сряда, февруари 23, 2005

Блогът се премести! Пренасочвам...

Би трябвало да бъдете пренасочени автоматично. Ако не се получи, посетете silvina-bg.com/.

Безплатно забавление за пътниците в междуградския транспорт

Отново се разболявам. Тъкмо ме мина един грип, който изкарах на крак и на работа, и ще ме започва втори. Гърлото ме боли, кашлям, чувствам се отпаднала, много ми се пише, особено глупости, и не ми се работи - все признаци, че се разболявам.

Утре се навършва един месец, откакто работя в Пловдив като рекламен консултант в Националната камара за мода - България. Скоро ще направя равносметка на месеца и на работата си, а засега ще кажа, че пътувам всеки ден от Пазарджик до Пловдив и обратно. При това пътуване, всяка вечер се качвам на автобуса, който тръгва от Пловдив в 18 часа. В последните две вечери нещо в автобуса ме впечатли. След половинчасов анализ, реших да предложа и на вас тази идея за безплатно забавление на пътниците, която може да ви послужи, ако си купите автобус и се захванете с междуградски транспорт.

Всъщност, забавлението не е изцяло безплатно. Има първоначален разход за автобус и за неговото оборудване, но оттам нататък няма да похарчите и стотинка.

Автобусът трябва да има високо багажно отделение, над което са разположени седалките на пътниците, и нисък таван, под който човек със среден ръст се налага да ходи приведен. Телевизорът е по ваш избор, като задължителните параметри са: не особено тежък и с някой умерено остър ръб тук-там. Необходимо е да закупите и пластмасова стойка за телевизор от онези, с които той се закрепва на стена или таван. Колкото по-крехка и клатеща се е стойката, толкова по-добре. Единственото условие при нея е да издържи теглото на телевизора. Той трябва да бъде закрепен над предните седалки, разположен над главите на пътниците от тези седалки и поставен под такъв ъгъл, че да се вижда удобно от всички останали в автобуса. Не се тревожете за това как да захраните телевизора с ток - той не е необходимо да работи и точно оттук ще спестите пари.

При правилно конфигуриране, тази система предлага занимание за всички пътуващи в автобуса, с елементи на съспенс и комедия с участието на пътниците.

Шоуто започва с настаняването на пътниците по местата им. Стратегическата комбинация от телевизор, поставен над най-добрите места в автобуса, и здрач (припомням, че конфигурацията се прави във вечерен автобус) създава първия весел момент. Уморените от целодневна работа или шляене пътници се втурват към апетитните места. Поне един от пътниците не забелязва наличието на телевизор над/до главата си и удря последната или в някой ръб на телевизора, или в стойката. Това развеселява останалите, а за ударилия се представлява чудесен начин да започне пътуването си - с изненада. Понякога се случва след него да има още някой заблуден (местата под телевизора са четири на брой), който да повтори изпълнението. То може да се повтори и когато пътниците слизат от автобуса на крайната спирка, като особено веселие създават вариантите, при които едно и също лице се сблъсква с телевизора и на качване, и на слизане. Останалите пътници се разсмиват със сигурност, а жертвата, в зависимост от чувството си за хумор, се присъединява към всеобщото веселие или отговаря с нецензурни фрази, адресирани към майката на телевизора или други негови роднини от женски пол. Бонус: евентуални междинни спирки по маршрута на автобуса.

Втората роля, която телевизорът, поставен на хлабава стойка, изпълнява, е да създава напрегнато очакване, особено у седящите на предните четири места, че във всеки момент стойката, както си скърца и потраква на всеки завой, може да падне заедно със съдържанието си (т.е. телевизора) върху нечия глава. Тук има разлика в силата на вълнението: тя е най-голяма у потенциално засегнатите, а за седящите по-назад в автобуса остават възможностите за гадаене и дори залагания за хазартно настроените. Възможностите са много. Ето някои примери:

1. Ще падне ли стойката или не?
2. Дали при падането ще се счупи или ще остане здрава?
3. Дали телевизорът ще падне върху главата на някого или на пътеката между седалките?
3.1. Ако падне върху нечия глава, чия ще е тя - на седящия вляво или на този вдясно?
4. Дали хората на седалките отпред ще издържат на очакването или ще се преместят на по-безопасни места?
4.1. Ако тръгнат да се местят, кой ще стане и кой ще остане?
4.2. Като се има предвид, че автобусът е претъпкан, как ще пътуват преместилите се - ще си разменят места с други пътници, ще пътуват полуправи (заради ниския таван няма да могат да бъдат прави) или ще седнат на пода?

Напомням, важен момент от цялата конфигурация е телевизорът да не пада, но да създава постоянно чувство за опасност. Ако наистина падне, това нито ще бъде забавно за някого, нито ще оправдае разходите по повторно оборудване на автобуса.

Ето как срещу не особено висок първоначален разход имате възможност да предложите на пътниците реално и осезаемо забавление чрез телевизор, без той да бъде захранен с електричество нито веднъж.

0 коментар(а):

Публикуване на коментар

<< блог