Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.
Събития всякакви
Много интересна седмица измина - пълна с какви ли не събития и прояви. Струва ми се, че минаха три-четири седмици, а не само една...
Както вечеписах, OpenFest 2008 мина добре с преобладаващо технически лекции, много посетители и приятни вечери в "Кривото" след всеки от дните. Правих и снимки, като горе-долу сполучливите съм качила в галерията си. Забелязвам, че напоследък съм си позагубила усета за правене на хубави снимки. Не е много добре това...
След OpenFest бях на връчването на наградите в БГ Сайт 2008 и на уеб семинара, по традиция провеждан заедно с конкурса. На церемонията по награждаването преобладаваше веселото и приповдигнато настроение - може би заради веселбата от предишната вечер семинарът започна с леко закъснение на следващия ден. На семинара имаше какво ново да се научи - повечето лектори се справиха добре и казаха по нещо ново. Особено интересни ми бяха презентациите на Жюстин, Горица (която обаче поради явната липса на време сякаш не успя да каже всичко, което искаше да сподели по темата), Венци Костов и Мартин Попов. Подразни ме само една презентация - "Performance Advertising in Premium Sites", на която Лъчезара Георгиева представи услугата Direct Реклама. Огнян е написал много добър и подробен пост относно семинара, който описва и въпросната презентация. Аз бих добавила само, че високомерното отношение към аудиторията в стил "Ние знаем най-добре" не е никак препоръчително, особено согато човек се опитва да убеди някого да възприеме нов продукт или услуга. Това отношение пролича в самото начало на презентацията, когато някой от публиката се опита да зададе въпрос, но беше прекъснат от презентаторката с думите "За мен ще е по-удобно, ако задавате въпросите си след презентацията". Зачудих се тя за себе си ли изнасяше тази презентация, че толкова се стремеше към собственото си удобство или за аудиторията в залата...
Като цяло, останах си с усещането, че в България все още догонваме "белите държави" и се учим на основни неща, което за съжаление си е самата истина - докато хората по света вече използват микроблогинга за маркетингови цели, ние теръпва се учим как да си правим блогове и как да се държим в социалните мрежи, така че да привлечем потребителите към продукта си.
Тази седмица от .net имахме и щанд на БАИТ Експо, а аз най-сетне успях да посетя и да разгледам това изложение (и да направя някоя и друга снимка). Чух множество мнения, че най-добрите години на изложението вече са минали и може би наистина е така, но най-ценното за мен - контактите с хората - си беше налице. Доста време прекарах при старите колеги в мобилния телецентър и завързах и няколко нови запознанства.
Започна и Киномания 2008 - там вече ще съм само обикновен зрител без каквото и да било партньорство или друго участие, ако успея да се доредя за билети - засега мисията ми се струва почти невъзможна. (Тази вечер се пробвах в Дома на киното точно преди прожекция, но се натъкнах на опашка, подобна на тези от тоталитарно време за банани по Нова година и разбрах, че няма дори места за правостоящи.) Има какво да се види тази година - в списъка ми, освен споменатите в линка заглавия, е и филмът "Гераците", продуциран от бившата ми колежка Десислава Ковачева, за който дочух, че ще бъде представен по време на фестивала, но доколко това е сигурно не знам, тъй като не го намерих в официалната прогррама. Харесвам другите й неща и предполагам, че и този филм ще си струва.
Извън Киномания нещо страхотно, което върви в Mtel IMAX в момента, е "U23D" - снимки от концерти на U2 в Южна Америка, заснети в 3D, които доближават зрителя максимално до това, което се случва на сцената. Не може да се опише - трябва да се види.
Помните ли онези времена, когато почти всички потребители на Интернет у нас ходеха в интернет клубове, за да си проверят пощата или да початят? На доста места по света интернет клубовете все още си остават единствена точка за достъп до Интернет. Ето един интересен линк, който ми попадна наскоро, със снимки от такива места. Една от тях ми подейства леко носталгично - спомних си времето, когато работих в българската мрежа от телецентрове. Те изглеждат доста по-добре, но основната им идея е същата: осигуряване на достъп до Интернет и обучение по компютърна грамотност предимно в малки и трудно достъпни населени места. Хубави времена бяха.
Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.
