Силвина

Българското правителство...

2009-01-27T22:58:00.003+02:00

...е провал.

Не започвам да пиша отново тук - новият ми блог си е на новия адрес. Тук само споделям това...

Премествам блога си

2008-12-07T04:19:00.000+02:00

От днес нататък новият адрес на този блог ще бъде www.silvina-bg.com/blog/, а RSS на новия ми блог можете да вземете оттук. Защо го сменям - в новия блог.

avtorentacar.bg

2008-11-25T21:45:00.002+02:00

Дойде време да пусна и втория сайт, с който планирах да участвам в SEO състезанието avtorentacar - този път с домейн .bg и с надеждата локалният домейн да ми помогне за по-добро позициониране. Това, разбира се, не означава, че изоставям досегашния си avtorentacar сайт - ще се постарая да развивам и двата паралелно и нека по-добрият победи. :)

За незапознатите разяснявам накратко: това е състезание, участниците в което трябва да оптимизират един (или няколко) сайта така, че при търсене на ключовата дума avtorentacar в Google (поне един) техен сайт да излезе на челна позиция пред останалите резултати за същата дума. Ще има междинна награда за онзи, който се появи на челна позиция на 30 ноември 2008 г., а голямата награда печели този, който е на първо място при същото търсене в полунощ на 28 февруари 2009 г. Тепърва предстои сериозната битка, като по традиция колкото повече наближи крайният срок, толкова по-трудно става. Надявам се, че ще ми стискате палци, а който иска да ми помогне, може да постави на сайта си текстова връзка към http://avtorentacar.bg/ , която да се състои единствено от думата avtorentacar. Ако има желаещи за последното, получават благодарности от мен още отсега, а ако спечеля голямата награда, ще почерпя.

Изгодно предложение?

2008-11-24T19:38:00.001+02:00

Edit: Тук бях пуснала един весел спам, в който някой си г-н Смит се опитваше да ме убеди да приема някакви пари от негово име, по подобие на всеизвестните нигерийски спамъри. Смешното беше нескопосният му превод на български, очевидно машинен, заради което го и пуснах - без никакво намерение да докарвам клиентела на въпросния господин. Няколко дни след това при влизане в акаунта си забелязах, че Google смята блога ми за спамърски и предстои изтриването му, освен ако някой от техните модератори не прецени, че всъщност не съм спамър.

Чела съм в потребителски групи и форуми, че общо взето, веднъж след като някой блог в Blogger.com бъде поставен под наблюдение, каузата е загубена - рядко се случва той да бъде възстановен. За всеки случай изтривам това, което явно е подразнило някой бот и съм си направила архив на блога. Да видим какво ще стане...

За всички, които се занимават със SEO

2008-11-18T09:10:00.000+02:00

Поздрав с песен за всички SEO специалисти и специално за участниците в състезанието avtorentacar.

Струва си да се види

2008-11-14T11:24:00.000+02:00

Предстои премиерата на интересен български филм - нова екранизация по повестта на Елин Пелин "Гераците". Освен че е интересен лично за мен, тъй като в създаването му е участвала моя бивша колежка, е любопитно, че филмът е нискобюджетен. Интересно е да се види как се е справил екипът със заснемане на 90-минутен филм с бюджет 60 хил. лева (което никак не е много за създаване на филм). Ако съдя по това, което съм виждала направено досега от същия екип, филмът ще бъде добър и ще си струва да се види. Елате и вие - на 19 ноември (сряда) от 17:00 в кино "Одеон" в София.

По-големи градове в България

2008-11-12T22:44:00.000+02:00

Интересно, че при това ниво на мащаб в Google Maps, което би трябвало да показва по-големите градове в България, вместо София се вижда Перник, а вместо Пловдив - Хасково. Интересно на какъв принцип всъщност се избира имената на кои градове да бъдат показани на картата.

Събития всякакви

2008-11-10T02:10:00.001+02:00

Много интересна седмица измина - пълна с какви ли не събития и прояви. Струва ми се, че минаха три-четири седмици, а не само една...

Както вече писах, OpenFest 2008 мина добре с преобладаващо технически лекции, много посетители и приятни вечери в "Кривото" след всеки от дните. Правих и снимки, като горе-долу сполучливите съм качила в галерията си. Забелязвам, че напоследък съм си позагубила усета за правене на хубави снимки. Не е много добре това...

След OpenFest бях на връчването на наградите в БГ Сайт 2008 и на уеб семинара, по традиция провеждан заедно с конкурса. На церемонията по награждаването преобладаваше веселото и приповдигнато настроение - може би заради веселбата от предишната вечер семинарът започна с леко закъснение на следващия ден. На семинара имаше какво ново да се научи - повечето лектори се справиха добре и казаха по нещо ново. Особено интересни ми бяха презентациите на Жюстин, Горица (която обаче поради явната липса на време сякаш не успя да каже всичко, което искаше да сподели по темата), Венци Костов и Мартин Попов. Подразни ме само една презентация - "Performance Advertising in Premium Sites", на която Лъчезара Георгиева представи услугата Direct Реклама. Огнян е написал много добър и подробен пост относно семинара, който описва и въпросната презентация. Аз бих добавила само, че високомерното отношение към аудиторията в стил "Ние знаем най-добре" не е никак препоръчително, особено согато човек се опитва да убеди някого да възприеме нов продукт или услуга. Това отношение пролича в самото начало на презентацията, когато някой от публиката се опита да зададе въпрос, но беше прекъснат от презентаторката с думите "За мен ще е по-удобно, ако задавате въпросите си след презентацията". Зачудих се тя за себе си ли изнасяше тази презентация, че толкова се стремеше към собственото си удобство или за аудиторията в залата...

Като цяло, останах си с усещането, че в България все още догонваме "белите държави" и се учим на основни неща, което за съжаление си е самата истина - докато хората по света вече използват микроблогинга за маркетингови цели, ние теръпва се учим как да си правим блогове и как да се държим в социалните мрежи, така че да привлечем потребителите към продукта си.

Тази седмица от .net имахме и щанд на БАИТ Експо, а аз най-сетне успях да посетя и да разгледам това изложение (и да направя някоя и друга снимка). Чух множество мнения, че най-добрите години на изложението вече са минали и може би наистина е така, но най-ценното за мен - контактите с хората - си беше налице. Доста време прекарах при старите колеги в мобилния телецентър и завързах и няколко нови запознанства.

Започна и Киномания 2008 - там вече ще съм само обикновен зрител без каквото и да било партньорство или друго участие, ако успея да се доредя за билети - засега мисията ми се струва почти невъзможна. (Тази вечер се пробвах в Дома на киното точно преди прожекция, но се натъкнах на опашка, подобна на тези от тоталитарно време за банани по Нова година и разбрах, че няма дори места за правостоящи.) Има какво да се види тази година - в списъка ми, освен споменатите в линка заглавия, е и филмът "Гераците", продуциран от бившата ми колежка Десислава Ковачева, за който дочух, че ще бъде представен по време на фестивала, но доколко това е сигурно не знам, тъй като не го намерих в официалната прогррама. Харесвам другите й неща и предполагам, че и този филм ще си струва.

Извън Киномания нещо страхотно, което върви в Mtel IMAX в момента, е "U23D" - снимки от концерти на U2 в Южна Америка, заснети в 3D, които доближават зрителя максимално до това, което се случва на сцената. Не може да се опише - трябва да се види.

Честит рожден ден, Firefox!

2008-11-09T16:12:00.000+02:00

Днес любимият на много хора (в това число и на мен) браузър Firefox става на четири годинки. Да му е честито и да навърши още много по толкова!

OpenFest 2008 мина

2008-11-05T01:00:00.000+02:00

И вторият ден на OpenFest 2008 мина успешно - в технически лекции, от които разбрах сравнително малко, но забелязах, че хората бяха много и им беше интересно. По традиция вечерта приключи в "Кривото", след което с група ентусиасти начело с Богомил ходихме на кино (на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" - задължителен за гледане, много добър филм).

За шести пореден път фестът се получи, този път за рекордния срок от две седмици подготовка. И тази година беше пълен с позитивни хора, забавен и интересен. Още отсега Мариян обяви и датите за догодина - 6 и 7 ноември.

Още за феста и снимки от него очаквайте през почивните дни, когато ми остане повечко време.

OpenFest - ден 1

2008-11-01T17:52:00.000+02:00

Първият ден от OpenFest почти завърши. Както обикновено, лекциите бяха изключително интересни и някои от тези, които исках да чуя, се застъпваха по време. Интересно беше да видя и да пипна компютър от проекта"Лаптоп за всяко дете". Надявам се и да успея да помогна за локализацията на български, ако ми остане свободно време някога. Не успях да чуя лекцията на Богомил Шопов на тема OpenID, която беше по същото време, но за сметка на това присъствах на PrivacyCamp - дискусията беше интересна, страстите се разгоряха и научих още доста начини, по които личните ни данни биха могли да се използват от организациите, които ги събират. Надявам се на сайта на OpenFest или на "Електронна граница" да бъдат качени слайдовете от кампа.

Разбира се, видях се и с доста приятни и интересни хора, както всяка година. В момента съм на последната за деня лекция и очаквам утрешния ден - начало в 11 ч., отново във Военния клуб.

OpenFest 2008 - програмата

2008-10-29T15:43:00.000+02:00

Вече стана ясна и програмата на OpenFest 2008. Лекциите са предимно технически, но доколкото познавам лекторите, те представят нещата така, че ще бъдат интересни и за недотам техничари като мен. Набелязала съм си и две книги от списъка на O’Reilly - най-сетне ще мога да си взема и нещо не чак толкова geek ориентирано от техния щанд и не мисля да пропусна.

OpenFest 2008

2008-10-24T11:17:00.000+03:00

Пак е време за OpenFest - на 1 и 2 ноември във Военния клуб в София. Елате, ще бъде интересно.

Дразнещо

2008-10-22T01:00:00.000+03:00

Отдавна ме дразнят и задръстванията, и лошото качество на градския транспорт в София. Пътувам все по-дълго (през август пътят ми до работа беше половин час, а сега е около час и половина и се опасявам, че ще стане дори по-дълъг, когато температурите паднат още и малкото останали пешеходци приложат схемата "на работа сам в колата"), цените на градския транспорт се вдигат все повече, а подобрение в качеството не виждам. Ползвам автобус 120 и трамвай 20 ежедневно - превозните средства са допотопни, а шофьорите и ватманите все едно карат картофи. И за това "удоволствие" вече си плащам 50 лв. месечно (с карта за цялата градска мрежа). От увеличението на цените насам ми се стори, че докато вървях пеш (за по-бързо - въпросната вечер три пъти задминах автобус 120, който вървеше по платното до мен), освен старото возило, което пълзеше до мен, в съседна лента мина нов автобус, също от линия 120, но може би той е бил само мираж - никога не съм имала късмета да се кача на него.

Не искам да се примирявам, но какво може да се направи в тази ситуация?

Сигурно някой ще повдигне темата за"провинциалистите", които прииждали в София и задръстванията били по тяхна вина. А защо не съм чувала жителите на друга европейска столица да се оплакват от нещо подобно? Напротив - би трябвало да се радват, че градът се разраства и съответните институции да си вършат работата, така че София да може да поеме потока от желаещи да живеят в нея, да работят и да харчат парите си именно в София, от което печелят всички. Аз също не съм родена в София, но откакто живея в този град, имам адресна регистрация в него и си плащам данъците в София, а не в родното място. Следователно, смятам, че имам право да изисквам общинската администрация да свърши нещо в замяна на това, което й плащам. Градският транспорт е "черешката на тортата" - едва ли има друг град в България, където превозните средства са толкова занемарени и раздрънкани, а цените за пътуване с тях - толкова високи. (Не говоря наизуст: през последната година посетих почти всички големи градове в страната, както и някои по-малки и ползвах градски транспорт в повечето от тях.)

Само мрънкам този път - не обичам така, но в този случай нямам идея какво друго може да се направи, а съм издразнена, и то много.

Интернет клубовете по света

2008-10-20T14:28:00.000+03:00

Помните ли онези времена, когато почти всички потребители на Интернет у нас ходеха в интернет клубове, за да си проверят пощата или да початят? На доста места по света интернет клубовете все още си остават единствена точка за достъп до Интернет. Ето един интересен линк, който ми попадна наскоро, със снимки от такива места. Една от тях ми подейства леко носталгично - спомних си времето, когато работих в българската мрежа от телецентрове. Те изглеждат доста по-добре, но основната им идея е същата: осигуряване на достъп до Интернет и обучение по компютърна грамотност предимно в малки и трудно достъпни населени места. Хубави времена бяха.

Нещо интересно

2008-10-17T03:03:00.000+03:00

Тази дама ме спря близо до Румънското посолство преди два дни, привечер, когато се прибирах от работа. Помоли ме да си напиша името върху дрехата й. Заговорих я и тя ми обясни, че е от Чехия и участва в арт проект, целта на който е всеки от участниците да се върне в родната си държава със сувенир от България, а тази дреха ще бъде нейният сувенир. Идеята ми се видя много интересна и помолих да я снимам, а за благодарност, че написах името си, тя ми посвири на банджо. Каза ми още, че в петък (17 октомври) от 18 ч. в подлеза до Президентството ще участва в проява, с която ще бъде закрит проектът. Не успях да намеря нищо по въпроса из Интернет, но ако имам възможност в петък вечерта, може да намина оттам и да видя дали наистина ще се случи нещо.

Заради такива работи си струва човек да се разхожда пеш из София, освен за да се раздвижи и да избегне задръстванията.

Успех (засега)

2008-10-16T00:01:00.000+03:00

Както казва един мой стар любимец, днес пускам търсене в Google за avtorentacar и... "гледам и не вярвам на ушите си": моят avtorentacar сайт е на първо място! Изглежда, че стратегията ми до момента е проработила успешно, остава да се надявам, че и оттук нататък ще продължа да се представям добре и че на двете заветни дати, когато се отчитат резултатите (първата от които е след 20-ина дни) все още ще заемам тази позиция. Ще ми стискате ли палци?

За бедността

2008-10-15T23:50:00.001+03:00

Много ми харесаха мненията на Майк Рам и Мишленцето относно бедността. Но какво всъщност означава да си беден? Струва ми се, че освен че много се оплакваме от това състояние, ние, българите, не знаем какво всъщност означава да си беден. Не се и замисляме, че докато се жалваме, че нямаме с какво да си платим сметките за парното, има хора, които изобщо не могат да си позволят нито парно, нито каквито и да било дрехи, с които да се топлят. Докато ни е яд, че са ни останали пари само за хляб и кисело мляко, замисляме ли се, че има много хора по света, които не могат да си позволят дори и това?

За мен да бъда бедна би означавало парите да не ми достигат за основните неща като храна, най-необходимите дрехи и подслон. Всеки, който може да си позволи тези неща, е много по-богат от толкова други хора по света. Струва си да се замислим над това следващия път, когато започнем да се вайкаме колко беден народ сме ние, българите.

Протестирахме

2008-10-13T02:43:00.000+03:00

Макар и малко късно, и аз да покажа снимки от протеста на 11 октомври. Радвам се, че се случи, въпреки че още в началото се появи Расате със свои хора, знамена и мегафон, като те не свалиха знамената дори след като бяха помолени. Повече ме е яд от това, че бяхме толкова малко - само в Стокхолм е имало същия брой хора, и то поради това, че е имало буря. В София времето беше прекрасно и се събраха едва 200 души. Защо? Дали хората масово не разбират за какво иде реч? Дали вече са забравили "златното време" на Държавна сигурност или още тогава не са имали нищо против това да бъдат следени и подслушвани? Или тази събота ги е било страх да излязат на улицата и да заявят мнението си? Не знам кой е верният отговор, но се радвам, че гражданското общество в България все пак го има, дори и да се състои от малко хора.

Покана

2008-10-08T12:06:00.001+03:00

Едно банерче за инициативата си стои в колонката отстрани на блога ми, но тъй като събота наближава, да напомня и с тази покана.

Опитах се да обясня на доста хора какви са причините за този протест (в поканата е казано много добре, така че няма да повтарям текста - едва ли ще измисля нещо по-добро и по-точно). Обикновено след обяснението следваше въпрос от другата страна: "И защо си мислите, че като се съберете стотина души (ако има и толкова), ще промените нещо?" Всъщност, не си мисля точно това. Със сигурност хората, от които нещо зависи, няма да се плеснат по челата, след като видят шествието в събота и няма да си кажат: "Брей, колко сме били заблудени! Добре, че бяха тия хора да ни отворят очите". Няма да стане така не само в България, а сигурно и в никоя от "белите" държави, на които все се стараем да приличаме. Но е възможно, когато дойде време за някакво действие по въпроса, на гореспоменатите, от които зависят разни работи, да им светне лампичка и да си помислят: "Абе, има там някакви, които май са против тая работа". След което може и да имат едно наум и това да повлияе на действията и решенията им. Ако няма протест, със сигурност няма сами да се сетят за подобно нещо.

Затова си струва. Елате и вие!

Няколко съвета за по-спокойна работа

2008-10-06T02:28:00.002+03:00

Не знам дали е случайно, но през изминалите две седмици няколко мои приятели (които не се познават помежду си и работят на различни места) ми споделиха, че обмислят да си търсят нова работа, защото нещо в сегашната вече не ги удовлетворява. Някои не бяха толкова крайни, но и на тях им личеше, че нервите на работното място им идват в повече. Този пост е насочен към всеки от тях. Имена няма да пиша, но предполагам, че ако го прочетат, ще се познаят.

И така, приятелю, ще ти споделя няколко неща от моя опит, които са ми помогнали да приемам работното ежедневие по-спокойно.

Когато си нервен, защото имаш много важна задача, задай си някой от следните въпроси (или всичките накуп, ако положението е много сериозно). Може би ще ти прозвучат глупаво и смешно, но като се замислиш над тях, ще видиш, че всъщност се тревожиш напразно.

