още и малкото останали пешеходци приложат схемата "на работа сам в колата"), цените на градския транспорт се вдигат все повече, а подобрение в качеството не виждам. Ползвам автобус 120 и трамвай 20 ежедневно - превозните средства са допотопни, а шофьорите и ватманите все едно карат картофи. И за това "удоволствие" вече си плащам 50 лв. месечно (с карта за цялата градска мрежа). От увеличението на цените насам ми се стори, че докато вървях пеш (за по-бързо - въпросната вечер три пъти задминах автобус 120, който вървеше по платното до мен), освен старото возило, което пълзеше до мен, в съседна лента мина нов автобус, също от линия 120, но може би той е бил само мираж - никога не съм имала късмета да се кача на него.

Не искам да се примирявам, но какво може да се направи в тази ситуация?

Сигурно някой ще повдигне темата за"провинциалистите", които прииждали в София и задръстванията били по тяхна вина. А защо не съм чувала жителите на друга европейска столица да се оплакват от нещо подобно? Напротив - би трябвало да се радват, че градът се разраства и съответните институции да си вършат работата, така че София да може да поеме потока от желаещи да живеят в нея, да работят и да харчат парите си именно в София, от което печелят всички. Аз също не съм родена в София, но откакто живея в този град, имам адресна регистрация в него и си плащам данъците в София, а не в родното място. Следователно, смятам, че имам право да изисквам общинската администрация да свърши нещо в замяна на това, което й плащам. Градският транспорт е "черешката на тортата" - едва ли има друг град в България, където превозните средства са толкова занемарени и раздрънкани, а цените за пътуване с тях - толкова високи. (Не говоря наизуст: през последната година посетих почти всички големи градове в страната, както и някои по-малки и ползвах градски транспорт в повечето от тях.)

Само мрънкам този път - не обичам така, но в този случай нямам идея какво друго може да се направи, а съм издразнена, и то много.

Етикети: български работи, мисля си, протест, пътуване, София

Все още ваканционно

Още един ден (даже по-малко от ден) остава, докато приключи малката ваканция, която си взех по случай 26-ия си рожден ден. Прекарах я страхотно - пътувах и празнувах. Подаръци и поздравления за рождения ден започнах да получавам още на 22 септември (макар че той е на 25-и). Рождения си ден прекарах в Хисар, където студеното време се съчета идеално със спа хотела, от който излизах само за вечеря и за разходка в последния ден, преди да тръгна за Пловдив. Там присъствах на нещо, което отдавна исках да видя на живо, а не само да чета за него - Нощта на музеите и галериите. Чудесно беше да си направя една хубава нощна разходка, съчетана с изкуство, да видя накуп толкова много интересни места и експозиции, и то в компанията на весели, усмихнати хора. Като допълнителен бонус, проливният дъжд, който едва не удави цяла България, спря като по поръчка точно вечерта на 26 септември. За съжаление, никак ме няма по нощните снимки, така че това, което направих, отразява само малка част от преживяването и от местата, които успях да посетя през тази нощ. Със сигурност си струваше и бих повторила и догодина, ако имам възможност!

Днес вече съм в София и трябва да се настройвам психически и физически за новата работна седмица. Както обикновено след добре прекаран отпуск, ми се иска още, но... и на това ще му дойде времето до края на годината.

Етикети: култура, лично, Пловдив, почивка, празник, пътуване

Ваканция по никое време

В отпуск съм послучай рождения си ден и го прекарвам добре - май за първи път празнувам рожден ден цяла седмица. Пътувам насам-натам: ще разкажа повече, когато се върна. Накратко - доскоро бях в Хисар,


днес празнувах рожден ден (макар че цял ден валя като из ведро, което не предразполагаше към особено весело настроение), а утре също предстои нещо интересно.

В този пост искам и да благодаря на всички, които ми честитиха рождения ден по всички възможни начини - с обаждания по телефона, с SMS, по e-mail, Twitter, edno23.com, във Facebook... Едно голямо благодаря на всички - много ме зарадвахте!

Етикети: лично, новини, почивка, празник, пътуване, щастие

Предложения към БДЖ

Наскоро пътувах с влак и предвид случващото се, когато ползваме услугите на БДЖ, ми хрумнаха някои идеи за разнообразяване на съобщенията, разпространявани чрез високоговорителите на гарите. Ето няколко примера:

