неделя, ноември 27, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Какво искат потребителите на Интернет търсачки?

Когато Google се появи на бял свят, той привлече вниманието преди всичко с минималистичния си дизайн: само едно поле за търсене, в което потребителят въвеждаше ключова дума и получаваше списък с резултатите от търсенето. Това беше много по-близко до онова, което потребителите на търсачки искаха, отколкото шарената и претрупана с какво ли не начална страница на Yahoo, например.

В днешно време Google постоянно предлага нови услуги, опитвайки се да даде на потребителите онова, което искат. Ако се регистрирате като потребител на Google, имате възможност след въвеждането на потребителско име и парола да си направите собствена претрупана начална страница, която да виждате при отваряне на www.google.com, като плюс това ще имате удобството предишните ви търсения да се запомнят, в случай, че се наложи да ги извършвате отново. Цялата тази работа ми изглежда като отказване от онова, заради което ползвам именно Google, а не някоя друга търсачка. Признавам, че минимализмът на "обикновения" Google не е съвсем по мой вкус, но също така признавам, че едно от най-досадните за мен неща е да помня имена и пароли. Не мислех, че си струва неудобството само за да мога да повтарям предишни търсения (макар че това често ми се налага), така че продължих да си ползвам Google по обичайния начин, докато не попаднах на търсачката мечта за мен.

Mozbot е дело на трима французи, които през 2003 г. решили заедно да поекспериментират с идеи за подобряване на уеб търсенето, които им се въртели из главите. Известно време след началото си те подписали договор с Google, съгласно който Mozbot използва техните резултати от търсене и платени препратки. Това означава, че в момента Mozbot практически представлява Google с добавени всички функции, които средностатистическият търсач би могъл да желае. Аз го наричам "Google с шоколадов сироп и една черешка отгоре".

Началната страница на Mozbot представлява поле за търсене, както и при Google. Първата разлика, която ще забележите, е симпатичното човече, емблема на Mozbot, което ви съпровожда из сайта. Другото, което ще ви направи впечатление, е възможността думата, която търсите, да бъде автоматично дописана (чрез т.нар. MozWords), което помага, ако ви мързи да тракате по клавиатурата или ако не сте сигурни в правописа на някоя дума. Полето с предложения под полето за търсене се обновява малко бавно, но свикнете ли му, няма да ви дразни особено много. Истински интересните опции, които отличават Mozbot от конкуренцията, се намират под иконката "Personalize".

Първото и най-важно при споменатите настройки е това, че не се налага да се регистрирате - предпочитанията ви се записват в cookie. Неудобно би било това, че ако често сменяте компютрите си или ползвате Интернет най-вече от компютърни клубове, ще се налага да правите същите настройки на всеки компютър, на който седнете, но лично за мен това не е проблем - опциите не са много, а и ежедневно ползвам не повече от два различни компютъра.

Преди всичко ви се дава възможност да смените цветовата схема на търсачката. (Аз веднага избрах опцията Chocolate, за да отговаря на впечатленията ми от Mozbot като шоколадова глазура на Google.)

Следващата функция е много полезна и интересна, макар че невинаги работи на практика. Нарича се Thumbshots и позволява да видите предварително умалено изображение на всеки сайт в резултатите от търсенето, като придвижите курсора на мишката над заглавието му. Опцията е изключена по подразбиране, но ви препоръчвам да я включите. Така, например, ако си търсите фирма за уеб дизайн, която да ви изработи сайт, бързо можете да се ориентирате - ако собственият сайт на някоя фирма е грозен, няма смисъл дори да го отваряте, тъй като едва ли ще могат да измислят по-добър дизайн за вас. Подобна е и опцията за извеждане на иконка на сайта до заглавието му, ако сайтът има такава, макар че тази функция е по-скоро радост за окото, отколкото да върши нещо полезно. (Което, разбира се, означава, че при мен е активирана.)

Опцията за избор на език за търсене е подобна на тази в Google, макар че според мен тук полето за избор изглежда по-прегледно и семпло. Имате възможност да укажете на Mozbot дали по подразбиране да търси само на английски или в зададените от вас езици, които могат да бъдат няколко и се избират чрез отметки (българският присъства, разбира се).

Следват двете най-полезни функции на Mozbot. Първата е списъкът с изключения. Той позволява да зададете адресите на сайтове, които искате да изключите от търсенията си. Например, ако търсите винаги и само софтуер за Linux, въведете тук сайта на "Microsoft", за да сте сигурни, че няма да ви бъдат пробутани кръпки за Windows при някое търсене. Втората извежда последните 20 търсения, които сте правили (също често ползвана от мен опция).