"Какво ще се случи, ако не успея да свърша това или закъснея със срока? Колко души ще бъдат наранени или ще загинат? Ще причини ли природно бедствие?"
"Ако не успея да го свърша както трябва, това ще доведе ли до моето уволнение или до това на някой друг? Има ли опасност целият проект да се провали или фирмата да фалира заради това?"
"Какво значение ще има тази задача или резултатът от нея след една година? Ще си спомня ли изобщо някой за това?"

Колкото по-често си напомняш, че бързаш, толкова повече ще се изнервиш и толкова по-бавно ще работиш. Едно напомняне в началото на работата по дадената задача е достатъчно.
Всеки прави грешки. Лошото е, ако започнеш да ги повтаряш често. Помни, че няма начин да не правиш по някоя грешка от време на време, колкото и да се стараеш.
Единственото наистина спешно нещо, на което трябва да се реагира буквално веднага, е бедствие от рода на пожар, земетресение или наводнение. Всичко друго може да почака.
Ако работиш без почивка, докато си свършиш цялата работа, накрая ще установиш, че от преумора си направил толкова много грешки, че поправянето им ще ти отнеме повече време, отколкото това, което би било "загубено", ако беше прекъсвал работата от време на време, за да си починеш.
Шефът невинаги е прав. Ако си сигурен, че в случая ти имаш право, а не той, опитай да го убедиш. Току-виж си успял (той дори може и да ти е благодарен по-късно). Но и да не успееш, не се ядосвай - той сам ще види резултата от ситуацията и тогава може би ще си спомни какво си се опитвал да му кажеш.

И все пак, ако горните съвети не ти помагат, ако си потърсил мнение по служебните проблеми от всичките си познати, ако си говорил директно с шефа за това, което те притеснява (многократно), но не виждаш промяна, ако нещо постоянно те човърка и ти напомня, че не е наред, ако не се захващаш за работа с желание, може би все пак е дошло времето да я смениш. В този случай мога да ти препоръчам да не напускаш, преди да си намерил нещо друго. Може би мислиш, че сега се чувстваш зле, но ако по време на търсенето на нова работа си притиснат както финансово, така и от подозрението, с което те гледат по интервютата, когато разберат, че в момента си без работа, по-вероятно е да прибързаш да приемеш някое предложение и да попаднеш на поредното разочарование.

Поздравявам те с клипа по-долу и ти пожелавам успешна и спокойна нова работна седмица! :)

Музика от Windows звуци

2008-10-05T02:42:00.002+03:00

Ако харесвам нещо в Windows, ето кое е то. :) Чувала съм и други подобни произведения, но това е най-приятното и доближаващо се до истинска музика.

Все още ваканционно

2008-09-28T04:11:00.000+03:00

Още един ден (даже по-малко от ден) остава, докато приключи малката ваканция, която си взех по случай 26-ия си рожден ден. Прекарах я страхотно - пътувах и празнувах. Подаръци и поздравления за рождения ден започнах да получавам още на 22 септември (макар че той е на 25-и). Рождения си ден прекарах в Хисар, където студеното време се съчета идеално със спа хотела, от който излизах само за вечеря и за разходка в последния ден, преди да тръгна за Пловдив. Там присъствах на нещо, което отдавна исках да видя на живо, а не само да чета за него - Нощта на музеите и галериите. Чудесно беше да си направя една хубава нощна разходка, съчетана с изкуство, да видя накуп толкова много интересни места и експозиции, и то в компанията на весели, усмихнати хора. Като допълнителен бонус, проливният дъжд, който едва не удави цяла България, спря като по поръчка точно вечерта на 26 септември. За съжаление, никак ме няма по нощните снимки, така че това, което направих, отразява само малка част от преживяването и от местата, които успях да посетя през тази нощ. Със сигурност си струваше и бих повторила и догодина, ако имам възможност!

Днес вече съм в София и трябва да се настройвам психически и физически за новата работна седмица. Както обикновено след добре прекаран отпуск, ми се иска още, но... и на това ще му дойде времето до края на годината.

Какво не искам да се случва в България

2008-09-26T02:44:00.001+03:00

Доскоро бях от хората, които вярваха, че сайтът "Опасните новини" е шега, че това и подобните му публикации са прекалено жълти, за да са верни. Днес обаче се замислих над написаното от Григор. Ако тези неща наистина не са верни, защо се случи това?

Днес не успях да отида на протеста, тъй като не бях в София, но се присъединявам към призива на Григор и публикувам линк, където можете да видите статиите, от които тръгна всичко, копирани на сървър извън България.

Дано всички протести - и онлайн, и офлайн - да покажат на онези, към които са насочени, че свободата на словото не може да се спре нито с цензура, нито с бой. Дори напротив - колкото повече се използват силови методи за прикриване на някоя неудобна тема, толкова повече хора ще говорят за нея. И нито ДАНС ще могат да спрат сайтовете на всички, нито престъпниците ще могат да набият всички.

Ваканция по никое време

2008-09-26T02:07:00.000+03:00

В отпуск съм послучай рождения си ден и го прекарвам добре - май за първи път празнувам рожден ден цяла седмица. Пътувам насам-натам: ще разкажа повече, когато се върна. Накратко - доскоро бях в Хисар,

днес празнувах рожден ден (макар че цял ден валя като из ведро, което не предразполагаше към особено весело настроение), а утре също предстои нещо интересно.

В този пост искам и да благодаря на всички, които ми честитиха рождения ден по всички възможни начини - с обаждания по телефона, с SMS, по e-mail, Twitter, edno23.com, във Facebook... Едно голямо благодаря на всички - много ме зарадвахте!

WALL-E

2008-09-23T00:20:00.000+03:00

Отдавна гледах този филм, но така и не ми остана време да блогна за него, а трябваше - това е най-добрият филм, който съм гледала от много, много време насам. Трогателен и далеч не само детски - мисля, че историята би била интересна и поучителна и за деца, но е по-вероятно почти пълната липса на диалог и бавното развитие на действието да ги отегчи. За съжаление, нашите разпространители задължително считат, че "анимационен филм" = "детски филм", така че ако го гледате на кино, ще бъде дублиран. Загубата обаче не е голяма, тъй като диалогът във филма не е много, което е още едно от качествата му. (А и ако има деца в залата, поне няма да слушате четене на субтитрите от шептящи родители от всички страни около вас.) Гледката на голям екран си струва всеки лев, даден за билета, че и отгоре.

Историята на филма няма да разказвам - сигурно вече сте чели и нея, и мнението на критиката, и историята за софийския боклук, който уж е послужил за вдъхновение на филма (дано да е било така наистина, та поне нещо полезно да е имало в нея). Само ще добавя, че всичко в нея си е точно на мястото - както основният сюжет, така и заигравките с консуматорското общество и идеята на създателите на филма за бъдещето, което ни чака, ако продължим да действаме все така безотговорно спрямо околната среда. Чак да не повярва човек, че филмът е създаден в същото това общество, което иронизира, в държава, която в момента май е доста близо до показаното във филма състояние.

Накратко казано, ако трябваше да гледам само един филм тази година, това щеше да е WALL-E. Всички добри думи за него са напълно заслужени!

Фотоизложби пред НДК

2008-09-21T04:26:00.000+03:00

Днес случайно минах покрай НДК и бях много приятно изненадана. Около фонтана беше подредена фотоизложба с големи принтове, подобна на вече проведените две такива преди време на моста до НДК.

Този път снимките бяха по-малко, но също толкова впечатляващи. Видях както красиви природни снимки,

така и няколко изгледа от забележителни места (предимно от Китай).

Силно ме впечатлиха снимките на животни - тази ми е любима,

а тази,

освен че е впечатляваща и красива, има и особено интересна история.

Друга основна разлика между тази изложба и предишните подобни фотоизложби край НДК бяха уловените човешки емоции - не само тъга

и радост.

Изложбата, наречена "Природа и емоции", си струва да се разгледа, макар и под дъжда. Имате възможност за това до 5 октомври.

Когато продължих покрай НДК в посока моста, забелязах още една фотоизложба! За нея със сигурност трябва да се побърза, защото е там само до 25 септември, а също има какво да се види. (Веднага се сещам за двама души, които много ще харесат и двете изложби, макар че е много вероятно отдавна да са ги разгледали и да се учудят, че аз съм разбрала за тях чак сега. :))

Как да редактираме всяка уеб страница, която ни хареса

2008-09-20T01:13:00.002+03:00

Ето един хитър трик, с който можете да превърнете браузъра си във визуален HTML редактор. След като отворите която и да е страница, въведете в адресната лента на браузъра следното (на един ред):

javascript:document.body.contentEditable='true';document.designMode='on'; void 0

Вече можете да редактирате страницата, както пожелаете - да триете, добавяте и размествате елементи. Когато свършите работата си, дори можете да я съхраните на компютъра си с обичайната команда Save As от менюто File.

Връщането на браузъра в нормален работен режим става с

javascript:document.body.contentEditable='false';document.designMode='off'; void 0

Хакът е тестван и работи с последните версии на Firefox и MS Internet Explorer. За други браузъри и по-стари версии не знам дали важи, но ще се радвам, ако някой го пробва и сподели.

"Лъжливото овчарче" онлайн

2008-09-20T00:10:00.000+03:00

Много харесвам рубриката на Гари Маршъл в британския .net, която за съжаление не излиза в българското издание, но е достъпна онлайн в оригинал. Наскоро се замислих над тази негова статия, тъй като наблюдавам подобно нещо и у хората около себе си с много малки изключения. Особено странен ми е ефектът на различните версии на статуса при програмите за обмен на съобщения или телефония, като ICQ и Skype. Те си имат статус "отсъстващ" и статус "зает". Тогава защо хората толкова често използват "отсъстващ", когато всъщност са на компютрите си, но просто не им се разговаря с околните? Може би защото искат да се скрият за известно време и не са длъжни да дават обяснения на останалите в списъка си с контакти къде са и дали са пред компютъра. ОК, но тогава защо отговарят и пишат на други хора в това състояние? Или обратното - когато станат от компютъра, не го отбелязват и с часове остават "онлайн", така че всъщност не се знае къде са? След като всеки знае, че всички останали лъжат, какъв е изобщо смисълът все още да ги има опциите за показване на статус? И колко ли са хората, чийто статус наистина отразява действителността? (Поне един, ако броя себе си, но колко още?)

Време ли е за боти?

2008-09-19T23:30:00.000+03:00

От няколко дни насам, като се има предвид, че е почти зима, си наумих да си купя нови боти. В повечето магазини ударих на камък: имаха или само обувки като за по-топло време, или боти на високи токове, или накичени с разнообразни катарами, панделки и други подобни финтифлюшки - все неща, които не искам да ги има на моите боти. В редките случаи, когато попадах на нисък, изчистен модел, се оказваше, че е останал от миналата година и в магазина има само единични бройки с прекалено малки или прекалено големи номера. Чудех се защо, но наскоро разгадах мистерията съвсем случайно.

По пътя от работа към вкъщи минавам през подлеза край Румънското посолство, където на витрината на един магазин забелязах много хубави ниски ботушки. Както и на останалите места, оказа се, че имат само останали чифтове от миналата година, които са ми с няколко номера по-големи. Крайно озадачена, попитах:
- А кога ще заредите нови модели боти?
- Не знам кога - сопна ми се продавачката.
- Е, не им ли е вече време? - не се предадох аз.
Продавачката, вече безкрайно възмутена от очевидното ми нахалство, отвърна намусено:
- Ще им дойде времето, когато ние решим! Тогава ще заредим!

Брееей!

Новият брой на .net

2008-09-18T16:37:00.003+03:00

Чак сега забелязах, че съм обещала да се похваля, когато излезе първият български брой на .net, където съм участвала като редактор от началото до края на подготвянето му. Ето го и него - бр. 180, в който с идването на есента и 15 септември разглеждаме електронното обучение у нас и по света, освен водещите теми на британското издание - съвети за справяне с кражбите на дизайни и идеи за излизане от моментите, в които трябва да измислим нещо ново, а сме "блокирали" напълно. Броят вече е на пазара и може да се намери при разпространителите в цялата страна.

За дизайнерите

2008-09-18T16:37:00.001+03:00

Като говорим за добрите идеи на другите, време е за Наградите на .net. Не са само за дизайн, но всеки от номинираните е сред най-добрите в своята област и си струва да се види (и да гласувате за идеите, за които най-малко ви е яд, че не са хрумнали най-напред на вас).

Микроблогване

2008-09-15T15:02:00.000+03:00

От известно време се каня да пиша по темата, но днес ме провокираха, така че най-сетне се наканих.

Отскоро е и манията ми по микроблогването - допреди месец се чудех на хората, които използват подобно чудо, за какво им е и какво интересно и полезно намират в това да пишат кратки съобщения и да ги публикуват някъде. Оказа се и интересно, и полезно. Все още се удивявам на таланта на много от хората, които следя, да бъдат остроумни или да казват нещо наистина смислено с толкова малко думи. Полезната част се състои в това, че ако ме мързи да пиша дълъг пост, няколкото думи, които тук ще изглеждат странно, в микроблога ще са съвсем на мястото си. :)

По микроблогването се запалих покрай Пешо и микроблог системата, с която започнах, беше edno23.com - според моето скромно мнение най-добрият български аналог на Twitter. Веднага започнах да разпращам покани на познати да се включат, но се оказа, че част от хората, които искам да следя, са запалени по Twitter и не желаят да се местят, така че се регистрирах и там. От регистрация до писане разстоянието е малко и така започнах да пиша и на двете места. Ако сравня предимствата и недостатъците им, по-дългият списък с предимства ще е на edno23.com: добър дизайн, интересни хора, възможност за прикачване на снимка или видеоклип към написаното и опция за добавяне на връзка като допълнение към съобщението, което освобождава ценно място за писане. Предимствата на Twitter за мен са в това, че много от хората, които държа да следя, са там и във възможността човек да променя дизайна на профила си (от която аз не се възползвам, тъй като дизайнерските умения ми куцат сериозно, но все пак е добре да си знам, че я има).

Така от човек, който мислеше микроблогването за "глупост", за няма и месец се превърнах в собственик на цели два микроблога. В edno23.com пиша на български и за българи, а в Twitter - предимно на английски. Тук идва и моментът да споделя какво ме провокира да напиша всичко това: този пост. Ваня от няколко седмици насам критикува българите в Twitter, защото пишат на английски. Е, аз съм от тях и така и не се разбрахме с нея защо го правя. (Всъщност, и други пишещи на английски българи май не успяват да я убедят...) За мен има български микроблог услуги, в които пиша на български, а в Twitter - на английски. В Twitter пиша на български, ако някой се е обърнал към мен на български и му отговарям на същия език. Освен за забавление, ползвам Twitter и за връзка с колегите във Великобритания, които в никакъв случай не бих нарекла "темерут-англичанин или затлъстяла англичанка дето пъшкат по 8 часа зад бюрото за по двеста паунада на ден" (цитат от поста на Ваня)! Не ползвам Twitter като заместител на сайт за запознанства - следим се предимно с хора, които познавам или офлайн, или задочно от блоговете им, или от някъде другаде онлайн, - макар че ако покрай него се запозная с някой интересен човек - добре дошло. (Всъщност, чета туитовете на много интересни хора, но това не означава, че сме тръгнали непременно да се запознаваме. Просто чета без претенции на какъв език се пише.) Май и целта на Twitter като цяло не е запознанства с нови хора, а публикуване на съобщения, чрез които хората (познати и ако сме достатъчно интересни - и непознати) да са в течение какво правим в момента. А ако тези хора насреща не говорят български, какво правим тогава?

Писането на английски не е само спам и не е задължително с бизнес цел. И ако за Ваня "езикът не би могъл да бъде критерии за стойността на една личност" (отново цитат от нейното мнение), тогава какво против има пишещите на английски и защо са й толкова скучни?

За Първанов и... още нещо

2008-09-11T22:49:00.000+03:00

Вчера по покана от Богомил гостувах в предаването "Булевард България" на РеТВ. Имаха нужда от SEO експерт, който да разясни как се получава така, че при написване на фамилията на Георги Първанов в Google услугата Google Suggest автоматично предлага и... една друга думичка. Коя е тя ще разберете, ако гледате записа на предаването (част 2 от 10 септември). Май добре се получи, като изключим това, че ме "преквалифицираха" в програмист, но карай да върви - явно са решили, че така ще е по-разбираемо за аудиторията. :)

avtorentacar новини

2008-09-09T22:37:00.001+03:00

На днешната "светла" дата Google решиха да ме зарадват, като ме качат десетина позиции нагоре в състезанието avtorentacar. Вярно, че след добрия старт (на шеста позиция) сегашната 35 не е висока, но като се има предвид, че известно време изобщо ме нямаше заради проблеми с хостинга, а след това се появих на 46-о място, и това е много добре. А и се надявам да не спра дотук, а да продължа да се качвам все по-нагоре. Време има достатъчно.

Коте търси стопани

2008-09-05T15:09:00.000+03:00

Това сладурче (от София е) си търси добри стопани. Ако искате да си имате коте блогър, пишете му или предайте информацията на някого, който би искал да го вземе и ще се грижи добре за него.

