Силвина

Криминална хроника :)

Току-що видях нещо, което ме накара да се посмея. Вижте индекса на новинарската секция в сайта на Велинград. Обърнете особено внимание на иконката на криминалната хроника. А за онези от вас, които не са виждали тази иконка другаде - вижте този сайт. :)

Земетресение

Току-що се усети земетресение в Пазарджик по високите етажи (в това число и вкъщи). Беше сравнително слабо. Аз дори не го усетих - ако не ми бяха казали и не бях видяла, че лампата на тавана се клати, така и щях да пропусна събитието. Според FocusNews, епицентърът е бил в Сливен, а в същото време заглавието на новината твърди, че е бил в Румъния. В IRC човек от Бургас се оплаква, че столът му се разклатил, както той си седял пред компютъра, а току-що получих SMS от познат от Плевен със съдържание: "wow, kak e apokalipsisa? ;-) nie chakame lunata da udari ;-)) piini edna birichka ;-)". На мен обаче така ми се спи, че най-невъзмутимо смятам да си легна. Надявам се България да спре да подскача и да ни остави да спим.

Няма пък! (или още за спама)

Проверявам си e-mail-a и що да видя: писмо от Office.bg. Никога не съм купувала от тях, така че не би трябвало да ми пишат. И не само това: в subject на писмото виждам "Podkrepete Office.Bg JSCo- www.office.bg v konkursa BgSite 2004" и URL за гласуване. Само дотук виждам четири погрешни хода:

- спам, и то изпратен на някого, който никога дори не е минавал през техния магазин;
- искат подкрепа за сайта си още в subject. За мен това е все едно да ми кажат: "Молим ви, помогнете ни. Изръсихме се цели десет лева за участие в конкурса (даже май и повечко бяха), но сайтът ни не струва и никак не сме убедени, че някой ще гласува за него. Затова, бихте ли го направили вие?";
- шльокавица;
- дребни грешки (няма разстояние и от двете страни на тирето). Но който е стигнал дотук, това ли ще гледа?

При отварянето на писмото картинката става още по-интересна. Имало е идея то да бъде в HTML формат, но част от кода се изсипва директно на екрана и това, което се вижда, е една хубава бъркотия. Това е само в началото на писмото, но първото впечатление, казват, е най-важно.

Познайте дали ще гласувам за този сайт. Ако сте помислили, че вместо това ще употребя първите две думи от заглавието на поста, познахте.

OpenFest Пазарджик 2004

Мина и първият OpenFest в Пазарджик в събота. Според мен и според посетителите, мина добре, но все още ми се струва, че можеше и по-добре. Както и да е, вече е минало, по-добре да разкажа какво стана.

Още предната вечер имаше някои неуредици. Бях решила да взема проектор под наем от "Office 1 Superstore", защото никъде другаде в града не се даваше подобно нещо под наем. Бях го капарирала и в петък вечер отидох до магазина им, за да го взема. Човекът, който трябваше да го донесе, още беше в София. Когато се върна след един час и аз се появих, ми каза, че е забравил проектора! Почти направих скандал, заявих му, че ще ми провали цялата проява, при което той се сконфузи и обеща на другата сутрин проекторът да е в Младежкия дом.

След излизането от "Office 1" отидох на спирката пред Централна поща да посрещна Богомил и жена му Христина. Тъй като някоя умна глава в Общината или незнайно къде е решила, че няма нужда автобусните спирки в Пазарджик да се обозначават, ориентирането за хора от други градове не е особено лесно.

