неделя, февруари 26, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Разсейват ли ви, докато работите?

Докато четях купчинката e-mail новинарски бюлетини, за които съм абонирана, попаднах на тази статия, с която съм съгласна - и аз всеки ден изпитвам ефекта от постоянното прекъсване на работата ми чрез разнообразни технологични средства. Макар че част от работата ми е именно да поддържам контакт с колегите в страната чрез instant messaging и e-mail, фактът, че обикновено хората не знаят какво правя в момента, дали нямам важна задача или не разговарям с някой друг, водят или до струпвания на 4-5 души едновременно, които искат да ми кажат нещо особено спешно, или до дни, в които чакам нещо да се случи, а такова няма (и, за лош късмет, точно тогава се случва през офиса да мине някой, чиято оценка за труда ми не ми е безразлична, и у него да остане съмнението, че по цял ден само си седя на бюрото и не върша нищо). Затова реших да си систематизирам основните правила, чрез които се справям с прекъсванията и не допускам да ме превърнат в нервна и щураща се насам-натам личност, за която в края на деня се оказва, че е започнала 6-7 задачи, а не е довършила нито една. Надявам се да бъдат полезни и на някой друг, а и да ми напомнят какво точно да правя, ако случайно забравя.


  • Рутинните задачи се вършат в определеното за това време, преди всичко останало, което е възникнало на момента. Например, отчета за извършената през седмицата работа пиша винаги в понеделник сутринта на следващата седмица. Ако има задачи за понеделник, те следват след написването и предаването на отчета.

  • Останалите задачи се вършат според крайните срокове за всяка - най-спешна е тази с най-близък краен срок. Ако краен срок не е зададен или ако има еднакви такива, работя според реда на определяне на задачите - първо тази, която е била възложена първа.

  • Държа си постоянно отворен текстов файл за бележки, в който записвам всякакви нахвърляни неща, които не пасват някъде другаде. Не пиша на листчета, тъй като работя много по-бързо с клавиатурата, отколкото пиша на ръка. Ако ме прекъснат, записвам във файла какво съм правела в момента и докъде съм стигнала. По този начин по време на прекъсването не се налага да помня тези неща, а след него се връщам към тях точно оттам, където съм спряла работата си.

  • Правило за instant messenger: работи винаги, когато съм в офиса, като показва актуалното ми състояние. Ако съм със статус "away" или "busy", това означава, че наистина съм заета или не съм на бюрото си. Ползвам Miranda, като съм настроила прозорците с нови съобщения да мигат в областта до часовника на лентата със задачите - така не пропускам нищо, но и не ми изскачат по няколко прозореца едновременно точно когато съм най-натоварена. Когато съм свободна, отговарям поред на всички заприказвали ме.

  • Правило за e-mail: настроила съм клиента да проверява за нова поща на всеки 10 минути. Когато получа такава, отговарям незабавно.

  • Правило за телефоните: звъни ли, вдигам. Ако звъннат едновременно стационарен и мобилен, вдигам този, който е звъннал първи. Ако говоря по единия и звънне другият - sorry, не прекъсвам разговора. Ако, обаче, пиша mail или говоря в IM, прекъсвам, за да вдигна телефона. След края на бъркотията, ако е останало пропуснато обаждане с видим номер на опиталия да ми се обади, му звъня аз.

  • Ако ме търсят едновременно по няколко комуникационни канала, отговарям в следния ред:

    1. човек, който си е направил труда да влезе в офиса и стои пред мен;

    2. телефон;

    3. instant messenger;

    4. e-mail;

    5. поща на хартия.




А вие как се оправяте в комуникационния хаос?

сряда, февруари 22, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

v7ndotcom elursrebmem

v7ndotcom elursrebmem е фразата, която вече държи на нокти специалисти по оптимизиране на уеб страници (т.нар. SEO) от цял свят (макар че по мои наблюдения сред тях преобладават американците). Фразата е измислена от американския уебмастър и специалист по оптимизиране на уеб страници за челни позиции в Google Джон Скот. Всеки желаещ може да оптимизира страница за тази ключова дума и да участва в състезанието, обявено от Джон. Победител ще бъде този, чиято v7ndotcom elursrebmem бъде първият резултат при търсене на фразата v7ndotcom elursrebmem в Google на 15 май 2006 г. Тъй като до момента българско участие нямаше и тъй като и аз се занимавам с подобни оптимизации, макар засега да се смятам за все още учеща се, реших да направя една страничка и да си опитам късмета. В нея съм ползвала само така наречените "white hat" методи за оптимизиране на съдържанието, т.е. такива, срещу които търсачките не се мръщят и не определят като спам. Какви точно са те ще разкрия, след като спечеля. ;) Който желае да помогне на това патриотично дело, може да постави текстов линк към http://www.silvina-bg.com/v7ndotcom_elursrebmem.htm някъде в сайта си, а като текст на линка е добре да се ползва ключовата фраза v7ndotcom elursrebmem. В замяна ще линкна към него в списъка на сайтове, които ми помагат, а при евентуална печалба можем да обсъдим нейно частично изражение под формата на шоколад, бира с картофки или нещо подобно. ;)

събота, февруари 18, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Blogging for Fun and Profit

Простете за клишираната фраза и за това, че тя е на английски, но трудно бих могла да се сетя за по-подходящо алтернативно заглавие за тази статия от онлайн версията на списание "Wired". Авторът й дава някои полезни съвети за изкарване на пари от списването на блог. С тяхна помощ едва ли ще станете милионери, но си струва да се види и да се изпробва, ако сериозно сте се заели да поддържате блог за най-голямата публика в момента (ако не броим китайците) - англоезичната - и ако разчитате да си докарате някой допълнителен лев от тази дейност.