Предложения към БДЖ

2008-09-03T23:10:00.000+03:00

Наскоро пътувах с влак и предвид случващото се, когато ползваме услугите на БДЖ, ми хрумнаха някои идеи за разнообразяване на съобщенията, разпространявани чрез високоговорителите на гарите. Ето няколко примера:

"Уважаеми пътници в сградата на гарата, в момента изпускате влак "Слънчев бряг" за Пазарджик, Септември и София, който ще замине след две минути от първи коловоз."
"Влак "Слънчев бряг" ще пристигне на първи коловоз в 20 часа и 1 минута. Последните два вагона от композицията, които ще останат на гара Пловдив, ще спрат на посочения коловоз, а останалите ще бъдат в позиция, максимално близка до следващата гара. Моля, заемете позиция в края на коловоза, за да си гарантирате успешно качване във влака по време на престоя му на гарата. БДЖ не отговаря за пътници, неуспели да се качат поради факта, че са се намирали точно на обявения коловоз."
"Уважаеми пътници на Централна гара София, днес жребият определи билети до Бургас и до всички населени места от Южна България да се продават на Северни каси, а до Синитево, Раковски и всички останали населени места в България - на Южни каси. За местонахождението на касите попитайте на гише "Информация". Моля, имайте предвид, че задаването на въпроси от общ характер на сужителите на касите и опитите за закупуване на билет от погрешна каса са забранени и могат да бъдат санкционирани."
"Влакът за Радомир, Перник и Кюстендил ще замине след пет минути от трети коловоз. Уточнение за пътниците, намиращи се на трети коловоз: това е влакът, качвайте се!"

avtorentacar - SEO състезание

2008-09-01T23:51:00.001+03:00

Обичам SEO състезанията и нямаше как да не си опитам късмета и в това. Ключовата сума е avtorentacar, победител е този, който излезе на първо място в Google при търсене на български език с ключова дума avtorentacar на 28 февруари 2009, а има и междинна награда за първенеца на 30 ноември 2008. Да видим какво ще направи малко обикновен HTML с (надявам се) много връзки към него. Ако имате желание да ми помогнете, ще се радвам много, а ако спечеля, ще черпя - сериозно! :) На моята avtorentacar съм описала как можете да ми помогнете (накратко казано, като сложите където можете линк като този: avtorentacar).

Търсенето приключи

2008-09-01T15:34:00.000+03:00

Благодаря за всички съвети, които получих за избора на система за управление на файлове, за която питах наскоро. От всички препоръчани се колебаех между Epiware, препоръчана от Жоро, phpCollab, която ми предложи Васил и GoogleDocs - предложението на Ljube. Epiware не успях да подкарам, тъй като от readme файла й разбрах, че е необходим root достъп на сървъра, за да я инсталирам, а аз нямам такъв на уеб хоста си. Жалко, системата изглежда точно по моя вкус, макар и с малко повечко възможности. Същото е и с phpCollab - страхотна е, но за целта, за която планирам да я използвам (редактиране на файлове в група) е все едно да стрелям по врабчета с топ. За сметка на това, когато ми потрябва онлайн управление на проекти, със сигурност ще използвам нея - пробвала съм подобни и преди, но phpCollab е най-леката и удобна сред тях.

В крайна сметка се спрях на GoogleDocs - макар че няма да бъде инсталирана на мой хостинг, тяхната система е точно това, което търся: проста, ясна и съсредоточена само върху редактирането на файловете и контрола на версиите.

Още веднъж благодаря на всички за помощта!

Идеалната чанта за Asus EEEPC

2008-08-31T13:13:00.002+03:00

Най-сетне намерих идеалната за мен чанта за Asus EEEPC!

За около 12-инчов лаптоп е, което за мен е точният размер, защото има достатъчно място както за самото EEEPC...

...така и за зарядното му, за мишка и за други дреболии.

Има и много джобчета, в които да си нося допълнителна памет, кабели или адаптери.

Взех я за 26 лв. от магазин за куфари и чанти в Пловдив, който се намира на ъгъла на ул. "Райко Даскалов" и "Княз Богориди" (на "малката Главна", първия магазин за чанти и куфари вляво след излизане от подлеза под бул. "6 септември").

Зов за помощ (техничарски)

2008-08-26T15:17:00.000+03:00

Търся система, която да инсталирам на собствен уеб хост и която да позволява на мен и на още няколко души да работим съвместно върху текстови файлове, електронни таблици и други офис документи. Системата трябва да отговаря на следните условия:

Да е изцяло уеб базирана и да не изисква инсталиране на клиентски софтуер.

Да позволява да създам няколко групи от потребители, като с всяка група да споделям отделна папка с файлове.

Да може да се работи онлайн от сървъра или да се "заемат" файлове, т.е. докато един потребител работи с даден файл, файлът да е "заключен" и да не може да се редактира от никой друг, докато не бъде "освободен".

Файловете да бъдат криптирани и да бъдат защитени от неоторизиран достъп.

Да бъде безплатна, тъй като е за лична употреба.

Ще бъда благодарна за всякакви идеи и препоръки.

Нови снимки

2008-08-18T01:32:00.000+03:00

След доста перипетии, най-сетне успях да кача във фотогалерията новите снимки, които трупам от доста време насам, като например тези от тазгодишната почивка на море, поредната порция смешни неща и още работи тук-там - няма да издавам всичко тук, иначе няма да е интересно. :)

Техническите подробности: след като не бях пипала галерията от доста време (откакто ме преместиха на нов сървър), се оказа, че не мога да качвам нищо ново в нея. След часове напразно чудене, като част от което направих и ъпгрейд на Plogger, се оказа, че при преместването файловете в моята папка в хостинга ми са били погрешно зачислени на друг потребител, създаден от мен, но различен от този, от чието има качвам. Докато се чудех, си докарах и още един проблем: при ъпгрейда кирилицата във всичките ми коментари и надписи по снимките се превърна в йероглифи, които не се промениха, колкото и да бърниках във файловете на галерията и в базата данни, така че се наложи да си ги напиша отново на ръка един по един. Добрата страна: новата версия на Plogger е изцяло пренаписана, има някои нови малки удобства, поддържа теми и има много по-Web 2.0 вид от предишната версия. Така че, всяко зло за добро - ако не бяха се случили първоначалните проблеми, не бих се сетила за ъпгрейд скоро, а съм доволна от него.

Занимание за свободното време

2008-08-12T01:50:00.002+03:00

Ето как се забавляват в свободното си време младежите в София според началната страница на НетИнфо. (Подсказка: тъй като сигурно е въпрос на време някой да се усети, че на това заглавие май не му е там мястото или новината да бъде изместена от по-нова, направих снимка на екрана, която можете да увеличите, като щракнете върху нея по-долу).

Хм, нямах точно това предвид, когато пуснах съветите как да си откраднем свободно време...

Как да намерим свободно време

2008-08-11T22:10:00.000+03:00

Тази статия в един от любимите ми блогове привлече вниманието ми днес със заглавието си, което обещава начини да намерим време да изпълним мечтите си (или, бих добавила аз, просто да си почиваме).

За моя изненада, установих, че вече спазвам повечето от тези правила, като съм ги налучкала на принципа на пробата и грешката. От собствен опит гарантирам, че са полезни, като мога да добавя следните коментари според номерата на правилата:

1. Изобщо не гледам телевизия и не ми липсва.
2. Нямам кола. Много по-удобно е - в един момент се оказва, че в София е възможно да се стигне от точка А до точка Б по-бързо пеш или с градски транспорт, отколкото с кола, макар и само на някои места.
3. Това ми е много трудно и не го следвам - по-продуктивна съм нощем, така че ставам с половин час по-късно за сметка на вечерта, когато също оставам до по-късно. Върши ми същата работа.
4. В България май сме вманиачени на тема "чистене" и този съвет не би се посрещнал добре, но има и междинен вариант, като почистването само на най-набиващите се на очи неща, като съдовете от храненето, а прахосмученето, бърсането на прах, прането и т.н. да се правят 1-2 пъти седмично, вместо всеки ден. Веднъж в градския транспорт случайно дочух разговор за някоя държава (не разбрах коя), където се счита за нормално боклукът да се събира на специално отделено място вкъщи (естествено, затворено и изолирано от помещенията, където ежедневно прекарваме времето си), подреден по видове за рециклиране и да се изхвърля веднъж седмично. Защо не и у нас?
5. Това го оставям без коментар, тъй като нямам деца.
6. Много вярно. Няма какво да добавя.
7. Също вярно, освен ако шефът ви не е от онези, които имат претенции и към обедната ви почивка.
8. У нас този концепция е малко по-различна: двама души сме и се редуваме в готвенето, като всеки готви и за двамата.
9. Ето защо дамската ми чанта тежи толкова много - в нея винаги нося книга за такива моменти.
10. Толкова е очевидно, разпространено и времеспестяващо, че се чудя защо толкова малко хора го правят.

Разбира се, дори и при спазването на всички тези правила, понякога ми се налага да употребявам омразната ми фраза "Нямам време", но го правя доста по рядко от преди и успявам да свърша повече неща, които наистина си заслужават.

Как работи Windows

2008-08-07T21:34:00.000+03:00

Реален разговор, в който участвах наскоро:
- Опитвам се да инсталирам един Windows, но не става.
- Защо? Какво се случва?
- След инсталацията стартира нормално, но веднага показва син екран.
- Значи прави точно това, което и по принцип прави. В общи линии, инсталирал си го успешно.

Playlist

2008-08-06T19:33:00.000+03:00

За разтоварване от напрежението и за тонус на работа, когато ми се слуша музика в стил радио "Fresh", много обичам парчетата по-долу:

Asle & Anne - Save Me

Chris Lawyer & Thomy - We Gonna Feel It

Get Far - Shining Star

James Kakande - You You You

Laurent Wolf - No Stress

Moby - Disco Lies

Paul Van Dyk - Let Go

Peter Gelderblom - Waiting 4

Sophie Ellis-Bextor - Today the Sun's on Us

Taio Cruz - I Can Be

Tommy Vee and Scumfrog - Serenade

Utah Saints - Something Good

Yves Larock - Rise up

Asus EEEPC

2008-08-05T20:01:00.001+03:00

От известно време и аз съм горд собственик на EEEPC на Asus - по-точно, на модела 4G Surf. Исках да е малък, лек, евтин, бял и нямах нужда от уеб камера, затова се спрях на този модел. Отлично замества големите си събратя при офис работата и сърфирането в интернет, особено след допълнително направените настройки. Малката клавиатура иска известно време, докато привикнете към нея - аз след около 2-3 часа писане свикнах да не улучвам съседните на желаните от мен клавиши, както и с това, че интервалът се натиска по средата, иначе не сработва. Като обобщение: горещо го препоръчвам на всеки, на когото е омръзнало от мъкнене на тежък лаптоп, само за да влиза в интернет и да работи с офис приложения.

При покупката на EEEPC от магазина в офиса на "Мост" имах възможност допълнително да се позабавлявам. Първо, когато помолих да ми го извадят от витрината, за да го разгледам, ме предупредиха, че е с Linux, сякаш това е някакъв минус. Уверих ги, че за мен е предимство. Стартирах го, но установих, че макар клавиатурата да беше надписана по БДС (стандартът, по който пиша на кирилица - не ползвам фонетика), в операционната система не е предвиден начин да се превключва между кирилица и латиница. Продавачът ми отговори, че не разбира от Linux, но ще повика свой колега, който да обясни как става. Колегата беше убеден, че ако натисна Alt+Shift, работата ще стане, но не би. Последва обаждане до приятел на продавача, но се оказа, че той, цитирам, "намазал" Windows още при изваждането на EEEPC-то от опаковката, в която го е купил. Следващото обаждане беше по развален телефон, т.е. аз обяснявах чрез продавача на трето лице (с което той говореше по телефона), че лаптопът е с модифициран Xandros - не особено лека задача, като се има предвид, че посредникът не знаеше какво е дистрибуция - и какво искам да направя с него. Отново удар на камък - човекът не беше работил нито с EEEPC, нито с Xandros и не се нае да дава съвет. Беше повикан и "колегата от сервиза за лаптопи - няма начин той да не знае". Е, не знаеше. В крайна сметка купих EEEPC-то с мисълта, че вероятно ще се наложи да му инсталирам различна дистрибуция. Оказа се, че кирилизацията на фабричната му операционна система не само става за минути, а и необходимият за това файл се намира на... сървър на "Most Computers"!

"Мост", признавам ви, че ми продадохте качествен продукт, с който нямам проблеми и всички в магазина бяха много любезни и услужливи, но бива ли да се правят такива пропуски в обучението на персонала? EEEPC е достатъчно интересен продукт, за да си струва хората ви да бъдат запознати поне в основни линии с него, и то всички, а не само някой ентусиаст (който, за сметка на това, е свършил добра работа, като е направил този файл за кирилизация).

Като съм започнала с препоръките, няма да е зле у нас да се появят и аксесоари за EEEPC и особено чанти. Вече месец безуспешно търся да си купя такава от български магазин или от онлайн такъв, при който цената на доставка до България да не е 2-3 пъти колкото цената на самата чанта. Приемам насоки от всеки, който знае къде да си намеря такава чанта и благодаря предварително на всеки, който би ми оставил коментар по въпроса.

За разплащанията

2008-08-04T22:17:00.000+03:00

Наскоро ми изпратиха линка към това клипче, в което един човек се опитва да си плати сметката в ресторант с дребни монети, но келнерът не е много щастлив от това. Помня, че с една приятелка направихме този номер в заведение в Пловдив преди десетина години и реакцията на сервитьорката беше подобна.

В днешно време в повечето по-големи магазини и заведения в големите градове у нас проблемът с наличието на прекалено много дребни (или липсата им) може да се реши с плащане директно с банкова карта. Аз предпочитам да плащам така винаги, когато имам възможност. Но... от всички градове в България, където съм опитвала да го направя, най-много проблеми срещам именно в столицата. И то не заради това, че плащам с неподдържана карта или че нямам достатъчна наличност в момента на плащане, например, а защото персоналът в магазини, заведения и кина масово не умее да работи с терминали за такива разплащания. За пример ще ви разкажа най-интересните истински случаи, в които съм била пряк участник и които сега ми звучат смешно, но при случването им не ми беше до смях.

Случай 1: купувам нещо от централния офис на един от най-големите ИТ дистрибутори у нас. По обясними причини предпочитам да не пренасям 500 лв. за покупката в брой през цяла София и решавам да платя с карта. Молят ме да почакам малко, докато повикат, цитирам, "човека, който разбира". Той идва, но според колегите му "не е зле и ние да дойдем да гледаме, ако някой ден някой пак дойде да плаща с карта" (очевидно много рядко срещан случай при тях). "Човекът, който разбира", извършва свещенодействието бавно и с подробни обяснения пред персонала на целия офис - шестима души, които го слушат със зяпнали уста, сякаш за първи път виждат банкова карта и терминал.

Случай 2: на касата на едно от големите столични кина съм. Този случай има подслучаи, в зависимост от това в кое кино се намирам, но общото между тях е, че служителят, от когото купувам билетите, не умее да работи с чип карти, по-точно не знае къде в апарата да пъхне картата, така че да се прочете чипът. Аз се опитвам да му помогна и да бъда максимално описателна, като казвам: "На терминала има дупка, ето там, отдолу."

Подслучай 1: служителят твърди, че "тая дупка не е за това". При моето настояване, че е точно за това, той, ядосан, че го занимавам с глупости (по негова преценка), така набутва картата в терминала, че тя не само не се чете, но терминалът блокира, а картата отказва да излезе. Излиза след десетинаминутно сериозно дърпане.

Подслучай 2: терминалът се намира върху бюрото на служителя. Служителят вади картата от терминала, пъха глава под бюрото си и се оглежда за дупка.

Подслучай 3: младата служителка се изчервява и ме поглежда възмутено, без дори да доближи картата до терминала.

Кога ли най-сетне ще мога да пазарувам с карта, без да разказвам подобни случки след това? Или може би тогава ще започнат да ми липсват?

Отново нова работа

2008-08-03T02:44:00.000+03:00

Всъщност, новата работа не е съвсем нова, по-правилно би било да я нарека нова длъжност, тъй като съм преводач в списание .net България още от първия му български брой. Новото е, че от началото на месец август вече съм и редактор. Рано ми е още да редактирам, разбира се, все още само гледам и се уча, но когато излезе първият брой под моя редакция, ще се похваля (отново). :)

Как да фалираме в Интернет в 10 лесни стъпки

2008-05-21T00:34:00.000+03:00

Току-що случайно попаднах на това ръководство - забавно и много точно. От блога на Георги Матеев.

Търси се открадната кола

2008-05-10T01:43:00.000+03:00

Текстът по-долу е копиран от блога на Ясен, с пожелание колата да се намери, а ако това стане скоро, още по-добре. ;) Ето и връзка към оригиналния пост.

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Моля който има възможност, да си запише или запомни номера и ако го види някъде в квартал или друг град, на улицата или в гараж за разглобяване, да се обади на полицията на телефон 166. Червените нисани от този модел не са изобщо много на брой, в сравнение с други по-разпространени модели коли. Надявам се да се намери в близките дни, защото след това е ясно, че ще бъде налична само в насипно състояние из магазините за части втора употреба и сервизите.

Също така и всеки, който е по някакъв начин близък с обществата на автомобилисти и любители, с тези на майстори и специалисти в сервизи, да обърне внимание на тази статия. Може откраднатата кола да “премине” някъде из тези среди, докато открадналите я се опитват да я усвоят някак.

Зная, че вероятността да се намери е малка и се надявам полицията да успее да я намери преди да е изчезнала. Но също така се надявам и на съпричастие и най-обикновена гражданска бдителност — не е нужно да казвам, че за всякаква помощ ще дължа почерпки и най-вече, което е по-важно, голяма искрена благодарност.

Явно лошият късмет не е чудо за три дни, но след като разбиха вилата ни, след като онлайн-вестникът dnesplus.bg си взима мои снимки “ей-така”, надявам се поне колата да се намери. Ще съм ви благодарен и ако препредадете по някакъв начин тази статия или линка към нея на други хора. Все някъде някой може да я забележи, докато още има време.

