"Нямам да ви разваля"
"Нямам дребни.""Нямам да ви разваля."
"Нямате ли стотинки?"
"Ще ми оберете всичките дребни!"
Някоя от фразите по-горе можете да чуете в доста магазини, явно не само в Пазарджик, ако имате неблагоразумието да се опитате да платите с банкнота от 20 лева или по-едра (а рано сутрин на някои места - и с десетолевка). В зависимост от настроението на продавача и на степента му на осъзнаване, че ако изгони клиента, няма да спечели пари, избраната фраза се произнася или с жалостив тон, или с неприкрито раздразнение.
Била съм и от двете страни - от край време редовно влизам в ролята на човека, току-що изтеглил от банкомата банкнота, която няма как да е по-дребна, и на когото му се налага да обикаля рано сутрин от магазинче на магазинче, за да си купи кафе, и да се държат с него така, сякаш безсрамно подава на продавача фотокопие на банкнотата. Често съм била и в положението клиент на телецентъра, чиято сметка е десетина стотинки, да ми даде 20 лева, а аз да нямам дребни, за да му върна ресто. Затова твърдя уверено, че изход от положението има. Всеки касиер би могъл да държи в касата постоянен набор от "оборотни" дребни стотинки и банкноти. В случай, че няма точна сума, винаги би могъл да покани клиента да изчака малко и да се опита да развали банкнотата някъде наблизо. Би могъл и да върне пари от своя джоб (без да го изтъква с кисел тон пред клиента). Клиентът е винаги прав и не би трябвало да се чувства виновен за това, че няма дребни пари (да не говорим и за това, че колкото повече се разпространява подобно отношение, толкова по-трудно е за клиента да превърне едрата банкнота в по-конвертируеми такива). Имайте го предвид, дами и господа продавачи. А аз ще избягвам всеки магазин или заведение, където ми се налага да гледам кисели физиономии и да слушам мърморене за това, че плащам с обикновени, български пари, макар и по-едри.
4 коментар(а):
И аз съм бил и от двете страни, макар повече пъти да съм бил в ролята на възмутения клиент. Мисля си, че има начин това да се оправи и той е да се въведе плащане с карти. Навсякъде - с картата в таксито, например - щрак, плащаш електронно и ако решиш, оставяш бакшиш. А не като сега - "нямам да ви върна" и хайдеее... ;)
Добро решение, което би спестило и озъртането преди теглене от банкомат да не би някой да дебне и да те ограби или тичането насам-натам през обедната почивка, докато се намери работещ банкомат наблизо (а по ирония на съдбата при мен, ако един се окаже повреден, всички останали наоколо се наговарят да се държат по същия начин). Надявам се плащането с карти скоро да стане достъпно на повечко места.
В началото на деня тази реплика е задължителна.
Към края на работния ден обаче, се чува: "кви са тия стотинки бе?!"
Карай :) не можеш да угодиш на всички.
Харесвам удобството на "електронните пари", но си е друго да даваш хартийки на ръка.
Иначе приемам пари само в брой, кеш и на ръка. В последно време приемам пари и предварително :)
Това със стотинките се чува по всяко време на денонощието, ако даваш жълти такива. Което ми напомня за един случай, в който с приятелка, за назидание на неучтива и бавна сервитьорка в едно заведение в Пловдив, си платихме сметката в монети от по 1, 2 и 5 стотинки. Сметката беше около 2-3 лева, но въпреки това голямо броене и мусене падна. Сервитьорката май схвана намека - следващия път, когато ходихме там, беше по-добре разположена към нас и си заслужи банкноти. :)
Публикуване на коментар
<< блог