Силвина

OpenFest Пловдив 2005

Странно нещо е, че досега не бях присъствала на проява в рамките на OpenFest само като зрител. Вчера това се случи за първи път - бях на OpenFest Пловдив 2005.

Миналата година не успях да присъствам на проявите в Пловдив и София, тъй като фестовете в София, Пловдив и Пазарджик се провеждаха в един и същи ден. Тази година ми се искаше да посетя софийския, но ме тръшна някаква болест, която мина така бързо, както се и появи, но ме държа на легло точно на 29. и 30.10. В Пловдив обаче твърдо реших да отида и успях.

Планът ми беше да пристигна по-рано, да закуся, да пийна кафе, да помогна с нещо в подготовката, ако е необходимо... но вместо това се появих пред новата сграда на Пловдивски университет в 10.40 ч., като началният час на феста беше 10.30. Преди това предизвиках известно притеснение у шофьора на автобуса, като застанах права до вратата, още преди той да влезе в Пловдив, при което той веднага закова спирачки, мислейки, че искам да сляза насред полето. След това още няколко пъти спира, в опит да ми услужи, като най-сетне аз му казах, че ще му покажа къде точно искам да сляза и така решихме въпроса.

Когато влязох в сградата, на места се ориентирах малко трудно в лабиринта от коридори, но благодарение на поставените от Ицо стрелки на стратегически места (добре щеше да бъде да имаше малко повече на стълбището и в коридора на втория етаж, но и без тях намерих аудиторията) се справих. Влязох тъкмо в края на откриването, което направи Йовко. След известно озъртане забелязах Пейо, Мариян, Хриси, Алекс и Лина и се насочих към свободното място до Пейо. Тъй като не се бях наспала добре предната нощ, бях леко неадекватна, но това ми попречи да разбера само около 20-30% от възникналата комуникация.

Лекцията на Пейо - "Представяне на Creative Commons" - беше първа в програмата, пълна с примери, лесни за разбиране и много забавни. Любимият ми (а очевидно и на цялата аудитория, тъй като след него залата избухна в аплодисменти), се отнася до американските рап изпълнители. Цитирам по памет, като запазвам основната идея на казаното:

Ако им подпалите къщата - застрелват ви.
Ако им откраднете колата - застрелват ви.
Ако им откраднете музиката - съдят ви.
И това е единственият случай, в който биха ви съдили.

Интересна беше и следващата лекция - "Как да започнем с Линукс – Ubuntu Linux" на Георги Търновски, благодарение на която установих, че не съм чак толкова начинаеща с Linux, колкото си мислех - малко повече от половината неща ми бяха вече известни. Цялата лекция беше много добра и лесна за разбиране - Георги показа стъпка по стъпка всичко, което би трябвало да знае един начинаещ, за да започне работа с Ubuntu, да си пусне кирилизация, да има работещ офис пакет, да инсталира и деинсталира програми и да си настрои Интернет връзката. След това запълване на белите петна в знанията ми, ако пак не успея да се оправя с каквото и да било, би трябвало да го отдавам само на себе си и собственото си неумение да следвам ясни и точни инструкции. :)

В почивките между лекциите успях и да се видя с доста хора, което беше другата ми основна цел. Най-сетне се запознах на живо с Алекс и Хриси, които познавах задочно от блоговете им и от работата ни онлайн по време на феста, когато помагах (по мое мнение, доста малко, което се надявам да компенсирам догодина) за подготовката на някои текстове, а Лина - само от блога й. Тъй като Хриси си тръгна по-рано и от мен, успяхме да разменим само няколко думи, но се радвам, че успях лично да й стисна ръката и да я поздравя за всичко, което тя свърши и за всичко, с което помогна по време на всички фестове тази година.

Размених няколко думи и с Йовко, с когото също за малко да се разминем, като тук смятам да напиша и да доразвия казаното. Ставаше дума за това, че според мен фестът в Пазарджик все не се получава точно така, както ми се иска. Почти се бях отчаяла малко преди феста, а и след него се питах има ли смисъл да има трети в Пазарджик, но Йовко успя да ми повдигне духа. Прави са били всички, които казват, че го умее, и то добре. Ето и какво имах предвид, като казах, че фестът не се получава така, както го искам. Струва ми се, че в Пазарджик аудиторията е сравнително дистанцирана от лекторите. Сякаш има някаква невидима стена между "тях, знаещите", които преподават някакви уроци и четат лекции на "нас, обикновените хора", дошли просто да позяпат. Миналата година това се усещаше повече, отколкото тази, но все още не е това, което видях в Пловдив и което чета, че е било в София - празник, в който участват всички, въпреки че не всеки излиза пред останалите да чете лекции или да инсталира софтуер. Смятам, че тази година малката зала помогна за създаване на по-непринудена атмосфера, тъй като доброволците, които записваха дискове, лекторите и аудиторията бяха чисто физически близо един до друг, което им даде възможност да си говорят и извън официалните лекции. Така че, в крайна сметка, макар че малката зала не успя да събере голямо количество хора, е имала предимство. Което обаче не означава, че догодина ще правим феста в стая 5х5 метра - смятам, че размерът на Телецентъра е близък до абсолютния минимум.

Много се радвах да се запозная и с Алекс, Лина и Мариян. Григор е описал много точно хората като тях, които зареждат с енергия и радост, както и атмосферата, която създават. Жалко, че не успях да остана и за обедната почивка, за да си поприказваме повече, но ще наваксваме. :)

И, разбира се, успях най-сетне да се видя и с Ицо, който за втора поредна година е главният виновник в Пловдив да има OpenFest. Смятам, че се справи отлично и бих искала да му благодаря за мероприятието и за добре свършената за втори пореден път работа. Съжалявам, че не успях да остана до края на феста, нито на събирането след него, заради други ангажименти. Може би догодина. Вече се готвя психически за OpenFest 2006, а вие? :)