Силвина

Софтуер за управление на компютърен клуб под Linux

С удоволствие съобщавам, че вече има български open-source софтуер за управление на компютърен клуб под Linux. Научих новината току-що от автора му Галин Тенев. Все още не съм имала възможност да изпробвам софтуера, но ако вие искате да го направите, проектът се намира в OpenFMI.

Българските новини

Спомням си не толкова далечното минало, когато влизах в Интернет през шумяща и пукаща аналогова телефонна линия, с модем със скорост 14,4K. Тогава единственият български сайт, за който знаех, беше прадядото на Гювеча - една страничка, направена от Павел Калинов (който тогава още живееше в Пловдив), хоствана безплатно от пловдивския Интернет доставчик "Техно-Линк". Тогава бях далече от мисълта да използвам Мрежата като източник на информация за каквото и да е, ставащо у нас, тъй като новинарски сайтове нямаше. Сега, седем години по-късно, ситуацията, за моя (и на сънародниците ни, най-вече в чужбина) голяма радост, положението е различно: у нас има доста на брой онлайн медии. След като установих, че и аз самата им губя бройката, реших да им направя обзор тук, който се надявам и да бъде от полза на хората, които опитват да се ориентират в морето от сайтове, предлагащи новини. В този обзор ще включа най-добрите (според мен и с едно изключение) новинарски сайтове на обща тематика, които предлагат съдържанието си на български език. Пропускам специализираните портали и представям онези, в които можете да прочетете новини като коя партия какъв цвят бюлетина ще има на изборите или кой "бизнесмен" е бил застрелян наскоро, например. Също така, пропускам онлайн версиите на български вестници и списания и ще се съсредоточа върху медии, които са изцяло (или предимно) онлайн.

• Агенция "Фокус". Новини "от извора". Тази новинарска агенция предлага най-актуалните новини от всички точки на света, обикновено минути след като събитията се случат. Недостатък е платеният архив - безплатни за четене са само новините от текущия ден.


• Mediapool. Новините, макар че не изпреварват по актуалност тези на "Фокус", са добре написани и подробни. Има и възможност за коментиране на публикациите. Коментарите явно се модерират - сред тях рядко се срещат безподобни глупости или нещо нецензурно (справка - ред по-надолу).


• News.bg. Другото му име, с което го наричам "между себе си", е празник на журналистическата и коментаторската глупост. Нямам нищо против журналистите, но в този сайт те никак не се представят добре. С глас съм се смяла на фрапиращи грешки и неточности, както и на граматически и правописни фльонги, или на безумни коментари и завихрящи се в полетата за коментиране кавги, пълни с лични обиди и откровени простотии. Не го препоръчвам, но все пак влезе в този списък както за контраст, така и защото е популярен, а и може да се ползва в краен случай, ако искате да научите някоя пикантерия по тема, която вече сте чели другаде.


• BulFoto Пресфото агенция - новини в картинки. На сайта ще намерите снимков материал към актуални събития от цялата страна. Самите новини не са особено подробни, като към някои снимки дори липсва обяснителен текст (освен заглавията и описание на заснетото с 3-4 думи).


• Всеки ден. Въпреки че има сайтове с по-актуални и навременно поднесени новини, в този интересни са коментарите, анализите и интервютата. Количеството им е изобилно, а качеството - високо.


• Индимедия - алтернативните новини. Тук ще научите за събития, за които другите медии ще премълчат, било защото са провокативни, било защото не ги намират за достатъчно интересни. Ще прочетете и анализи и коментари, които повечето големи медии не биха публикували. Разнообразието на този сайт идва от това, че всеки може да изпрати свой материал за публикуване. За щастие, не всичко излиза на сайта, което ще ви спести четенето на глупости и ще ви осигури различен поглед върху нещата, които се случват у нас, през очите на интелигентни независими журналисти.


• И за десерт оставям няколко сайта, които са добри, предлагат актуални новини (макар и да не са първи), качествено съдържание, но никой от тях не изпъква с нещо повече от това, за да го описвам по-подробно. Това са НетИнфо, BGFactor и новият Actualno.com.