Дочуто в трамвая

2008-05-10T00:47:00.000+03:00

Тези дни на връщане от работа случайно чух част от разговор между дядо и внук, пътуващи в трамвая, в който бях и аз. Първоначално играеха игра, чиито правила, доколкото успях да отгатна, бяха следните: единият играч пита другия дали обича някакъв хранителен продукт, а другият отговаря с "да" или "не". Когато питащият получи отговор "не", той започва да отговаря на въпросите на другия играч. Детето започна:
- Обичаш ли... хамбургери?
- Да - отговори дядото.
- Обичаш ли... картофи?
- Да.
- Обичаш ли... сладолед?
- Да.
- Обичаш ли хамб... аа, не, това вече го казах...
Моят въпрос: това дете само на менюта от "Макдоналдс" ли живее?
Малко след края на играта, когато наближи "тяхната" спирка, детето смачка билетчето си и дядото веднага се поинтересува:
- Нали няма да го хвърлиш тук, в трамвая?
- Неее, няма - категорично беше момчето.
- Браво, дядовото...
- Ще изчакам да слезем и ще го хвърля на земята! - гордо обяви внукът.

На работа...

2008-05-07T22:07:00.000+03:00

Интересен линк, който ми препратиха наскоро. Особено любими са ми фразите от номер 10 до края.

Новините при мен

2008-05-01T04:47:00.000+03:00

Както обикновено, времето за писане не достига, хората правят забележки... аз пак имам доста за разказване... Оказа се, че времето за себе си пак не достига и че ако аз сама не тропна с крак и не си го освободя, и на Луната да се преселя, пак ще се намери работа, която да ми го запълни.

Новата работа вече не е една, а са две - основна и допълнителна. Основната, на която се преместих в началото на годината, е в международна фирма за управление на сгради. Фирмата се казва "Ривола България", а позицията ми в нея - секретар.

Втората ми работа започна, когато научих за стартирането на българска версия на култовото британско списание за уеб дизайн и подобните му дейности .net. От старта на списанието сътруднича на екипа с част от преводното съдържание, като превеждам оригинални рубрики от британското издание от английски на български език. Много интересна и ентусиазираща работа за списание, което бих си купувала редовно, дори да не работех за него.

Толкова от мен в този неприлично късен час, като този път наистина ще опитам да се върна пак скоро. :)

Нова година - ново начало

2008-01-03T01:51:00.000+02:00

Честита Нова година на всички, които още не са загубили търпение да ме четат. :) Както обикновено, работата, а след нея и празниците, не ми оставиха време за писане.

Освен че през тази година се надявам да имам повече време за себе си, има и една промяна, на която не се надявам, а вече е факт: новата работа. От 31.12. след сериозен и труден размисъл напуснах Сдружение "иЦентрове" и започвам нова (и доста различна) работа. За новата работа ще пиша, когато събера повече впечатления, а дотогава ще се постарая да систематизирам нещата, които научих в "иЦентрове" досега. Нямам предвид чисто техническите, като например работата с някакъв софтуер или модел сървър, а опита, който придобих както от собствената си мениджърска работа, така и от тази на колегите ми и на моите началници. И така, ето какво не бива да забравям от тази страна на работата, защото лично се убедих, че има ефект:

Винаги слушай мнението на подчинените си, когато взимаш решения, пряко засягащи работата им (особено ако ти самата никога не си вършила точно тази работа). Не е задължително да го приемеш, но го чуй и имай едно наум за това, което чуеш.

Уважавай искрено хората, с които работиш. Във всеки може да се намери нещо, с което той да заслужи уважението ти. Колкото и добри да са останалите условия на работното място, ако хората усещат неуважение, няма да бъдат истински мотивирани да работят качествено.

Преумореният служител не може да работи добре, колкото и неговият шеф или самият служител да мислят, че може. Рано или късно преумората започва да вреди на качеството на работата. Този, който е измислил уикендите и отпуските, е бил много умен човек - не пренебрегвай изобретенията му, освен ако не е наистина, наистина наложително.

Винаги имай време, когато служител иска да говори с теб или има нужда от помощта ти. Това е сред основните ти задачи като мениджър. Работата ти е да имаш време за служителите си - ако нямаш, освободи си.

Открий какво най-много мотивира теб и служителите ти за добра работа (като не забравяш, че то може да е различно за всеки човек) и го използвай по предназначение.

Няма мързеливи хора - има неподходяща работа.

Оценявай приноса на служителите си по ясен и разбираем за тях начин. Благодари им, когато са се справили добре с някаква работа, като им дадеш ясна обратна връзка какво точно са направили особено добре. Ако им даваш бонус, те трябва да знаят точно как е формиран и за какво са го получили. Ако чуеш репликата "Ура, много пари съм получил този месец, но за какво?", служителят със сигурност е радостен, но не бъди толкова сигурен, че е мотивиран.

Информирай служителите си за всички новини в организацията, които ги касаят пряко. Най-малкото е проява на уважение и намалява стреса, който иначе би причинила, например, внезапната поява на нов проект, за който никой не е бил предупреден достатъчно рано, за да се подготви.

Накратко: никога не забравяй, че хората са тези, които вършат работата във всяка организация. Любимата ми реплика на колега: "Най-важни сте вие, хората. За какво са ни всички тези машини, ако ви няма вас, които работите с тях?"

Много неща ще ми липсват след "иЦентрове", но най-вече колегите. Ако погледна от добрата страна, обаче, все още ги има стотината души в цяла България, които мога да нарека приятели. :) Това си е повод за радост и добро начало на новата година.

Случаят "Селинет"

2007-11-25T00:15:00.000+02:00

Преди всичко, в този пост бих искала да благодаря на всички, които коментираха писмото, което получих от "Селинет". Тъй като получих множество запитвания какво се е случило, ето едно обобщение на цялата история на едно място.

Веднага след като получих и публикувах писмото, започнах да получавам и коментари и консултации - както в коментарите към поста, така и в други блогове и форуми. За ден-два историята беше отразена и коментирана на повече места онлайн, отколкото можех да преброя и възприема. Ето онази част от тях, която успях да проследя: блоговете на Алекс, Александър Стоянов, Богомил, Влади, Ива, Иван Бедров, Йовко, Милко Георгиев, Ники Горчилов, Пейо, Сашо Панов, Тервел Няголов, Ясен, Crankyster, Ger, Maniax, webkeybg, Y.Blog, форумите на bg-mamma, HardwareBG, linux-bg, NET IS SAT, yvox.net... Случката стигна и до офлайн медиите: статия по случая излезе в новия брой на вестник "Капитал". Въпреки всички тези реакции и въпреки резултатите, които Google връща в момента при търсене на името на фирмата, от изпращането на въпросното писмо до момента никой от "Sellinet" не се е свързал с мен по какъвто и да било повод, а и на сайта им не мога да намеря официално становище по въпроса, което да допълва казаното от тяхната юристка пред "Капитал". Все още съм жива и здрава, не съм в затвора и не съм получила и призовка за дело. Отговор на писмото не съм изпращала - не мисля, че има смисъл. Ако получа някаква реакция от "Селинет" оттук нататък, ще я публикувам в блога си - освен ако те сами не решат да го направят. Коментарите са отворени за всеки, включително и за тях и нищо не редактирам и не трия (нито имам намерение да го правя).

Между другото, преди няколко дни излезе тази обява. Дали има връзка с описания по-горе случай можем само да гадаем, но ако "Sellinet" наистина се опитват да подобрят нивото на техническата поддържка и ако целта им е вече да има човек, който да вдига телефона - толкова по-добре за тях.

Странно писмо

2007-11-13T12:00:00.000+02:00

Моля за съвет, ако някои юрист чете този блог. Вчера получих следното писмо:

Имате ли идея какво означава и защо съм го получила?

Внимавайте да не ви изгонят от форум на АБВ!

2007-10-04T00:14:00.000+03:00

Ако сте потребител на някой от форумите, достъпни чрез сайта www.abv.bg, внимавайте да не си навлечете нечий гняв и да не ви изгонят! В противен случай, вижте какво ви чака според общите условия за ползване на сайта:

В случай на нарушаване на правилата за ползване на услугата "Форум", поради което на Абоната е наложено наказанието "изгонване от форума", Абонатът дължи неустойка в размер на 3000 лева.

Тези условия не са нови - влязоха в сила още в началото на годината, - но се надявах досега някой да се е вразумил и да е решил да ги промени, за да не става за смях. Очевидно, не съм била права да се надявам.

Интересна обява за работа

2007-10-02T21:25:00.000+03:00

Днес ми обърнаха внимание върху обява в JobTiger с интересни изисквания:

Фирма ВОЛФ АД търси да назначи:
Личен асистент на мениджър

Изисквания:

- Много добра външност;
- Владеене на немски или английски.

Моля, изпращайте актуално CV със снимка!

Обявата се въртяла в сайта вече доста време. Интересно защо ли е толкова трудно да си намерят човек, който да отговаря на тези единствени изисквания, а и не е ли незаконно публикуването на обява с подобни дискриминационни изисквания?

Български работи

2007-09-29T22:28:00.000+03:00

Преди две седмици случайно научих, че БНТ провежда ден на отворените врати, на който зрителите имат възможност да посетят и разгледат телевизията. Разбрах го на самия ден и успях да отида в късния следобед на деня (16 септември). Беше ми интересно да видя как изглежда и как работи една национална телевизия отвътре (макар че вече отдавна не гледам телевизия, любопитството ми все още си е живо :)). Макар че бях пристигнала доста късно, реших да изчакам пред входа на телевизията заедно с голямата тълпа, която също чакаше за вход. Само за около час и половина станах свидетел на какво ли не. Това, което БНТ в сайта си твърде меко наричат "вякакви емоции", си беше откровена простотия от страна на "уважаемите зрители". Наслушах се на разправии кой бил наред да влиза, кой бил предреден, кого го блъскали... Когато обявеният за 16 ч. край на приемането на зрители настъпи, а пред входа все още имаше доста хора, беше обявено, че приемането на зрители ще продължи, но без влизане в студиата, а само с разходка по коридорите, тъй като вече се снимат и излъчват предавания. И тогава пак се започна едно недоволство, макар че по предварителен план след 16 ч. изобщо не трябваше да влизат зрители. Не чух да се намери някой, който да оцени жеста и да е доволен, че все пак не са го върнали, даже напротив - имаше недоволни от това, че след като са чакали, няма да видят всичко. Да не говорим за стремежа към "авантата" на много от вече влезлите вътре. Става дума за това, че БНТ бяха подготвили за подарък на всеки по един комплект от два DVD диска със свои продукции. Такова грабене и искане "и за майка ми", "и за един приятел, който не можа да дойде", "Ама не може ли по две?" и т.н. не бях виждала, и то още преди искащите да са хвърлили по един поглед на това, което взимат. Дори мен ме хвана срам, но на въпросните зрители-байганьовци окото им не мигна и продължиха да се държат, все едно някой им е длъжен. А съвсем не беше така. Хората от БНТ бяха изненадващо любезни и внимателни въпреки всичко (от което бях доста учудена, след нещата, които съм чувала и чела за това как се работи там). Освен това, служителите на БНТ на никого не са били длъжни да организират каквото и да било и да дойдат на работа в неделя (а сигурно бяха дошли не само хора, които и без това са дежурни на този ден), за да се срещат със зрители, но го направиха. Не бяха длъжни и да продължат да приемат зрители след обявения краен час, но го направиха, именно за да не разочароват всички, които бяха чакали толкова дълго време. Но кога ли ще се научим да оценяваме хубавата страна на нещата, вместо да недоволстваме постоянно?

Crash тест на самолет

2007-09-23T02:27:00.000+03:00

Нещо старо, но интересно.

Интересно лято

2007-09-08T00:16:00.000+03:00

Когато дълго време не съм писала нищо, значи, че ми се случва нещо интересно. :) Само за август нещата са доста:

Посрещнахме две групи Корейски Интернет Доброволци, които водиха курсове по уеб дизайн в София, Широка Лъка, Смолян, Варна, Лом и Неделино. Снимки имам само от Лом.

Една много приятна едноседмична почивка в Слънчев бряг, включваща и посещения до Несебър и Свети Влас. Покрай тази почивка научих доста важни уроци, най-важните от които са: да не пътувам повече с автобуси на фирма "Етап Адрес" (тук и тук можете да разберете защо) и този, че идеално заведение на брега на плажа, с готини персонал, музика и атмосфера и без тълпи от крещящи на много висок глас чужденци, има. На тази почивка успях и да си попълня колекцията от забавни снимки, благодарение на родния маркетингов и филологически гений, който снабдява туристическите обекти по Черноморието с табели и менюта. Моите лични фаворити са табелата "Тук не е информация" и преводът на "хайдушко кюфте" на английски.

Среща с колеги от страната в местносгга Камчия край Варна. Въпреки лошите условия в бунгалата, прекарването беше супер. А и в кой от по-"лъскавите" курорти ще можете да си запалите огън на плажа?

Дано и есента да е също толкова интересна, макар че това няма да ми попречи да искам още един такъв август. :)

Пак за "Селинет"

2007-08-07T00:33:00.000+03:00

След като най-сетне имам Интернет достъп, използвам възможността да предупредя всеки, който чете тук и си търси Интернет доставчик в София, да не ползва услугите на "Селинет". Поради липсата на друг свестен Интернет доставчик в квартала ми досега, ползвах техните услуги. През по-миналия месец те имаха сериозни технически проблеми - през около една трета от месеца нямах достъп нито до Интернет, нито до техническа поддръжка. На телефона за денонощна техническа поддръжка почти през цялото денонощие не вдигаше никой, всички мобилни бяха изключени и дори и в ICQ нямаше никого (вероятно за да нямат начин клиентите им да ги напсуват онлайн, ако се доберат до Интернет достъп от друг доставчик). Когато все пак успявах да намеря някого на телефона, получавах обещания, че нещата ще се оправят. Накрая на месеца, при плащане на месечната такса в офиса, приспаднаха дните, през които нямахме достъп до Интернет, от таксата за следващия месец и обещаха, че след 1-2 дни профилактика проблемите ще бъдат окончателно отстранени. След двудневна липса на Интернет достъп качеството му наистина остана добро и поради това реших все още да не сменям доставчика.

През този месец, обаче, се случи описаното накратко тук. След като и в моя блог се появи коментар по темата, нямаше как да не разкажа цялата одисея, през която преминах в последните дни.

При първата сериозна буря над София в последните дни на юли Интернет достъпът ми спря. Сравнително обичайно нещо за LAN доставчик. На телефона на техническата поддръжка отново не успявах да намеря никого доста дълго време (не особено нормално за доставчик, който се хвали с 24-часовата си поддръжка), а когато все пак успявах, слушах бисери от рода на "Не е вярно, вдигат го телефона" и "При големи аварии се случва да дава понякога заето" като отговор на въпроса ми защо никой не вдига телефона (а не защо дава сигнал "заето"). След първото ми обаждане ми обещаха, че някой ще мине да погледне къде е проблемът. На втория ден започна интересната част: въпреки че бях пробвала всевъзможни варианти на включване на кабела (директно, през няколко различни суича, под различни операционни системи и т.н.), "специалистите" от "Селинет" се опитваха да ме убедят (и то неучтиво и с надменен тон), че проблемът е при мен. Няколко пъти ми казаха, че след два часа "изпращат екип да погледне", след което никой не идваше, а на телефона ми твърдяха, че хората са идвали, без да им мигне окото пред това, че очевидно ме лъжеха. Междувременно телефонната комуникация ставаше все по-затруднена - от официалния телефон за поддръжка се отказах и започнах да звъня подред на каквито техни мобилни намеря, но всички се оказваха изключени в по-голямата част от времето. Когато при някакъв невероятен късмет от моя страна успявах да улуча някоя секретарка на някой от мобилните телефони (която ме питаше какъв е проблемът, а след като обяснях, че компютърът не си взима IP адрес през DHCP, ме питаше какво означава IP), след неколкоминутна разправия успявах да изкопча мобилния номер на някой техник, чийто телефон (каква изненада!) се оказваше изключен.

Развръзката настъпи късно вечерта на третия ден, когато за втори пореден път ми дадоха номер, на който със сигурност имало човек, но който вече имах и на който не бях намирала никого. Тъй като, обаче, поредната секретарка настояваше, че в момента човекът, у когото е телефонът, ще вдигне, реших да пробвам. О, чудо! Вдигнаха ми телефона! След като за пореден път обясних подробно проблема, човекът отсреща ме попита за адреса ми и тогава се оказа, че тази вечер този мобилен телефон е у техник в кв. "Изток". Въпреки това, човекът обеща, че ще дойде до адреса, който му дадох (в "Лозенец", който беше извън неговия район на работа), ще провери какъв е проблемът и лично ще ми се обади отново, за да се увери, че всичко е наред. Малко по-късно наистина получих обаждане от него за последно уточнение, след което човекът се появи на адреса ни и за 15 минути откри и отстрани повредата (която, както вече три дни напразно обяснявах на кого ли не, не беше в моя компютър или кабел). Съжалявам, че забравих да попитам този човек за името му, но все пак му благодаря за отзивчивостта и точността. Като се има предвид, че едва ли някой друг от колегите му във фирмата би постъпил по подобен начин, със сигурност той ще се познае, ако прочете този пост. :) На него благодаря, а на останалия персонал на "Селинет" нямам какво повече да кажа - нямам думи. Не от радост, обаче.

Май е излишно да споменавам, че един ден след щастливата развръзка заваля дъжд и пак останах без Интернет достъп. Този път само за ден и половина.

Много интересен спам

2007-08-07T00:09:00.000+03:00

Досега бях получавала много и разнообразни спамове и вируси, маскирани като потвърждение за покупка или за получен от някого файл. Беше лесно да ги разпозная по това, че бяха на английски или на руски. Тази вечер, обаче, за първи път видях в пощата си подобно съобщение на български. Надявам се да бъда в помощ на някой случайно попаднал на подобно писмо и чудещ се какво ли е това, като публикувам тук една от разпространените му вариации:

Тема: Благодаря ви за покупката Nr. 901283-13 # 204
От: Vance Trovar - tequilamockingbird1957@yahoo.com

Добър ден ! Благодаря ви за покупката Nr. 901283-13 # 12. Автор : GridinSoft Лиценз : OEM-2190-1293-129320-00123-1499 ОС : Windows All Големина : 40 KB You can download a software package HERE ( from a server Cogent, Mirror # 14) С най-добри пожелания, Виолета Георгиева Стоянова DownLoad.bg

Думата HERE представлява връзка към нещо, което не смея да отворя и не препоръчвам и на никой друг да го прави, особено под Windows, поради риска от сдобиване с вирус, шпионски софтуер, спамбот или друга подобна гадина.

