Силвина

OpenFest Пазарджик 2004

Мина и първият OpenFest в Пазарджик в събота. Според мен и според посетителите, мина добре, но все още ми се струва, че можеше и по-добре. Както и да е, вече е минало, по-добре да разкажа какво стана.

Още предната вечер имаше някои неуредици. Бях решила да взема проектор под наем от "Office 1 Superstore", защото никъде другаде в града не се даваше подобно нещо под наем. Бях го капарирала и в петък вечер отидох до магазина им, за да го взема. Човекът, който трябваше да го донесе, още беше в София. Когато се върна след един час и аз се появих, ми каза, че е забравил проектора! Почти направих скандал, заявих му, че ще ми провали цялата проява, при което той се сконфузи и обеща на другата сутрин проекторът да е в Младежкия дом.

След излизането от "Office 1" отидох на спирката пред Централна поща да посрещна Богомил и жена му Христина. Тъй като някоя умна глава в Общината или незнайно къде е решила, че няма нужда автобусните спирки в Пазарджик да се обозначават, ориентирането за хора от други градове не е особено лесно.

На сутринта, докато закусвах, ми звъннаха да взема проектора, но аз вече закъснявах за уговорения час на среща пред Младежкия дом - 9. Затова реших да мина първо оттам, да оставя тениските, табелките с имената на лекторите, минералните води и други подобни реквизити в залата и след това да отида да взема проектора. Когато пристигнах, някои от доброволците, кито бяха дошли да ми помагат, вече бяха на място заедно с Богомил и Христина, и ми се оплакаха, че портиерката не иска да ги пусне в залата. Не била платена. Аз не се бях наспала, още ме мъчеше грип и комбинацията с тази новина преля чашата. Запътих се към нея, готова да правя скандал, но и тя не ми остана длъжна. Бях си платила залата до стотинка още в сряда, но тя упорито твърдеше, че няма такова нещо и че тя в тази зала няма да ни пусне. Да съм говорела с отговорника, който обаче не се знаело кога ще дойде. Хукнах към къщи да взема квитанцията за платения наем за зала, но по пътя се сетих за проектора. Тъй като "Office 1" беше наблизо, взех техниката и се върнах обратно да я предам на Иво. И какво да видя - жената на портала беше усмихната и поомекнала. Покани ме вътре да ми даде телефоните на отговорниците, с които да се разберем, и докато ровеше из тефтера си, спомена, че хората, които имали мероприятие в зала "Устрем", закъснявали с 20 минути. :) Така стана ясно, че някой от агитката й казал, че сме за голямата зала. След като въпросът се изясни, тя ни отключи и започнахме да се настаняваме. Притичах до баба ми за чаршафи, на които да прожектираме, и започнахме да се разполагаме. Тук е мястото да благодаря на Богомил, Стойко Нейчев a.k.a. Тони и момчетата от Математическата гимназия - Димитър и Александър, - които помагаха, тичаха насам-натам, редуваха се да стоят в коридора и пропуснаха прояви, за да продават тениски...

Около 10 часа бяхме готови. Първите посетители - също. Чакахме журналистите, които бях поканила в 10 часа, за да започнем. Първа дойде Дора Александрова от вестник "Знаме", след нея - представителите на "Телекабел" и радио "Пазарджик". Дадох първото си телевизионно интервю. Днес чаках да видя колко притеснена и уплашена съм изглеждала. :) Репортажът на "Телекабел" беше се получил добре, и аз изглеждах и звучах добре, дори сенките под очите не ми личаха особено. Само че... "Телекабел" бяха единствената медия, според която се казвам Славина! Подразних се малко, когато видях репортажа, но после ме изби на смях. Станалото станало, важното беше, че репортажът предаде идеята и духа на празника. Зарадвах се, че всички журналисти проявиха интерес към софтуерните патенти и протеста срещу тях. Импровизирах едно кратко обяснение и обещах да им изпратя снимки от протеста под мотото "Да загърбим софтуерните патенти", който се състоя в 12 часа и при който всички се обърнахме с гръб към трибуната, облечени с тениските на OpenFest с надпис "Не на софтуерните патенти" на гърба. По-късно и наистина изпратих. :) Днес излязоха статии в "Знаме" и "Пазарджишка Марица", което е добре, като се има предвид, че традиционно интересът на тукашните медии към ИТ събитията не е голям. Радвам се, че към тази тема имаше интерес и че и в Пазарджик ще се заговори по проблема.