Списъкът, разбира се, приема допълнения. Приятно четене на новини! :)

Успешният телефонен разговор

Налагало ли ви се е да водите телефонни разговори с цел да осъществите първоначален контакт с някого, за да му продадете нещо? Ако е така, прочетете този пост - в него ще споделя своя опит относно успешния първоначален контакт по телефона.

Първо и най-важно: подходящите часове от деня за този род разговори. Това е времето от 10 до 12 часа предиобед и от 14 до 17 следобед. Ако звъните прекалено рано, има вероятност хората още да пият сутрешното си кафе и да не са в настроение за работа, а след 17 вече да са прекалено уморени, за да имат желание да се занимават с "разни рекламни агенти". Да не говорим и за вероятността изобщо да не ги намерите в офисите им по това време. Същото се отнася за събота и неделя - дори да знаете, че в тези дни фирмата работи, за предпочитане е да ограничите обажданията до работните дни, освен ако нямате уговорка за нещо друго.

Друг въпрос, който възниква, ако имате няколко телефонни номера на дадено лице, е на кой телефон да се обадите. Тъй като това е първи контакт, добре е да звъннете на номер, официално обявен в телефонния указател, в Интернет или в някоя брошура на фирмата. Ако имате директния номер на лицето или този на мобилния му телефон, в първия разговор попитайте дали е удобно да ги ползвате по-нататък за по-бърза връзка. Може би на човека няма да му е приятно да го търсите, без да е бил предупреден за това от секретарката си, или да го хващате, докато шофира или е на кафе с приятели в почивката си.

Самият разговор ще зависи от онова, което продавате, но най-вероятно ще представите себе си, фирмата или организацията, за която работите, и ще поискате среща. Когато се представяте, не забравяйте да кажете и името си, както и да попитате за това на събеседника си. В началото на работата ми често забравях последното и по правило това ми създаваше проблеми в следващи разговори, като се налагаше отново и отново да обяснявам коя съм и за какво се боря. А ако ме попитаха с кого съм говорила предния път... да не ви разправям. :) По-лесно е и за вас, и за фирмата, с която контактувате, да работите с един и същи човек до сключване на договора (или докато се изясни, че фирмата не се интересува от вашата оферта, което не ви пожелавам, разбира се).

Възможно е човекът отсреща да е прекалено зает и да отклони предложението ви за среща, като вместо това предложи да му изпратите оферта по факс или e-mail. Споменете, че е добре да се видите лично, тъй като не всичко в офератата може да бъде представено в писмена форма, но не бъдете прекалено настоятелни. Ако клиентът държи на този вариант, изпълнете молбата му, но се уговорете да му позвъните отново най-късно след седмица, в удобно за него време.

И накрая - няколко думи за последващите обаждания. В първия разговор си направете уговорка кога ще е удобно да позвъните отново. Ако ви отговорят, че те ще ви се обадят, когато решат, вероятно това е учтивият начин да ви кажат, че не се интересуват от предложението ви. Ако много държите точно на тази фирма, може да звъннете още най-много веднъж, и то доста време след първоначалното ви обаждане. Но моят съвет е да се насочите към други. И не забравяйте: не затваряйте телефона, без да сте се уговорили с човека отсреща кога ще се обадите отново или ще го посетите, и не звънете (и още по-малко ходете на посещение) без предварителна уговорка, ако не искате да бъдете заклеймени като досадник.

South Park и още нещо весело

Ето доказателството, че манията "Аз като човече от South Park", която тръгна из българската блогосфера от този пост на Жоро Чорбаджийски, не подмина и мен. Това е моят South Park образ, сътворен от професионален дизайнер. Почти като на снимка съм. :)



А тук можете да прочетете какво всъщност биха искали да напишат производителите на последния електроуред, който сте си купили, в неговото ръководство, но поради чувство за приличие са се сдържали.