Какво ново

2007-06-25T00:46:00.000+03:00

Отново със закъснение, накратко ще разкажа какво ново става с мен напоследък:

Много работа.

Срещи с приятели. Отдавна не бях излизала с други хора и ми се отразява много добре. :)

Още командировки. Една от последните ми беше до гр. Радомир, където направих някои нови снимки, напомнящи за отминалите времена, когато имаше смесени магазини с ленти на вратите и електронни игри (от които сега беше останала само табелата).

Този уикенд посетих изложението Автомобилен салон София 2007. Макар че нищо не разбирам от коли, това не ми пречи да им се радвам от естетическа гледна точка, да си избирам каква бих си взела, когато някой ден най-сетне се научих да карам, да ги снимам и вероятно да се излагам в коментарите си към снимките, за което всеки, който разбира повече от мен, е свободен да ме поправя. :)

Тази вечер ми обърнаха внимание на музиката на Kevin Johansen. От това, което чух досега, и аз съм много склонна да го препоръчвам и да си търся още негови неща.

За станалото досега - толкова. За предстоящите неща ще пиша, след като се случат. :)

Какво да правим с некоректен работодател. Част 3 - ако не ни изплатят трудово възнаграждение

2007-06-24T21:35:00.000+03:00

Както споменах в предишния пост по темата, днес ще се опитам да обхвана всички действия, които можете да предприемете, ако при напускане на работа не ви изплатят цялото трудово възнаграждение или част от него. В такъв случай, имате право да съдите работодателя, за да ви изплати дължимото.

Преди това, обаче, ви препоръчвам да подадете жалба в регионалната инспекция по труда, която обслужва населеното място, в което сте работили. В жалбата посочете от коя до коя дата сте работили, при коя фирма (с пълните й данни, включително и адреса, на който сте извършвали дейността и адреса на регистрация на фирмата, ако са различни), при какво трудово възнаграждение и каква част от него не ви е изплатена, както и вашите лични данни, включително пощенски адрес и телефон за контакт. Най-добре е да занесете жалбата си лично, като не забравяте да поискате входящ номер от служителя, който я приема - по този начин впоследствие ще можете да търсите отговора й, ако той не ви бъде изпратен. В случай, че не можете да я занесете лично, изпратете я по пощата, задължително с обратна разписка, за да сте сигурни, че е получена.

След като сте подали жалба, инспекцията е длъжна да направи проверка на работодателя и да ви отговори писмено какви действия е предприела и какво е установила при проверката. Запазете този отговор - той ще ви послужи, ако се наложи да заведете дело.

Преди да се обърнете към съда, препоръчително е да прибегнете към медиация. Медиацията е доброволна, т.е. не можете да накарате бившия си работодател да се яви на сесия по медиация, но в случай, че той се съгласи, с помощта на медиатора можете да се договорите за разрешаване на спора. Последвайте линковете от статията за медиацията в Wikipedia, за да намерите медиатор близо до вас, при когото ще ви бъде удобно да се явите.

В случай, че бившият ви рабодотател откаже да се яви на медиация или не постигнете споразумение, имате пълното право да го дадете под съд. При това, тъй като неизплатеното възнаграждение по трудов договор представлява трудов спор, вие не дължите никакви такси по това дело. Заплащате единствено хонорар на адвоката си, като впоследствие съдът ще ви присъди възстановяване на разходите за адвокатски хонорари, обикновено изцяло. Относно размера на адвокатските хонорари и задълженията на адвоката трябва да подпишете договор, който адвокатът ще ви предостави и в който трябва да бъде ясно разписано какви права има адвокатът (напр. да се явява сам на делото, ако вие не можете да присъствате на всяко явяване и да действа от ваше име), колко често ще му заплащате (обикновено за всяко явяване пред съда) и каква сума. Прочетете договора внимателно, преди да подпишете и ако има нещо в него, което не ви е ясно, настоявайте за разяснение. Ако адвокатът не ви предложи договор, дори след поискване от ваша страна, не се занимавайте с него, а потърсете друг!

Колкото повече материали във връзка със случая дадете на адвоката си, толкова по-добре. Разкажете всичко и предоставете копие от трудовия си договор, копие от вашата жалба към инспекцията по труда и от нейния отговор (ако не сте го получили, потърсете го по входящ номер или по номера на обратната разписка - от инспекцията трябва да могат да го предоставят), информация за това дали сте се опитвали да уредите спора извън съда, по какъв начин и т.н. С помощта на тази информация адвокатът ще състави искова молба от ваше име, която ще ви предостави за одобрение, след което ще я внесе в съда и ще очаквате назначаване на дата за гледане на делото.

Уточнете също така дали адвокатът ви ще има право да се явява в съда от ваше име или задължително ще трябва да присъствате и вие. При всички случаи, ако за изхода от делото се изисква да вземете някакво решение, адвокатът няма да го вземе вместо вас - ако го упълномощите да се явява, само ще си спестите ходенето до съда няколко пъти, често за незначителни неща.

Когато бъде насрочена дата за първото гледане на делото, вие и ответникът (т.е., бившият ви работодател) ще получите призовки да се явите в съда (а ако сте упълномощили адвоката да се явява вместо вас, призовка ще получи само той). При гледането на делото, съдът ще разгледа вашите доказателства (трудов договор, кореспонденция с инспекцията по труда и други, ако разполагате с такива), а ответникът ще трябва да докаже с документи, че ви е платил възнаграждението - т.е., да представи подписан от вас документ за изплащане на сумата, която твърдите, че не ви е платена. Обикновено след първото гледане на делото се назначава т.нар. вещо лице, което посещава офиса на бившия ви работодател, за да провери на място дали имате трудово досие към тази фирма, дали във ведомостите фигурира вашата заплата, кога и колко ви е било плащано и т.н. В почти всички случаи, подобни спорове се печелят - ако не сте взели пари, ответникът няма как да представи документ, че сте. (А ако представи нещо, уж подписано от вас, можете да изискате експертиза на подписа, с която да докажете, че е фалшифициран.)

В повечето случаи, след максимум 4-5 явявания в съда ще сте спечелили делото. За съжаление, дори след това има хора, които не изпълняват съдебното решение. Следващия път ще споделя опита си с това, какво можете да направите в такъв случай, за да получите парите, които са ви били присъдени.

Какво да правим с некоректен работодател. Част 2 - напускане на работа

2007-05-13T02:05:00.000+03:00

С извинение за огромното закъснение, най-сетне намерих време да напиша обещаната част 2 от поста ми за справянето с некоректен работодател, която да разглежда напускането на работа.

Ако решите да напуснете работа и работите на безсрочен трудов договор или ако в договора е посочен срок за предизвестие, трябва да го спазите. Повече за предизвестията можете да прочетете тук, примерно предизвестие можете да видите тук, а на този линк ще намерите вариантите, при които трудов договор може да бъде прекратен без предизвестие. По същата тема може да ви бъде полезна и тази статия.

Възможно е работодателят да обяви, че не е доволен от работата ви и да ви уволни. Затова имайте предвид и процедурите и вариантите при уволнение. Ако те не са спазени, уволнението ви се счита за незаконно и можете да търсите правата си в съда.

Един особено разпространен проблем, който се наблюдава при напускане (или който става причина за напускане), е неизплащането на последната заплата. За да не ви се случи, в никакъв случай не се подписвайте върху ведомости, фишове или какъвто и да било друг документ за получени пари, без реално да сте ги получили. Този документ ще бъде доказателството, което работодателят би могъл да представи пред съда, ако впоследствие го съдите за неизплатено възнаграждение. А ако такъв документ липсва, ще можете да осъдите вече бившия си работодател да изплати това, което ви дължи. Дано не ви се налага, но ако се случи, следващия път ще опиша как се прави това.

Как да пуснем много препоръчани писма наведнъж - изстрадан опит

2007-05-06T02:01:00.000+03:00

Когато изпращате по пощата повече от четири препоръчани писма наведнъж, трябва да им направите опис, който да предадете заедно с тях. Той се прави в два екземпляра, като може да бъде и в три, ако искате копие и за себе си - не е задължително, тъй като ще получите бележка за всяко пуснато писмо. При изпращане на писмата трябва да поискате бланка за опис от служителката на гишето в пощата, както и обяснение как да номерирате и опишете писмата.

Ето и дългия и трънлив път, който изминах, докато науча гореописаната процедура.

Тази седмица ми се наложи да изпратя няколко препоръчани писма наведнъж и за целта реших да ползвам услугите на пощата в подлеза на НДК. При първото ми посещение, което направих, за да си взема обратни разписки за попълване (също незадължително при изпращане на препоръчано писмо, но аз исках да ползвам тази опция), служителката ми обясни, че е задължително да направя опис на писмата, след като са повече от четири, като описът трябва да съдържа номер на всяко от писмата, фамилия на получателя и името на селището, в което трябва да бъде получено писмото. Никакъв проблем - и бездруго имах списък на получателите, който освен исканата информация съдържаше и пълното име и адрес на всеки от тях.

Когато се върнах в пощата малко по-късно с готовите писма и разписки и ги подадох на служителката заедно с описа, тя погледна описа учудено:
- Ама какво е това?
- Опис - отговорих аз.
- Ама той трябва да бъде В ДВА ЕКЗЕМПЛЯРА, нали Ви го КАЗАХ! - повиши ми тон тя, след като ме беше изгледала така, сякаш съм пълен идиот. - Такъв опис не върши никаква работа!
Сигурна бях, че не бях чула такова нещо първия път. Рискувах да продължа разговора и да попитам защо са двата екземпляра.
- Единият за мен, а другият за вас - тросна ми се служителката.
Обясних й, че имам описа на файл в компютъра си и не ми трябва второ копие, така че може да задържи листа, който й нося. Тя отново ми се скара, че ако го направим така, после съм щяла да се върна и да настоявам, че съм пуснала еди колко си писма, които не са били получени, но след като видя, че явно няма да отстъпя лесно, въздъхна тежко и започна да обработва писмата.
- Ама какво е ТОВА? - стресна се отново горката жена след около минута. - Не можете да давате обратен адрес "до поискване" за препоръчано писмо!
Това ме учуди, тъй като вече няколко пъти бях пускала писма по този начин в други пощенски клонове и нямах никакви проблеми. Казах го, но този път служителката беше непреклонна - върна ми писмата и започна да ми се кара:
- Аз не си измислям правилата на пощите! И не искам да ме накажат заради вас!
След като видях, че няма да изляза наглава с нея, реших да не си губя времето и да отида до следващия по близост пощенски клон - 1463. Ако знаех какво ме чака там...

С влизането си попаднах на дълга опашка, виеща се пред гише "Препоръчани писма и колети". Послушно се наредих, изчаквайки хората преди мен - всеки средно с по десетина писма. Някои хора от опашката постепенно загубиха надежда, но аз бях достатъчно решителна да стигна до гишето. Малко преди това един симпатичен човечец, колебаещ се дали да се нареди, ме попита колко писма ще пускам и след като видя, че са седем, реши да мине по-късно.

Най-сетне дойде и моят ред. Мълчаливо подадох купчината писма и описа.
- Ама какво е това? - учуди се служителката на гишето.
- Опис - отговорих аз.
- Кой Ви каза, че така се прави опис?
Рещих, че е безпредметно да обяснявам дълго и отговорих:
- Досега на съм пускала писма с опис, но съм чувала, че трябва да Ви дам опис в два екземпляра, който да съдържа номериран списък с имената и адресите на получателите на всички писма, в два екземпляра. Тъй като на мен не ми трябва екземпляр, можете да вземете този.
- Не е вярно, описът се прави в два екземпляра, които остават за нас, а ако искате и за Вас, се правят три.
- ОК, и какво ще правим сега?
Забелязвала съм, че когато задам този въпрос в подобна ситуация, чиновникът насреща ми по правило се обърква, но трябва да призная на тази служителка, че се окопити завидно бързо в сравнение със свои колежки в други учреждения. След като се съвзе, ми предостави бланка и ми обясни как да я попълня, което се захванах да правя на една масичка наблизо.

След няколко минути бях готова. Когато се обрънах към гишето, видях, че се беше образувала нова опашка, дълга колкото предишната!
- Сега отново ли трябва да се наредя на опашката? - попитах служителката.
- 'Ми, ако хората Ви пуснат, няма, иначе... - гласеше отговорът.
Погледнах към чакащите с надежда, но никой не каза нищо, а лицата им дори не трепнаха. Наредих се най-отзад.

В този момент видях откъм вратата да се задава същият човечец, който по-рано се беше отказал да чака на опашката, когато видя седемте ми писма. Очите му забележимо се окръглиха, когато ме видя и попита:
- Вие не бяхте ли тук и преди?
- Бях - отговорих, - но ме върнаха да попълня това и се наложи да се наредя отново.
В този момент осъзнах, че ситуацията всъщност може да бъде и смешна.

Когато ми дойде редът, затаих дъх в очакване пак да ме върнат за нещо, дори репетирах наум как най-въздействащо да кажа: "Вие подигравате ли ми се? Върнахте ме веднъж, като преди това огледахте внимателно писмата, а сега, след като чаках на две опашки на едно и също гише, пак ме връщате, защото не сте забелязали нещо!" Не се наложи да го казвам, обаче - оказа се, че няма други проблеми, които да пречат да изпратя писмата си (дори и с обратен адрес "до поискване") и след още няколко минути най-сетне бях готова.

Нова фотогалерия

2007-05-06T01:53:00.000+03:00

От известно време си търсех подходящ софтуер за инсталиране на собствена фотогалерия на личния ми сайт, тъй като Flickr започна да ми става тесен. Преди няколко дни ми препоръчаха Plogger - приятна, лека и лесна за използване галерия с отворен код. Инсталацията й също е много лесна - справих се със съвсем малко помощ, и то само защото ме мързеше да попрочета малко документация. Вече можете да разгледате новата ми галерия, в която ще качвам снимките си отсега нататък. Запазвам и старата галерия във Flickr, в случай, че някой иска да погледне по-старите ми снимки.

Честита Баба Марта

2007-03-01T01:01:00.000+02:00

Честита Баба Марта на всички, които четат блога! С най-добри пожелания за здраве, щастие и хубава пролет. :)

P.S. Този сладък мечо всъщност живее тук. Надявам се домакините му да нямат нищо против, че ми гостува в блога.

Талантът да (се) губиш и БДЖ

2007-02-24T02:22:00.000+02:00

Всеки има поне по един талант - скрит или не толкова, съзнаван или не. Напоследък установявам, че един от моите скрити, но особено силно изявяващи се таланти, когато съм сама със себе си, е да се губя, когато се намирам на непознато място. Като човек, който прекарва почти половината от всеки свой работен месец в пътуване, и то с удоволствие, сигурно ще изненадам много хора с това признание, но е факт, че когато пътувам сама до място, което не съм посещавала преди, задължително се лутам, колкото и да се опитвам да не го правя. Ако пътувам с градски транспорт, или пропускам спирката, на която трябва да сляза и се досещам за това поне една спирка по-късно, или от притеснение да не се случи гореописаното, слизам една-две спирки преди мястото, където е трябвало да се озова. (Някакси успявам да улуча населеното място при междуградски пътувания, но може би някой ден и този пропуск ще бъде поправен.) Аз съм човекът, който може да се върти около непозната пресечка, в която трябва да свие, в продължение на два часа и да не успее да я намери. Дори табелата с името на улицата да се намира на видно място, аз я забелязвам само в случаите, в които на нея е изписано старо име, сменено преди 20-ина години, а аз търся улицата под новото й име.
Когато се намирам в непознато за мен населено място, аз съм човекът, който върти картата на града (в случаите, в които разполага с такава), приключва въртенето, гледайки я с главата надолу и тръгва уверено в обратната посока на тази, която е трябвало да следва. Ако взема предвид таланта си и реша да не го проявявам точно в момента, това решение по правило се появява, когато съм съвсем близо до крайната си дестинация. В такъв случай обикновено взимам такси, което минава през няколко пресечки или се завърта около една сграда и ме оставя на търсеното от мен място.
За човек като мен най-объркващият начин да стигна от точка А до точка Б се оказа пътуването с влак. Правила съм го като малка и водена от носталгията по романтиката на такова пътуване, реших да го пробвам отново преди няколко месеца, вместо да отида до мястото на поредното си служебно посещение с автобус. Вярвате или не, пътуването с влак си е сложна работа от гледната точка на човек, който не го е правил (на 3-годишна възраст, под ръка с някой възрастен, не се брои).
Ако имам късмет, сайтът на БДЖ ще ми помогне с актуално разписание на влаковете. Все пак, ако ще пътувам от или до малка гара, по-сигурно е да се обадя или да отида на място, за да се уверя, че имам актуалното разписание. На гарата, решавайки, че няма да се ориентирам особено добре, се доближавам до някое гише, за да попитам за следващия влак за Еди-къде-си. Попадам на сърдита леля, която ме препраща към гише "Информация" и отказва да ми обясни къде се намира то. Имам късмет, че на почти всички останали гишета има надписи от сорта на "Тук не е информация", така че след два-три опита откривам информацията чрез метода проба-грешка. На информацията ме информират, че трябва да се върна обратно на гишетата, за да си купя билет за влак номер еди-кой-си, който тръгва от коловоз номер еди-кой-си в еди-колко-си часа. Записвам информацията, тъй като трудно ще успея да я запомня и в този момент в главата ми изплува бледа картина на неузнаваема гара без надпис, която виждам от прозореца на влака, чудейки се къде се намирам. Предпологам, че и гарата, до която пътувам, може да попада в тази категория и затова решавам да се застраховам, като питам коя поред е тя след гарата, от която хващам влака. Получавам някаква бройка, като ако я следвам точно, има вероятност да сляза както на своята гара, така и 5-6 гари преди или след нея. За по-сигурно, решавам да се внедря в групичка пътници, които ще слизат на "моята" гара и да ги последвам.
Връщам се на гишето за билети, като сърдитата леля ми издава билет. Следващата стъпка от моята мисия е да намеря влака си.
Пропускам светлинното табло, което съдържа доста числа, но освен часовете на пристигане и заминаване, повечето от другите са ми непонятни. Излизам директно на перона и търся начин да се ориентирам. В този момент от железопътното си приключение започвам да се чувствам като в онзи виц, в който от високоговорител на московската гара се чува следното: "Влакът Москва-Чукотка тръгва в 12 ч. от първи коловоз. Повтарям, специално за жителите на Чукотка: влакът Москва-дамой тръгва от първа и втора релса, когато и двете стрелки на часовника сочат право нагоре". Разбирам ги чукчите, не им е леко. Та нали нито пероните, нито влаковете са обозначени по някакъв начин! Добре, че са чичковците в униформи на БДЖ, които се разхождат постоянно по перона и към които мога да се обърна с протегната ръка с билет в нея и жалостивия въпрос: "Бихте ли ми казали на кой влак да се кача с този билет?" Въпросът ми не ги изненадва много и те ми посочват моя влак, което донякъде ме успокоява - явно имат тренинг в отговорите на подобни въпроси, тоест, не само аз изпадам в подобна на описаната ситуация.
Въпреки всичко, когато наскоро се връщах от Кюстендил в София, забелязах на перона на кюстендилската гара един от обсъжданите от колегите, прословути нови влакове.

