Силвина

Талантът да (се) губиш и БДЖ

Всеки има поне по един талант - скрит или не толкова, съзнаван или не. Напоследък установявам, че един от моите скрити, но особено силно изявяващи се таланти, когато съм сама със себе си, е да се губя, когато се намирам на непознато място. Като човек, който прекарва почти половината от всеки свой работен месец в пътуване, и то с удоволствие, сигурно ще изненадам много хора с това признание, но е факт, че когато пътувам сама до място, което не съм посещавала преди, задължително се лутам, колкото и да се опитвам да не го правя. Ако пътувам с градски транспорт, или пропускам спирката, на която трябва да сляза и се досещам за това поне една спирка по-късно, или от притеснение да не се случи гореописаното, слизам една-две спирки преди мястото, където е трябвало да се озова. (Някакси успявам да улуча населеното място при междуградски пътувания, но може би някой ден и този пропуск ще бъде поправен.) Аз съм човекът, който може да се върти около непозната пресечка, в която трябва да свие, в продължение на два часа и да не успее да я намери. Дори табелата с името на улицата да се намира на видно място, аз я забелязвам само в случаите, в които на нея е изписано старо име, сменено преди 20-ина години, а аз търся улицата под новото й име.
Когато се намирам в непознато за мен населено място, аз съм човекът, който върти картата на града (в случаите, в които разполага с такава), приключва въртенето, гледайки я с главата надолу и тръгва уверено в обратната посока на тази, която е трябвало да следва. Ако взема предвид таланта си и реша да не го проявявам точно в момента, това решение по правило се появява, когато съм съвсем близо до крайната си дестинация. В такъв случай обикновено взимам такси, което минава през няколко пресечки или се завърта около една сграда и ме оставя на търсеното от мен място.
За човек като мен най-объркващият начин да стигна от точка А до точка Б се оказа пътуването с влак. Правила съм го като малка и водена от носталгията по романтиката на такова пътуване, реших да го пробвам отново преди няколко месеца, вместо да отида до мястото на поредното си служебно посещение с автобус. Вярвате или не, пътуването с влак си е сложна работа от гледната точка на човек, който не го е правил (на 3-годишна възраст, под ръка с някой възрастен, не се брои).
Ако имам късмет, сайтът на БДЖ ще ми помогне с актуално разписание на влаковете. Все пак, ако ще пътувам от или до малка гара, по-сигурно е да се обадя или да отида на място, за да се уверя, че имам актуалното разписание. На гарата, решавайки, че няма да се ориентирам особено добре, се доближавам до някое гише, за да попитам за следващия влак за Еди-къде-си. Попадам на сърдита леля, която ме препраща към гише "Информация" и отказва да ми обясни къде се намира то. Имам късмет, че на почти всички останали гишета има надписи от сорта на "Тук не е информация", така че след два-три опита откривам информацията чрез метода проба-грешка. На информацията ме информират, че трябва да се върна обратно на гишетата, за да си купя билет за влак номер еди-кой-си, който тръгва от коловоз номер еди-кой-си в еди-колко-си часа. Записвам информацията, тъй като трудно ще успея да я запомня и в този момент в главата ми изплува бледа картина на неузнаваема гара без надпис, която виждам от прозореца на влака, чудейки се къде се намирам. Предпологам, че и гарата, до която пътувам, може да попада в тази категория и затова решавам да се застраховам, като питам коя поред е тя след гарата, от която хващам влака. Получавам някаква бройка, като ако я следвам точно, има вероятност да сляза както на своята гара, така и 5-6 гари преди или след нея. За по-сигурно, решавам да се внедря в групичка пътници, които ще слизат на "моята" гара и да ги последвам.
Връщам се на гишето за билети, като сърдитата леля ми издава билет. Следващата стъпка от моята мисия е да намеря влака си.
Пропускам светлинното табло, което съдържа доста числа, но освен часовете на пристигане и заминаване, повечето от другите са ми непонятни. Излизам директно на перона и търся начин да се ориентирам. В този момент от железопътното си приключение започвам да се чувствам като в онзи виц, в който от високоговорител на московската гара се чува следното: "Влакът Москва-Чукотка тръгва в 12 ч. от първи коловоз. Повтарям, специално за жителите на Чукотка: влакът Москва-дамой тръгва от първа и втора релса, когато и двете стрелки на часовника сочат право нагоре". Разбирам ги чукчите, не им е леко. Та нали нито пероните, нито влаковете са обозначени по някакъв начин! Добре, че са чичковците в униформи на БДЖ, които се разхождат постоянно по перона и към които мога да се обърна с протегната ръка с билет в нея и жалостивия въпрос: "Бихте ли ми казали на кой влак да се кача с този билет?" Въпросът ми не ги изненадва много и те ми посочват моя влак, което донякъде ме успокоява - явно имат тренинг в отговорите на подобни въпроси, тоест, не само аз изпадам в подобна на описаната ситуация.
Въпреки всичко, когато наскоро се връщах от Кюстендил в София, забелязах на перона на кюстендилската гара един от обсъжданите от колегите, прословути нови влакове.



Решавам да се пробвам като пътник, пък каквото ще да става и си купувам билет Кюстендил-София. Каква е изненадата ми, когато на перона установявам, че влакът е надписан! Тъй като всичко ми се струва прекалено лесно, се чудя къде е уловката и питам някого от униформените чичковци дали наистина влакът с надпис "София" ще отпътува за София. Истина е!
Втора изненада: когато вратите на вагоните се отварят (да, отварят се без няколкоминутна отчаяна борба между пътниците и ръждива стара ръчка), виждам, че до всяка врата има дръжки, за които да се захвана, докато се качвам. И нито една от тях не хлопа, заплашвайки да ме захвърли обратно на перона, откъдето с толкова усилия съм се покатерила във вагона!
Трета изненада: влакът е чист! И нямам предвид само нов, а чист - без боклуци в кошчетата, без петна по седалките, без захвърлени фасове...



Дори и номерата на класите са обозначени и по този начин лесно успявам да си намеря вагон за непушачи, без да рискувам да седна случайно в първа класа с билет за втора.
Още една приятна изненада: новите влакове (най-сетне) имат места, пригодени за пътници в инвалидни колички.
Последната изненада: във влака е поставено малко LCD табло,
видимо от всички пътници, което дава информация за всяка следваща гара при доближаването й. Съдържанието на таблото се и прочита високо по микрофон, така че да се ориентират дори и заспалите пътници или тези с увредено зрение. Отгоре на всичко, следващата гара се обявява няколко минути преди достигане до нея, което дава възможност на пътника да се подготви за слизане, вместо припряно да си събира багажа в последната минута, докато внезапно види през прозореца на купето си как гарата, на която е трябвало да слезе, се отдалечава от погледа му.
Накратко казано: БДЖ, ще се радвам да пуснете още такива влакове по повечето си дестинации. Нямам представа за цената на закупуване и поддръжка на един такъв влак, но щом успяхте да накарате мен да се замисля дали да не предпочитам пътуване с влак пред това с автобус, ще успеете да привлечете и достатъчно други пътници, за да оправдаете инвестицията. Никой не гори от желание да пътува в нещо средно между консервна кутия и ковчег (става дума за старите влакове, в случай, че ме чете някой служител на БДЖ). Струва си да помислите по въпроса!

Етикети: пътуване, хумор