На сутринта, докато закусвах, ми звъннаха да взема проектора, но аз вече закъснявах за уговорения час на среща пред Младежкия дом - 9. Затова реших да мина първо оттам, да оставя тениските, табелките с имената на лекторите, минералните води и други подобни реквизити в залата и след това да отида да взема проектора. Когато пристигнах, някои от доброволците, кито бяха дошли да ми помагат, вече бяха на място заедно с Богомил и Христина, и ми се оплакаха, че портиерката не иска да ги пусне в залата. Не била платена. Аз не се бях наспала, още ме мъчеше грип и комбинацията с тази новина преля чашата. Запътих се към нея, готова да правя скандал, но и тя не ми остана длъжна. Бях си платила залата до стотинка още в сряда, но тя упорито твърдеше, че няма такова нещо и че тя в тази зала няма да ни пусне. Да съм говорела с отговорника, който обаче не се знаело кога ще дойде. Хукнах към къщи да взема квитанцията за платения наем за зала, но по пътя се сетих за проектора. Тъй като "Office 1" беше наблизо, взех техниката и се върнах обратно да я предам на Иво. И какво да видя - жената на портала беше усмихната и поомекнала. Покани ме вътре да ми даде телефоните на отговорниците, с които да се разберем, и докато ровеше из тефтера си, спомена, че хората, които имали мероприятие в зала "Устрем", закъснявали с 20 минути. :) Така стана ясно, че някой от агитката й казал, че сме за голямата зала. След като въпросът се изясни, тя ни отключи и започнахме да се настаняваме. Притичах до баба ми за чаршафи, на които да прожектираме, и започнахме да се разполагаме. Тук е мястото да благодаря на Богомил, Стойко Нейчев a.k.a. Тони и момчетата от Математическата гимназия - Димитър и Александър, - които помагаха, тичаха насам-натам, редуваха се да стоят в коридора и пропуснаха прояви, за да продават тениски...

Около 10 часа бяхме готови. Първите посетители - също. Чакахме журналистите, които бях поканила в 10 часа, за да започнем. Първа дойде Дора Александрова от вестник "Знаме", след нея - представителите на "Телекабел" и радио "Пазарджик". Дадох първото си телевизионно интервю. Днес чаках да видя колко притеснена и уплашена съм изглеждала. :) Репортажът на "Телекабел" беше се получил добре, и аз изглеждах и звучах добре, дори сенките под очите не ми личаха особено. Само че... "Телекабел" бяха единствената медия, според която се казвам Славина! Подразних се малко, когато видях репортажа, но после ме изби на смях. Станалото станало, важното беше, че репортажът предаде идеята и духа на празника. Зарадвах се, че всички журналисти проявиха интерес към софтуерните патенти и протеста срещу тях. Импровизирах едно кратко обяснение и обещах да им изпратя снимки от протеста под мотото "Да загърбим софтуерните патенти", който се състоя в 12 часа и при който всички се обърнахме с гръб към трибуната, облечени с тениските на OpenFest с надпис "Не на софтуерните патенти" на гърба. По-късно и наистина изпратих. :) Днес излязоха статии в "Знаме" и "Пазарджишка Марица", което е добре, като се има предвид, че традиционно интересът на тукашните медии към ИТ събитията не е голям. Радвам се, че към тази тема имаше интерес и че и в Пазарджик ще се заговори по проблема.

За 10 си бях подготвила дълго въведение за пред пълна зала с журналисти, но тъй като такава нямаше, а повечето посетители вероятно знаеха що е то свободен софтуер (иначе едва ли щяха да дойдат), съкратих въведението и преминахме към прожекцията на "Revolution OS". Досега не бях гледала този филм, но вече мога да кажа, че ви го препоръчвам. Ще ви хареса, независимо дали знаете какво е свободен софтуер и такъв с отворен код (тогава ще научите още нещо ново за него), или не знаете (в случай, че не знаете, ще ви бъде обяснено много добре). Докато гледах, хвърлях и по едно око към залата. Всички бяха вперили поглед в екрана. Не забелязах човек, който да дава вид, че му е скучно. Към края на филма стана първият технически гаф. Прожектирахме от лаптопа на Богомил, когато внезапно захранването се скапа и прожекцията спря. Със смяна на кабел нещата се оправиха.

Дойде ред на загърбването на патентите. Направихме и него, а след това се снимахме всички заедно и в лице - за спомен.

След обяда (внесохме няколко парчета пица в залата, но не казвайте на управата на Младежкия дом, че ще ни се карат ;)) продължихме с лекцията на Богомил. Оказа се, че никой от присъстващите не знаеше какво е блог, но когато разбраха, им стана интересно. Богомил направи презентацията под Windows, за което аз пуснах една лека закачка, а в София доста са го хокали, доколкото разбирам, но той е прав, според мен - полезно беше да се покаже, че свободен софтуер може да работи и под несвободна операционна система. Още една свобода, която идва с него, тъй като обратното далеч не е толкова лесно.