Решавам да се пробвам като пътник, пък каквото ще да става и си купувам билет Кюстендил-София. Каква е изненадата ми, когато на перона установявам, че влакът е надписан! Тъй като всичко ми се струва прекалено лесно, се чудя къде е уловката и питам някого от униформените чичковци дали наистина влакът с надпис "София" ще отпътува за София. Истина е!
Втора изненада: когато вратите на вагоните се отварят (да, отварят се без няколкоминутна отчаяна борба между пътниците и ръждива стара ръчка), виждам, че до всяка врата има дръжки, за които да се захвана, докато се качвам. И нито една от тях не хлопа, заплашвайки да ме захвърли обратно на перона, откъдето с толкова усилия съм се покатерила във вагона!
Трета изненада: влакът е чист! И нямам предвид само нов, а чист - без боклуци в кошчетата, без петна по седалките, без захвърлени фасове...

Дори и номерата на класите са обозначени и по този начин лесно успявам да си намеря вагон за непушачи, без да рискувам да седна случайно в първа класа с билет за втора.
Още една приятна изненада: новите влакове (най-сетне) имат места, пригодени за пътници в инвалидни колички.
Последната изненада: във влака е поставено малко LCD табло,
видимо от всички пътници, което дава информация за всяка следваща гара при доближаването й. Съдържанието на таблото се и прочита високо по микрофон, така че да се ориентират дори и заспалите пътници или тези с увредено зрение. Отгоре на всичко, следващата гара се обявява няколко минути преди достигане до нея, което дава възможност на пътника да се подготви за слизане, вместо припряно да си събира багажа в последната минута, докато внезапно види през прозореца на купето си как гарата, на която е трябвало да слезе, се отдалечава от погледа му.
Накратко казано: БДЖ, ще се радвам да пуснете още такива влакове по повечето си дестинации. Нямам представа за цената на закупуване и поддръжка на един такъв влак, но щом успяхте да накарате мен да се замисля дали да не предпочитам пътуване с влак пред това с автобус, ще успеете да привлечете и достатъчно други пътници, за да оправдаете инвестицията. Никой не гори от желание да пътува в нещо средно между консервна кутия и ковчег (става дума за старите влакове, в случай, че ме чете някой служител на БДЖ). Струва си да помислите по въпроса!

Ботевград

2007-01-21T03:16:00.000+02:00

Ботевград е приятно градче на около 50 километра от София, в което напоследък съм доста често в командировка, като този път успях и да направя горе-долу прилична снимка на гледката по пътя, която също си струва.

Гражданите на Ботевград, доколкото познавам няколко от тях, са готини хора и истински граждани на света (не само в светлината на снимката по-долу - казвам го и съвсем сериозно: приятно е да видиш малък град в България, пълен с готини млади хора, с висше училище и множество работещи фирми на територията си).

За първи път освобождавам книга извън София именно в Ботевград и се надявам някой да я намери, да я хареса и да не забрави да я регистрира.

И за финал - още нещо интересно, което забелязах на входа на една затворена кебапчийница близо до автогарата до "Герена" (мястото, откъдето можете да хванете автобус до Ботевград почти на кръгъл час; автобусът за връщане тръгва от автогарата в Ботевград и спира на гореспоменатата автогара в София).

Коледа, Нова година...

2006-12-27T02:45:00.000+02:00

Честита Коледа на всички, които все още не са се отказали да наминават покрай този блог! Макар че честитя с малко закъснение, надявам се, че сте прекарали добре празника, а и все още не е късно да ви пожелая много здраве, щастие, усмивки и успехи през новата година.

Както е по традиция, няколко дни преди края на 2006 трябва да си припомним най-важните неща през изминалата година и евентуално да вземем решения за новата. Бих могла да кажа, че 2006 беше най-интересната и изпълнена с промени година за мен досега. От април съм вече "почти омъжена", като в резултат от това се преместих в София. Скоро след това заведох дело срещу бившия ми работодател Национална камара за мода, от когото така и не си получих заплатата за един месец работа в началото на 2005 г. Развитието на случая, който се оказа много по-голям и интересен, отколкото предполагах първоначално, отразявам в отделен блог. В работата нещата също бяха по-интересни от всякога. Тази година станах регионален мениджър телецентрове за Югозападна България, което включва областите София, Пазарджик, Перник, Благоевград и Кюстендил. Накратко казано, работата ми се състои в това да работя за развитието на телецентровете в тези области, свързана е с много пътувания и комуникации. Като жител на София, тази година за първи път участвах в подготовката и провеждането на OpenFest в София. Също през тази година ми се събра и повече пътуване, отколкото в последните няколко, взети заедно: видях

Дряново,

Хисар,

за пореден път - любимия Пловдив,

Сапарева баня,

Дупница,

кулата Снежанка (и дори се качих догоре, въпреки страха ми от височини),

Ботевград,

Горна Малина,

Варна,

Велико Търново...
Най-сетне се и разделих окончателно с Windows на домашната машина и преминах изцяло на Linux.

Ако трябва да определя изминалата година с три думи, те ще са: интересна, успешна, страхотна. Само мога да се надявам и следващата да отговаря на тези определения.

Задачки за 2007:

Да продължавам в същия дух, явно дава резултат. По-точно ли? Аз си знам какво имам предвид. ;)

Да блогвам по-често.

ICN.bg или как се прави техническа поддръжка

2006-10-07T01:18:00.000+03:00

Крайно време е и да похваля една фирма, чиито услуги ползвам от доста време - ICN, където хоствам личния си и няколко други сайта и която поддържа личния ми e-mail. Докато работех с тях, ми се е случвало да имам нужда от помощ с различни настройки на хостингите и управление на домейните, които също съм прехвърлила за поддръжка към тази фирма. При това обикновено се обръщах към ICN на техния e-mail за поддръжка и макар че въпросите ми никога не бяха спешни, и макар че представляваха предимно питания как се работи с някоя услуга, а не съобщения за повреди (с изключение на 2-3 случая за може би година), винаги съм получавала отговор до няколко минути (по всяко време на седмицата и на денонощието) и досега не е имало проблем или въпрос, който да не са разрешили по най-бързия възможен начин.

Тъй като не бях сигурна доколко ясно ще мога да опиша случая със "Селинет" и филтрирания порт 25 в e-mail, този път реших да им се обадя по телефона. След втория сигнал "свободно" ми отговори любезен служител, който веднага след като чу какъв проблем имам, предложи съдействието си и като резултат съвсем скоро след обаждането мога безпроблемно да осъществя връзка с SMTP сървъра на моя хостинг на порт, различен от 25.

Особено приятни в случая, освен бързата реакция, бяха и следните факти:

ICN можеха просто да ми препоръчат да работя със сървъра на "Селинет" или да сменя доставчика. В техните задължения едва ли влиза да помагат на клиенти, чиито Интернет доставчици не вършат качествено работата си. И въпреки това ми помогнаха.

Макар да ползвам три хостинг пакета и да управлявам три домейна при ICN, те все още не са на високи тарифи, тъй като не генерират големи приходи, които да ги изплащат. Следователно, по стара българска традиция, ICN можеха да "претупат" обаждането, тъй като приходът им от мен е много нисък и аз не би трябвало да съм кой знае колко важен клиент за тях. Въпреки това, те ме изслушаха внимателно, отговориха на въпросите ми и решиха проблема ми по начин, който в повечето други български фирми (не само хостинг доставчици), с които съм имала допирни точки, е запазен само за големите клиенти, които носят големи приходи.

За онези, които ще възразят, че подобно отношение към клиента е в реда на нещата и не би трябвало да му обръщам чак такова внимание, ще отговоря, че трябва. Подобно отношение към клиента у нас все още се среща рядко и заслужава поощрение, за да продължи и за да разберат фирмите, които не го прилагат, защо клиентите им са недоволни. А за екипа от техническата поддръжка на ICN - поздравления и продължавайте все така!

"Селинет" - Интернет почти без граници

2006-10-06T11:12:00.000+03:00

Както всеки, който извършва някаква работа на домашния си компютър, държа да имам достъп до Интернет вкъщи. Тъй като искам да е не какъв да е, а качествен - с висока скорост и денонощна поддръжка, - в края на миналия месец започнах да се оглеждам за по-добър от настоящия ми LAN доставчик. От трите, които знам да имат покритие в моя квартал, избрах "Селинет".

Преди да продължа разказа си за одисеята с този доставчик, може би ще е добре да изясня за какво ползвам Интернет достъпа си вкъщи. Първото и най-основно мое действие е получаване и изпращане на електронна поща - много електронна поща. Тя е основното ми средство за комуникация - както лично, така и (което е особено важно) - служебно. Имам два служебни адреса със съответни POP3 и SMTP сървъри, през които преминават мегабайти писма на ден. Държа да имам достъп до тях по всяко време. Второто ми занимание, заради което държа да имам бърз Интернет достъп, е поддръжката на няколко уеб сайта. В момента обръщам внимание основно на bgobelin.com, където често качвам големи изображения и искам това да става бързо и без прекъсвания на връзката. Третото важно условие за мен е да не оставам продължително време без достъп до Интернет.

Поради тези причини офертата на "Селинет" ми се стори най-приемлива: висока скорост, без ограничения в трафика, с денонощна техническа поддръжка и включване до 24 часа след заявката. Бонус: реален IP адрес. Реших да пробвам услугата, като се абонирам за икономичния пакет.

Първата неприятна изненада се случи в офиса на фирмата във вторник тази седмица, където информираха, че до 24 часа след заявено желание за инсталация ще ми се обади техен колега, за да уговорим ден и час за включване. Също така, в момента били много заети и самото включване можело да стане най-рано в четвъртък сутринта. Което, както и да го пресмятам, прави приблизително 48 часа. Подвеждаща реклама? Както и да е, ще го преглътнем все някак.

В четвъртък (т.е., вчера) вече имах достъп до Интернет. Седнах на компютъра късно вечерта след работа и започнах обичайните си действия - теглене на пощата и сърфиране из сайтовете, включително на проекта, който завършихме вчера заедно с колегите от другата страна на Голямата вода и за който все още течеше щателно обсъждане и изглаждане на дребните "неравности" по e-mail. Бях приятно изненадана - скоростта на работа наистина беше много по-висока от тази, с която бях свикнала досега, можех да гледам видео и да слушам онлайн радио без досадните прекъсвания за буфериране. Доволна от това, че, изглежда, си намерих най-сетне истински добър Интернет доставчик, започнах да отговарям на служебната поща. Обърнете внимание - през SMTP сървър. Почаках доста, докато Thunderbird се мъчеше да изпрати първото съобщение. Не се получи - SMTP сървърът бил отказал връзка. Неприятно, но какво да се прави - случва се. Опитах се да изпратя писмото от личната си поща - отново без успех. Получих същата грешка. Като човек, свикнал по принцип да търси повредата първо в своя телевизор и във все още слабите си умения да администрирам Linux системи, реших да оставя проблема на техническия експерт вкъщи, който по това време беше на работа.

Тази сутрин около 8 ч. продължихме с опитите, като се оказа, че известните и на него SMTP сървъри мистериозно са спрели да работят до един. Добър случай да се обърнем към денонощната техническа поддръжка. Изглежда, че както се казва - всичко си има цена. Според "Селинет", дори да имаме проблем в 3 ч. сутринта, бихме получили съдействие за решаване на проблема. За сметка на това, обаче, в 8 ч. безуспешно се опитвахме да се свържем с някого от фирмата в продължение на около 20 минути, през които никой не вдигна телефона. Това, обаче, е "бяла болка" в сравнение с обяснението на проблема, което получих, когато най-сетне се намери човек, който да вдигне слушалката.

Обясних проблема си накратко: нямам достъп до нито един от SMTP сървърите, които ползвам, докато POP3 работи нормално. Отговорът ме хвърли в шах: при "Селинет" порт 25 (стандартният, на който работят SMTP сървърите) бил блокиран за цялата мрежа с цел нейната защита! Единственият SMTP сървър, който можело да ползвам като клиент на този доставчик, бил mail.sellinet.net. Навремето правели изключения и отваряли въпросния порт за определени потребители, но имало злоупотреби, така че вече не правели изключения за никого. На въпроса защо ограничават достъпа ми до сървъри в Интернет пространството, след като си плащам за неограничен достъп до Интернет, получих отговор, че аз пак съм можела да ползвам досегашните си e-mail акаунти, а само да преминавам през техния SMTP сървър, цитирам: "все едно минавате покрай светофар". Хубаво обяснение, но в него е пропусната малката подробност, че при всеки друг Интернет доставчик мога да избирам покрай кои "светофари" да минава електронната поща, която изпращам, докато тук съм ограничена до един-единствен маршрут.

Поддръжката на "Селинет" така и не отговори на въпросите ми:

Защо има ограничение върху услугите, които мога да ползвам, дори след моето предложение да декларирам писмено, че няма да вредя по никакъв начин на мрежата, ако ми бъде отворен порт 25 и че ако наруша условията на такава декларация, се съгласявам да нося съответна отговорност?

Защо заплащам за SMTP достъп до личната си поща на моя хостинг доставчик, след като моят Интернет доставчик не позволява да го ползвам?

Защо началниците ми са ми дали SMTP достъп до техните сървъри, а моят доставчик не позволява да го ползвам?

По какъв начин моите лични и служебни електронни писма ще навредят на мрежата на "Селинет"?

Защо "Селинет" е единственият Интернет доставчик от близо 30-ината, които съм ползвала за по-кратки или по-дълги периоди в цяла България, който ограничава потребителите си по този начин? Ако порт 25 е чак такава заплаха за сигурността на мрежата, защо всички тези други доставчици нямат сериозни проблеми, до степен също да го ограничат?

Може ли "Селинет" да ми гарантира, че моята лична кореспонденция, която очакват да преминава единствено през техния сървър, моите e-mail адреси и личните ми данни на абонат, с които разполага, няма да бъдат препродавани и че кореспонденцията ми няма да бъде четена без мое знание? Ако може да гарантира това, как по-точно ще го направи?

Очаквам отговор от "Селинет". За предпочитане публичен - като коментар тук. Приемам и всякакви мнения и идеи във връзка с въпросното ограничение.

Отново "Труд" срещу българските класици

2006-10-06T00:33:00.000+03:00

Известно време бях толкова заета, че нито можех да блогвам, нито да чета блогове толкова редовно, колкото преди. И напоследък все още е така, но при кратката си разходка из големите български блогове забелязах, че наглостта на издателство "Труд" и опитите им да монополизират произведенията на българските писатели класици продължават. От специализирания блог по темата можете да научите, че апетитите на "Труд" са насочени срещу всеки български сайт, който си е позволил да качи книга на автор, "авторските права" за чиито произведения се "притежават" от "Труд". Разбира се, "трудовите хора" продължават щедро да правят реклама на собствения си сайт - znam.bg, - за който претендират, че е единственото място в Интернет, където можем да четем легално българските класици. Малко жалко за тях, че мнозинството от хората, които ползват Интернет, изглежда не мислят така. Ако и вие сте против този монопол, можете да подпишете отвореното писмо до министерствата на културата и на образованието и науката. Кажете и на познатите си за него, пишете за него, сложете линк към него в блога или сайта си, ако имате такъв - колкото повече хора научат за тази иницатива, толкова по-добре.

Какво да правим с некоректен работодател. Част 1 - права на служителя при постъпване и по време на работа

2006-08-13T02:22:00.000+03:00

От доста време насам възнамерявам да напиша, на база на опита си, какви права има човек, работил за фирма, която в края на заработения период откаже да му изплати трудовото възнаграждение. Възнамерявах да почакам, докато собствените ми одисеи преминат, но предполагам, че докато публикувам и последния пост от замислената поредица, вече ще съм спечелила делото срещу моя бивш работодател. Затова започвам с първи пост по темата, като ще се постарая да публикувам и останалите всяка неделя.

В този първи пост ще разгледам онова, което работодателят е длъжен да направи при наемането на нов служител, както и задълженията му към служителя след постъпването на последния във фирмата. Тъй като не съм юрист, ще се радвам на всякакви допълнения и уточнения по темата от специалисти.

