Силвина

Все още ваканционно

Още един ден (даже по-малко от ден) остава, докато приключи малката ваканция, която си взех по случай 26-ия си рожден ден. Прекарах я страхотно - пътувах и празнувах. Подаръци и поздравления за рождения ден започнах да получавам още на 22 септември (макар че той е на 25-и). Рождения си ден прекарах в Хисар, където студеното време се съчета идеално със спа хотела, от който излизах само за вечеря и за разходка в последния ден, преди да тръгна за Пловдив. Там присъствах на нещо, което отдавна исках да видя на живо, а не само да чета за него - Нощта на музеите и галериите. Чудесно беше да си направя една хубава нощна разходка, съчетана с изкуство, да видя накуп толкова много интересни места и експозиции, и то в компанията на весели, усмихнати хора. Като допълнителен бонус, проливният дъжд, който едва не удави цяла България, спря като по поръчка точно вечерта на 26 септември. За съжаление, никак ме няма по нощните снимки, така че това, което направих, отразява само малка част от преживяването и от местата, които успях да посетя през тази нощ. Със сигурност си струваше и бих повторила и догодина, ако имам възможност!

Днес вече съм в София и трябва да се настройвам психически и физически за новата работна седмица. Както обикновено след добре прекаран отпуск, ми се иска още, но... и на това ще му дойде времето до края на годината.

Етикети: култура, лично, Пловдив, почивка, празник, пътуване

Ваканция по никое време

В отпуск съм послучай рождения си ден и го прекарвам добре - май за първи път празнувам рожден ден цяла седмица. Пътувам насам-натам: ще разкажа повече, когато се върна. Накратко - доскоро бях в Хисар,


днес празнувах рожден ден (макар че цял ден валя като из ведро, което не предразполагаше към особено весело настроение), а утре също предстои нещо интересно.

В този пост искам и да благодаря на всички, които ми честитиха рождения ден по всички възможни начини - с обаждания по телефона, с SMS, по e-mail, Twitter, edno23.com, във Facebook... Едно голямо благодаря на всички - много ме зарадвахте!

Етикети: лично, новини, почивка, празник, пътуване, щастие

Микроблогване

От известно време се каня да пиша по темата, но днес ме провокираха, така че най-сетне се наканих.

Отскоро е и манията ми по микроблогването - допреди месец се чудех на хората, които използват подобно чудо, за какво им е и какво интересно и полезно намират в това да пишат кратки съобщения и да ги публикуват някъде. Оказа се и интересно, и полезно. Все още се удивявам на таланта на много от хората, които следя, да бъдат остроумни или да казват нещо наистина смислено с толкова малко думи. Полезната част се състои в това, че ако ме мързи да пиша дълъг пост, няколкото думи, които тук ще изглеждат странно, в микроблога ще са съвсем на мястото си. :)

По микроблогването се запалих покрай Пешо и микроблог системата, с която започнах, беше edno23.com - според моето скромно мнение най-добрият български аналог на Twitter. Веднага започнах да разпращам покани на познати да се включат, но се оказа, че част от хората, които искам да следя, са запалени по Twitter и не желаят да се местят, така че се регистрирах и там. От регистрация до писане разстоянието е малко и така започнах да пиша и на двете места. Ако сравня предимствата и недостатъците им, по-дългият списък с предимства ще е на edno23.com: добър дизайн, интересни хора, възможност за прикачване на снимка или видеоклип към написаното и опция за добавяне на връзка като допълнение към съобщението, което освобождава ценно място за писане. Предимствата на Twitter за мен са в това, че много от хората, които държа да следя, са там и във възможността човек да променя дизайна на профила си (от която аз не се възползвам, тъй като дизайнерските умения ми куцат сериозно, но все пак е добре да си знам, че я има).

Така от човек, който мислеше микроблогването за "глупост", за няма и месец се превърнах в собственик на цели два микроблога. В edno23.com пиша на български и за българи, а в Twitter - предимно на английски. Тук идва и моментът да споделя какво ме провокира да напиша всичко това: този пост. Ваня от няколко седмици насам критикува българите в Twitter, защото пишат на английски. Е, аз съм от тях и така и не се разбрахме с нея защо го правя. (Всъщност, и други пишещи на английски българи май не успяват да я убедят...) За мен има български микроблог услуги, в които пиша на български, а в Twitter - на английски. В Twitter пиша на български, ако някой се е обърнал към мен на български и му отговарям на същия език. Освен за забавление, ползвам Twitter и за връзка с колегите във Великобритания, които в никакъв случай не бих нарекла "темерут-англичанин или затлъстяла англичанка дето пъшкат по 8 часа зад бюрото за по двеста паунада на ден" (цитат от поста на Ваня)! Не ползвам Twitter като заместител на сайт за запознанства - следим се предимно с хора, които познавам или офлайн, или задочно от блоговете им, или от някъде другаде онлайн, - макар че ако покрай него се запозная с някой интересен човек - добре дошло. (Всъщност, чета туитовете на много интересни хора, но това не означава, че сме тръгнали непременно да се запознаваме. Просто чета без претенции на какъв език се пише.) Май и целта на Twitter като цяло не е запознанства с нови хора, а публикуване на съобщения, чрез които хората (познати и ако сме достатъчно интересни - и непознати) да са в течение какво правим в момента. А ако тези хора насреща не говорят български, какво правим тогава?

