Силвина

Нов български сайт за анонимен e-mail

Днес ми изпратиха един линк с молба да бъде добавен в "ИнфоБорса". Тъй като сайтът от линка няма нищо общо с образованието, няма да го добавя, но ми се стори достатъчно интересен, за да го запиша тук. Cloxy.com е български сайт, от който можете да изпратите анонимен e-mail от който и да е адрес до който и да е друг. Интересна идея, макар и не нова. Остава да си оправят и английския.

Скок-подскок

Интересен експеримент, който цели да измести орбитата на Земята чрез подскачането на земните жители. Немски учени открили, че ако 600 милиона души скочат едновременно, вибрацията от скока им ще измести планетата, което ще спре глобалното затопляне и ще направи дните по-дълги. Скокът е насрочен за 20 юли 2006 в 9 часа, 39 минути и 13 секунди истанбулско (което по мое мнение означава и българско, поради близостта на града с България) време. Не забравяйте да си сверите часовника с точност до секундата преди големия ден, че току-виж не се получило нищо заради разминаване между скачачите с няколко секунди. :)

Безплатно забавление за пътниците в междуградския транспорт

Отново се разболявам. Тъкмо ме мина един грип, който изкарах на крак и на работа, и ще ме започва втори. Гърлото ме боли, кашлям, чувствам се отпаднала, много ми се пише, особено глупости, и не ми се работи - все признаци, че се разболявам.

Утре се навършва един месец, откакто работя в Пловдив като рекламен консултант в Националната камара за мода - България. Скоро ще направя равносметка на месеца и на работата си, а засега ще кажа, че пътувам всеки ден от Пазарджик до Пловдив и обратно. При това пътуване, всяка вечер се качвам на автобуса, който тръгва от Пловдив в 18 часа. В последните две вечери нещо в автобуса ме впечатли. След половинчасов анализ, реших да предложа и на вас тази идея за безплатно забавление на пътниците, която може да ви послужи, ако си купите автобус и се захванете с междуградски транспорт.

Всъщност, забавлението не е изцяло безплатно. Има първоначален разход за автобус и за неговото оборудване, но оттам нататък няма да похарчите и стотинка.

Автобусът трябва да има високо багажно отделение, над което са разположени седалките на пътниците, и нисък таван, под който човек със среден ръст се налага да ходи приведен. Телевизорът е по ваш избор, като задължителните параметри са: не особено тежък и с някой умерено остър ръб тук-там. Необходимо е да закупите и пластмасова стойка за телевизор от онези, с които той се закрепва на стена или таван. Колкото по-крехка и клатеща се е стойката, толкова по-добре. Единственото условие при нея е да издържи теглото на телевизора. Той трябва да бъде закрепен над предните седалки, разположен над главите на пътниците от тези седалки и поставен под такъв ъгъл, че да се вижда удобно от всички останали в автобуса. Не се тревожете за това как да захраните телевизора с ток - той не е необходимо да работи и точно оттук ще спестите пари.

При правилно конфигуриране, тази система предлага занимание за всички пътуващи в автобуса, с елементи на съспенс и комедия с участието на пътниците.

Шоуто започва с настаняването на пътниците по местата им. Стратегическата комбинация от телевизор, поставен над най-добрите места в автобуса, и здрач (припомням, че конфигурацията се прави във вечерен автобус) създава първия весел момент. Уморените от целодневна работа или шляене пътници се втурват към апетитните места. Поне един от пътниците не забелязва наличието на телевизор над/до главата си и удря последната или в някой ръб на телевизора, или в стойката. Това развеселява останалите, а за ударилия се представлява чудесен начин да започне пътуването си - с изненада. Понякога се случва след него да има още някой заблуден (местата под телевизора са четири на брой), който да повтори изпълнението. То може да се повтори и когато пътниците слизат от автобуса на крайната спирка, като особено веселие създават вариантите, при които едно и също лице се сблъсква с телевизора и на качване, и на слизане. Останалите пътници се разсмиват със сигурност, а жертвата, в зависимост от чувството си за хумор, се присъединява към всеобщото веселие или отговаря с нецензурни фрази, адресирани към майката на телевизора или други негови роднини от женски пол. Бонус: евентуални междинни спирки по маршрута на автобуса.