След лекцията на Богомил настъпи положението, което гостите май простиха, но на мен ми идеше да си заровя главата в някоя купчинка пясък, ако имаше такава наблизо. Когато Стойко се опита да включи лаптопа си към проектора, на екрана не се появи нищо. Въртяхме се около лаптопа доста време (няколко минути, но на мен ми се стори цяла вечност), докато открихме проблема - един пин на кабела се беше изкривил. В чантата нямаше резервен, а на GSM-а, който ни бяха дали в случай на проблеми с проектора, не отговори никой. Добре, че един приятел на Стойко изтича да донесе кабел и спаси положението. Стойко заслужава благодарности и за озвучаването, което осигури безплатно. Поне две-три бири не му мърдат. :) За съжаление, бавенето с кабела беше доста дълго - може би около 30-40 минути. Бях обявила и че ще има демонстрационна инсталация на Linux, но за нея не остана време. :( Както и да е, след като се оправихме с кабела, Стойко си изнесе презентацията. Дори на мен ми стана интересно, въпреки че нищо не разбрах. :) Вината обаче не беше негова - просто аз не разбирам от мрежи. Но научих какво се случва, когато се опитам да отворя някой сайт, той спре донякъде и откаже да се зарежда по-нататък.

Последната лекция беше на salle, а той беше страхотен във всяко отношение. Дойде точно навреме, говори интересно и завладяващо, направи контакт с публиката, както малко други лектори могат... Той не беше сигурен дали е заинтригувал хората, но мога да го уверя, че беше така. Наблюдавах израженията на лицата им, погледите, приковани в него през повечето време, и това, че реагираха на думите му. За съжаление, тогава на мен вече ми пролича, че съм болна, и малко предадох фронта. Кашлях доста, от време на време се и скривах зад завесата с консумативите, за да си накапя капки в носа и да не закрия феста с коренно променен глас. :)

В края на лекцията на salle се появи един репортер от PA Media. Добре, че ни намери - ако беше закъснял с пет минути, щеше да пропусне всичко. Ето какво е написал.

В края ми хрумна една идея - томбола с Linux дистрибуции. У нас имам цяла камара дискове, а и мисля, че аудиторията си го заслужи. :) Зарадвах едно момче с дистрибуция по негов избор. Избра си Slackware, та ще му я запиша и предам.

След феста се изнесохме скорострелно от залата и се прибрах вкъщи, тъй като останалите лектори гонеха влакове и нямаше как да се съберем някъде на по бира. Чувствах се много добре - освежена и щастлива, все едно съм била в отпуск поне седмица. Въпреки всичко, заради което се червих от срам пред публиката и пред лекторите (включително ужасния хотел, в който се мъчиха Богомил и Христина), фест в Пазарджик имаше, а на публиката й беше интересно и приятно. Имам вече списък с нещата, които трябва да се подобрят, и се надявам следващият да е по-добър. И въпреки всичко, когато прегледах анкетите, които посетителите попълниха след феста, повечето определяха организацията като една степен под "отлична". Радвам се и много ви благодаря! :) И без вас - тези, които дойдохте да видите лекциите, този фест нямаше да го има. Също така благодаря, че попълнихте анкетите. За първи път ми се случва да присъствам на мероприятие, където всички посетители съвестно да попълнят някакви формуляри, дадени им от организаторите. Мнението ви ще бъде взето под внимание и следващият фест ще бъде по-добър благодарение на вас.

Благодаря, че попитахте как съм :)

Този пост е специално за всички, които се интересуват как съм със здравето и какво става при мен. Благодаря на всички, които попитаха! :) Почти си върнах силите, които имах, преди да се разболея, но гърлото все още ме боли и гласът ми е дрезгав. Все пак, всичко в Пазарджик върви по план и OpenFest ще има и тук.

Грип

Вече се оплаках на целия свят, но ако някой още не е разбрал - болна съм. Боли ме гърлото и едва говоря. Това обаче не ми пречи все още да се занимавам с OpenFest, макар и с последни сили. :)

Нов раздел линкове в блога

Докато добавях поредния линк към нещо за четене току-що, осъзнах, че голяма част от линковете "Свободно време" водят към интересни четива. (На времето брат ми казваше, че до такава степен съм пристрастена към четенето, че и опаковка с витамини да ми дадат, ще започна да чета надписите по нея. :)) Та, реших да отделя нещата за четене в отделна секция, към която с удоволствие ще добавям и ваши предложения. Винаги се радвам на нещо ново за четене.

Фен на Firefox

Днес, докато събирах нови попълнения за Online Camera, попаднах на тази камера. Самата тя не е лоша, но онова, което ме впечатли, е усилената агитация посетителите на сайта да сменят браузъра си с такъв, който е съвместим с уеб стандартите. Аз отворих сайта с Internet Explorer 5 и бях предупредена, че браузърът ми е стар и е възможно сайтът да не се показва правилно. Като защитничка на open-source се радвам на това, но като уебмастър не ми допада особено. Всеки сайт трябва да бъде направен така, че да работи с всякакви браузъри, а не да се оставя на посетителя да се занимава с технически проблеми.

