неделя, януари 29, 2006

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Интуитивният интерфейс

Интерфейсите на Microsoft Windows и Office са широко известни като интуитивни и "приятелски настроени към потребителя". За хората, свикнали да работят с компютър, вероятно са такива. Напоследък, обаче, покрай курсовете за начинаещи, които водя в Телецентъра, виждам въпросните интерфейси през очите на човек, който досега не е сядал пред компютър, и установявам, че съвсем не е толкова лесно да се отгатнат някои неща. На базата на наблюденията ми върху 50-ина души от различна възраст, пол и социално положение, които за първи път сядат пред компютър, си намислих няколко предложения, които дизайнерите на интерфейси (а и не само те) би било добре да разгледат, ако искат наистина интуитивен краен продукт:


  • Днешните компютърни екрани са прекалено претрупани с възможности и за човека, който ги вижда за пръв път, не е очевидно кое е най-важното. Контекстните менюта, които показват само наличните опции за избрания обект, са точно това, което би било полезно на новаците, ако се възприеме по-широко в интерфейса на софтуера, с който работят. Например, при отваряне на нов документ в Word бутоните в лентите за инструменти биха могли да бъдат намалени с 1/3, без това да навреди особено на функционалността на програмата - все пак, всички опции са налични в менютата. Също така, необходими ли са наистина бутоните за подравняване на абзац, когато е избрана само една дума?

  • Има повече от един начин да се прави нещо. Макар че и за мен, и за множество други потребители това е нещо изключително удобно, то обърква начинаещите и им се вижда безсмислено. Особено когато начините са повече от три.

  • Прекалено много и непоследователна терминология за различните джиджавки по екрана. От църковните икони минаваме на плота на бюрото (desktop), че на всичко отгоре ги и редим по него. Да сте видели църква, където иконите са разположени върху бюро, а не закачени по стените? И защо изобщо трябва да имат някакво претенциозно име? Картинки е достатъчно описателно и в по-голяма степен отговаря на истината. Можем и да работим с основен екран на операционната система и основен такъв на програмата, без да ги наричаме работен плот или съдържание на прозорец. И двете представляват основното съдържание, с което работим - защо да се наричат по коренно различен начин, само защото едното е част от ОС, а другото - от някое приложение? А и кой в реалния свят поставя прозорци върху бюро?

  • Би било много по-удобно за хората, които тепърва се учат да работят с мишка, подменютата да се активират с щракване, вместо с посочване на името на всяко от тях. В курсовете ежедневно виждам хора, които се борят да задържат мишката в дадено подменю, докато разглеждат съдържанието му. Ако я мръднат леко (по своите представи) наляво, се връщат с 2-3 нива назад и лутането започва отначало. Всички тези хора още при първото си отваряне на меню питат: "Сега трябва да щракам върху опциите, нали?" Никой не вижда смисъл в това да посочва имена на менюта, а не да щрака и върху тях, както прави с елементите им.

  • Логиката на единичното и двойното щракване не е ясна на много хора, както и преминаването между едното и другото, особено по средата на някоя процедура. Например, за да отворим файл в Word XP, първо щракваме веднъж върху името на менюто File, после отново веднъж върху командата Open, веднъж върху стрелката до полето Look in в диалоговия прозорец Open, веднъж върху елемент от падащия списък, а след това изведнъж преминаваме към двойно щракване върху папките и файловете в прозореца. Като се има предвид и че повечето хора смятат за достатъчно да посочат някой файл, за да го селектират, вместо да щракат веднъж върху него, а и много от тях се затрудняват в усвояването на двойното щракване, се чудя защо опцията "single-click" не е активна по подразбиране при инсталация на Windows.

  • Когато някой начинаещ седне пред компютъра, едно от големите му притеснения е да не изтрие по грешка някой важен файл. Дори наличието на кошче, от което могат да се възстановяват файлове, не дава достатъчно сигурност на повечето хора. При възможността за логване на потребители в съвременните операционни системи и за следене на действията на всеки от тях, би могла да се въведе забрана за потребителя да трие файлове, които не са създадени от него. За системните файлове би могло да се приложи и друго решение - потребителят изобщо да не може да ги трие или така нареченото триене да става чрез маркиране на файловете като скрити или нещо подобно, при което те все още да могат да се ползват от операционната система. Знам, че по същество процесът на триене на файл е подобен на това, което описах, на ниско ниво, но идеята ми е файлът все още да бъде достъпен, без да е видим от потребителя. Така операционната система все още ще може да ползва "изтрития" си системен файл, а потребителят ще се чувства спокоен, че е "почистил" компютъра от "ненужни" файлове, и няма да изпитва страх, че ако изтрие нещо, което не трябва, ще повреди операционната система.



Интересно дали някой ден подобни идеи ще влязат в бъдещите софтуерни интерфейси. И дали не съществува някаква гигантска конспирация, целяща интерфейсите да бъдат умишлено усложнени, за да се измъкнат още пари от потребителя за обучение, след като си е купил софтуера? (Макар че последното изречение е шега, ако отговорът на въпроса се окаже "да", не бих се учудила много.)

2 коментар(а):

на 01 февруари, 2006 14:25, Blogger Александър Кирилов каза...

я сподели кога ще излезе новият ъпдейт за windows - sp3

 
на 01 февруари, 2006 21:20, Blogger Silvina каза...

Google казва, че през 2007. Мисля да не споря с него. :)

 

Публикуване на коментар

<< блог