Писането на английски не е само спам и не е задължително с бизнес цел. И ако за Ваня "езикът не би могъл да бъде критерии за стойността на една личност" (отново цитат от нейното мнение), тогава какво против има пишещите на английски и защо са й толкова скучни?

Етикети: български работи, лично, микроблог, ревю, edno23.com, Twitter

Playlist

За разтоварване от напрежението и за тонус на работа, когато ми се слуша музика в стил радио "Fresh", много обичам парчетата по-долу:

1. Asle & Anne - Save Me


2. Chris Lawyer & Thomy - We Gonna Feel It


3. Get Far - Shining Star


4. James Kakande - You You You


5. Laurent Wolf - No Stress


6. Moby - Disco Lies


7. Paul Van Dyk - Let Go


8. Peter Gelderblom - Waiting 4


9. Sophie Ellis-Bextor - Today the Sun's on Us


10. Taio Cruz - I Can Be


11. Tommy Vee and Scumfrog - Serenade


12. Utah Saints - Something Good


13. Yves Larock - Rise up

Етикети: лично, музика

Новините при мен

Както обикновено, времето за писане не достига, хората правят забележки... аз пак имам доста за разказване... Оказа се, че времето за себе си пак не достига и че ако аз сама не тропна с крак и не си го освободя, и на Луната да се преселя, пак ще се намери работа, която да ми го запълни.

Новата работа вече не е една, а са две - основна и допълнителна. Основната, на която се преместих в началото на годината, е в международна фирма за управление на сгради. Фирмата се казва "Ривола България", а позицията ми в нея - секретар.

Втората ми работа започна, когато научих за стартирането на българска версия на култовото британско списание за уеб дизайн и подобните му дейности .net. От старта на списанието сътруднича на екипа с част от преводното съдържание, като превеждам оригинални рубрики от британското издание от английски на български език. Много интересна и ентусиазираща работа за списание, което бих си купувала редовно, дори да не работех за него.

Толкова от мен в този неприлично късен час, като този път наистина ще опитам да се върна пак скоро. :)

Етикети: лично, новини, работа

Нова година - ново начало

Честита Нова година на всички, които още не са загубили търпение да ме четат. :) Както обикновено, работата, а след нея и празниците, не ми оставиха време за писане.

Освен че през тази година се надявам да имам повече време за себе си, има и една промяна, на която не се надявам, а вече е факт: новата работа. От 31.12. след сериозен и труден размисъл напуснах Сдружение "иЦентрове" и започвам нова (и доста различна) работа. За новата работа ще пиша, когато събера повече впечатления, а дотогава ще се постарая да систематизирам нещата, които научих в "иЦентрове" досега. Нямам предвид чисто техническите, като например работата с някакъв софтуер или модел сървър, а опита, който придобих както от собствената си мениджърска работа, така и от тази на колегите ми и на моите началници. И така, ето какво не бива да забравям от тази страна на работата, защото лично се убедих, че има ефект:

• Винаги слушай мнението на подчинените си, когато взимаш решения, пряко засягащи работата им (особено ако ти самата никога не си вършила точно тази работа). Не е задължително да го приемеш, но го чуй и имай едно наум за това, което чуеш.


• Уважавай искрено хората, с които работиш. Във всеки може да се намери нещо, с което той да заслужи уважението ти. Колкото и добри да са останалите условия на работното място, ако хората усещат неуважение, няма да бъдат истински мотивирани да работят качествено.


• Преумореният служител не може да работи добре, колкото и неговият шеф или самият служител да мислят, че може. Рано или късно преумората започва да вреди на качеството на работата. Този, който е измислил уикендите и отпуските, е бил много умен човек - не пренебрегвай изобретенията му, освен ако не е наистина, наистина наложително.


• Винаги имай време, когато служител иска да говори с теб или има нужда от помощта ти. Това е сред основните ти задачи като мениджър. Работата ти е да имаш време за служителите си - ако нямаш, освободи си.


