Силвина

В образованието - само open-source?

Някои разговори малко преди Нова година ме накараха да се замисля. Ставаше дума за това, че би било добре в българските училища след масовото въвеждане на компютри и Интернет достъп да навлезе и софтуерът с отворен код. Безспорно добра идея, която от повечето поддръжници на отворения код стига и до идеята софтуерът на "Microsoft", който се ползва в момента, изцяло да се замени с отворен такъв. На хората от "Microsoft", разбира се, сигурно им прилошава само при мисълта за подобно нещо. В разговорите, които споменах по-горе, моето мнение беше, че училищата и образователните курсове са местата, където трябва да присъстват и двете.

Държавната администрация би могла да спести пари, ако премине изцяло на решения с отворен код, и би трябвало да го направи. Секретарката на директора в едно училище също би могла да го направи. Персоналът на произволно избрана фирма също би вършил офис задачите си много добре с отворен софтуер, да не говорим за разходите, които фирмата ще спести от лицензи за софтуера. Смятам, че някой ден това ще стане - свободният софтуер и софтуерът с отворен код ще се ползват масово, а историите за това, че "едно време ни изнудваха да плащаме лицензни такси за правото да ползваме софтуера и беше забранено да го променяме" ще се разказват като куриози от миналото на ИТ. В момента, обаче, колкото и да ми се иска, това не е така.

За щастие, вече не сме и във времето, когато единственото, което се ползваше на повечето компютри, беше комбинацията Windows + Microsoft Office. Сега компютрите се ползват по-често, на повече места и все повече от тях работят под Linux. Сега детето, което завършва училище, или човекът, който преминава курс по компютърна грамотност, има нужда от повече умения, отколкото да разпознава иконките на майкрософтските продукти и да знае точната последователност от команди, които да избере от менютата на Word или Excel. Затова, макар че смятам свободния и отворения софтуер за по-добър, мисля, че в образователните институции трябва да присъстват и двата. По-конкретно - актуални версии на Windows и на някоя Linux дистрибуция, заедно с Microsoft Office, OpenOffice и поне два браузъра на всяка операционна система (Firefox да бъде един от тях, ако решите да ме слушате). Ако методиката на обучение акцентира върху концепциите, а не върху самите софтуерни продукти (например, как се прави удебеляване на текста в текстообработващ софтуер, а не само в Microsoft Word или в OpenOffice), ще бъде максимално полезно на обучаемите и ще им помогне да се справят с 99% от компютрите, пред които биха се изправили. Ограничаването в която и да е посока, особено в днешно време, отрязва част от бъдещите възможности на човека, който се обучава, и скрива от него някаква част от приложението на компютъра и от начините, по които би могъл да го ползва. А целта на образованието е точно обратната.

Изпробвала съм това на практика, макар и само в един курс от тези, които съм водила досега. Обучавах група от напълно начинаещи възрастни хора на компютърна грамотност. След като преминахме през описанието на хардуера, им обясних какво е операционна система и кои са двете най-популярни. Пуснах им ги и им ги показах. По-нататък в курса, макар че беше предвидено да се води с майкрософтски продукти и повечето курсисти очакваха да работят именно с тях, показвах на желаещите как да извършват всяко от изучаваните действия и под Linux. Особено интересен беше моментът, в който стигнахме до модула "Интернет". В него представих браузърите по принцип и разликата между Интернет и браузър. През цялото времетраене на модула говорихме за браузър, а не за Internet Explorer. Показах на курсистите и Explorer, и Firefox, както и кой бутон и коя команда къде се намира във всеки от двата браузъра. Представих предимствата и недостатъците и на двата. В края на курса хората имаха задоволството, че могат да работят не просто с Windows, Word, Excel и Интернет, а с компютър. Изненадата дойде, когато ръководството на предприятието, в което тези хора работеха, реши да замени голямо количество от компютрите с такива, които работят под Linux, като част от курсистите, които обучавах, получиха такива компютри. Ситуация, която се надявам все по-често да възниква на все повече места, и за която образованието трябва да бъде готово.