Няколко съвета за по-спокойна работа
Не знам дали е случайно, но през изминалите две седмици няколко мои приятели (които не се познават помежду си и работят на различни места) ми споделиха, че обмислят да си търсят нова работа, защото нещо в сегашната вече не ги удовлетворява. Някои не бяха толкова крайни, но и на тях им личеше, че нервите на работното място им идват в повече. Този пост е насочен към всеки от тях. Имена няма да пиша, но предполагам, че ако го прочетат, ще се познаят.
И така, приятелю, ще ти споделя няколко неща от моя опит, които са ми помогнали да приемам работното ежедневие по-спокойно.
Когато си нервен, защото имаш много важна задача, задай си някой от следните въпроси (или всичките накуп, ако положението е много сериозно). Може би ще ти прозвучат глупаво и смешно, но като се замислиш над тях, ще видиш, че всъщност се тревожиш напразно.
"Какво ще се случи, ако не успея да свърша това или закъснея със срока? Колко души ще бъдат наранени или ще загинат? Ще причини ли природно бедствие?"
"Ако не успея да го свърша както трябва, това ще доведе ли до моето уволнение или до това на някой друг? Има ли опасност целият проект да се провали или фирмата да фалира заради това?"
"Какво значение ще има тази задача или резултатът от нея след една година? Ще си спомня ли изобщо някой за това?"
Колкото по-често си напомняш, че бързаш, толкова повече ще се изнервиш и толкова по-бавно ще работиш. Едно напомняне в началото на работата по дадената задача е достатъчно.
Всеки прави грешки. Лошото е, ако започнеш да ги повтаряш често. Помни, че няма начин да не правиш по някоя грешка от време на време, колкото и да се стараеш.
Единственото наистина спешно нещо, на което трябва да се реагира буквално веднага, е бедствие от рода на пожар, земетресение или наводнение. Всичко друго може да почака.
Ако работиш без почивка, докато си свършиш цялата работа, накрая ще установиш, че от преумора си направил толкова много грешки, че поправянето им ще ти отнеме повече време, отколкото това, което би било "загубено", ако беше прекъсвал работата от време на време, за да си починеш.
Шефът невинаги е прав. Ако си сигурен, че в случая ти имаш право, а не той, опитай да го убедиш. Току-виж си успял (той дори може и да ти е благодарен по-късно). Но и да не успееш, не се ядосвай - той сам ще види резултата от ситуацията и тогава може би ще си спомни какво си се опитвал да му кажеш.
И все пак, ако горните съвети не ти помагат, ако си потърсил мнение по служебните проблеми от всичките си познати, ако си говорил директно с шефа за това, което те притеснява (многократно), но не виждаш промяна, ако нещо постоянно те човърка и ти напомня, че не е наред, ако не се захващаш за работа с желание, може би все пак е дошло времето да я смениш. В този случай мога да ти препоръчам да не напускаш, преди да си намерил нещо друго. Може би мислиш, че сега се чувстваш зле, но ако по време на търсенето на нова работа си притиснат както финансово, така и от подозрението, с което те гледат по интервютата, когато разберат, че в момента си без работа, по-вероятно е да прибързаш да приемеш някое предложение и да попаднеш на поредното разочарование.
Поздравявам те с клипа по-долу и ти пожелавам успешна и спокойна нова работна седмица! :)
Чак сега забелязах, че съм обещала да се похваля, когато излезе първият български брой на .net, където съм участвала като редактор от началото до края на подготвянето му. Ето го и него - бр. 180, в който с идването на есента и 15 септември разглеждаме електронното обучение у нас и по света, освен водещите теми на британското издание - съвети за справяне с кражбите на дизайни и идеи за излизане от моментите, в които трябва да измислим нещо ново, а сме "блокирали" напълно. Броят вече е на пазара и може да се намери при разпространителите в цялата страна.
Тази статия в един от любимите ми блогове привлече вниманието ми днес със заглавието си, което обещава начини да намерим време да изпълним мечтите си (или, бих добавила аз, просто да си почиваме).