Gmail - за спама и параноята

След като ползвах Gmail около месец, мога да кажа, че съм доволна. Харесва ми контекстното групиране на писмата, функцията за търсене, която много ми липсва в другите пощи, които съм ползвала досега, и това, че функцията за импортиране на контакти в адресната книга наистина работи (за разлика от другите уеб базирани пощи, ако изобщо я предлагат, и дори от някои десктоп програми). Също така, триенето на писма е доста лесно. Според статия в последния брой на вестник "Компютри", едва ли не е невъзможно едно писмо да се изтрие завинаги - функцията е много трудно достъпна и човек се отказва да трие писмото, докато разбере как точно става това. След като прочетох това, обърнах специално време на процеса на триене - той отнема точно три щракания с мишката.
Още нещо, което четох във въпросната статия, е параноята относно това, че пощата, която потребителите пазят, се сканира и чете, за да бъдат избрани подходящи контекстни реклами. Аз нямам нищо против това. Предполагам, че и в другите безплатни пощи е така. Google поне си го признават. Също така, след като пощата не се чете от хора и след като не я използвам за нищо лошо или престъпно, за какво да се тревожа? Има хора, обаче, които дори отказват да отговарят на писма, изпратени от Gmail акаунти, защото не искат e-mail адресите им да попадат в адресните книги на Gmail. Повече за това и други аспекти на Gmail параноята можете да видите тук.
Има и нещо, от което не съм доволна в Gmail - спам фирлтърът по подразбиране е много слаб. Пробвах го, като нарочно дадох Gmail адреса си на особено съмнителен сайт, за който бях сигурна, че ще ме залее със спам. Писмата от нигерийски богаташи и от гръцката лотария, от която незнайно как печеля по два милиона долара седмично, не закъсняха. И повечето от тях се струпват в Inbox - около 5 от 7 писма, които получавам дневно, не отиват в категория Spam. Функцията Report Spam не помага особено. Но като изключим това, смятам, че Gmail е много добра пощенска услуга.

На стадиона - мирно!

Днес гениалните депутатски глави родиха нов Законопроект за опазване на обществения ред преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия. Тук можете да прочетете новината. Ако не ви се чете, ето резюмето или какво ще ви бъде забранено отсега нататък, ако отидете на мач:

1. Да псувате - независимо дали противниковия отбор или своя.
2. Да правите неприлични жестове.
3. Да седите в един и същи сектор на стадиона с фенове на противниковия отбор.

Останалите забрани, като трошенето на седалки и нахлуването на терена по време на мача, не са нови, доколкото знам. А какво е разрешено ли? Да седите, без да мърдате, с изправена стойка (постига се с предварителни тренировки: сядате на стол вкъщи, слагата на главата си книга и се стараете да не мърдате, за да не падне; ако е по-тежичка, имате особен стимул да доведете упражнението до успешен край, за да не бъдете халосани по пръстите на краката), да мълчите и да гледате право напред. Не се обръщайте към някой от другите запалянковци - току-виж решил, че го гледате лошо, а оттам до псувнята има само една крачка. И стойте по-далече от секторите на противниците! Или най-добре вкъщи, пред телевизора?

Хубави спомени

Тази вечер си спомних някои неща, по някакъв начин свързани със ССС и до едно приятни.

Първо в ICQ се появи Богомил и ме попита за цените на хотелите в Пазарджик, във връзка с идването му на OpenFest тук. Досетих се, че някъде на твърдия диск имах папка с архиви на пощата, която обменях покрай инстал феста в Пазарджик през април миналата година. Намерих и едно писмо с цените на хотелите, които бяха вече неактуални, така че го подминах, но продължих с ровенето из папката, из снимките и сайта на феста. Много хубави спомени имам от този фест. Беше не само първата проява от какъвто и да е вид, която организирах, а и първият инстал фест, на който присъствах. Помня какви мисли ми се въртяха в главата тогава. Първият фест в България беше в Пловдив през 2002 година. Отдавна кроях планове да отида на него, но във въпросния ден се успах! */me се свива засрамено в ъгъла.* Така и не видях какво означава инстал фест, а след като се преместих в Пазарджик, загубих всякаква надежда, че ще посетя такъв. Тук едва ли някой щеше да се захване да организира фест. Един ден обаче си казах: "Е, като няма кой, аз ще си направя". И се получи. :) Помня още, че след цялото планиране и уговорки, в нощта преди феста сънувах кошмар, че седя сама в голямата празна зала, всички участници ми звънят един след друг на GSM-а, че имат кой проблеми с транспорта, кой промяна в плановете и... в крайна сметка не идва никой. Само че реалността беше точната противоположност на този сън. Залата се напълни до пръсване, фестът беше интересен и усетих, че хората останаха доволни от него, а оттам много доволна и щастлива бях и аз. Надявам се и тази година да се получи същото с OpenFest в Пазарджик.