понеделник, февруари 13, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Какво е OpenFest и какво не е?

OpenFest е празник на свободата, започнал като ден на свободния софтуер. Провежда се всяка година в средата на есента - така тръгна традицията и така продължи. Миналата година празникът се проведе в осем града в цялата страна, като централната проява в София беше двудневна - за втора поредна година. За първи път през 2005 OpenFest беше празник и на свободната култура, с което се доближи още повече до идеята да бъде ден на свободата по принцип - не само на софтуера, не само на свободната култура.

OpenFest е и празник на приятелството и на споделените идеи. Всяка година той се прави от доброволци. В екипа почти винаги има хора, които не са участвали в предишните издания, но имат желание да се включат и го правят. Не заради облаги (материални такива няма), не и заради слава (такава организаторите на фестове придобиват, но тя не е причината, заради която година след година продължават да карат OpenFest да се случи).

OpenFest не е място за лична изява. Не че някой ще попречи на лектор или организатор да каже: "Аз свърших това и това", напротив. Но не с такава идея се участва в организирането на проява в рамките на OpenFest.

Тази година подготовката започна достатъчно рано и се надявам OpenFest 2006 да бъде също толкова успешен и интересен, колкото и досегашните издания. Надявам се и тази година той да изпълни основното си предназначение - да събира хората, а не да ги скарва и разделя. Всички, които по някакъв начин помагаме на този празник да се случи, имаме една и съща идея и искаме едно и също - да празнуваме и да покажем свободния софтуер, свободната култура и свободата изобщо на хората, които не са запознати толкова отблизо с нея. Всеки, който би искал да помогне на идеята, е добре дошъл в екипа.

Толкова от мен по темата. (А който би искал да участва във феста в Пазарджик тази година по какъвто и да е начин, ще се радвам да ми пише на silvina@fsa-bg.org. Планирам начало на подготовката тук за по-късно през пролетта, но това не пречи да започнем отсега.)

събота, февруари 11, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Полезно четиво





Досега мислех, че Мечо не обича четенето. Ако се случеше да чета книга, а той да седи наблизо, заравяше муцунка във възглавницата или правеше кълбо, за да отвлече вниманието ми от книгата и, както подозирах, да не му се налага да чете и той. Вчера обаче го забелязах погълнат от една от новите книги на брат ми - "Как се правят хубавите снимки". Не след дълго Мечо хвана и фотоапарата, очевидно много въодушевен от прочетеното.

Следвайки неговия пример, предлагам ви линк към полезно четиво - новата книга "Go It Alone", издание на "HarperCollins" USA. Освен че е полезно четиво за хората, желаещи да започнат собствен бизнес, това е първата книга (или поне книгата с претенции да бъде първа), пусната безплатно онлайн с включени контекстни реклами, които вървят до текста. Приятно четене!

Допълнение: Малко след като написах поста, в блога на Костадин Башев открих оплакване от онлайн книжарницата Books.bg, която все още не му е доставила поръчаната по Коледа книга, а при това и не отговаря на запитванията му какво става с поръчката. В поста по-горе поставих линк с цел по-лесно намиране на споменатата книга за фотографията, като по случайност той водеше точно към тази книжарница. Дотогава не бях чувала добри или лоши думи за нея - подбрах я, тъй като книгата беше описана и представена добре. След това оплакване, обаче, предоставям още един линк към друга книжарница, както и към страница за фотографската поредица от сайта на издателството. Вие си преценете от кого да пазарувате, ако ви хареса книгата.

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Антиислямските карикатури

По принцип не следя новините редовно. Ако реша да го направя, попадам на нещо зловещо, жестоко или глупаво. Смятам, че и трите определения биха могли да важат за протестите на мюсюлманите в Европа срещу карикатурите на пророка Мохамед.

Вероятно хората се чустват дълбоко обидени от тези картинки, които според тях са груба подигравка с религията им. Склонна съм да проявя разбиране към това. Не съм религиозна, но и аз имам слаби места, като ако някой ме настъпи по тях, бих се засегнала. Само че не бих проявявала насилие. С това не съм съгласна в протестите на засегнатите от карикатурите. Независимо колко голяма е обидата и какво проповядва религията им, не мога да приема насилието, още повече заради няколко картинки. Всеки има право да протестира, но мирно, без да наранява околните. Това е моята причина да се присъединя към протеста на Григор и да публикувам връзка към карикатурите, които толкова ядосаха мюсюлманите. Вижте ги и преценете сами струва ли си да се раняват и убиват хора заради тях.


http://www.brusselsjournal.com/node/698

http://skender.be/supportdenmark/MohammedDrawings.jpg