За моя изненада, установих, че вече спазвам повечето от тези правила, като съм ги налучкала на принципа на пробата и грешката. От собствен опит гарантирам, че са полезни, като мога да добавя следните коментари според номерата на правилата:
1. Изобщо не гледам телевизия и не ми липсва. 2. Нямам кола. Много по-удобно е - в един момент се оказва, че в София е възможно да се стигне от точка А до точка Б по-бързо пеш или с градски транспорт, отколкото с кола, макар и само на някои места. 3. Това ми е много трудно и не го следвам - по-продуктивна съм нощем, така че ставам с половин час по-късно за сметка на вечерта, когато също оставам до по-късно. Върши ми същата работа. 4. В България май сме вманиачени на тема "чистене" и този съвет не би се посрещнал добре, но има и междинен вариант, като почистването само на най-набиващите се на очи неща, като съдовете от храненето, а прахосмученето, бърсането на прах, прането и т.н. да се правят 1-2 пъти седмично, вместо всеки ден. Веднъж в градския транспорт случайно дочух разговор за някоя държава (не разбрах коя), където се счита за нормално боклукът да се събира на специално отделено място вкъщи (естествено, затворено и изолирано от помещенията, където ежедневно прекарваме времето си), подреден по видове за рециклиране и да се изхвърля веднъж седмично. Защо не и у нас? 5. Това го оставям без коментар, тъй като нямам деца. 6. Много вярно. Няма какво да добавя. 7. Също вярно, освен ако шефът ви не е от онези, които имат претенции и към обедната ви почивка. 8. У нас този концепция е малко по-различна: двама души сме и се редуваме в готвенето, като всеки готви и за двамата. 9. Ето защо дамската ми чанта тежи толкова много - в нея винаги нося книга за такива моменти. 10. Толкова е очевидно, разпространено и времеспестяващо, че се чудя защо толкова малко хора го правят.
Разбира се, дори и при спазването на всички тези правила, понякога ми се налага да употребявам омразната ми фраза "Нямам време", но го правя доста по рядко от преди и успявам да свърша повече неща, които наистина си заслужават.
Всъщност, новата работа не е съвсем нова, по-правилно би било да я нарека нова длъжност, тъй като съм преводач в списание .net България още от първия му български брой. Новото е, че от началото на месец август вече съм и редактор. Рано ми е още да редактирам, разбира се, все още само гледам и се уча, но когато излезе първият брой под моя редакция, ще се похваля (отново). :)
Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.
Новините при мен
Както обикновено, времето за писане не достига, хората правят забележки... аз пак имам доста за разказване... Оказа се, че времето за себе си пак не достига и че ако аз сама не тропна с крак и не си го освободя, и на Луната да се преселя, пак ще се намери работа, която да ми го запълни.
Новата работа вече не е една, а са две - основна и допълнителна. Основната, на която се преместих в началото на годината, е в международна фирма за управление на сгради. Фирмата се казва "Ривола България", а позицията ми в нея - секретар.
Втората ми работа започна, когато научих за стартирането на българска версия на култовото британско списание за уеб дизайн и подобните му дейности .net. От старта на списанието сътруднича на екипа с част от преводното съдържание, като превеждам оригинални рубрики от британското издание от английски на български език. Много интересна и ентусиазираща работа за списание, което бих си купувала редовно, дори да не работех за него.
Толкова от мен в този неприлично късен час, като този път наистина ще опитам да се върна пак скоро. :)
Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.
Нова година - ново начало
Честита Нова година на всички, които още не са загубили търпение да ме четат. :) Както обикновено, работата, а след нея и празниците, не ми оставиха време за писане.
Освен че през тази година се надявам да имам повече време за себе си, има и една промяна, на която не се надявам, а вече е факт: новата работа. От 31.12. след сериозен и труден размисъл напуснах Сдружение "иЦентрове" и започвам нова (и доста различна) работа. За новата работа ще пиша, когато събера повече впечатления, а дотогава ще се постарая да систематизирам нещата, които научих в "иЦентрове" досега. Нямам предвид чисто техническите, като например работата с някакъв софтуер или модел сървър, а опита, който придобих както от собствената си мениджърска работа, така и от тази на колегите ми и на моите началници. И така, ето какво не бива да забравям от тази страна на работата, защото лично се убедих, че има ефект:
Винаги слушай мнението на подчинените си, когато взимаш решения, пряко засягащи работата им (особено ако ти самата никога не си вършила точно тази работа). Не е задължително да го приемеш, но го чуй и имай едно наум за това, което чуеш.
Уважавай искрено хората, с които работиш. Във всеки може да се намери нещо, с което той да заслужи уважението ти. Колкото и добри да са останалите условия на работното място, ако хората усещат неуважение, няма да бъдат истински мотивирани да работят качествено.
Преумореният служител не може да работи добре, колкото и неговият шеф или самият служител да мислят, че може. Рано или късно преумората започва да вреди на качеството на работата. Този, който е измислил уикендите и отпуските, е бил много умен човек - не пренебрегвай изобретенията му, освен ако не е наистина, наистина наложително.