• "Уважаеми пътници в сградата на гарата, в момента изпускате влак "Слънчев бряг" за Пазарджик, Септември и София, който ще замине след две минути от първи коловоз."
• "Влак "Слънчев бряг" ще пристигне на първи коловоз в 20 часа и 1 минута. Последните два вагона от композицията, които ще останат на гара Пловдив, ще спрат на посочения коловоз, а останалите ще бъдат в позиция, максимално близка до следващата гара. Моля, заемете позиция в края на коловоза, за да си гарантирате успешно качване във влака по време на престоя му на гарата. БДЖ не отговаря за пътници, неуспели да се качат поради факта, че са се намирали точно на обявения коловоз."
• "Уважаеми пътници на Централна гара София, днес жребият определи билети до Бургас и до всички населени места от Южна България да се продават на Северни каси, а до Синитево, Раковски и всички останали населени места в България - на Южни каси. За местонахождението на касите попитайте на гише "Информация". Моля, имайте предвид, че задаването на въпроси от общ характер на сужителите на касите и опитите за закупуване на билет от погрешна каса са забранени и могат да бъдат санкционирани."
• "Влакът за Радомир, Перник и Кюстендил ще замине след пет минути от трети коловоз. Уточнение за пътниците, намиращи се на трети коловоз: това е влакът, качвайте се!"
  

Етикети: БДЖ, български работи, влак, пътуване, хумор

Интересно лято

Когато дълго време не съм писала нищо, значи, че ми се случва нещо интересно. :) Само за август нещата са доста:

• Посрещнахме две групи Корейски Интернет Доброволци, които водиха курсове по уеб дизайн в София, Широка Лъка, Смолян, Варна, Лом и Неделино. Снимки имам само от Лом.


• Една много приятна едноседмична почивка в Слънчев бряг, включваща и посещения до Несебър и Свети Влас. Покрай тази почивка научих доста важни уроци, най-важните от които са: да не пътувам повече с автобуси на фирма "Етап Адрес" (тук и тук можете да разберете защо) и този, че идеално заведение на брега на плажа, с готини персонал, музика и атмосфера и без тълпи от крещящи на много висок глас чужденци, има. На тази почивка успях и да си попълня колекцията от забавни снимки, благодарение на родния маркетингов и филологически гений, който снабдява туристическите обекти по Черноморието с табели и менюта. Моите лични фаворити са табелата "Тук не е информация" и преводът на "хайдушко кюфте" на английски.


• Среща с колеги от страната в местносгга Камчия край Варна. Въпреки лошите условия в бунгалата, прекарването беше супер. А и в кой от по-"лъскавите" курорти ще можете да си запалите огън на плажа?

Дано и есента да е също толкова интересна, макар че това няма да ми попречи да искам още един такъв август. :)