Новините от Телецентър Пазарджик

След още един ден работа вече мога да споделя новината, че посетителите на Телецентър Пазарджик ще имат възможност да работят и със свободен софтуер. На всеки компютър, освен Windows, е инсталирана и Fedora Core - на част от компютрите на английски език, а на друга - на български, комплектована с OpenOffice, Mozilla Firefox и други свободни аналози на популярните Windows приложения, също локализирани за онези, които предпочитат да работят на родния си език.

А ако идеята за Телецентъра ви харесва, ако разбирате от Wiki и други подобни системи, ако искате трудът ви да бъде оценяван и да работите в приятна атмосфера, защо не се пробвате като Collaboration Technology Consultant на проекта? (Не получавам никакви облаги за написването на този абзац, в случай, че се чудите. ;))

Какво е Телецентър

Връщайки се от работа след един ден, прекаран в инсталиране на операционни системи на компютрите в Телецентър Пазарджик, мисля, че е време да разкажа какво е Телецентър.

Телецентровете са обществени компютърни клубове, които предлагат достъп до Интернет и възможност за ползване на компютри от всеки желаещ в приятна обстановка. Също така, в Телецентровете се предлагат курсове по компютърна грамотност и чужди езици за начинаещи и напреднали, като преподаватели са най-добрите учители по съответните дисциплини в града, в който се намира центърът. Телецентровете са социално насочени. Идеята е услугите да бъдат максимално достъпни за всеки, но тъй като материализмът (под формата на сметки за ток, телефон и т.н.) надига грозната си глава при вида на подобни проекти, се налага услугите на Телецентровете да бъдат платени. За сметка на това, цените са възможно най-ниски.

В Пазарджик Телецентърът се намира в Централна поща (на улица "Екзарх Йосиф" 11). В момента се работи с пълна пара центърът да отвори врати възможно най-скоро. За интересните неща, които се подготвят, ще пиша, когато бъдат осъществени (по дебиански казано ;)).

Великден

Ден за празник и почивка, което за мен означава вършене (и писане) на глупости и абсолютно безполезни, но разтоварващи ме неща. :)

Част от днешния празник прекарах в разходка из центъра на Пазарджик и наблюдение на това как празнуват околните. След църковните служби почти целият град използваше хубавото време за същото, за което и аз - разходка. Видях един известен бизнесмен и местен политик, който не изневеряваше на навика си всяка седмица да е с нова блондинка и да обикаля лъскави заведения едно след друго. (Всъщност, възможно е да е бил със същата блондинка и преди, но тя да е била изцяло префасонирана чрез дрехи, прическа и грим и затова да не съм успяла да я разпозная, въпреки че съм физиономистка.)

В пицерията, където обядвах, ме зарадва гледката на семейство пенсионери, които бяха дошли да отбележат празника заедно, и ме разсмя един член на друго семейство, което седеше на съседна маса. Когато дойде време да плаща сметката, мъжът, който беше довел жена си и децата си за по пица и салата, влезе в заведението (отивайки уж до тоалетната), като мина покрай всички маси в градината, където се намираше и неговата маса. На връщане демонстративно извади от джоба си пачка от 20-левови банкноти и започна да ги брои, дискретно поглеждайки към седящите наоколо. След като се увери, че всички клиенти на заведението са го видели, се доближи до семейството си и размахвайки 40 лева, ги подаде на дъщеря си, която плати сметката. Когато премина покрай мен, едва се сдържах да не му направя забележка, че един съвременен тежкар не би тръгнал на ресторант по къси гащи и тениска, би размахвал не пачка, а кредитна карта, и би платил сметката лично, вместо да оставя това на една дама. Но дали той щеше да ме чуе? :)

А най-добрата част от днешния празник беше, че зарадвах с великденски поздрави поне десетина души, с някои от които не се бях чувала от години, а други са ми колеги отскоро и не очакваха да се сетя за тях днес. Честит празник и на всички вас, които четете този блог и празнувате днес.