Винаги имай време, когато служител иска да говори с теб или има нужда от помощта ти. Това е сред основните ти задачи като мениджър. Работата ти е да имаш време за служителите си - ако нямаш, освободи си.
Открий какво най-много мотивира теб и служителите ти за добра работа (като не забравяш, че то може да е различно за всеки човек) и го използвай по предназначение.
Няма мързеливи хора - има неподходяща работа.
Оценявай приноса на служителите си по ясен и разбираем за тях начин. Благодари им, когато са се справили добре с някаква работа, като им дадеш ясна обратна връзка какво точно са направили особено добре. Ако им даваш бонус, те трябва да знаят точно как е формиран и за какво са го получили. Ако чуеш репликата "Ура, много пари съм получил този месец, но за какво?", служителят със сигурност е радостен, но не бъди толкова сигурен, че е мотивиран.
Информирай служителите си за всички новини в организацията, които ги касаят пряко. Най-малкото е проява на уважение и намалява стреса, който иначе би причинила, например, внезапната поява на нов проект, за който никой не е бил предупреден достатъчно рано, за да се подготви.
Накратко: никога не забравяй, че хората са тези, които вършат работата във всяка организация. Любимата ми реплика на колега: "Най-важни сте вие, хората. За какво са ни всички тези машини, ако ви няма вас, които работите с тях?"
Много неща ще ми липсват след "иЦентрове", но най-вече колегите. Ако погледна от добрата страна, обаче, все още ги има стотината души в цяла България, които мога да нарека приятели. :) Това си е повод за радост и добро начало на новата година.
Днес ми обърнаха внимание върху обява в JobTiger с интересни изисквания:
Фирма ВОЛФ АД търси да назначи: Личен асистент на мениджър
Изисквания:
- Много добра външност; - Владеене на немски или английски.
Моля, изпращайте актуално CV със снимка!
Обявата се въртяла в сайта вече доста време. Интересно защо ли е толкова трудно да си намерят човек, който да отговаря на тези единствени изисквания, а и не е ли незаконно публикуването на обява с подобни дискриминационни изисквания?
Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.
Какво да правим с некоректен работодател. Част 3 - ако не ни изплатят трудово възнаграждение
Както споменах в предишния пост по темата, днес ще се опитам да обхвана всички действия, които можете да предприемете, ако при напускане на работа не ви изплатят цялото трудово възнаграждение или част от него. В такъв случай, имате право да съдите работодателя, за да ви изплати дължимото.
Преди това, обаче, ви препоръчвам да подадете жалба в регионалната инспекция по труда, която обслужва населеното място, в което сте работили. В жалбата посочете от коя до коя дата сте работили, при коя фирма (с пълните й данни, включително и адреса, на който сте извършвали дейността и адреса на регистрация на фирмата, ако са различни), при какво трудово възнаграждение и каква част от него не ви е изплатена, както и вашите лични данни, включително пощенски адрес и телефон за контакт. Най-добре е да занесете жалбата си лично, като не забравяте да поискате входящ номер от служителя, който я приема - по този начин впоследствие ще можете да търсите отговора й, ако той не ви бъде изпратен. В случай, че не можете да я занесете лично, изпратете я по пощата, задължително с обратна разписка, за да сте сигурни, че е получена.
След като сте подали жалба, инспекцията е длъжна да направи проверка на работодателя и да ви отговори писмено какви действия е предприела и какво е установила при проверката. Запазете този отговор - той ще ви послужи, ако се наложи да заведете дело.
Преди да се обърнете към съда, препоръчително е да прибегнете към медиация. Медиацията е доброволна, т.е. не можете да накарате бившия си работодател да се яви на сесия по медиация, но в случай, че той се съгласи, с помощта на медиатора можете да се договорите за разрешаване на спора. Последвайте линковете от статията за медиацията в Wikipedia, за да намерите медиатор близо до вас, при когото ще ви бъде удобно да се явите.