Ако вече сте пробвали търсене, преди да започнете с настройките, сигурно сте забелязали лентата с функции, предлагани под всеки резултат. Последната настройка определя дали ще виждате имената на тези функции като текстови етикети или като иконки, в които присъства човечето на Mozbot. Иконките са сладки, но ви препоръчвам да ги включите, след като свикнете с имената на функциите и с това коя къде се намира, тъй като картинките не са особено интуитивни.

След като зададете предпочитанията си за ползване на Mozbot и направите първото си търсене, ще откриете и другите благинки:


  • Над списъка с резултатите получавате предложения за други ключови думи, подобни на вече използваната от вас, с които да направите ново търсене. Функцията работи и при някои търсения с ключови думи на български, като дава изненадващо адекватни предложения.

  • Имате и информация за датата на последна промяна на всяка намерена страница. Това помага да отсеете сайтове, зарязани от собственика си през декември 2001. Можете и да покажете само страници, променяни в рамките на определен период.

  • Функцията Infos дава WHOIS информация за сайта и връзки към други сайтове на подобна тематика.

  • Exclude позволява веднага да добавите към списъка с изключения сайт, който ви е отвратил, така че да не го виждате повече, когато търсите чрез Mozbot.

  • History показва как е изглеждал сайтът при създаването си, както и какви промени е претърпял от началото на съществуването си до момента.

  • Пропускам очевидните Add to Favorites и Send by E-mail, но ще спомена, че познатата от Google Related Pages присъства и тук под името Similar Pages.



Черешката върху шоколадовата глазура е добавката за Firefox, която поставя Mozbot сред търсачките в полето горе вдясно.

Пробвайте Mobzot - може би ще се окаже, че това наистина е търсачката, която повечето потребители искат.

сряда, ноември 23, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Победа!

Брей, какви работи ставали, докато ме няма! Днес се прибирам и що да видя - подетата от open-source общността акция е дала резултат. "Virtual Card Services" са превели парите, които дължаха на организаторите на OpenFest, и даже са измислили официално становище по случая.

Поздравления на всички блогъри и съфорумци за победата, постигната за броени дни! Доказахме, че една подобна кампания може да има резултат и че думата ни се чува. Браво и благодаря и аз на всички, които писаха по темата!

Междувременно, скандалът и крайният резултат от него са в Google. Всеки е свободен сам да си прави изводи по него. Моят е, че ще се старая да стоя на разстояние от подобни фирми. Те платиха, но дали щяха да го направят, ако не бяхме вдигнали шум? А и не ми трябва да имам каквито и да било взаимоотношения с фирми и лица, които вършат обещаното от тях, само ако бъдат притиснати до стената. Най-важното за мен в този случай не беше това дали фирмата ще плати въпросната сума или не. Фест, и то страхотен, имаше и без тази сума, а хората от "Virtual Card Services" показаха истинското си лице и стана ясно колко тежи думата им. Не мисля, че колкото и пари да дават оттук нататък, за каквото и да е и под каквато и да било форма, ще могат да изчистят името си. Поне не и пред мен.

Между другото, докато дискутирах темата за "Virtual Card Services" в някои форуми, ми направиха не особено добро впечатление изказвания от типа "Организаторите сами са си били виновни, защото не са сключили договор". Тъжно ми е, че има хора, които не държат на честната дума и които дори са склонни да оправдаят някого, който се е възползвал от доверието на една общност и я е измамил. Независимо дали става дума за цяла общност или за отделен човек, който е бил излъган, не мисля, че има оправдание за подобна постъпка. Който няма пари, да не предлага спонсорство. Ако въпросните господа нямаха средства за спонсорство и искаха да спестят 1000 лв., можеха да потърсят разработчици в Интернет пространството, а на OpenFest да дойдат като посетители, да се запознят лично със заинтересувалите ги хора и да направят предложения за работа. Вярно, нямаше да съберат голямо количество CV-та на самия фест, но вероятно щяха да създадат ценни контакти, а и да спечелят дългосрочна подкрепа и поддръжка. Ако бяха направили нещо подобно, в open-source общността у нас пак щеше да се говори за тази фирма, но по съвсем друг начин. Разбира се, всеки има право на избор. Г-н Бисер Димитров и екипът му избраха да рискуват да паднат в очите на общността, което и се случи. Погрешен избор, според мен, но щом така са решили...