Втората роля, която телевизорът, поставен на хлабава стойка, изпълнява, е да създава напрегнато очакване, особено у седящите на предните четири места, че във всеки момент стойката, както си скърца и потраква на всеки завой, може да падне заедно със съдържанието си (т.е. телевизора) върху нечия глава. Тук има разлика в силата на вълнението: тя е най-голяма у потенциално засегнатите, а за седящите по-назад в автобуса остават възможностите за гадаене и дори залагания за хазартно настроените. Възможностите са много. Ето някои примери:

1. Ще падне ли стойката или не?
2. Дали при падането ще се счупи или ще остане здрава?
3. Дали телевизорът ще падне върху главата на някого или на пътеката между седалките?
3.1. Ако падне върху нечия глава, чия ще е тя - на седящия вляво или на този вдясно?
4. Дали хората на седалките отпред ще издържат на очакването или ще се преместят на по-безопасни места?
4.1. Ако тръгнат да се местят, кой ще стане и кой ще остане?
4.2. Като се има предвид, че автобусът е претъпкан, как ще пътуват преместилите се - ще си разменят места с други пътници, ще пътуват полуправи (заради ниския таван няма да могат да бъдат прави) или ще седнат на пода?

Напомням, важен момент от цялата конфигурация е телевизорът да не пада, но да създава постоянно чувство за опасност. Ако наистина падне, това нито ще бъде забавно за някого, нито ще оправдае разходите по повторно оборудване на автобуса.

Ето как срещу не особено висок първоначален разход имате възможност да предложите на пътниците реално и осезаемо забавление чрез телевизор, без той да бъде захранен с електричество нито веднъж.

Какво се случи... и още нещо за случките

След като получих вече две забележки, че не блогвам, смятам, че е крайно време да отделя малко време и да обясня защо. :) Случвало ли ви се е да започнете няколко проекта, без да знаете кой от тях ще потръгне и ще "дръпне" напред, а в един момент това да стане с няколко от тях? Е, това се случи с мен, то ме поддържа заета и уморена, заради това бързам да си легна вечер, вместо да блогна. Ето част от нещата, които се случиха, докато отсъствах виртуално (подредени в реда, в който ми идват наум, а не в хронологичен):

- Получих хубав коледен подарък от Александър Панов - хостинг и поддомейн silvina.karatebulgaria.com. Докато му измисля интересно приложение, това ще бъде mirror на личния ми сайт.
- Сайтът ИнфоБорса попадна в статия на вестник "24 часа" по повод началото на новата учебна година.
- Заедно с Илия Кърджанов от Пловдив разработваме идеята за национална трудова борса за инвалиди. Тя ще дава възможност на всеки човек с увреждане да публикува автобиографията си в Интернет безплатно, а на всеки работодател - да прегледа наличните CV-та и да си избере нов служител, също безплатно. До момента вече имаме събрани около 50 автобиографии. В момента чакаме познат на Илия да изработи сайта на борсата, а междувременно можете да видите нещо като ранна бета. :)
- Участвах в конкурса на Kaldata за статия на ИТ тематика с възторга си от Firefox и спечелих покана за конференцията WebTech 2005. Миналата година я пропуснах, но тази не смятам да повтарям грешката си.
- Работих.
- Работих.
- Още доста работих.

Като говоря за работа, в момента се занимавам с още нещо в Пловдив. Някои от познатите ми вече знаят за какво става дума, но ще го споделя тук, когато му дойде времето. :)

Да ми се чуди човек как от толкова работа ми остава време за мислене, но и това се случва. Замислих се над една фраза, която, доколкото помня, е на Йовко (дано не греша, а ако е така, извинявам се на засегнатите) и гласи: "Ако искаш нещо да се случи в България, трябва да си го случиш сам". Много вярна фраза, но не мисля, че важи само за България. Където и да се намира човек на света, само желанието нещо да се случи, независимо какво е то, няма да помогне. Разликата между България и "белите страни" се усеща, след като човек направи първата стъпка, за да се случи нещото: в една "бяла страна" нещата би трябвало да се случват по-лесно. Но колкото и да е "бяла" страната, където се развива действието, всяка случка, независимо дали е неделна разходка или международна конференция, се случва първо в главата на някого, който след това прави първата стъпка.

Пожелавам ви да ви се случват повече хубави неща и особено да участвате в случването им. Тогава удовлетворението е много по-голямо.