Силвина

Дразнещо

Отдавна ме дразнят и задръстванията, и лошото качество на градския транспорт в София. Пътувам все по-дълго (през август пътят ми до работа беше половин час, а сега е около час и половина и се опасявам, че ще стане дори по-дълъг, когато температурите паднат още и малкото останали пешеходци приложат схемата "на работа сам в колата"), цените на градския транспорт се вдигат все повече, а подобрение в качеството не виждам. Ползвам автобус 120 и трамвай 20 ежедневно - превозните средства са допотопни, а шофьорите и ватманите все едно карат картофи. И за това "удоволствие" вече си плащам 50 лв. месечно (с карта за цялата градска мрежа). От увеличението на цените насам ми се стори, че докато вървях пеш (за по-бързо - въпросната вечер три пъти задминах автобус 120, който вървеше по платното до мен), освен старото возило, което пълзеше до мен, в съседна лента мина нов автобус, също от линия 120, но може би той е бил само мираж - никога не съм имала късмета да се кача на него.

Не искам да се примирявам, но какво може да се направи в тази ситуация?

Сигурно някой ще повдигне темата за"провинциалистите", които прииждали в София и задръстванията били по тяхна вина. А защо не съм чувала жителите на друга европейска столица да се оплакват от нещо подобно? Напротив - би трябвало да се радват, че градът се разраства и съответните институции да си вършат работата, така че София да може да поеме потока от желаещи да живеят в нея, да работят и да харчат парите си именно в София, от което печелят всички. Аз също не съм родена в София, но откакто живея в този град, имам адресна регистрация в него и си плащам данъците в София, а не в родното място. Следователно, смятам, че имам право да изисквам общинската администрация да свърши нещо в замяна на това, което й плащам. Градският транспорт е "черешката на тортата" - едва ли има друг град в България, където превозните средства са толкова занемарени и раздрънкани, а цените за пътуване с тях - толкова високи. (Не говоря наизуст: през последната година посетих почти всички големи градове в страната, както и някои по-малки и ползвах градски транспорт в повечето от тях.)

Само мрънкам този път - не обичам така, но в този случай нямам идея какво друго може да се направи, а съм издразнена, и то много.

Етикети: български работи, мисля си, протест, пътуване, София

Протестирахме

Макар и малко късно, и аз да покажа снимки от протеста на 11 октомври. Радвам се, че се случи, въпреки че още в началото се появи Расате със свои хора, знамена и мегафон, като те не свалиха знамената дори след като бяха помолени. Повече ме е яд от това, че бяхме толкова малко - само в Стокхолм е имало същия брой хора, и то поради това, че е имало буря. В София времето беше прекрасно и се събраха едва 200 души. Защо? Дали хората масово не разбират за какво иде реч? Дали вече са забравили "златното време" на Държавна сигурност или още тогава не са имали нищо против това да бъдат следени и подслушвани? Или тази събота ги е било страх да излязат на улицата и да заявят мнението си? Не знам кой е верният отговор, но се радвам, че гражданското общество в България все пак го има, дори и да се състои от малко хора.

Етикети: Интернет, кампания, новини, протест, свобода, снимки, София, събитие

Покана

Едно банерче за инициативата си стои в колонката отстрани на блога ми, но тъй като събота наближава, да напомня и с тази покана.

Опитах се да обясня на доста хора какви са причините за този протест (в поканата е казано много добре, така че няма да повтарям текста - едва ли ще измисля нещо по-добро и по-точно). Обикновено след обяснението следваше въпрос от другата страна: "И защо си мислите, че като се съберете стотина души (ако има и толкова), ще промените нещо?" Всъщност, не си мисля точно това. Със сигурност хората, от които нещо зависи, няма да се плеснат по челата, след като видят шествието в събота и няма да си кажат: "Брей, колко сме били заблудени! Добре, че бяха тия хора да ни отворят очите". Няма да стане така не само в България, а сигурно и в никоя от "белите" държави, на които все се стараем да приличаме. Но е възможно, когато дойде време за някакво действие по въпроса, на гореспоменатите, от които зависят разни работи, да им светне лампичка и да си помислят: "Абе, има там някакви, които май са против тая работа". След което може и да имат едно наум и това да повлияе на действията и решенията им. Ако няма протест, със сигурност няма сами да се сетят за подобно нещо.

Затова си струва. Елате и вие!

Етикети: Интернет, кампания, протест, свобода

Какво не искам да се случва в България

Доскоро бях от хората, които вярваха, че сайтът "Опасните новини" е шега, че това и подобните му публикации са прекалено жълти, за да са верни. Днес обаче се замислих над написаното от Григор. Ако тези неща наистина не са верни, защо се случи това?

Днес не успях да отида на протеста, тъй като не бях в София, но се присъединявам към призива на Григор и публикувам линк, където можете да видите статиите, от които тръгна всичко, копирани на сървър извън България.

Дано всички протести - и онлайн, и офлайн - да покажат на онези, към които са насочени, че свободата на словото не може да се спре нито с цензура, нито с бой. Дори напротив - колкото повече се използват силови методи за прикриване на някоя неудобна тема, толкова повече хора ще говорят за нея. И нито ДАНС ще могат да спрат сайтовете на всички, нито престъпниците ще могат да набият всички.

Етикети: български работи, Интернет, протест, свобода