понеделник, октомври 11, 2004

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Хубави спомени

Тази вечер си спомних някои неща, по някакъв начин свързани със ССС и до едно приятни.

Първо в ICQ се появи Богомил и ме попита за цените на хотелите в Пазарджик, във връзка с идването му на OpenFest тук. Досетих се, че някъде на твърдия диск имах папка с архиви на пощата, която обменях покрай инстал феста в Пазарджик през април миналата година. Намерих и едно писмо с цените на хотелите, които бяха вече неактуални, така че го подминах, но продължих с ровенето из папката, из снимките и сайта на феста. Много хубави спомени имам от този фест. Беше не само първата проява от какъвто и да е вид, която организирах, а и първият инстал фест, на който присъствах. Помня какви мисли ми се въртяха в главата тогава. Първият фест в България беше в Пловдив през 2002 година. Отдавна кроях планове да отида на него, но във въпросния ден се успах! */me се свива засрамено в ъгъла.* Така и не видях какво означава инстал фест, а след като се преместих в Пазарджик, загубих всякаква надежда, че ще посетя такъв. Тук едва ли някой щеше да се захване да организира фест. Един ден обаче си казах: "Е, като няма кой, аз ще си направя". И се получи. :) Помня още, че след цялото планиране и уговорки, в нощта преди феста сънувах кошмар, че седя сама в голямата празна зала, всички участници ми звънят един след друг на GSM-а, че имат кой проблеми с транспорта, кой промяна в плановете и... в крайна сметка не идва никой. Само че реалността беше точната противоположност на този сън. Залата се напълни до пръсване, фестът беше интересен и усетих, че хората останаха доволни от него, а оттам много доволна и щастлива бях и аз. Надявам се и тази година да се получи същото с OpenFest в Пазарджик.

След това, докато разглеждах скорошни семейни снимки от Дания в блога на Дончо, си спомних за една моя детска мечта - да посетя Дисниленд Париж и Legoland в Дания. Въпреки че нито вече съм дете, нито тази мечта се сбъдна, докато бях малка, споменът за това ми е приятен. А и още не съм се отказала. Нищо не ми пречи да разгледам парковете и след години, когато събера достатъчно пари за съответните екскурзии. Кой казва, че тези забавления са само за деца? :)

2 коментар(а):

на 13 октомври, 2004 18:35, Blogger emo каза...

Тези забавления са предимно не за деца. Даваха по някой от каналите за хора, които си правят сбирки редовно само с една цел - да се качат на най-новите и страшни съоръжения. Аз доскоро не се бях качвал на влакче на ужасите (тези дето се преобръщат и въртят по релсите с висока скорост), но тази година на октобърфеста се престраших и мога да кажа, че пак искам да се кача и следващия път ще бъде именно в Дисниленд.

 
на 15 октомври, 2004 19:58, Blogger Silvina каза...

Чудесно! Тъкмо няма да се притеснявам, че хората ще ме гледат като извънземно с неизживяно детство. :)

 

Публикуване на коментар

<< блог