Първото и най-важно правило при постъпване на работа е да настоявата да бъдете назначени на трудов договор. Той е вашето доказателство, че сте работили в дадената фирма за определения период. Ако възникнат спорове впоследствие, с трудов договор лесно ще можете да докажете кога сте работили, а без него това става почти невъзможно. Примерен трудов договор можете да видите тук.

При постъпване на работа трябва да предоставите на работодателя трудовата си книжка, в която той да отбележи кога сте станали негов подчинен, след което да ви я върне, освен ако вие не поискате тя да се съхранява при него до евентуалното ви напускане. Впоследствие, ако напуснете работата си, в книжката трябва да бъде отбелязан и краят на стажа ви при дадения работодател, след което да си получите обратно трудовата книжка.

Когато подпише договора с вас, работодателят трябва да го регистрира в НОИ, като по този начин декларира, че прави определените по закон осигуровки за вас като негов служител. Според закона, тази регистрация се прави няколко работни дни преди реалното ви постъпване на работа, като е забранено да бъдете допускани до работното си място преди тази регистрация. Масовата практика, обаче, по-често е да започнете работа на определена дата, а началникът ви да регистрира договора в близките няколко дни.

Неразделна част от трудовия договор би трябвало да бъде длъжностната характеристика. Тя описва до най-малката подробност вашите задължения на длъжността, която предстои да заемете, мястото ви в йерархията на фирмата и всичко друго, което би трябвало да знаете. Също така, когато постъпите на работа, трябва да ви бъде проведен инструктаж относно безопасността на работа.

Един от "любимите" на българския работодател способи за създаване неприятности на служителя се нарича "прекалено много провеждани разговори по служебния телефон". За да се застраховате срещу подобни обвинения, още от първия работен ден ясно попитайте дали имате лимит на служебния телефон (или телефони) и поискайте информацията за лимита да ви бъде предоставена в писмен вид в два екземпляра - един за вас и един за работодателя. Подпишете се върху въпросното уведомление и запазете единия екземпляр за себе си. Също така, ако работата ви включва работа с фирмено имущество, като ползване на мобилен телефон или пренасяне на техника от един офис в друг, например, винаги съставяйте приемо-предавателни протоколи както за получаването, така и за предаването на имуществото, в два екземпляра и пазете единия екземпляр за себе си. По този начин ще имате документ за това в какъв период от време сте разполагали с дадената вещ, от кого сте я получили и на кого сте я предали.

След като извършвате работа в дадена фирма, главното задължение на вашия работодател към вас е да ви изплаща възнаграждение. Размерът и периодичността на изплащането му се определят в трудовия договор, като е прието заплата да се изплаща всеки месец в определен диапазон от дати (например от 1-во до 10-о число на месеца). Работодателят има право да не определя точна дата, а диапазон от такива, като, обаче, е длъжен да ви плати най-късно на датата, определена като последна от диапазона. Също така, макар че изплащането на аванси от заплатата в средата на месеца е широко разпространено, то не се практикува навсякъде, така че бъдете подготвени за най-реалистичния сценарий: получаване на цялата заплата веднъж в месеца.

Следващия път ще разгледаме какво се случва, ако работодателят прецени, че не е доволен от служителя си или ако служителят сам реши да напусне работа. Междувременно, ако имате въпроси относно написаното дотук или за предстоящите постове по темата, можете да ми оставите коментар или да ми напишете e-mail.

Podcasting в четири лесни стъпки

2006-07-30T21:37:00.000+03:00

Тази статия разказва накратко какво е podcasting и как да си направим собствена такава станция.

Да подобрим уменията си да преговаряме

2006-07-23T01:28:00.000+03:00

Отново ви предлагам линк към стара, но много полезна статия за всеки, който се занимава с преговори и му се налага да убеждава някого в нещо.

FLOSSworld 2 - международно проучване за употребата на свободен софтуер и софтуер с отворен код

2006-07-18T23:27:00.000+03:00

Ако се занимавате със свободен софтуер, независимо дали като разработчик, потребител или под някаква друга форма, силно препоръчвам да участвате във второто издание на международното научно изследване FLOSSworld. То цели да набере данни за употребата на свободния софтуер и този с отворен код в световен мащаб, като колкото повече хора отговорят, толкова по-меродавно ще бъде. Въпросникът за участие не е особено дълъг и е анонимен. Заповядайте!

Да вдигнем шум в уеб

2006-07-16T01:15:00.000+03:00

Ако искате за сайта ви да се заговори, вижте тези полезни идеи за уеб PR от онлайн изданието на "Business Week".

Грешките, които не бива да допускаме в служебната e-mail кореспонденция

2006-07-09T10:09:00.000+03:00

Учудващо е колко често в служебната кореспонденция на фирмите у нас (а дори и не само у нас, в някои случаи) продължават да се срещат тези елементарни грешки.

Новините в телеграфен стил

2006-07-05T23:31:00.000+03:00

Отново познатата ситуация: поради липса на време от много интересни неща около мен нямам време да ги опиша. Все пак, ето какво интересно се случва около мен напоследък, накратко:

Годишният семинар и празнуването на двегодишнината на проект "Телецентрове".

Българо-Корейският Интернет Център вече си има собствен уеб адрес - bkip.icentres.net. Между другото, целият сайт на проекта беше изцяло обновен, но нали знаете приказката "Нашето гардже е най-хубаво". ;)

WebTech 2006. Посетих конференцията за първи път, но със сигурност няма да е за последен. Лекциите за бизнес с отворен код и управление на проекти ми бяха много интересни и полезни и дори аз успявах да разбера за какво става дума в техническите лекции, което си е сериозно постижение за лекторите. Още мнения на други хора за проявата можете да намерите тук и тук.

И отново в Българо-Корейския Център предстои да се случат интересни неща. Едното от тях е уъркшопът на българската Blender общност, който вече започна и ще продължи до края на юли. Там всеки уикенд се говорят и правят едни не особено понятни за мен, но интересни неща с open-source софтуера за 3D моделиране Blender. От 17 юли ще ни гостува група корейски доброволци, които ще проведат безплатен курс по компютърни умения и ще разкажат нещо повече за страната и културата си, а през септември стартира училище за уеб технологии с курсове по PHP, организирани от PHP потребителска група в България.

"НЕ" на ДДС върху книгата!

2006-07-05T23:13:00.000+03:00

Наскоро получих от колега e-mail, който смятам за важен и ще препубликувам дословно по-долу. Участвайте и вие в споменатата инициатива, надявам се да успеем да направим нещо по въпроса.

Народното събрание обсъжда проект на Закона за данък върху добавената стойност, който обрича българската книга на висок процент данъчна тежест, наравно с всички стоки. Това не трябва да стане!
Защо българската книга се нуждае от подкрепа?
- защото мярка за културата на една страна е нейната книжнина;
- защото българите имат 20 пъти по-малко книги на човек в сравнение с европейските страни;
- защото в България се издават годишно 12 пъти по-малко заглавия от европейските страни;
- защото българските библиотеки изостават с десетилетия от
световното развитие на библиотечното дело;
- защото учебниците на българските деца ще поскъпнат;
- защото грамотността и образоваността на младите хора застрашително намаляват;
- защото конкурентоспособността и напредъкът на страната зависят от образованието и културата на хората.

Дори в най-развитите страни от Европейската общност ДДС върху книгите е в пъти по-нисък: Германия 7%, Чехия - 5%.

МОЛЯ, ПОДКРЕПЕТЕ БЪЛГАРСКАТА КНИГА, КАТО ИЗПРАТИТЕ ИМЕЙЛ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ

"НЕ" на ДДС върху книгата!

НА СЛЕДНИТЕ АДРЕСИ

bba@otel.bg
budget@parliament.bg

За по-добър правопис и правоговор

2006-07-02T23:07:00.000+03:00

Първото българско отворено онлайн училище по български език и литература.

Съвети за търсене на работа

2006-06-18T12:49:00.000+03:00

Преди известно време случайно попаднах на тези съвети за търсене на работа. Много практична и полезна информация, събрана на едно място.

Какво да правим, ако НСБОП почука на вратата ни

2006-06-11T02:16:00.000+03:00

Открито малко късно в блога на Георги Ангелов, но по-добре късно, отколкото никога: полезни съвети относно това какво да правим, ако хора от НСБОП поискат да преровят жилището ни и открият нещо, което не им харесва.

Искрено и лично с Надя Вълева

2006-06-03T10:28:00.000+03:00

Изглежда, който говори, го чуват. Известно време, след като създадох специален блог, в който описах случая с неизплатената ми заплата от Национална камара за мода - Пловдив с председател Надя Вълева, случаят беше забелязан от екипа на предаването "Искрено и лично" на bTV. Получих покана, приех я и ще гостувам в студиото им като част от предаване, което ще се занимава с некоректните работодатели и кражбите на труд. Ще бъде интересно да се видим с г-ца Вълева и в телевизионно студио, не само в съда (където делото за нашия трудов спор вече е в ход).

След като приех поканата за участие, у много хора отново възникнаха въпросите защо все още се занимавам с тази госпожица, с нейните фирми, с Камарата и защо шумя толкова - дали пък не е от лична злоба към нея? Отговорът си е все същият: защото не е редно законът да се погазва по подобен начин. Не е редно някой да работи, а да не му се заплаща (особено при настоящата икономическа ситуация в България, където за някого една неполучена заплата може да бъде въпрос на физическо оцеляване). Не е редно това да бъде практика, а не изолиран случай само с един служител във фирмата. (И с един служител дори не е редно, нито законно, но поне би имало някаква логика, ако той не си върши работата добре.) Не е редно хората, които си търсят правата, да бъдат заплашвани със саморазправа, ако не си замълчат. Също така, не е редно при нарушаване на правата му (каквото е и правото да получава възнаграждение за труда си) човек да си мълчи. Не е редно и да знае, че някъде работи некоректен човек или некоректна фирма, и да не направи нищо, за да предпази околните. Не е задължително това да се разгласява публично и еднолично от всеки - сред хората, пострадали от Надя Вълева, много остават анонимни, но и без да се появяват по медиите, помагат за разгласяване на историята. Аз, обаче, мога да действам по този начин, затова и го правя.

Не ме е страх от заплахи и бих искала повече хора от хилядите в България, които не получават заплатите си, също да не се страхуват. Ако работите, трябва да получавате вписаното в трудовия договор възнаграждение за труда си в уговорените в същия този договор срокове. Кратко и ясно. Ако работодателят не ви го изплаща, вие сте в правото си, а не той и никакви заплахи или лоша оценка на труда ви, обвинения в некадърност и пр. не могат да променят този факт. Ако работодателят не е доволен от труда ви, съществуват законови начини за санкциониране. Неизплащането на заплатата не е един от тях. Удръжките без влязла в сила законна санкция - също.

А дали не изпитвам злоба към г-ца Вълева? Дали не й завиждам и не искам да съсипя бизнеса й, та вече толкова време я преследвам и масово разгласявам нейните действия? Отговорът ми е не. Нямам лично отношение към нея. Не я мразя, нито изпитвам злоба. В началото на нашите взаимоотношения дори ми беше много симпатична, беше ми приятно да работя с енергичен и емоционален човек, който обича работата си, като нея и бях ентусиазирана да направя списанието, за което работехме, едно успешно модно издание на българския пазар. Сега си търся правата - и само това, без лично отношение. Искам бизнесът й да върви, но при условие, че се спазват законите и че на хората, които работят с г-ца Вълева, се плаща. Както сега разгласявам по всеки възможен начин нейната некоректност, така и ще разглася, и то с голяма радост, ако тази некоректност бъде прекратена. С нетърпение чакам деня, в който ще мога да напиша в блога си и във всички известни ми форуми, че Национална камара за мода е изплатила всички дължими заплати на своите служители, че коректно се е разплатила с всичките си бизнес партньори и че е връчила обещаните награди на хората, спечелили организираните от нея конкурси за моден дизайн. Дано този ден да дойде.

Дотогава, ако се интересувате от развитието на случая, гледайте bTV на 20 юни от 10 до 11 часа. Тогава ще бъде излъчено предаването, за което стана дума в началото на поста ми. Между другото, ще съм благодарна, ако някой от четящите тук, който се намира в София, има възможност да запише предаването и да ми го предаде на CD (за съжаление, не разполагам нито с DVD устройство или домашен плеър, нито с възможност да направя запис на предаването). Разбира се, готова съм и да си платя за услугата, ако и колкото е необходимо.

Как да архивираме Firefox и Thunderbird (под Windows)

2006-05-28T11:57:00.000+03:00

Опитвали ли сте някога да пренесете информация от e-mail клиентски софтуер на "Microsoft" от един компютър на друг? Ако не сте и не умеете да псувате, гарантирам, че при опит да прехвърлите информация по споменатия начин, ще се научите как се отправят цветисти "благословии", при това съвсем заслужени. Докато въпросната операция граничи с невъзможното, прехвърлянето на списъка с предпочитани сайтове в Internet Explorer е една идея по-лесно и дори понякога работи. В случай, обаче, че имате възможност, препоръчвам ви да преминете на алтернативите: Mozilla Thunderbird за поща и браузъра Firefox. Ако работите под Windows и често сменяте компютрите, възползвайте се и от тази програмка, наречена Mozbackup, препоръчана преди време от Еленко. Тя прилежно архивира всичко, за което бихте се досетили, от двата клиента на Mozilla: настройки, отметки, съдържанието на писмата, които сте получавали и изпращали по електронната поща... Дори и да се наложи да отворите правен от нея архив с операционна система, различна от Windows, ще бъдете приятно изненадани да разберете, че архивът представлява обикновен ZIP файл, който сами можете да разопаковате и да поставите файловете от него по местата им.

Новият спам - с подарък компютър

2006-05-27T12:05:00.000+03:00

Само това не бях получавала още - спам с обещание, че ако бъде препратен на някакъв брой познати с копие до вероятно нищонеподозираща служителка на компанията "Ericsson", подателят ще получи безплатно компютър. Странно дали наистина действа, както се твърди в него. :) Ето и копие от текста, за онези, които не вярват:

Предмет: Подарък

Здравейте, всички!

Компанията Ericsson раздава безплатно преносими компютри, с цел да се противопостави на Nokia, която прави същото. Ericsson желае да разшири своята известност. По тази причина Ericsson раздава безплатно новия преносим компютър WAP.

Всичко, което трябва да се направи, е да се изпрати това съобщение на 8 ваши познати. До около две седмици ще получите компютър Ericsson T18.

Ако съобщението бъде изпратено на 20 или повече души, ще получите дори компютър Ericsson R320. Важно: Копие от съобщението си трябва да изпратите на anna.swelung[at]ericsson.com.

Важно е да се знае, че това не е измислица, а наистина действа! Затова, доставете си удоволствие, като си направите подарък с един от тези преносими компютри.

Късмет!

Гледната точка на "Труд"

2006-05-22T01:21:00.000+03:00

"Издателска къща" "Труд" (неслучайно в кавички) решила да отговори на възмутените от начина, по който заплаши сайта bezmonitor.com със съд, с отворено писмо, публикувано в блога на Григор. Едно си знаят те, едно си повтарят... Между другото, вероятно малцина знаят, тъй като историята така и не беше разпространена публично, че единственото място, от което в момента могат да бъдат прочетени "законно" тези така ценни за "Труд" произведения - сайтът znam.bg - дълго време беше недостъпно за незрящи. Тогава, макар и без много шум, им беше направена нарочна забележка от самия Виктор и други потребители на Интернет, както и предложение за помощ при адаптирането на сайта за незрящи. Този факт ми е достатъчен да покаже доколко на така наречената "издателска къща" й пука дали незрящите ще имат достъп до издаваните от нея книги. Искрено съжалявам, че Виктор е свалил "техните" текстове от сайта си, но решението си е негово. Междувременно, някой е стартирал блог, който обединява реакциите спрямо случилото се. Надявам се скоро в този блог да видя добра новина по случая - например, организирана акция в подкрепа на Виктор или - дали да се надявам на чудо? - извинение от "Труд" за, меко казано, недостойното им поведение.

Книги за незрящите или за алчността

2006-05-17T00:48:00.000+03:00

Не мина много време от показната акция на НСБОП срещу филмовите пирати и други хора решиха да последват примера им. Този път, обаче, въпросът опира доста повече до морала.

Виктор Любенов, незрящ от дете, но човек, който въпреки това се занимава с компютри и дори поддръжа уеб сайтове, е създател на bezmonitor.com. На този сайт се предлагат полезни програмки, статии и текстове, приспособени за възможно най-лесно четене от слепи потребители чрез програми за изчитане на текста от екрана. Именно за текстовете иде реч. На 9 май Виктор е получил "любезно" писмо по e-mail от представителка на издателска къща "Труд", според която публикуването на текстовете на книги, издавани у нас от въпросната къща, е пиратство и ако Виктор не ги свали незабавно от сайта си, го очаква съдебно дело. Подробностите можете да видите в блога на Григор. В коментарите се е получила добра дискусия с интересни идеи, особено много ми допада тази и се надявам да мога да помогна с нещо за осъществяването й.

А издателска къща "Труд" бих искала да попитам: не ви ли е срам от "акцията", която водите? Чак толкова ли ще намалеят приходите и заплатите ви от това, че покрай незрящите може и някой зрящ да прочете издавани от вас книги? Май че по-скоро си осигурихте гореспоменатото с нападението си над сайта на Виктор. Аз, като любител на книгите, бих могла да споделя с вас, че имайки късмета да нямам сериозни проблеми със зрението, предпочитам да чета книги на хартия, лежейки си на дивана или в леглото. Обичам често да разглеждам книжарниците за нещо ново и ако някоя книга ми допадне, купувам си я. Не и от ваша книжарница, обаче. Нито пък ваше издание. Заслужихте си бойкота и в мое лице.

Конкурсът по програмиране приключи

2006-05-12T17:51:00.000+03:00

Конкурсът по програмиране на "MusalaSoft" и "PC Magazine" вече мина, като в Корейския център, както беше предвидено, предоставихме хостинг (т.е., зала) за провеждане на последния, присъствен кръг.