неделя, ноември 20, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Командировка

От неделя до сряда включително ще бъда в командировка, по време на която няма да си проверявам пощата и няма да влизам в instant messaging услуги. Ако някой има да ми казва нещо спешно, нося си зарядното за телефона. :)

петък, ноември 18, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Virtual Card Services - некоректен платец

С неособено голямо удоволствие вписвам в блога си още една фирма, доказала се като некоректна. За първата тепърва има да се чува, но сега ще обърна подобаващо внимание на втората, която избра да се изложи на OpenFest София. "Virtual Card Services" участваха на феста като спонсори и имаха свой щанд, на който набираха бъдещи служители и промотираха услугите си. Не в това се състои излагацията, обаче. И неслучайно казвам, че участваха като спонсори, а не че бяха такива. Те направиха всичко, което би направил във връзка с участието си един спонсор, с изключение на едно - не платиха обещаната сума. Интересен начин за навлизане на пазара, няма що (фирмата е нова и тепърва очаква да се утвърди).

Ако сте се замисляли дали да започнете работа във "Virtual Card Services", прочетете още веднъж това и се замислете пак. Има достатъчно други, които са коректни платци и когато става дума за значителни суми, а не за случаи като въпросния, когато и парите не бяха кой знае колко много.

Ако смятате, че си струва този случай да се разгласи, пишете и вие за него в сайтове, форуми и т.н., до които имате достъп. Предупредете приятели и познати, преди още някой да се е опарил. А ако имате идеи какво може да се направи по въпроса, за да бъде превърната фирмата в истински спонсор съгласно първоначалната договорка, полето за коментари и e-mail адресът ми са на ваше разположение.

Допълнение: И да не забравяме имената на господата, представители на въпросната фирма: Бисер Димитров и Васил Бояджиев.

понеделник, ноември 14, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Българските ИТ издания

Преди време бях потънала в размисъл относно качеството на българските ИТ издания, което ми се струва, че с времето все повече се влошава. Отдавна не бях си купувала такива, но днес мнението ми, за съжаление, се затвърди. Взех си последните броеве на "PC World" и "HiComm". В "PC World" намерих толкова много грешки само на една страница, като тя не беше единствена в списанието, че само това стигна, за да ми развали удоволствието от четенето. Също така, повечето статии ми се струват като дежа-ву. Или аз съм напреднала доста с компютърните технологии (а всъщност вярно е по-скоро обратното), или авторите в списанието вече нямат какво ново да кажат.

За разлика от "PC World", качеството на "HiComm" все още е високо, но и в него ми липсва нещо. За последен път четох това списание преди около две години, като тогава то наистина беше списание за технологичен лайфстайл. Броят от ноември 2005 г. ми прилича повече на каталог, пълен с високотехнологични продукти. Списанието все още е интересно, но нещо му липсва. В текстовете вече сравнително рядко се усеща личният почерк и собственото мнение на автора, което ми допадаше и което отличаваше списанието от многото други на пазара, които безуспешно се опитваха да го имитират. Също така, интересни бяха интервютата с известни личности, които не се занимават с високи технологии, и другите подобни теми. А може би това искат мнозинството от читателите днес?

неделя, ноември 13, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

OpenFest Пловдив 2005

Странно нещо е, че досега не бях присъствала на проява в рамките на OpenFest само като зрител. Вчера това се случи за първи път - бях на OpenFest Пловдив 2005.

Миналата година не успях да присъствам на проявите в Пловдив и София, тъй като фестовете в София, Пловдив и Пазарджик се провеждаха в един и същи ден. Тази година ми се искаше да посетя софийския, но ме тръшна някаква болест, която мина така бързо, както се и появи, но ме държа на легло точно на 29. и 30.10. В Пловдив обаче твърдо реших да отида и успях.

Планът ми беше да пристигна по-рано, да закуся, да пийна кафе, да помогна с нещо в подготовката, ако е необходимо... но вместо това се появих пред новата сграда на Пловдивски университет в 10.40 ч., като началният час на феста беше 10.30. Преди това предизвиках известно притеснение у шофьора на автобуса, като застанах права до вратата, още преди той да влезе в Пловдив, при което той веднага закова спирачки, мислейки, че искам да сляза насред полето. След това още няколко пъти спира, в опит да ми услужи, като най-сетне аз му казах, че ще му покажа къде точно искам да сляза и така решихме въпроса.