Етикети: лично, лято, почивка, пътуване, снимки, щастие

Талантът да (се) губиш и БДЖ

Всеки има поне по един талант - скрит или не толкова, съзнаван или не. Напоследък установявам, че един от моите скрити, но особено силно изявяващи се таланти, когато съм сама със себе си, е да се губя, когато се намирам на непознато място. Като човек, който прекарва почти половината от всеки свой работен месец в пътуване, и то с удоволствие, сигурно ще изненадам много хора с това признание, но е факт, че когато пътувам сама до място, което не съм посещавала преди, задължително се лутам, колкото и да се опитвам да не го правя. Ако пътувам с градски транспорт, или пропускам спирката, на която трябва да сляза и се досещам за това поне една спирка по-късно, или от притеснение да не се случи гореописаното, слизам една-две спирки преди мястото, където е трябвало да се озова. (Някакси успявам да улуча населеното място при междуградски пътувания, но може би някой ден и този пропуск ще бъде поправен.) Аз съм човекът, който може да се върти около непозната пресечка, в която трябва да свие, в продължение на два часа и да не успее да я намери. Дори табелата с името на улицата да се намира на видно място, аз я забелязвам само в случаите, в които на нея е изписано старо име, сменено преди 20-ина години, а аз търся улицата под новото й име.
Когато се намирам в непознато за мен населено място, аз съм човекът, който върти картата на града (в случаите, в които разполага с такава), приключва въртенето, гледайки я с главата надолу и тръгва уверено в обратната посока на тази, която е трябвало да следва. Ако взема предвид таланта си и реша да не го проявявам точно в момента, това решение по правило се появява, когато съм съвсем близо до крайната си дестинация. В такъв случай обикновено взимам такси, което минава през няколко пресечки или се завърта около една сграда и ме оставя на търсеното от мен място.
За човек като мен най-объркващият начин да стигна от точка А до точка Б се оказа пътуването с влак. Правила съм го като малка и водена от носталгията по романтиката на такова пътуване, реших да го пробвам отново преди няколко месеца, вместо да отида до мястото на поредното си служебно посещение с автобус. Вярвате или не, пътуването с влак си е сложна работа от гледната точка на човек, който не го е правил (на 3-годишна възраст, под ръка с някой възрастен, не се брои).
Ако имам късмет, сайтът на БДЖ ще ми помогне с актуално разписание на влаковете. Все пак, ако ще пътувам от или до малка гара, по-сигурно е да се обадя или да отида на място, за да се уверя, че имам актуалното разписание. На гарата, решавайки, че няма да се ориентирам особено добре, се доближавам до някое гише, за да попитам за следващия влак за Еди-къде-си. Попадам на сърдита леля, която ме препраща към гише "Информация" и отказва да ми обясни къде се намира то. Имам късмет, че на почти всички останали гишета има надписи от сорта на "Тук не е информация", така че след два-три опита откривам информацията чрез метода проба-грешка. На информацията ме информират, че трябва да се върна обратно на гишетата, за да си купя билет за влак номер еди-кой-си, който тръгва от коловоз номер еди-кой-си в еди-колко-си часа. Записвам информацията, тъй като трудно ще успея да я запомня и в този момент в главата ми изплува бледа картина на неузнаваема гара без надпис, която виждам от прозореца на влака, чудейки се къде се намирам. Предпологам, че и гарата, до която пътувам, може да попада в тази категория и затова решавам да се застраховам, като питам коя поред е тя след гарата, от която хващам влака. Получавам някаква бройка, като ако я следвам точно, има вероятност да сляза както на своята гара, така и 5-6 гари преди или след нея. За по-сигурно, решавам да се внедря в групичка пътници, които ще слизат на "моята" гара и да ги последвам.
Връщам се на гишето за билети, като сърдитата леля ми издава билет. Следващата стъпка от моята мисия е да намеря влака си.
Пропускам светлинното табло, което съдържа доста числа, но освен часовете на пристигане и заминаване, повечето от другите са ми непонятни. Излизам директно на перона и търся начин да се ориентирам. В този момент от железопътното си приключение започвам да се чувствам като в онзи виц, в който от високоговорител на московската гара се чува следното: "Влакът Москва-Чукотка тръгва в 12 ч. от първи коловоз. Повтарям, специално за жителите на Чукотка: влакът Москва-дамой тръгва от първа и втора релса, когато и двете стрелки на часовника сочат право нагоре". Разбирам ги чукчите, не им е леко. Та нали нито пероните, нито влаковете са обозначени по някакъв начин! Добре, че са чичковците в униформи на БДЖ, които се разхождат постоянно по перона и към които мога да се обърна с протегната ръка с билет в нея и жалостивия въпрос: "Бихте ли ми казали на кой влак да се кача с този билет?" Въпросът ми не ги изненадва много и те ми посочват моя влак, което донякъде ме успокоява - явно имат тренинг в отговорите на подобни въпроси, тоест, не само аз изпадам в подобна на описаната ситуация.
Въпреки всичко, когато наскоро се връщах от Кюстендил в София, забелязах на перона на кюстендилската гара един от обсъжданите от колегите, прословути нови влакове.



Решавам да се пробвам като пътник, пък каквото ще да става и си купувам билет Кюстендил-София. Каква е изненадата ми, когато на перона установявам, че влакът е надписан! Тъй като всичко ми се струва прекалено лесно, се чудя къде е уловката и питам някого от униформените чичковци дали наистина влакът с надпис "София" ще отпътува за София. Истина е!
Втора изненада: когато вратите на вагоните се отварят (да, отварят се без няколкоминутна отчаяна борба между пътниците и ръждива стара ръчка), виждам, че до всяка врата има дръжки, за които да се захвана, докато се качвам. И нито една от тях не хлопа, заплашвайки да ме захвърли обратно на перона, откъдето с толкова усилия съм се покатерила във вагона!
Трета изненада: влакът е чист! И нямам предвид само нов, а чист - без боклуци в кошчетата, без петна по седалките, без захвърлени фасове...



Дори и номерата на класите са обозначени и по този начин лесно успявам да си намеря вагон за непушачи, без да рискувам да седна случайно в първа класа с билет за втора.
Още една приятна изненада: новите влакове (най-сетне) имат места, пригодени за пътници в инвалидни колички.
Последната изненада: във влака е поставено малко LCD табло,
видимо от всички пътници, което дава информация за всяка следваща гара при доближаването й. Съдържанието на таблото се и прочита високо по микрофон, така че да се ориентират дори и заспалите пътници или тези с увредено зрение. Отгоре на всичко, следващата гара се обявява няколко минути преди достигане до нея, което дава възможност на пътника да се подготви за слизане, вместо припряно да си събира багажа в последната минута, докато внезапно види през прозореца на купето си как гарата, на която е трябвало да слезе, се отдалечава от погледа му.
Накратко казано: БДЖ, ще се радвам да пуснете още такива влакове по повечето си дестинации. Нямам представа за цената на закупуване и поддръжка на един такъв влак, но щом успяхте да накарате мен да се замисля дали да не предпочитам пътуване с влак пред това с автобус, ще успеете да привлечете и достатъчно други пътници, за да оправдаете инвестицията. Никой не гори от желание да пътува в нещо средно между консервна кутия и ковчег (става дума за старите влакове, в случай, че ме чете някой служител на БДЖ). Струва си да помислите по въпроса!

Етикети: пътуване, хумор