Интересно е да наблюдаваш как работи програмист, а още повече - цяла зала с програмисти. Едва когато ги видях да решават задачите от конкурса, си дадох сметка, че досега не съм виждала някой да работи на компютър толкова съсредоточено. Признавам, че си имах и фаворит - Ивелина Захариева, единствената дама, за която научих, че е стигнала до финалния кръг на конкурса, без да е изучавала информатика или да е работила в сферата на ИТ, единствено благодарение на желанието си да се научи сама да програмира. Пожеланието ми към нея да бъде ако не на първо място, то в челната тройка, се осъществи и тя се класира трета. Поздравления за Ивелина и дано хората, които мислят, че не може да има жени-добри програмисти, да се замислят пак. :)

Горкият ми блог

2006-05-10T08:05:00.000+03:00

Вчера, при опит да запиша промени, които бях направила в template на блога, връзката с Blogger се разпадна (вече за кой ли път). И какво беше учудването ми тази сутрин, когато отворих блога си и повече от половината sidebar липсваше! Чак ми се дорева - бях си събрала толкова много линкове там, които нямах другаде. С блогрола ще се оправя - имам всички актуални адреси от него в RSS четеца на другия ми компютър, но с линковете... :( Добре, че е archive.org - оттам изрових някаква древна версия на моя sidebar, за да не го дописвам от нулата в 7.30 сутринта. Довечера продължавам да възстановявам щетите.

Поуките:

Ако държите да ползвате Blogger като платформа за блога си, копирайте всяко нещо, което напишете, и го записвайте като файл на диска си. Иначе може и да не го видите повече след някой от поредните сривове в системата.

Не ползвайте Blogger, ако имате възможност за собствен хостинг.

Трябва да намеря свободно време да се занимая по-сериозно с истинските блог платформи и да си пусна най-сетне един свестен блог на silvina-bg.com.

Пиратството - за или против?

2006-05-09T11:56:00.000+03:00

Едва ли е останал потребител на Интернет у нас, който да не е разбрал за скорошните арести на трима души, споделяли "пиратско съдържание" онлайн. От псувните на хората, които са по-наясно с материята, ушите на работещите в НСБОП вероятно вече имат цвета на сочни домати, а познатите, които не са съвсем на "ти" с компютъра си, ме заливат с въпроси от рода на: "Като слушам музика на компютъра, могат ли да ме хванат?" Най-разбиващата за мен реплика беше на познат, който обяви, че след случката носи харддисковете си постоянно у себе си от страх, че той ще бъде следващият арестуван.

Това са и единствените последици, които поредната показна акция ще има върху "пиратите". Вече отдавна е ясно, че хората няма да спрат да споделят софтуера, който им е полезен, музиката и филмите, които им харесват - колко предишни акции имаха ефект? Ясно е, че пиратството не е и български феномен, макар да е особено засилен у нас. Ясно е и че у нас хората, които ползват компютрите си вкъщи, учениците, студентите, нямат и няма откъде да имат нужните средства, за да си купят лицензирани копия на софтуера, който ползват. А какво да кажем за случаите, в които дори да искат и да могат да си купят предпочитаната музика на оригинален носител, няма начин да я намерят, защото никой не я внася - нали у нас се продава предимно чалгата? След като това е така, защо държавата отново се захваща да плаши и стресира гражданите си? А защо ли и изобщо питам...?

Не съм "за" кражбите и неспазването на законите. Старая се да използвам свободен софтуер (не само защото така мога да си позволя да съм спокойна за лиценза, а и защото работи по-добре от собственическите си алтернативи), слушам или радио онлайн, или музика под лиценз Creative Commons, но не приемам някой, който е избрал да ползва определен софтуер или да слуша точно определена музика (или пък да гледа даден филм онлайн), да бъде третиран като престъпник. Любопитството, желанието за забавление и най-вече - за учене - не са престъпления. Не в потребителите е вината и за това, че звукозаписните фирми и филмовите студиа не виждат по-далеч от носа си и не проумяват, че не могат да ограничат разпространението на произведенията си. Хората винаги ще споделят онова, което им е харесало. Ако нямат друга възможност, ще изпеят хубава песен на приятел или ще му преразкажат филма, който са гледали. Дано не доживеем до времето, когато НСБОП ще арестува и заради това (публично изпълнение без изричното разрешение на автора на произведението).

Конкурсът

2006-05-09T11:25:00.000+03:00

Традициите са хубаво нещо. Конкурсите - също. Затова и се радвам, че провеждането на финалния присъствен кръг от конкурса по програмиране на "MusalaSoft" и "PC Magazine" в Българо-Корейския Център може да стане традиция. За втора поредна година финалът на конкурса ще се проведе тук на 10 май, както и миналата година. Ще бъде интересно и весело и този път, обещавам. :)

Седмица без телевизия

2006-04-26T01:23:00.000+03:00

Още нещо интересно тази вечер открих в блога на Ясен Праматаров. Тази година България се включва в иницатива, наречена "Седмица без телевизия". Когато видях предложението да изключим телевизорите от 24 до 30 април, се замислих за това откога не съм гледала телевизия. Имах навика да следя редовно всевъзможни сериали и предавания, но приблизително от две години не съм сядала пред телевизора, гледайки екрана, без едновременно с това да правя нещо друго. А откакто се преместих в София преди около три седмици, не съм включвала телевизора дори и като фон на друга дейност - предпочитам да прекарам известно време пред компютъра, четейки блоговете на истински хора, както предлага Ясен, вместо да следя живота на измислени тв герои. Предпочитам да се видя със същите тези истински хора. По-приятно ми е да прочета книга, при което мога да си представя как изглежда разказаната от автора история, вместо някой да ми натрапва своето виждане за нея и да ме заставя да гледам в екрана в точно определен час за точно определено време. Сега установявам дори, че включеният телевизор ме дразни и ако има такъв в стаята, се спускам към копчето му за изключване. Пробвайте и вие да запълвате свободното си време с нещо различно от телевизия за седмица - ще ви хареса.

Акция "Разпети петък"

2006-04-26T01:05:00.000+03:00

През блога на Алекс стигнах до нещо, публикувано от Йовко Ламбрев, което си струва да се види. Цитирам го и по-долу, като съгласно лиценза Creative Commons Attribution, под който е публикуван този текст, можете да го разпространявате свободно и дори е препоръчително да го направите, ако сте съгласни с написаното.

Преди време през миналото 39-то Народно събрание не успя да мине един Законопроект за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Нямаше как да се случи - не му беше дошло времето, за категоричността на текстовете в закона е нужно управленско мислене и общество, което съзнава накъде го водят. И вносителите на законопроекта Иван Иванов и Стойчо Кацаров, и тези които им помагахме с консултации и съвети бяхме наясно с това.

Миналата есен на 28 октомври 2005 депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев внесоха друг законопроект за използване на отворени формати при обмен на документи по електронен път между държавната администрация (ДА) и гражданите. За да бъда точен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект беше наследил категоричността на предишния и защитаваше приоритетното използване на отворени файлови формати, което би следвало да е нещо по подразбиране за всички мислещи хора и управници. Вместо подкрепа обаче и този законопроект срещна съпротива - бяха изпратени отрицателни становища от много министерства и организации. Пропито с липса на мисъл бе това на организацията на общините в България. Вследствие на това беше предложено да се създаде работна група за предефиниране текстовете на този законопроект под шапката на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), в която група участваха и IT-експерти и юристи на МДААР, МВР, Министерство на здравеопазването, а вносителите в лицето на Иван Иванов поканиха мен като експерт и Председател на УС на Фондация “Отворени проекти”, Ясен Цветков, IT-експерт в Народното събрание и д-р Стойчо Кацаров като вносител на предишния законопроект.

В няколко срещи въпросната работна група се изслуша взаимно, намерихме проблемните моменти в текстовете, цитирахме си препоръките от Европа, които засягат темата и в крайна сметка се съгласихме да уточним текстовете на съвсем нов законопроект (като предишния вариант се оттегли), който понеже е изключително кратък ще цитирам изцяло:

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

§1. В чл.3 се създава нова ал.3:

“(3) Държавните органи по ал.1 предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен”

§2. В §1 от Допълнителна разпоредба се създава нова т.3

“3. “отворен формат” е публично достъпно описание, което не обвързва потребителя с конкретен производител на софтуерни продукти и дава възможност на всеки желаещ да го използва без заплащане на такси”

§3. Преходна разпоредба:

“§3. В срок до шест месеца от влизането на закона в сила държавните органи привеждат в изпълнение разпоредбата по чл.3, ал.3.”

Това вероятно е най-краткия законопроект в историята на България - същественото е първото изречение, а именно “Държавните органи предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един, от които е отворен.” Няма насилие, няма безалтернативност, просто защита на правото на избор, човек да реши в какъв формат да свали нужната му информация. Тъжно е че това изречение не е по подразбиране в главите на тези, които публикуват файлове в Интернет - тъжно е, че ДА не се интересува, че има потребители, които просто не искат да си купуват Microsoft Office, но това е факт. Понеже обаче ние нямаме нищо против правото на избор (дори и правото някой да е глупав) нямаме нищо против каквито и да са други формати, стига поне да има един, който е свободен. Както казах пред в.Капитал, това струва като усилие само още едно Save As с OpenOffice. Нещо, което се прави отдавна на сайта на Парламента без никакъв закон и разпоредба - само на добрата воля на IT-хората там.

Да – знам, че дефиницията на отворен формат не е съвсем коректна. Знам, че могат да се специфицират още много неща и би било добре те да влязат в закон за да могат хората в различни малки общини уверено да ги използват. Но това са консенсусните текстове – тези зад които застана цялата работна група без изключения и особени мнения. С вносителите на законопроекта се размислихме, че е много по-добре да мине нещо, отколкото нищо, че това е една малка стъпка, която си струва цената на компромиса да бъде осъществена. Най-малкото – в българското законодателство ще има някакъв опит за дефиниция на тези неща, която после може да бъде и поправяна.

Чест прави на МДААР, че подкрепиха новия законопроект с положително становище. Всички други становища са положителни или неутрални. С изключение на две от тях. Две, които идват от места, от които най-малко се очакваха. Две становища, които са толкова срамни с безкомпетентноста си и липсата на желание да се вгледаш в проблема, че биха били оневинени единствено ако бъдат оттеглени и променени и ако техните автори моментално връчат оставките си.

Ще публикувам и двете становища, просто като доказателство колко безхаберно некадърни хора си позволяват да изказват становища по теми важни за развитието на ИТ в България. Вземете си успокоителни и погледнете. И не се смейте – няма нищо смешно – адски тъжно е всичко, всъщност. Такива становища могат да бъдат написани от хора, които или нищо не разбират, или не са погледнали и с четвърт око за какво иде реч. В единия случай говорим за виновност поради некомпетентност, а в другия за неизпълнение на служебни задължения.

Едното становище е от Държавната агенция по Информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Подписано е от Стойчо Стойков – зам. председател на ДАИТС.

Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация поради следното:

1. Използването на отворени формати има отношение само към обработването и съхранението на информация. В тази връзка въвеждането на отворения формат като форма за предоставяне на достъп не съответства на характера и начина на използването на отворения формат. Доколкото Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, считаме, че текста на § 1 от законопроекта попада извън обхвата на закона.

2. Считаме, че въвеждането на задължение за субектите за осигуряване на достъпа до обществена информация, да предоставят обществена информация по електронен път, ограничава правото на субектите на достъп до обществена информация, свободно да избират формата, под която да им бъде предоставена конкретна обществена информация.

3. Намираме дефиницията дадена за отворен формат за некоректна, тъй като за отворения формат е характерно ползването му без заплащане на лицензионни такси,

4. Според нас текстовете на § 1 и § 3 от законопроекта противоречат на чл. 27 от ЗДОИ. С разпоредбата на ч-л. 27 от- ЗДОИ се допускат изключения от задължението органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. С въвеждането на задължението по § 1 и § 3 от законопроекта ще се ограничи приложението на чл. 27 от ЗДОИ при искане за предоставяне на достъп по електронен път в отворен формат, което считаме за нецелесъобразно.

Второто становище е на самият Министерски съвет, който досега си кротуваше, но явно е настанало време да произнесе тежката си дума – пасквилът е изпратен от Дирекция “Стратегическо планиране и управление” и е подписан от неговата директорка Снежана Димитрова.

Предлагам да не се приема предложеното изменение на Закона за достъп до обществена информация със следните мотиви:

1. Чл. 25, ал.1 т.З от ЗДОИ регламентира избора на формата, в която да бъде предоставена обществената информация - тя се определя от субекта, искащ информацията, а не от органа, който я предоставя.

2. Чл. 26, ал1 т.4 и ал.З и 4 от ЗДОИ регламентират избора на вида на техническия носител, на който да се предоставя информацията. Използването на технически носител не е задължително и не нарушава правото на достъп до обществена информация.

В този смисъл исканите промени са излишни, защото избора да се използва или не отворен формат (съгласно дефиницията на предлагания законопроект) вече е регламентиран с настоящия закон.

Я, виж ти, стратегическото планиране и управление на държавата отдавна вече си е било свършило работата. А ние да не знаем? Министър Калчев здрави основи е положил. Без Калчев по Калчевски.

Коментарът е излишен – бюрокрацията пази установеното статукво. Нямат значение препоръките от Европа, нямат значение усилията на толкова хора с години да влеят малко разум в нечии управленски твърдоглави кратуни. ОК – след две-три години това ще бъде сервирано като задължение от Европа – тогава ще припкаме да го изпълняваме, а сега когато можем с нещо малко да сме крачка напред…

Е, нужен е ответен удар! Нека всички с поне малко IT-компетентност, които осъзнават колко е важно ДА да допуска използването на алтернативни файлови формати да изпратят своите становища на независими експерти и/или становища на неправителствени или браншови организации до 5 май 2006 до:

Комисия по гражданско общество и медии

Народно събрание на Република България

София 1169, пл. “Александър Батенберг” 1

Факс: (02) 986 11 89

E-mail: kgom {at} parliament.bg

Копия до:

Комисия по транспорт и съобщения

Адрес: София 1169, пл. “Александър Батенберг” 1

Факс: (02) 987 34 61

E-mail: ktc {at} parliament.bg

Министерски съвет – Дирекция “Стратегическо планиране и управление”

На вниманието на Снежана Димитрова - Директор

1194 София, бул. “Дондуков” №1

факс: (02) 980 20 56

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения

На вниманието на Пламен Вачков - Директор

София 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6

факс: (02) 980 3810

Идеята на тези становища е Комисията по гражданско общество и медии да обърне сериозно внимание на проблема и да олекне тежестта на двете негативни становища. В противен случай глупостите на МС и ДАИТС ще натежат, заради авторитета на институциите, от които идват. И понеже становищата не са нищо повече от смешни глупости, нека помогнем на Комисията да го осъзнае. Що се отнася до това, че ще бъде накърнен авторитета на горните две институции - трябва ли да тъжим след като очевидно на самите ДАИТС и МС не им пука особено за авторитета си щом си позволяват подобни становища.

Аз лично смятам да поискам и оставките на Снежана Димитрова и Стойчо Стойков с писма до министър-председателя Сергей Станишев (primeminister {at} government.bg) 1194 София, бул. “Дондуков” №1, факс: (02) 980 20 56 и до Директора на ДАИТС Пламен Вачков - София 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6, факс: (02) 980 3810, (vachkov {at} daits.government.bg).

Администрацията трябва да научи най-накрая, че са слуги на обществото и трябва да правят това, което е добро за него, а не това, което е изгодно на тях. Достатъчно без обществен отзвук сме позволявали на бюрократите да правят каквото си искат. Нека да им става все по трудно за да се замислят повече следващия път.

Този текст може да бъде разпространяван свободно без никакви ограничения и моля, всеки който има достъп до някакъв форум или списва blog да го препубликува за да може да достигне до по-голям брой хора.

Весел Великден!

2006-04-23T23:20:00.000+03:00

С тази картичка пожелавам на всички, които четат тук, много, много весел и щастлив Великден (макар че основната част вече мина, все още имаме почти цял ден за празнуване). И макар и като "след дъжд качулка", ще споделя някои неща, които научих при боядисването на великденските яйца тази година и които вършат работа, ако ползвате боя, купена от магазина, вместо естествени оцветяващи вещества:

Ако сте забравили да сложите оцет в купичките, в които шарите яйцата, за да "хване" боята, малко шампанско върши същата работа.

Ако в пакета с бои сте получили и кристали, вероятно инструкциите към тях гласят, че трябва да ги пуснете във водата при варенето на яйцата. Ако сте пропуснали този момент, можете да сложите кристалите и директно в купичката, в която боядисвате, но трябва да бъдат с голяма концентрация и да държите яйцето потопено максимално дълго.

А ако още не сте изпратили електронни картички за празника, тук ще намерите тези, които след ровене из Мрежата определих като най-красиви.

Новите банкови карти на ДСК не работят с ePay!?

2006-04-18T15:30:00.000+03:00

Наскоро ми се наложи да сменя банковата си карта към ДСК, тъй като срокът на валидност на старата изтече. Смених я, всичко изглеждаше наред, дори ми активираха безплатно услугата за онлайн банкиране ДСК Директ, която работи добре, с изключение на късно вечер, когато "оправяли счетоводната система". Най-голямата изненада, обаче, дойде днес, когато се опитах да платя билети за WebTech чрез ePay. Както и да го въртях, не се получи. Отново прибягнах до услугите на кол центъра на ДСК, откъдето разбрах, че новите дебитни карти на ДСК не поддържат ePay и не се знаело кога ще има такава поддръжка! И никой не си направи труда да ме предупреди, когато ми даваше картата! Имайте го предвид, ако и вие ползвате услугите на тази банка, което не ви препоръчвам.