Когато влязох в сградата, на места се ориентирах малко трудно в лабиринта от коридори, но благодарение на поставените от Ицо стрелки на стратегически места (добре щеше да бъде да имаше малко повече на стълбището и в коридора на втория етаж, но и без тях намерих аудиторията) се справих. Влязох тъкмо в края на откриването, което направи Йовко. След известно озъртане забелязах Пейо, Мариян, Хриси, Алекс и Лина и се насочих към свободното място до Пейо. Тъй като не се бях наспала добре предната нощ, бях леко неадекватна, но това ми попречи да разбера само около 20-30% от възникналата комуникация.

Лекцията на Пейо - "Представяне на Creative Commons" - беше първа в програмата, пълна с примери, лесни за разбиране и много забавни. Любимият ми (а очевидно и на цялата аудитория, тъй като след него залата избухна в аплодисменти), се отнася до американските рап изпълнители. Цитирам по памет, като запазвам основната идея на казаното:


Ако им подпалите къщата - застрелват ви.
Ако им откраднете колата - застрелват ви.
Ако им откраднете музиката - съдят ви.
И това е единственият случай, в който биха ви съдили.


Интересна беше и следващата лекция - "Как да започнем с Линукс – Ubuntu Linux" на Георги Търновски, благодарение на която установих, че не съм чак толкова начинаеща с Linux, колкото си мислех - малко повече от половината неща ми бяха вече известни. Цялата лекция беше много добра и лесна за разбиране - Георги показа стъпка по стъпка всичко, което би трябвало да знае един начинаещ, за да започне работа с Ubuntu, да си пусне кирилизация, да има работещ офис пакет, да инсталира и деинсталира програми и да си настрои Интернет връзката. След това запълване на белите петна в знанията ми, ако пак не успея да се оправя с каквото и да било, би трябвало да го отдавам само на себе си и собственото си неумение да следвам ясни и точни инструкции. :)

В почивките между лекциите успях и да се видя с доста хора, което беше другата ми основна цел. Най-сетне се запознах на живо с Алекс и Хриси, които познавах задочно от блоговете им и от работата ни онлайн по време на феста, когато помагах (по мое мнение, доста малко, което се надявам да компенсирам догодина) за подготовката на някои текстове, а Лина - само от блога й. Тъй като Хриси си тръгна по-рано и от мен, успяхме да разменим само няколко думи, но се радвам, че успях лично да й стисна ръката и да я поздравя за всичко, което тя свърши и за всичко, с което помогна по време на всички фестове тази година.

Размених няколко думи и с Йовко, с когото също за малко да се разминем, като тук смятам да напиша и да доразвия казаното. Ставаше дума за това, че според мен фестът в Пазарджик все не се получава точно така, както ми се иска. Почти се бях отчаяла малко преди феста, а и след него се питах има ли смисъл да има трети в Пазарджик, но Йовко успя да ми повдигне духа. Прави са били всички, които казват, че го умее, и то добре. Ето и какво имах предвид, като казах, че фестът не се получава така, както го искам. Струва ми се, че в Пазарджик аудиторията е сравнително дистанцирана от лекторите. Сякаш има някаква невидима стена между "тях, знаещите", които преподават някакви уроци и четат лекции на "нас, обикновените хора", дошли просто да позяпат. Миналата година това се усещаше повече, отколкото тази, но все още не е това, което видях в Пловдив и което чета, че е било в София - празник, в който участват всички, въпреки че не всеки излиза пред останалите да чете лекции или да инсталира софтуер. Смятам, че тази година малката зала помогна за създаване на по-непринудена атмосфера, тъй като доброволците, които записваха дискове, лекторите и аудиторията бяха чисто физически близо един до друг, което им даде възможност да си говорят и извън официалните лекции. Така че, в крайна сметка, макар че малката зала не успя да събере голямо количество хора, е имала предимство. Което обаче не означава, че догодина ще правим феста в стая 5х5 метра - смятам, че размерът на Телецентъра е близък до абсолютния минимум.

Много се радвах да се запозная и с Алекс, Лина и Мариян. Григор е описал много точно хората като тях, които зареждат с енергия и радост, както и атмосферата, която създават. Жалко, че не успях да остана и за обедната почивка, за да си поприказваме повече, но ще наваксваме. :)

И, разбира се, успях най-сетне да се видя и с Ицо, който за втора поредна година е главният виновник в Пловдив да има OpenFest. Смятам, че се справи отлично и бих искала да му благодаря за мероприятието и за добре свършената за втори пореден път работа. Съжалявам, че не успях да остана до края на феста, нито на събирането след него, заради други ангажименти. Може би догодина. Вече се готвя психически за OpenFest 2006, а вие? :)