След това, докато разглеждах скорошни семейни снимки от Дания в блога на Дончо, си спомних за една моя детска мечта - да посетя Дисниленд Париж и Legoland в Дания. Въпреки че нито вече съм дете, нито тази мечта се сбъдна, докато бях малка, споменът за това ми е приятен. А и още не съм се отказала. Нищо не ми пречи да разгледам парковете и след години, когато събера достатъчно пари за съответните екскурзии. Кой казва, че тези забавления са само за деца? :)

Последната седмица: панаири от различен вид

Тук е моментът да цитирам Здравко - блогването напоследък е лукс и за мен. Може би, ако пиша често и по малко, няма да се натрупва толкова много за разказване наведнъж. Ех, ама и аз имам едно отношение към блогването напоследък - като към задължение. Въпреки че продължава да си е удоволствие за мен. :)

Нещото, което най-много ми яде от времето в момента, е OpenFest. Не се оплаквам, обаче - обичам да се занимавам с такива събития. Всеки ден правя по нещо относно феста, но бавността на хората в Пазарджик ме дразни. Когато помоля някого да ми изпрати оферта, лого или каквото и да е днес, това означава днес, а не когато остане време. Колко време, все пак, отнема изпращането на една оферта по e-mail?

Като изключим нервите, които са обхванали вече доста хора от ССС с наближаването на събитието, нещата около пазарджишкия фест вървят добре. Вече запазих зала и рекламата е почти готова. Надявам се да тръгне от понеделник в най-големите пазарджишки медии.

Пропуснах да кажа друго нещо, което ме издразни покрай подготовката на феста: в цял Пазарджик няма мултимедиен проектор под наем! Проектори има на три места: в Българо-германския център за професионално обучение, в Общината и в частна клиника "Хигия". И на трите места пазят устройствата като очите си и отказват да ги изнесат от сградата, дори след като им предложа да нося пълна отговорност за тях, да подпишем договор за наем и т.н. Разликите:

1. Българо-германски център - хората бяха любезни, предложиха и помещение, заедно с цялата необходима презентационна техника, при условие, че тя не се изнася от сградата. За съжаление, няма как да стане работата в събота (23.10.), защото те работят само от понеделник до петък. Говорихме за петък, но ден, в който хората не са на работа, е много по-подходящ за подобно събитие. Както беше писал някой в пощенския списък по организирането на феста (съжалявам, че не си спомням кой точно беше, но след преравянето на стотина писма на ден трудно си спомням кой какво е казал), повечето български работодатели все още не са дорасли да пуснат служителите си на семинар в работно време.
2. Общината - там веднага ме отрязаха. Всъщност, не веднага - човекът, към когото ме насочиха, в началото на разговора се затрудни доста да разбере разликата между шрайбпроектор и мултимедиен проектор. След като уточних, че е "от тези, които се включват към компютър", човекът отсече, че кметът е забранил да се изнася проекторът от сградата.
3. "Хигия" - те ми напомниха поговорката за копчето и балтона. В началото на телефонния разговор ми казаха, че имат проектор, но когато се стигна до цената за наем, се оказа, че... Познайте какво. Точно така - проекторът се намира в заседателната зала и не може да се изнася от сградата. За сметка на това, ми предложиха да наема цялата зала заедно с проектора. Нямам нищо против - залата е много удобна и си струва парите, но ми се струва неподходящо подобно събитие да се провежда в болница.

Така че - все още се търси проектор. Надявам се някой лектор от София да донесе, а ако всички си носят, още по-добре.

