Силвина

Един типичен ден

От доста време мисля да напиша как минава един мой работен ден, та ето как.

6.15 ч.
Майка ми идва да ме събуди, за да не закъснея за работа. Измърморвам нещо, обръщам се на другата страна и пак заспивам.

6.20 ч.
Майка ми идва втори път и ме буди. Наистина искам да стана. Опитвам се, но... падам обратно в леглото. Е, какво да се прави, студено ми е!

6.25 ч.
Будилникът звъни. Ставам, вече няма как.

7 ч.
Току-що съм си изпила кафето. Излизам, нямам време за закуска, а и някъде четох, че да не се закусва е по-полезно.

7.20 ч.
Вече съм в радиото, подготвям новини, чета ги...

8.35 ч.
Уф, как можах да го кажа това преди малко? В бюлетина някой си е оставил ръцете, а аз пак не го прочетох предварително. Е, така е - в Ирак в неделя не са загинали 11 души, а 110. Добре, че се усетих навреме и след като изцепих 11, се поправих.

9.05 ч.
Охо, нещо интересно - днес ще гледат делото за скандала около общинския съвет във Велинград. Я да звънна в съда да питам кога и в коя зала се гледа делото.
- Добър ден, Окръжен съд.
- Добър ден, искам да Ви питам кога и в коя зала ще се гледа днес делото на Общински съвет Велинрад.
- Кое дело?
(Чета на служителката цялата информация за делото, с която разполагам.)
- А, това ли? Кажете ми номера на делото.
- Не го знам, в информационния бюлетин не е посочено.
- Е, тогава ще трябва да дойдете лично. Във фоайето на съда има списък с номерата на всички дела, които ще се гледат във всеки ден.
- Идеално. Значи, там ще пише и кое дело кое е?
- Не, пише само номерата и кой номер дело в коя зала е.
- А аз, като не знам номера на делото, как ще ми помогне тази информация?
- Ами, ще питате някого.
- Кого?
- Не знам.
Е, ОК, ще проверя лично. Трябва да има кой да ми каже.

9.50 ч.
Вече съм в центъра, на път към РДВР Пазарджик. По пътя срещам колежка от вестник "Виделина", която тича към пожарната на другия край на града. Имало пресконференция в 10 часа. Тръгвам с нея, въпреки че едва ли ще успеем да стигнем пеша до другия край на града само за десет минути.

10 ч.
Виж ти! Вече сме пред пожарната и е точно 10! А не съм усетила да сме вървели бързо. Пресконференцията е по случай професионалния празник на пожарникарите в България. Дават ни статистики за пожарите през годината: 987, като от тях най-много са причинени от къси съединения. Казват ни и кои са били най-големите пожари, най-отличилите се огнеборци, кога ще празнуват, как и къде.

11 ч.
Вече съм в съда. Питам охраната къде и кога ще се гледа делото, но те не знаят. Не пропускат, обаче, да ми проверят багажа. Лошо няма - бих могла и да бъда терористка и да нося някоя бомба в портфейла си, с която да вдигна сградата във въздуха.
Тръгвам по коридора на първия етаж, за да търся гише "Информация" или нещо подобно, където да питам за делото. Няма такова нещо, но за късмет срещам една дама в съдийска тога и я питам дали знае нещо. Любезна е, става ми приятно. Упътва ме към стаята на секретарката, където би трябвало да знаят.
Секретарката не знае. Казва ми да питам в 33-та стая на третия етаж. Там е деловодство или нещо подобно. Оттам ме изпращат в 41-ва стая. В 41-ва стая никога не са чували за такова дело. След като за пореден път разказвам подробно целия случай, който е довел до делото, от начало до край, служителката се сеща, че "май имаше нещо такова, проверете в онзи азбучник ей там". Тогава изваждам късмет - една жена, която рови в папките, се оказва от Велинград и ми казва, че залата е втора, а часът - 11.30.

11.30 ч.
Делото се отлага за неопределено време, защото в момента в залата тече друго дело. Казват на всички, които чакат пред вратата, да "почакат още".

12.20 ч.
Делото вече е свършило за днес - след заседанието е отложено за сряда. Тичам към РДВР - така и не успях да отида, а трябва да мина да взема информационния бюлетин. След пет минути съм там - наблизо е. Нищо интересно през изминалото денонощие, освен това, че собственик на къща в Брацигово се прибрал от екскурзия в Турция и заварил дома си обран. Взели му 23000 евро, 3320 лева, ловна пушка, лични документи и за капак - 10 бутилки марков алкохол. Да се почерпят хората след страхотния удар.

13 ч.
Обядвам. Ако минавате през Пазарджик и ако обичате дюнери, насочете се към ресторант "Златното пиле" - близо до пазара и ГУМ, на улица "Отон Иванов", точно до сухите фонтани и срещу Интернет клуб "West". Но внимавайте - докато ядете, има опасност заедно с дюнера да си захапете и някой пръст или най-малкото хартийката, в която е увита храната. После да не кажете, че не съм предупредила! :) Бонус съвет: поискайте да ви сложат дюнера в торбичка и идете да го изядете другаде. В заведението е горещо, масите навън се клатят, а и доста често там се слуша Азис.

13.30 ч.
Вече съм на работа в радиото (отново). Нищо интересно през остатъка от деня. Обичайното ровене из бюлетините, а на всеки кръгъл час - четене на най-интересното в ефир. Добре звуча, въпреки че грипът още не ми е минал и доста кашлям. Добре, че не си личи. Не обичам да звуча като гарга след три дни и три нощи купон.

18.30 ч.
Вкъщи съм си след работа. Почивам си десетина минути. Чудя се дали да вечерям или да седна на компютъра.

18.40 ч.
Пред компютъра съм. Вечерята я оставям за врага си, ако реши да намине. Казват, че това било полезно за здравето. Дано да подейства, след като не си изядох закуската сама, а обяда не разделих с никого. (Е, ако не бях толкова гладна и ако се беше появил още някой гладен... Все едно, обядът вече отдавна е история.)
Проверям рейтинга на Online Camera в Google. Качва се... не е зле. Всеки ден се регистрират нови хора, а и аз добавям камери и разменям линкове. Ще добавя още десетина.

20 ч.
Най-сетне малко почивка и чат с Жоро. Тъкмо навреме - за първи път от десет дни успявам да се логна в MSN Messenger и се появява Силвия. Приказваме си и с нея. Междувременно, започвам и да блогвам.

22.20 ч.
Очите ми се затварят... Време е да си лягам.