За 10 си бях подготвила дълго въведение за пред пълна зала с журналисти, но тъй като такава нямаше, а повечето посетители вероятно знаеха що е то свободен софтуер (иначе едва ли щяха да дойдат), съкратих въведението и преминахме към прожекцията на "Revolution OS". Досега не бях гледала този филм, но вече мога да кажа, че ви го препоръчвам. Ще ви хареса, независимо дали знаете какво е свободен софтуер и такъв с отворен код (тогава ще научите още нещо ново за него), или не знаете (в случай, че не знаете, ще ви бъде обяснено много добре). Докато гледах, хвърлях и по едно око към залата. Всички бяха вперили поглед в екрана. Не забелязах човек, който да дава вид, че му е скучно. Към края на филма стана първият технически гаф. Прожектирахме от лаптопа на Богомил, когато внезапно захранването се скапа и прожекцията спря. Със смяна на кабел нещата се оправиха.

Дойде ред на загърбването на патентите. Направихме и него, а след това се снимахме всички заедно и в лице - за спомен.

След обяда (внесохме няколко парчета пица в залата, но не казвайте на управата на Младежкия дом, че ще ни се карат ;)) продължихме с лекцията на Богомил. Оказа се, че никой от присъстващите не знаеше какво е блог, но когато разбраха, им стана интересно. Богомил направи презентацията под Windows, за което аз пуснах една лека закачка, а в София доста са го хокали, доколкото разбирам, но той е прав, според мен - полезно беше да се покаже, че свободен софтуер може да работи и под несвободна операционна система. Още една свобода, която идва с него, тъй като обратното далеч не е толкова лесно.

След лекцията на Богомил настъпи положението, което гостите май простиха, но на мен ми идеше да си заровя главата в някоя купчинка пясък, ако имаше такава наблизо. Когато Стойко се опита да включи лаптопа си към проектора, на екрана не се появи нищо. Въртяхме се около лаптопа доста време (няколко минути, но на мен ми се стори цяла вечност), докато открихме проблема - един пин на кабела се беше изкривил. В чантата нямаше резервен, а на GSM-а, който ни бяха дали в случай на проблеми с проектора, не отговори никой. Добре, че един приятел на Стойко изтича да донесе кабел и спаси положението. Стойко заслужава благодарности и за озвучаването, което осигури безплатно. Поне две-три бири не му мърдат. :) За съжаление, бавенето с кабела беше доста дълго - може би около 30-40 минути. Бях обявила и че ще има демонстрационна инсталация на Linux, но за нея не остана време. :( Както и да е, след като се оправихме с кабела, Стойко си изнесе презентацията. Дори на мен ми стана интересно, въпреки че нищо не разбрах. :) Вината обаче не беше негова - просто аз не разбирам от мрежи. Но научих какво се случва, когато се опитам да отворя някой сайт, той спре донякъде и откаже да се зарежда по-нататък.

Последната лекция беше на salle, а той беше страхотен във всяко отношение. Дойде точно навреме, говори интересно и завладяващо, направи контакт с публиката, както малко други лектори могат... Той не беше сигурен дали е заинтригувал хората, но мога да го уверя, че беше така. Наблюдавах израженията на лицата им, погледите, приковани в него през повечето време, и това, че реагираха на думите му. За съжаление, тогава на мен вече ми пролича, че съм болна, и малко предадох фронта. Кашлях доста, от време на време се и скривах зад завесата с консумативите, за да си накапя капки в носа и да не закрия феста с коренно променен глас. :)

В края на лекцията на salle се появи един репортер от PA Media. Добре, че ни намери - ако беше закъснял с пет минути, щеше да пропусне всичко. Ето какво е написал.

В края ми хрумна една идея - томбола с Linux дистрибуции. У нас имам цяла камара дискове, а и мисля, че аудиторията си го заслужи. :) Зарадвах едно момче с дистрибуция по негов избор. Избра си Slackware, та ще му я запиша и предам.

След феста се изнесохме скорострелно от залата и се прибрах вкъщи, тъй като останалите лектори гонеха влакове и нямаше как да се съберем някъде на по бира. Чувствах се много добре - освежена и щастлива, все едно съм била в отпуск поне седмица. Въпреки всичко, заради което се червих от срам пред публиката и пред лекторите (включително ужасния хотел, в който се мъчиха Богомил и Христина), фест в Пазарджик имаше, а на публиката й беше интересно и приятно. Имам вече списък с нещата, които трябва да се подобрят, и се надявам следващият да е по-добър. И въпреки всичко, когато прегледах анкетите, които посетителите попълниха след феста, повечето определяха организацията като една степен под "отлична". Радвам се и много ви благодаря! :) И без вас - тези, които дойдохте да видите лекциите, този фест нямаше да го има. Също така благодаря, че попълнихте анкетите. За първи път ми се случва да присъствам на мероприятие, където всички посетители съвестно да попълнят някакви формуляри, дадени им от организаторите. Мнението ви ще бъде взето под внимание и следващият фест ще бъде по-добър благодарение на вас.