Докато съм на вълна "нещата, които ме дразнят", ето и още едно: вече цяла седмица в офиса нямам достъп до Интернет. Можете да си представите какво е да работиш в медия, и то в новините, и да се налага да се пренесеш обратно в 50-те години на 20 век, когато се е работело само с информационни бюлетини. (В Пазарджик, освен всичко друго, рядко някоя институция се трогва да ги пусне по факс. Добре, че са ми наблизо всички, та ги обикалям на крак през свободното време в средата на деня.) Сървърът, който не работи, упорито отказва да тръгне, на каквито и мъчения да го подлагат. Искаше ми се да се пробвам и аз да го потормозя малко, но не ме допуснаха до него. Водиха го на сервиз. В понеделник ще видим доколко успешно е било лечението.

И след като ви се оплаках, да разкажа и за онова, което ми хареса в последно време. Миналата събота посетих Есенния технически панаир в Пловдив. Прекарването беше много приятно. Както вече казах, харесвам панаири, изложения и други подобни събития. Освен че се интересувам от изложените неща, оглеждам критично щандовете, представянето на фирмите и други подобни неща, но това е отделна тема, за която мога да пиша друг път.

Тази година ми направиха впечатление две неща. Първото беше засиленото, в сравнение с предишните издания на Панаира, присъствие на български доткоми. Тази година се представиха Econ.bg, Big.bg и Invest.bg.

Доста време прекарах на щанда на Big.bg, където една приятна и усмихната дама ми представи подробно сайта и условията за участие в него. Чак ми стана неудобно от моята леко намусена физиономия, която не беше заради презентацията, а от умора - вече бях обикаляла пеш палата 8 в продължение на два часа. Идеята е амбициозна, явно се хвърлят и доста пари в този сайт, но на мен ми прилича на нещо като... нищо. Вече си представям какво биха казали Ал и Лаура Рийс: този сайт няма фокус. Казано по нашенски - нито е риба, нито е рак. Представлява едновременно новинарски сайт и рекламно поле, където всяка фирма, която си плати, може да публикува нецензурирани и нередактирани PR съобщения, събрани под обща шапка, наречена мини медия. В същото време сайтът май се опитва да бъде и каталог на български фирми. Самата идея за подобно смесване не ми се струва много печеливша, колкото и пари да се похарчат за рекламата й. Отделно от това, ориентирането в сайта е трудно. Ако не ми бяха представили предварително сайта и целите му, доста щях да се лутам и да се чудя какъв точно е този сайт, с каква цел е направен и как да обхвана лесно цялата информация, която ми предлага. Ако изобщо издържа зареждането на тежката начална страница... Погледнете и как в колонката "Последни новини" извадките от новините се отрязват по средата на думата. Не изглежда много професионално.

Invest.bg е добре изработен сайт (има си трески за дялане, но те по-добре да останат за друг пост), полезен и с добра идея. Досега не се бях вглеждала отблизо в него, но сега го направих по един повод, малко встрани от сайта. Преди тазгодишния Панаир кметът на Пазарджик Иван Евстатиев обеща, че община Пазарджик ще бъде представена на Панаира заедно с още няколко български общини на щанда на Invest.bg. На самия панаир, обаче, се видя, че щандът на Invest.bg си е щанд на Invest.bg. Там нямаше презентационни материали на каквито и да било общини. Вярно е, община Пазарджик е представена в сайта, но това не беше упоменато на щанда. Тук грешката не е на Invest.bg - те не са длъжни да осигуряват рекламни материали за всички общини, които присъстват на сайта им, нито би било редно за едни да има, а за други - не. Гафът беше на кмета, който има навика да дава обещания, които или не изпълнява, или се оказва, че след големите приказки следва незначително действие, което съвсем не е толкова важно, полезно или грандиозно, колкото е било представено.

Пак го ударих на критика. Да добавя и още нещо, тогава: дупките и неравностите по улиците в Пловдив. От години ги има и все така никой не прави нищо, за да бъдат ремонтирани. Макар че, като се замисля, имат и добра страна: ако човек пътува към Пловдив с превозно средство, различно от влак или самолет, няма опасност да пропусне влизането в града - веднага след табелата "Пловдив" следва здраво раздрусване, от което и най-заспалият ще се събуди и ободри за отрицателно време. А ако задреме отново, няма да е задълго - следват още неравности, докато излезе от града, стигне до автогарата или спирката или си намери място за паркиране и продължи пеша. А за разходка пеша градът става все по-интересен. Приятно ми е, че всеки път, когато се върна в него, виждам все повече нови места за разходка, нови жилища, магазини...