В случай, че бившият ви рабодотател откаже да се яви на медиация или не постигнете споразумение, имате пълното право да го дадете под съд. При това, тъй като неизплатеното възнаграждение по трудов договор представлява трудов спор, вие не дължите никакви такси по това дело. Заплащате единствено хонорар на адвоката си, като впоследствие съдът ще ви присъди възстановяване на разходите за адвокатски хонорари, обикновено изцяло. Относно размера на адвокатските хонорари и задълженията на адвоката трябва да подпишете договор, който адвокатът ще ви предостави и в който трябва да бъде ясно разписано какви права има адвокатът (напр. да се явява сам на делото, ако вие не можете да присъствате на всяко явяване и да действа от ваше име), колко често ще му заплащате (обикновено за всяко явяване пред съда) и каква сума. Прочетете договора внимателно, преди да подпишете и ако има нещо в него, което не ви е ясно, настоявайте за разяснение. Ако адвокатът не ви предложи договор, дори след поискване от ваша страна, не се занимавайте с него, а потърсете друг!
Колкото повече материали във връзка със случая дадете на адвоката си, толкова по-добре. Разкажете всичко и предоставете копие от трудовия си договор, копие от вашата жалба към инспекцията по труда и от нейния отговор (ако не сте го получили, потърсете го по входящ номер или по номера на обратната разписка - от инспекцията трябва да могат да го предоставят), информация за това дали сте се опитвали да уредите спора извън съда, по какъв начин и т.н. С помощта на тази информация адвокатът ще състави искова молба от ваше име, която ще ви предостави за одобрение, след което ще я внесе в съда и ще очаквате назначаване на дата за гледане на делото.
Уточнете също така дали адвокатът ви ще има право да се явява в съда от ваше име или задължително ще трябва да присъствате и вие. При всички случаи, ако за изхода от делото се изисква да вземете някакво решение, адвокатът няма да го вземе вместо вас - ако го упълномощите да се явява, само ще си спестите ходенето до съда няколко пъти, често за незначителни неща.
Когато бъде насрочена дата за първото гледане на делото, вие и ответникът (т.е., бившият ви работодател) ще получите призовки да се явите в съда (а ако сте упълномощили адвоката да се явява вместо вас, призовка ще получи само той). При гледането на делото, съдът ще разгледа вашите доказателства (трудов договор, кореспонденция с инспекцията по труда и други, ако разполагате с такива), а ответникът ще трябва да докаже с документи, че ви е платил възнаграждението - т.е., да представи подписан от вас документ за изплащане на сумата, която твърдите, че не ви е платена. Обикновено след първото гледане на делото се назначава т.нар. вещо лице, което посещава офиса на бившия ви работодател, за да провери на място дали имате трудово досие към тази фирма, дали във ведомостите фигурира вашата заплата, кога и колко ви е било плащано и т.н. В почти всички случаи, подобни спорове се печелят - ако не сте взели пари, ответникът няма как да представи документ, че сте. (А ако представи нещо, уж подписано от вас, можете да изискате експертиза на подписа, с която да докажете, че е фалшифициран.)
В повечето случаи, след максимум 4-5 явявания в съда ще сте спечелили делото. За съжаление, дори след това има хора, които не изпълняват съдебното решение. Следващия път ще споделя опита си с това, какво можете да направите в такъв случай, за да получите парите, които са ви били присъдени.
Ако решите да напуснете работа и работите на безсрочен трудов договор или ако в договора е посочен срок за предизвестие, трябва да го спазите. Повече за предизвестията можете да прочетете тук, примерно предизвестие можете да видите тук, а на този линк ще намерите вариантите, при които трудов договор може да бъде прекратен без предизвестие. По същата тема може да ви бъде полезна и тази статия.
Възможно е работодателят да обяви, че не е доволен от работата ви и да ви уволни. Затова имайте предвид и процедурите и вариантите при уволнение. Ако те не са спазени, уволнението ви се счита за незаконно и можете да търсите правата си в съда.
Един особено разпространен проблем, който се наблюдава при напускане (или който става причина за напускане), е неизплащането на последната заплата. За да не ви се случи, в никакъв случай не се подписвайте върху ведомости, фишове или какъвто и да било друг документ за получени пари, без реално да сте ги получили. Този документ ще бъде доказателството, което работодателят би могъл да представи пред съда, ако впоследствие го съдите за неизплатено възнаграждение. А ако такъв документ липсва, ще можете да осъдите вече бившия си работодател да изплати това, което ви дължи. Дано не ви се налага, но ако се случи, следващия път ще опиша как се прави това.
Занимавам се с компютри и Интернет от малка - както по работа, така и за забавление. Родена съм в Пловдив, живея в София. Подкрепям идеята за свободен софтуер и свободно лицензиране като цяло.