• Открий какво най-много мотивира теб и служителите ти за добра работа (като не забравяш, че то може да е различно за всеки човек) и го използвай по предназначение.


• Няма мързеливи хора - има неподходяща работа.


• Оценявай приноса на служителите си по ясен и разбираем за тях начин. Благодари им, когато са се справили добре с някаква работа, като им дадеш ясна обратна връзка какво точно са направили особено добре. Ако им даваш бонус, те трябва да знаят точно как е формиран и за какво са го получили. Ако чуеш репликата "Ура, много пари съм получил този месец, но за какво?", служителят със сигурност е радостен, но не бъди толкова сигурен, че е мотивиран.


• Информирай служителите си за всички новини в организацията, които ги касаят пряко. Най-малкото е проява на уважение и намалява стреса, който иначе би причинила, например, внезапната поява на нов проект, за който никой не е бил предупреден достатъчно рано, за да се подготви.


• Накратко: никога не забравяй, че хората са тези, които вършат работата във всяка организация. Любимата ми реплика на колега: "Най-важни сте вие, хората. За какво са ни всички тези машини, ако ви няма вас, които работите с тях?"

Много неща ще ми липсват след "иЦентрове", но най-вече колегите. Ако погледна от добрата страна, обаче, все още ги има стотината души в цяла България, които мога да нарека приятели. :) Това си е повод за радост и добро начало на новата година.

Етикети: лично, новини, полезно, работа

Интересно лято

Когато дълго време не съм писала нищо, значи, че ми се случва нещо интересно. :) Само за август нещата са доста:

• Посрещнахме две групи Корейски Интернет Доброволци, които водиха курсове по уеб дизайн в София, Широка Лъка, Смолян, Варна, Лом и Неделино. Снимки имам само от Лом.


• Една много приятна едноседмична почивка в Слънчев бряг, включваща и посещения до Несебър и Свети Влас. Покрай тази почивка научих доста важни уроци, най-важните от които са: да не пътувам повече с автобуси на фирма "Етап Адрес" (тук и тук можете да разберете защо) и този, че идеално заведение на брега на плажа, с готини персонал, музика и атмосфера и без тълпи от крещящи на много висок глас чужденци, има. На тази почивка успях и да си попълня колекцията от забавни снимки, благодарение на родния маркетингов и филологически гений, който снабдява туристическите обекти по Черноморието с табели и менюта. Моите лични фаворити са табелата "Тук не е информация" и преводът на "хайдушко кюфте" на английски.


• Среща с колеги от страната в местносгга Камчия край Варна. Въпреки лошите условия в бунгалата, прекарването беше супер. А и в кой от по-"лъскавите" курорти ще можете да си запалите огън на плажа?

Дано и есента да е също толкова интересна, макар че това няма да ми попречи да искам още един такъв август. :)

Етикети: лично, лято, почивка, пътуване, снимки, щастие

Какво ново

Отново със закъснение, накратко ще разкажа какво ново става с мен напоследък:

• Много работа.


• Срещи с приятели. Отдавна не бях излизала с други хора и ми се отразява много добре. :)


• Още командировки. Една от последните ми беше до гр. Радомир, където направих някои нови снимки, напомнящи за отминалите времена, когато имаше смесени магазини с ленти на вратите и електронни игри (от които сега беше останала само табелата).


• Този уикенд посетих изложението Автомобилен салон София 2007. Макар че нищо не разбирам от коли, това не ми пречи да им се радвам от естетическа гледна точка, да си избирам каква бих си взела, когато някой ден най-сетне се научих да карам, да ги снимам и вероятно да се излагам в коментарите си към снимките, за което всеки, който разбира повече от мен, е свободен да ме поправя. :)


• Тази вечер ми обърнаха внимание на музиката на Kevin Johansen. От това, което чух досега, и аз съм много склонна да го препоръчвам и да си търся още негови неща.

За станалото досега - толкова. За предстоящите неща ще пиша, след като се случат. :)

Етикети: лично, новини

Нова фотогалерия

От известно време си търсех подходящ софтуер за инсталиране на собствена фотогалерия на личния ми сайт, тъй като Flickr започна да ми става тесен. Преди няколко дни ми препоръчаха Plogger - приятна, лека и лесна за използване галерия с отворен код. Инсталацията й също е много лесна - справих се със съвсем малко помощ, и то само защото ме мързеше да попрочета малко документация. Вече можете да разгледате новата ми галерия, в която ще качвам снимките си отсега нататък. Запазвам и старата галерия във Flickr, в случай, че някой иска да погледне по-старите ми снимки.

Етикети: лично, сайт, снимки